Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             10.07.2018 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 06.03.2018  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                      ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 45 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба от С.И.М., срещу решение №130 от 08.12.2017г. на ЕРС по гр.д.№171/2017г. на ЕРС. С обжалваното решение ЕРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.И.М., ЕГН **********, с поС.ен  адрес с.М.М., общ.Е., ул.„**********“№ **, ДЪЛЖИ на ищеца  ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК 000694286,  със седалище и адрес на управление  гр.София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от Н.Д. Ч. и К. Р. - изпълнителни директори, действащи, чрез процесуален  представител адв.И.К.Л. от БАК, сумата от 320.00 лева, представляващи стойността на изплатеното застрахователно обезщетение на Н. П. Д. по Щета № 471015161605478, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2017 година /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ, за което задължение по ч.гр.д. № 86/2017 година по описа на РС – Елхово в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 221 от 28.02.2017 година, като за разликата до предявения размер 320.15лв. отхвърля иска.   

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано. Смята, че не са налице основания за реализиране на отговорността му по КЗ и излага съображения, че протоколът за ПТП е съставен на 10.08.2016г., почти един месец след настъпване на застрахователното събитие, че от него не се установява да е виновен за настъпилото ПТП, че издаденото срещу него наказателно постановление по повод същото ПТП е отменено с влязло в сила решение по АНД 510/2016г. по описа на ЕРС. Смята, че искът е недоказан по размер. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и претендира разноските по делото в двете инстанции, включително тези за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, чрез адв.Л.. С отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения. Моли ЯОС да потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано обжалваното решение. Претендират се направените разноски в производството.

В с.з. въззивникът С. И.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. , редовно упълномощен, който поддържа въззивната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на застрахователя.

Въззиваемата страна ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп", редовно призована, не изпраща законен представител, представлява се от адв.Л., редовно упълномощен, който заявява, че счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено и моли да им бъдат присъдени направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От ч.гр.д. № 86/2017г. по описа на РС – Елхово е видно, че въз основа на подадено от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД с ЕИК 000694286, на 24.02.2017г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ЕРС е издал Заповед № 221 от 28.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК като е разпоредил на длъжника С.И.М., да заплати на кредитора ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД, сумата от 320.15лв., представляваща регресна претенция по КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 24.02.2017г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 145лв., в т.ч. заплатена държавна такса в размер на 25 лв. за образуване на заповедното производство и 120 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.03.2017г. и в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК същият е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение с вх.№559/09.03.2017г.. Заповедният съд е указал на заявителя едномесечния срок за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането и ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД е предявило в срок иска си по чл.422 ГПК.

По делото не се спори, че между ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД и „Дичони“ЕООД е бил сключен Договор за застраховка „ГО“ по полица № BG/03/315002670487 от 28.10.2015г. със срок на валидност от 00.00 часа на 01.11.2015г. до 23.59 часа на 31.10.2016г. за МПС „Сетра S 215HD" с рег.№У 3733 АМ. Безспорно е също, че към момента на настъпване на ПТП автобусът е бил управляван от ответника-въззивник.

От заверено копие на регистрационен талон на МПС „Форд Ескорт“ с рег. № У 29 09 ВВ, се установява, че същият е собственост на ЕТ„Николет – Николина Димова“ и Н. П. Д..

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели. От показанията на свид.Н.Д. – собственик на лекия автомобил, се установява, че автомобилът ù „Форд Ескорт“ с рег. № У 29 09 ВВ е бил паркиран на ул.„Търговска“38 в гр.Елхово. На 13.07.2016г. свидетелката като изгледала запис от камера пред офиса на "Еконт" установила, че автобус на "Дичони" идва от улицата и закача автомобила като го измества напред. Това става 4-5 часа сутринта. Автобусът не спира. Свидетелката разговаряла с управителя на "Дичони", който посочил лицето, управлявало автобуса. Извикала полиция за съставяне на протокол за ПТП.

От показанията на свид.В. се установява, че работи в РУ на МВР - Елхово като мл.автоконтролор, че е посетил мястото на ПТП и установил ударения лек автомобил „Форд  Ескорт“ с рег. № У 29 09 ВВ и констатирал увреждания по автомобила. Служители на РУ – Елхово изискали видеозапис от охранителната камера на „Еконт“ за процесната дата, и след като се запознал с видеоматериала, видял, че другият участник в ПТП е автобус „Сетра S 215HD" с рег.№У 3733 АМ. След извършена служебна справка свид. В. констатирал, че автобусът е собственост на „Дичони“ ЕООД. Въз основа на изискана информация от фирмата било установено, че водач на автобуса към момента на ПТП е С.М.. Механизма на ПТП установил въз основа на видеозаписа и щетите по автомобила, които установил на място при огледа му.

