Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.07.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 05.06.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 87 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивната жалба от Главна дирекция "Гранична полиция", чрез гл.юриск.Я.Т., срещу решение №118/09.11.2017г. по гр.д.№128/2017г. на ЕРС, с което ЕРС ОСЪЖДА ответника - Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, представлявана от законния си представител – Директора на ГД“ГП“, действащ в производството чрез пълномощника си - юрисконсулт Я.Т., да заплати на ищцата - Е.Г.М., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - гр.С., бул.“*******“ **, чрез пълномощника ù по делото - адв.М.К. от АК-Р., на основание чл.181, ал.3 от ЗЗД, сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лева, представляваща платените два броя парични гаранции от по 1 000.00 лева по ДП №121/2013г. по описа на ГПУ-гр.Свиленград за А.Т. Р. Х. и за А. М. Х. А., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда - 16.03.2017г. до окончателно й изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 530.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно като излага подробни съображения. Смята за неправилен изводът на ЕРС, че сумата 2000лв., внесена като гаранция, е върната на лица, които не са кредитори и връщането няма погасителен ефект спрямо задължението. По тези и останалите подробни съображения във въззивната жалба моли да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да постанови ново, с което да се отхвърли предявената искова претенция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от Е.Г.М., чрез адв.К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, излагат се подробни съображения и моли ЯОС да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските пред въззивния съд.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от прокуратурата на РБ, чрез И. К. - ст.експерт-юрисконсулт, упълномощена с пълномощно от С.Ц. - Главен прокурор на РБ, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата, излагат се аргументи и се иска ЯОС да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не изпраща представител, от същия са постъпили писмени бележки, с които поддържа въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение, претендира разноски за осъществена защита от юрисконсулт, за двете инстанции. В случай на отхвърляне на жалбата моли разноските за другата страна да бъдат намалени до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата Е.М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.К. - ред.упълномощен, оспорва жалбата и искането за възлагане на разноски. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд, претендира направените разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - Прокуратурата на РБ, редовно призована, не изпраща представител.

След като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено като безспорно, че ищцата-въззиваема Е.М. упражнява дейност като адвокат и в това си качество през 2013г. е представлявала обвиняемите по БП №121/2013г. по описа на ГПУ-Свиленград, преобразувано впоследствие в ДП под същия номер, А.Т. Р. Х. и А. М. Х. А., спрямо които е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и 4 вр. с ал.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК.

От постановлението за прекратяване на наказателно производство от 10.06.2013г. по ДП №121/2013г. е видно, а и не се спори, че по отношение на всеки един от двамата обвиняеми А. Т.Р. Х. и А. М. Х.А., е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лв. за всеки от тях.

От приложените два броя вносни бележки с №00117484 и №00117562 от 11.03.2013г. на „СИТИБАНК”ЕАД - клон Хасково - офис Свиленград, се установява, че по сметка на РД”ГП”гр.Елхово е внесена от „задълженото лице” и „платец” Е.Г.М., с ЕГН **********, сумата от 1 000.00 лева с посочено основание – „парична гаранция по БП №121/2013г. на ГПУ-Свиленград за А.Т. Р. Х.” и сумата от 1 000.00 лева с посочено основание – „парична гаранция по БП №121/2013г. на ГПУ-Свиленград за А. М. Х. А.". Сумите са внесени от банкова сметка – *** „СИБАНК”ЕАД, която и към 02.03.2017г. е с титуляр –Е.Г.М..

С Постановление от 10.06.2013г. на Районния прокурор при РП-Свиленград А.С., влязло в законна сила от 25.09.2013г., на основание чл.199 вр.с чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено досъдебно производство №121/2013г. по описа на ГПУ-Свиленград, пр.вх.№506/ 2013г. на РП-Свиленград срещу А. Т. Р. Х. и А. М. Х.А. – двамата с йорданско и румънско гражданство, за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и 4 вр.с ал.1 вр.с чл.20, ал.2 от НК; отменена е взетата мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лв. спрямо всеки един от обвиняемите А. Т. Р. Х. и А. М. Х. А., като изрично е постановено след изтичане срока за обжалване на постановлението същите да се върнат лично на Х. и А. „съгласно приложената от тях нотариално заверена декларация от 12.03.2013г.”.

Представена е цитираната в Постановлението на РП-Свиленград за прекратяване на наказателното производство декларация с нотариална заверка на подписите с рег.№1530 от 12.03.2013г. по описа на Нотариус М. М.с рег.№420 на НК с район на действие – съдебния район на РС-Свиленград, от която е видно, че двамата обвиняеми: А. Т. Р. Х. и А. М. Х. А., са декларирали желанието си да изтеглят лично паричната гаранция, внесена по БП №121/2013г. по описа на ГПУ-Свиленград с вносна бележка с №00117484 от 11.03.2013г. по сметка на РД”ГП”гр.Елхово.

