Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.07.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 03.04.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 32 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Д.И.П., срещу решение №441/28.07.2017г. на ЯРС, поправено с решение №6/03.01.2018г. на ЯРС по гр.д.№314/2017г. на ЯРС, с която ЯРС ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес *** на основани чл.234, ал.3 т.2, вр. с т.1 от КТ да заплати на „ИЕксЕлСървис България” ЕАД, ЕИК 175123231, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 1Б, етаж 4, представлявано от К. А. – прокурист, сумата от 3 582.00лв., представляваща обезщетение по чл.3 от Допълнително споразумение №1/ 24.08.2015г. към трудов договор № 873/ 24.08.2015г. за повишаване на квалификацията, поради неизпълнение на задължението на ответника да работи при работодателя за срок не по-малко от 24 месеца ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно, правните изводи на ЯРС - необосновани. Смята, че неправилно ЯРС не е приел за нищожно процесното "Споразумение за обучение" и излага подробни съображения, че липсва основание и с него се заобикаля закона. Възразява, че неправилно ЯРС е приел, че е договорено служителят да работи при работодателя за срок от 24 месеца, докато уговорения срок е 1 година. Възразява срещу размера на присъденото обезщетение, като смята, че е присъдено в нарушение на чл.271, ал.1 от КТ. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции като при такъв изход на делото претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца "ИЕксЕлСървис България"ЕАД, чрез адв.Д.М. от АК-Монтана, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, излагат се подробни съображения и моли ЯОС да потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв.К., редовно упълномощен, който поддържа жалбата срещу решението на първоинстанционния съд, в т.ч. и срещу решението за поправка на явна фактическа грешка. Mоли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска.

Въззиваемата страна "ИЕксЕлСървис България" ЕАД гр.София, редовно призованa, не изпраща представител. Oт пълномощника на въззиваемата страна e постъпила писмена молба, с която оспорва въззивната жалба и са изложени доводи по съществото на спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От представения трудов договор 873 сключен на 24.08.2015г. между ищеца-въззиваем като работодател и ответника-въззивник, е видно, че въззивникът-ответник Д.П. е бил назначен при ищеца на длъжност „специалист обслужване на клиенти” с брутно месечно трудово възнаграждение 1800лв. или 1789.26лв. основно трудово възнаграждение и 10.94лв. - 0,6% допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа. С анекс № 3/01.04.2016г. месечното трудово възнаграждение по т.5.1. от трудовия договор се разделя на следните компоненти: основна месечна заплата в размер на 974.04лв. и постоянен езиков бонус в размер на 825 лв.

Видно от Допълнително споразумение №1 към трудов договор №873 между страните, същото е сключено на 24.08.2015г. на основание чл.234 от КТ, считано от 14.09.2015г., като в б.А от него е посочено, че Работодателят изисква допълнителни умения и способности, като Служителят желае да придобие същите, поради което Работодателят е решил да изпрати своите служители на обучение. Видно от б.В от споразумението служителят е приел да се обучава и да продължи да работи при работодателя за срок не по-малко от 24 месеца, след приключване на обучението /наричан по-нататък „уговорен срок”/ и с оглед на това служителят се е съгласил да сключи това споразумение. В б.Г от допълнителното споразумение е посочено, че обучението включва разходи възлизащи на сумата от 8257.20лв., в която сума са включени: трудово възнаграждение, разходи за обучението и такси за полагане на изпит. Според т.3г от допълнителното споразумение страните са се съгласили в случай, че служителят прекрати трудовото си правоотношение, докато е на обучение или след това, преди изтичането на уговорения срок, да заплати на работодателя при поискване, без протест, сумата, представляваща направените от работодателя разходи за обучението съгласно буква Г от констативната част на споразумението.

Видно от молба вх.№284/12.12.2016г. от Д.П. за напускане на работа без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.6 от КТ, въззивникът е поискал да бъде освободен, считано от 13.12.2016г.. От уверение №2106/30.11.2016г. на Нов български университет - София е видно, че Д.И.И. е записан като студент първи курс, семестър 2016/17 есенен, в редовна форма на обучение.