След установяване на всички факти и обстоятелства по случая, на 10.08.2016г., в присъствието и на С.И.М., свид. Г. В. съставил Протокол за ПТП настъпило на 13.07.2016г., в който посочил участниците в ПТП, механизма на настъпване на ПТП, щетите по двете МПС, настъпили в резултат на ПТП. По отношение на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № У 29 09 ВВ констатираните при огледа и описани в Протокола за ПТП щети са в областта на преден десен калник, предна броня и преден десен фар, а по автобуса - ляв страничен габарит. В Протокола за ПТП свид.В. посочил, че ПТП е настъпило в резултат на неправилна маневра „завой на ляво“ от движещия се автобус, който ударил паркирания лек автомобил странично, след което водачът на автобуса напуснал мястото на ПТП.

От приложеното АНД № 510/2016г. по описа на ЕРС се установява, че на 10.08.2016г.  мл.автоконтрольор В. е съставил  срещу С.И.М.  АУАН №412/10.08.2016г. за това, че на 13.07.2016г. около 04.35 часа, в гр.Елхово, на ул.„Търговска“, в посока кръстовището с ул.„Ал. Стамобилйски“ управлява автобус  „Сетра С 215 ХД“ с рег. № У 3733 АМ, собственост на „Дичони“ ЕООД, като по време на движението извършва неправилна маневра завой наляво и удря паркирано МПС, на което нанася щети, и напуска мястото на ПТП. Извършените нарушения актосъставителят  квалифицирал  по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2б от ЗДвП.  АУАН  е бил предявен на нарушителя и препис от същият му е  би връчен. При съставяне на АУАН С.М. не е направил възражения. Въз основа на посочения акт началника на РУ - Елхово издал наказателно постановление, с което на С.И.М. му е наложено административно наказания глоба и лишаване от право да управлявал  МПС за срок от три месеца. С Решение № 455 от 01.12.2016г. по АНД № 510/2016г., влязло в законна сила на 24.12.2016г., ЕРС е отменил НП изцяло на процесуално основание, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице в хода на административно-наказателното производство като посочване в НП на дата на ПТП, различна от тази в АУАН, съставяне на акта в присъствието само на един свидетел, вместо на двама съгласно чл.40, ал.4 ЗАНН.

От преводно нареждане от 24.08.2016г., както и от показанията на свид.Д., се установява, че на 24.08.2016г. ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД е заплатило на Н. П. Д. сумата от 320.15 лв. обезщетение. 

Застрахователното дружество изпратило до ответника-въззивник С.М. Регресна покана щета № 471015161605478 за заплащане на сумата от 320.15 лева, връчена на М. на 07.10.2016г., видно от приложеното към поканата известие за доставяне. Въззивникът не е платил сумата.

От заключението на вещото лице П.Д.по назначената съдебна автотехническа и оценителна експертиза, което не е оспорено от страните по делото и се приема като компетентно и обективно, се установява, че на 13.07.2016 г. около 04.30 часа в условията на нощна тъмнина и включено улично осветление по ул.„Търговска“ в посока ул.„Ал. Стамболийски“ в гр.Елхово се е движел автобус СЕТРА с рег.№У 3733 АМ, управляван от водача С.М.. Доближавайки зоната на дом № 58 на ул.„Търговска“ (сградата на офиса на фирма ЕКОНТ), водачът е установил в покой автобуса в дясно на улицата след два паркирани преди това автомобила и паркиран в същата зона в ляво л.а.„Форд Ескорт" с peг.№ У 2909 ВВ. След като водачът на автобуса си е взел кафе, е потеглил отново в посока към кръстовището с ул.„Ал. Стамболийски“. При това потегляне, предвид паркираните пред него в дясно на пътното платно два леки автомобила, водачът е предприел маневра за заобикалянето им - изнасяйки автобуса на ляво. При това изнасяне наляво с левия си габарит автобусът се е доближил опасно близо до предната част на десен габарит на паркирания вляво л.а.„Форд Ескорт“, при което е настъпил протривно - прохлузен контакт между тях, в резултат на което са нанесени увреждания по дясна част на облицовка предна броня, десен фар и предна част на десен калник на л.а. Предвид наличните данни по делото и определения възможен механизъм на станалото произшествие, описаните увреждания по л.а. „Форд Ескорт", категорично са в причинно - следствена връзка с механизма на станалото ПТП, съгласно заключението на вещото лице. Описаните увреждания по л.а.„Форд Ескорт" от вещото лице на застрахователната компания, онагледени с приложения снимков материал и съпоставени с механизма на произшествието, според вещото лице Д. кореспондират със станалия удар между тях. Всички увреждания по л.а. на практика нямат характер на директен контакт (удар), а съответстват на прохлузно - протривен контакт при косо преминаване на левия габарит на автобуса.