С молба входирана на 19.11.2013г. в РП-Свиленград, Е.М. като адвокат и защитник на двамата обвиняеми А. Т. Р. Х. и А. М. Х.А. по ДП №121/2013г. по описа на ГПУ-Свиленград, е направила искане да ù бъдат издадени преписи от ДП в т.ч. и Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 10.06.2013г., както и да ù бъдат върнати два броя вносни бележки за внесените парични гаранции, на които да бъде отбелязано, че могат да бъдат получени. С разпореждане от 20.11.2013г. наблюдаващият ДП прокурор е постановил да се издадат исканите от молителката документи, с изключение на върнатите на обвиняемите квитанции.

С мемориален ордер №69/08.10.2013г. и разходни касови ордери съответно №51/08.10.2013г. и №50/ 08.10.2013г. внесените суми за парична гаранция са върнати лично на Х. и А.. Върху обратната страна на вносни бележки с №00117484 и №00117562 от 11.03.2013г. е напечатано и подписано от адм.ръководител - районен прокурор А.С. разпореждане, че сумите по тях могат да бъдат изтеглени, тъй като делото е прекратено.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба на ответника по главния иск за допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. По същество, жалбата е основателна.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявени са следните искове, при условията на евентуално съединяване: главен иск по чл.181, ал.3 от ЗЗД против ответника - Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, представлявана от Директора на ГД“ГП“ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 000 лв., представляваща платени два броя парични гаранции от по 1 000 лева по ДП №121/13г. по описа на ГПУ-гр.Свиленград за А. Т. Р. Х. и А. М. Х. А., и евентуален иск със същото правно основание - чл.181 ал.3 от ЗЗД, против ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България - С. Ц., в случай, че задължението за връщане на сумата от 2000 лв. е на ПРБ и при отхвърляне на исковата претенция срещу ГД“ГП“, се иска да бъде осъдена ПРБ да заплати сумата от 2 000 лв., представляващи платени два броя парични гаранции по ДП №121/13г. за А.Т. Р. Х. и А.М. Х. А. и акцесорно искане – за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 16.03.2017г. до окончателното изплащане.

По главния иск срещу ГД„Гранична полиция“ при МВР, въззивният съд намира следното:

По делото е установено, че ищцата - въззиваема е вносител на сумите от две по 1 000.00 лв., представляващи взетите спрямо обвиняемите по БП №121/2013г. по описа на ГПУ - Свиленград /преобразувано впоследствие в ДП/, А. Т. Р. Х. и А.М. Х. А., мерки за неотклонение „гаранция“ в размер по 1000лв. за всеки, по сметка на РДГП Елхово.

Паричната гаранцията, предвидена да се даде като мярка за неотклонение в наказателното производство по НПК, представлява по правната си същност обезпечение съгласно чл.180, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.182 ЗЗД, правилата на чл.180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.

В случая предпоставка да възникне заложното правоотношение между ищцата-въззиваема и въззивникът-ответник по главния иск, е акт на прокурора в досъдебното производство за вземане мярка за неотклонение на двамата обвиняеми "гаранция" в размер на 1000лв. за всеки. Внасянето на сумата по сметка на РД"ГП" създава между ответника по главния иск и ищцата - вносител едно заложно правоотношение. Вносителят има качеството на залогодател, а РД"ГП"– на залогоприемател. Залогоприемателят има задължението, при липса на особени правила в НПК, да пази и върне заложената сума на залогодателя след отпадане на нуждата от предоставянето ù и след покана – арг. от чл.181, ал.3 от ЗЗД и чл.69 от ЗЗД.

С Постановление от 10.06.2013г. на Районния прокурор при РП-Свиленград А. С., по ДП №121/2013г. по описа на ГПУ-Свиленград, пр.вх.№506/2013г. на РП-Свиленград, влязло в законна сила от 25.09.2013г., на основание чл.199 вр. с чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено досъдебно производство №121/2013г. по описа на ГПУ-Свиленград, пр.вх.№506/2013г. на РП-Свиленград срещу А. Т. Р. Х. и А.М. Х.А. – двамата с йорданско и румънско гражданство, за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и 4 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК; отменена взетата мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 1 000 лв. спрямо всеки един от обвиняемите А. Т. Р. Х.и А. М. Х. А., и е постановено след изтичане срока за обжалване на постановлението сумите да се върнат лично на Х. и А., съгласно приложената от тях нотариално заверена декларация от 12.03.2013г..

