Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.07.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 03.04.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 81 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба от от „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, с ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от Г.О.Г., чрез адв.К.К., срещу решение № 140/28.12.2017г. на ЕРС по гр.д.№566/2016г. на ЕРС, с което ЕРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, с ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „Струга” №31 и с адрес за кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза” №21, ет.2, представлявано от Г.О.Г., чрез пълномощника – юрисконсулт Д. Б., против ответника Н.Х.Х. с ЕГН - **********,***, иск с правно основание чл.422 ал.1, вр.с чл.415 ал.1, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.99 от ЗЗД, за признаване за установено, че към 17.10.2016 година Н.Х.Х. дължи на ищцовото дружество сумата 59.20 лева - представляваща главница по неизпълнено задължение по Договор за телекомуникационни услуги с „БТК“ ЕАД, прехвърлено на ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.10.2016година до окончателното изплащане и иск по чл.422 от ГПК вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 и чл.99 от ЗЗД за установяване съществуване на вземането на кредитора-ищец за сумата 18.95 лева - представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от издадените общо осем фактури, считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1135 от 21.10.2016г. по реда по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 483/2016г. по описа на ЕРС.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно като излага подробни съображения. Смята за неправилен изводът на ЕРС, че ищецът не е доказал претенцията си, представени по делота са детайлизирани справки и извлечения от фактури. По тези и останалите подробни съображения във въззивната жалба молят да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от Н.Х.Х., чрез адв.М.Х., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, излагат се подробни съображения и моли ЯОС да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Oт приложеното ч.гр.д. № 483/2016г. по описа на ЕРС, е видно, че в полза на въззивника-ищец „Булпойнт 2015“ ЕООД срещу Н.Х.Х. е издадена от ЕРС Заповед № 1135/21.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника Н.Х. да заплати на кредитора „Булпойнт 2015“ ЕООД сума в размер на 59.20 лева, представляваща главница, дължима по издадени фактури за незаплатени суми по Договор за телекомуникационни услуги и Договори за цесия, сума в размер на 18.95 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, формиращи главницата, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 17.10.2016г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 325 лева.

В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение. Въз основа на това оспорване, на кредитора с Разпореждане № 1164 от 31.10.2016г. ЕРС е указал предвидената в ГПК възможност в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника Н.Х., и ищецът е предявил в срок иска си по чл.422 ГПК.

Видно от Заявление/Договор с № 580820912424102012-26135936, същият е подписан на 24.10.2012г. в гр.Елхово от Х. К.- за „БТК“ АД в качеството на доставчик на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, и Н.Х.Х. в качеството му на абонат, като по силата на този договор е бил открит нов телефонен пост и е предоставен телефонен апарат на ответника и е определено предоставяне на услуга при абонаментен план БТК Минимум. Срокът на действие на договора е 12 месеца. В договора е записано, че абонатът е запознат и е съгласен с Общите условия на договора между БТК АД и абонатите на услугите, предмет на договора.

По делото са приети 8 бр. фактури, издадени от „Виваком“ през периода 02.10.2013г. – 01.05.2014г.  с посочен потребител Н.Х., както следва: фактура № 1146258227/02.10.2013г. с период на отчитане от 01.09.2013 г. до 30.09.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура № 1148159397/02.11.2013г. с период на отчитане от 01.10.2013 г. до 31.10.2013г. за сумата от 7.12 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план /с корекция за минус 0.57 лева за фиксирани услуги за предходни месеци; фактура № 1150237341/ 02.12.2013г. с период на отчитане от 01.11.2013 г. до 30.11.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура № 1152149988/03.01.2014г. с период на отчитане от 01.12.2013 г. до 31.12.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура № 1154057133/ 01.02.2014г. с период на отчитане от 01.01.2014 г. до 31.01.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура№ 1155956298/01.03.2014г. с период на отчитане от 01.02.2014 г. до 28.02.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура № 1157840935/ 02.04.2014г. с период на отчитане от 01.03.2014 г. до 31.03.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план и фактура № 1159757787/01.05.2014г. с период на отчитане от 01.04.2014 г. до 30.04.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план. Във всички фактури е посочено, че се отнасят за телефонен номер 047881096 и за клиентски номер 11344751002.

С Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г., сключен между „БТК“ ЕАД – гр.София като цедент и „СГ Груп“ ООД гр.Монтана като цесионер, „БТК“ ЕАД е продало на „СГ Груп“ ООД вземания, конкретизирани в Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2. Дружеството-цедент е упълномощило цесионера да го представлява пред длъжниците, като от негово име им изпрати уведомителни съобщения за извършената цесия.

От представените от третото, неучастващо по делото лице - „СГ Груп“ ООД, по реда на чл. 192 ГПК приемо- предавателен протокол от 21.07.2015г. в оригинал, уведомление по т.1.1.2 от Договор за цесия от 29.05.2015 година от „БТК“ ЕАД до „С.Г.Груп“ ООД относно прехвърляне на вземания по Договор за цесия от 29.05.2015г., както и диск, съдържащ оригинал на Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г., се установява, че под № 350 в това Приложение е  вписано задължение на Н.Х.Х. за сумата от 59.20 лева.

От представеното с исковата молба уведомление за цесия, адресирано до ответника Н.Х., е видно че със същото „СГ Груп“ ООД като пълномощник на „БТК“ ЕАД, го уведомява, че считано от 29.05.2015г. дългът му към „БТК“ в размер на 59.20 лева с ДДС, натрупан за телекомуникационни услуги по Заявление/Договор с №580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г., е прехвърлен с Договор за цесия към нов кредитор - „СГ Груп“ ООД.

С договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г., сключен между „СГ Груп“ ООД като цедент и дружеството-въззивник „Булпойнт 2015“ ЕООД като цесионер, „СГ Груп“ ООД е продало на „Булпойнт 2015“ ЕООД вземания, конкретизирани в Приложение № 1. От представеното извлечение от Приложение № 1 към Договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г. се установява, че под № 101 е  вписано задължение на Н.Х.Х. за сумата от 59.20 лева, представляваща главница по фактури с №№ 580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г.; 1146258227/ 02.10.2013г.; 1148159397/02.11.2013г.; 1150237341/ 02.12.2013г.; 1152149988/03.01.2014г.; 1154057133/ 01.02.2014г.; 1155956298/ 01.03.2014г.; 1157840935/ 02.04.2014г. и 1159757787/01.05.2014г, както и сумата от 18.95 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на заявлението - 10.10.2016 година. Дружеството-цедент е упълномощило цесионера да го представлява пред длъжниците, чийто задължения към „СГ Груп“ ЕООД са предмет на прехвърляне, като от негово име им изпрати уведомителни съобщения за извършената цесия. С исковата молба е представено уведомление за цесия, адресирано до Н.Х., с което „СГ Груп“ ООД, чрез пълномощника си го уведомява, че считано от 12.05.2016г. дългът му към „СГ Груп“ ООД в размер на 59.20 лева с ДДС, натрупан за телекомуникационни услуги по Заявление/Договор с №580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г., е прехвърлен с Договор за цесия към „Булпойнт 2015“ ЕООД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Правилно ЕРС е квалифицирал предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в обективно съединяване искове: иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.79 и чл.99 от ЗЗД, и по чл.422 от ГПК вр. с чл.86 и чл.99 от ЗЗД.

Въззивникът-ищец следва да установи съществуването на вземането, за което е издадена по ч.гр.д. № 483/2016г. по описа на ЕРС, срещу ответника-въззиваем Н.Х., Заповед № 1135 от 21.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за процесните суми – 59.20 лева - главница, дължима по Договор за телекомуникационни услуги с „БТК“ ЕАД и последващи два Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и 18.95 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 17.10.2016г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 325 лева. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника Н.Х., за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 10.11.2016г. Исковата молба е подадена в съда на 02.12.2016г.. Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК (ред. ДВ, бр.42/2009 г.) от заявителя в заповедното производство, който има правен интерес от предявяване на иска.

В тежест на ищеца-въззивник е да установи съществуването на задължението за Н.Х. да му заплати цедираното на вземане от общо 59.20лв., произтичащо от предоставени от „БТК“ ЕАД за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2014 г. телекомуникационни услуги, за които са издадени процесните 8 фактури, и съществуването на вземането за сумата 18.95 лева - представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от издадените общо осем фактури, считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.

По делото е доказано прехвърлянето на вземането на „БТК” ЕАД срещу ответника Х. на „СГ Груп“ ЕООД съгласно Договор за цесия от 29.05.2015г. и последващо прехвърляне на вземането от „СГ Груп“ ЕООД на въззивника-ищец с Договор за цесия от 12.05.2016година. Налице е уведомяване на длъжника за извършените цесии с приложените към исковата молба уведомления от „СГ Груп“ ЕООД като пълномощник на "БТК"ЕАД и от "Булпойнт 2015"ЕООД като пълномощник на „СГ Груп“ ЕООД. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК (Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о. на ВКС)

ЯОС намира, че по делото не се установява съществуването на вземането, цедирано първоначално с Договор за цесия от 29.05.2015г. и след това на въззивника с втория Договор за цесия от 12.05.2016г.. Между "БТК"ЕАД и Н.Х. е бил сключен договор на 24.10.2012г. за откриване на нов телефонен пост, предоставен е телефонен апарат и е договорено предоставяне на услуга при абонаментен план БТК Минимум за срок от 12 месеца. С приемо-предавателен протокол ответникът-въззиваем е предал на БТК предоставения му телефонен апарат и няма доказателства да е ползвал след това услуги от "БТК"ЕАД. Ответникът в ОИМ е оспорил, че са му предоставени от "БТК"ЕАД услуги, фактурирани за процесния период. По делото не е установено от ищеца-въззивник предоставяне на телекомуникационни услуги от страна на "БТК"ЕАД на ответника за периода от 25.09.2013г. до 30.04.2014г., за който са издадени процесните 8 фактури. ЯОС споделя като правилни мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях по чл.272 от ГПК.

Възражението на въззивника, че според Чл.229а от ЗЕС договорът между "БТК"ЕАД и Н.Х. е станал безсрочен, не води до промяна в извода на съда за неоснователност на иска, предвид обстоятелството, че ищецът-въззивник не е доказал предоставянето на телекомуникационни услуги от страна на "БТК"ЕАД на ответника за периода, за който са издадени процесните 8 фактури.

Предвид изложеното, ЯОС намира въззивната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода от делото, на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на 300лв. платено адвокатско възнаграждение, което е минималното с оглед материалния интерес, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на въззивника за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 140/28.12.2017г. на ЕРС по гр.д.№566/2016г. на ЕРС.

Осъжда въззивника „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, с ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от Г.О.Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Н.Х.Х. с ЕГН - **********,***, 300 лв.(триста лева) - разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Не уважава възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на въззивника за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.