Средната стойност на вложените за подмяна нови части, необходими за ремонта на л.а.„Форд Ескорт", вещото лице е определило по ценоразпис на "Eurotax Schwacke Kalkulation", съобразени с официалните вносители на оригинални части за марката и специализирани магазини за резервни части за България. Стойността на новите части, вложени за възстановяване на автомобила, са намалени с коефициент от 0,4, отчитащ овехтяването им предвид годините на експлоатация на автомобила към датата на ПТП - 21 години. (година на производство 1995 г.). Коефициентът за коригиране стойността на новите части е по методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, ползвана в автоекспертната практика (Наредба №24 от 8 март 2006г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането). Нормативът за възстановяване на деформираните детайли и труда за подмяната им с нови е определен по необходимите нормовремена за възстановяване и подмяна (Наредба № 24 на Комисията за финансов надзор), посочени в експертизата, като „сервизен час", за който в експертизата е определена средна пазарна стойност от 10.00 лв. Съгласно заключението на в.л., общата сума, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а.„Форд Ескорт", включваща влагане на нови части, демонтаж и монтаж на нови части, възстановяване на деформирани елементи, боядисване и материали за боядисване,  възлиза на 320.00 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е установителен иск по чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за установяване съществуването на вземането на ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.86/2017 г. по описа на ЕРС за сумата от 320.15 лева, представляваща регресна претенция по КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 24.02.2017 г. до окончателното изплащане. Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК (ред. ДВ, бр.42/2009 г.) от заявителя в заповедното производство.

Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

По делото е установено съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", покриваща щетите от ПТП с участник автобус „Сетра С 215 ХД“ с рег. № У 3733 АМ, собственост на „Дичони“ ЕООД. В изпълнение на задължението си по застрахователния договор, застрахователят е заплатил на увреденото лице обезщетение за причинените от ПТП на 13.07.2016 г. вреди в размер на 320.15 лева.

Въззивният съд намира, че по делото е установено, че в резултат на поведението на въззивника, осъществено при управлението на автобус  „Сетра С 215 ХД“ с рег. № У 3733 АМ, собственост на „Дичони“ ЕООД на 13.07.2016г., в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, са настъпили щети по лекия автомобил „Форд Ескорт“, собственост на ЕТ„Николет – Николина Димова“ и Н.П. Д., които са установени и от заключението на в.л. в размер на 320 лева.  

От протокола за ПТП, подписан от С.М., се установява, че М. като лице, управляващо участващия в процесното ПТП автобус, при неправилно извършване на маневра в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, удря паркиран лек автомобил странично, след което напуска мястото на ПТП. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена сила относно фактите, отразени в него и възприети от съставителя му. Протоколът за ПТП не е оспорен от ответника-въззивник. По делото няма спор, че М. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

Обстоятелството, че наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е отменено не води до освобождаване на ответника-въззивник от регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и в този смисъл възраженията на въззивника са неоснователни. Административно-наказателната отговорност няма отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за репариране на вредите от ПТП. Освен това отмяната на наказателното постановление е постановена на процесуално основание и съдът не се е произнесъл по същество относно извършените административни нарушения на водача по Закона за движение по пътищата.

От събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства ЯОС намира за установено, че въззивникът М. е водачът, виновен за настъпилото ПТП на 13.07.2016г.. Това се установява и от заключението на вещото лице по назначената САТЕ, което е прието без оспорване по делото и което установява механизма на ПТП, причинените щети и причинната връзка между тях. При изнасяне наляво с левия си габарит автобусът се е доближил опасно близо до предната част на десен габарит на паркирания вляво л.а.„Форд Ескорт“, при което е настъпил протривно - прохлузен контакт между тях, в резултат на което са нанесени увреждания по дясна част на облицовка предна броня, десен фар и предна част на десен калник на л.а. Описаните увреждания по лекия автомобил „Форд Ескорт" са в причинно - следствена връзка с механизма на станалото ПТП, като описаните увреждания съпоставени с механизма на произшествието кореспондират със станалия удар между тях. Всички увреждания по л.а. на практика нямат характер на директен контакт (удар), а съответстват на прохлузно - протривен контакт при косо преминаване на левия габарит на автобуса. В резултат на противоправното поведение на водача на автобуса, който не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1 от ЗДвП, са причинени описаните щети по лекия автомобил.

Съгласно чл.499, ал.2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл.504 от КЗ. Стойността на действителните вреди видно от приетото  заключение на в.л., което не е оспорено, е 320.00лв. и правилно искът е уважен като основателен и доказан в този размер.

По изложените основания, ЯОС намира обжалваното решение за правилно и следва да го потвърди.

Предвид изхода от делото на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на 120лв. платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение №130 от 08.12.2017г. на ЕРС по гр.д.№171/2017г. на ЕРС в обжалваната част, с която ЕРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.И.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца  ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК 000694286,  със седалище и адрес на управление  гр.София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от Н. Д. Ч. и К. Р. - изпълнителни директори, действащи, чрез процесуален  представител адв.И.К.Л. от БАК, сумата от 320.00 лева, представляващи стойността на изплатеното застрахователно обезщетение на Н. П. Д. по Щета № 471015161605478, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2017 година (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ, за което задължение по ч.гр.д. № 86/2017 година по описа на РС – Елхово в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 221 от 28.02.2017 година.  

В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Осъжда С. И.М., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК 000694286,  със седалище и адрес на управление  гр.София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от Н. Д. Ч. и К. Р. - изпълнителни директори, сумата 120лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                  2.