РД"ГП" - Елхово е изплатила на А. и Х. заложените суми по 1000лв. въз основа на Постановлението от 10.06.2013г. по ДП №121/2013г. на Районния прокурор при РП-Свиленград А.С., с което се освобождават сумите за парична гаранция, постановява се да се върнат на Х. и А., и подписано от прокурор разпореждане върху всяка вносна бележка, с което се указва, че сумата може да се изтегли, тъй като делото е прекратено по отношение на обвиняемите.

Съгласно чл.243, ал.2 от НПК, с постановлението за прекратяване прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. Прокурорът при прекратяване на досъдебното производство, освобождава гаранцията по чл.61, ал.8 от НПК, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието. С оглед посочените разпоредби в НПК, ЯОС счита, че прокурорът, постановил в постановлението за прекратяване на досъдебното производство отмяна на мярката за неотклонение "гаранция" и връщане на гаранцията, се е произнесъл в рамките на своята компетентност.

Като е изплатил сумите за гаранцията на Х. и А. въз основа на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство и разпорежданията му на обратната страна на всяка вносна бележка, въззивникът ГД"ГП" е изпълнил точно задължението си по чл.181, ал.3 от ЗЗД да върне заложената сума. Точно е изпълнението към привиден кредитор при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника(чл.75, ал.2 ЗЗД)р.№787/18.11.2010 на ВКС по гр.д.1539/2009г. IVг.о.

Въззивният съд намира, че в случая е налице хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗЗД и възраженията на въззивника ГД"ГП" в този смисъл са основателни. В чл.75, ал.2 от ЗЗД е казано, че длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. ЯОС при изложените обстоятелства приема, че са били налице недвусмислени обстоятелства, че Х. и А. са овластени да получат връщане на заложените суми. С изплащането от РДГП на сумите по гаранциите на Х. и А. залогоприемателят е изпълнил задължението си да върне заложените пари. Следователно, задължението по заложното правоотношение с въззивника е погасено. Налице е изпълнение на задължението на залогоприемателя в хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, поради което искът по чл.181, ал.3 от ЗЗД срещу ГД"ГП" следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За ищцата е възникнало, съгласно чл.75, ал.2, изр.второ от ЗЗД, право на иск срещу лицето, получило изпълнение.

Евентуално предявеният иск срещу ПРБ, по чл.181, ал.3 от ЗЗД, също е неоснователен, тъй като между ПРБ и ищцата не е възникнало заложно правоотношение със залогоприемател ПРБ, предвид факта, че паричните суми по наложените мярки за неотклонение "гаранции" в размер на 1000лв. за всеки от обвиняемите са внесени не по сметка на ПРБ, а по сметка на РДГП Елхово. Поради изложеното, искът по чл.181, ал.3 от ЗЗД срещу ПРБ следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, на въззивника ГД"ГП", който е защитаван от юрисконсулт, следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции по чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК за двете инстанции общо 200лв., определени по чл.25 от НЗПП, както и 80 лв. д.т. за въззивното обжалване.

За ответника ПРБ следва да бъдат присъдени разноски по чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК в размер на 150лв., (по чл.25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ - 100лв. и по чл.25а, ал.3 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ - 50лв.).

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

Отменя изцяло решение №118/09.11.2017г. по гр.д.№128/2017г. на ЕРС, вместо което постановява:

Отхвърля предявения от Е.Г.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр.С., бул.“*******“ **, чрез пълномощника ù по делото - адв.М.К. от АК-Р., срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, представлявана от законния си представител – Директора на ГД“ГП“, действащ в производството чрез пълномощника си - юрисконсулт Я.Т., главен иск на основание чл.181, ал.3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща платените два броя парични гаранции от по 1 000 лева по ДП №121/2013г. по описа на ГПУ-гр.Свиленград за А. Т. Р. Х. и за А. М. Х. А., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда - 16.03.2017г. до окончателно ù изплащане.

Отхвърля предявения от Е.Г.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр.С., бул.“*******“ **, чрез пълномощника ù по делото - адв.М.К. от АК-Разград, срещу Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор С. Ц., действащ в производството чрез пълномощника си - ст.юрисконсулт И.К., евентуален иск на основание чл.181, ал.3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща платените два броя парични гаранции от по 1 000 лева по ДП №121/2013г. по описа на ГПУ-гр.Свиленград за А. Т. Р.Х. и за А. М. Х. А., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда - 16.03.2017г. до окончателно ù изплащане.

Осъжда Е.Г.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР на РБ, представлявана от законния си представител – Директора на ГД“ГП“, сумата 280лв. разноски за двете инстанции.

Осъжда Е.Г.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК да заплати на Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор С.Ц., сумата 150лв. разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1, предл.1-во от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.