Със заповед № 196/12.12.2016г. на основание чл.327, т.6 от КТ трудовият договор на ответника е прекратен.

От представения договор между ищеца като клиент и „Стъди ин БГ – Иновейшънс” ЕООД като доставчик, подписан на 10.08.2015г., е видно, че същият е сключен за обучение по датски език на служители на „Аутсорс партнърс интернешънал” ЕАД (предишно наименование на ищцовото дружество) като обучаваните преминават уроците и тестовете за нива А1, А2 и В1 и обучението се състои от 3 модула. Обучението се провежда ежедневно в работни дни в офисите на доставчика, по 3 учебни часа с преподавател всеки ден. Обучаваните служители преминават интензивен курс на обучение от минимум 180 часа, ежедневно домашно, включващо писмени упражнения със средно времетраене на написването им от 1 час, около 100 нови думи на ден и граматика. Обучението на първата група служители започва на 14.09.2015г. и приключва до 11.12.2015г. включително тестовете за нивата. Общата цена за трите модула А1, А2 и В1 е 1470лв. без ДДС за един обучаван служител. В изпълнение на договора ищецът-въззиваем е заплатил на „Стъди ин БГ – Иновейшънс” ЕООД сумата от 10584.00лв. за 12 курсисти, представляващо авансово плащане от 50% от общо дължимата сума, за което е издадена фактура № 000000001 от 26.08.2015г.. Видно от фактура № 000000002/08.12.2015г., ищецът-въззиваем е заплатил на „Стъди ин БГ – Иновейшънс” ЕООД сумата от 10584.00лв. за 12 курсисти, представляващо окончателно плащане на останалите 50% от общо дължимата сума.

Видно от длъжностната характеристика за длъжността "специалист обслужване на клиенти", сред изискванията за заемане на длъжността са висше образование с образователна степен "бакалавър" или "магистър", владеене на английски език плюс втори чужд език за напреднали (В2 или по-високо ниво по степените на CEFR), компютърна грамотност.

По делото по искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че общият размер на направените разходи за обучението на ответника, съгласно Допълнително споразумение от 24.08.2015г., е 7179.83лв., в което са включени сумата от 1764лв. – разходи за обучение и сумата от 5415.83лв. – разходи за трудово възнаграждение. Размерът на дължимото на „ИЕксЕлСървис България” ЕАД от Д.И.П. обезщетение за претърпените от ищеца вреди в резултат на неизпълнението на поетото от служителя задължение по чл.234, ал.3, т.1 от КТ да работи при работодателя за определен срок, съответно на неизпълнението, съгласно Допълнително споразумение от 24.08.2015г. към трудов договор № 873/ 24.08.2015г., и като се вземе предвид обстоятелството, че ответникът е работил при „ИЕксЕлСървис България” ЕАД за период от 1 година от уговорения срок, размерът на обезщетението е 3 589.92лв..

Във връзка обучението по датски език на ответника въззивникът -ищец е представил първа страница от изпит по датски език, част 1 и 2 с дата 12.10.2015г. на Д.П., с превод на български език.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основани чл.234, ал.3 т.2, вр. с т.1 от КТ.

Съгласно чл.234 от КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). В ал.2 на нормата е определено минималното задължително съдържание на договора, а разпоредбата на ал.3 дава възможност на страните по него да уговарят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но не повече от 5 години, както и отговорността, която се носи при неизпълнението на това условие или при незавършване на обучението.

По делото е доказано, че въззивникът е заемал длъжността „специалист обслужване на клиенти” по трудов договор 873 от 24.08.2015г. с въззиваемия като работодател. Трудовото правоотношение е прекратено по молба на въззивника, едностранно без предизвестие, за което е била издадена от работодателя заповед №196/12.12.2016г.. Въззивникът не оспорва факта на сключване на допълнително споразумение към трудовия му договор № 1 от 24.08.2015г., както и факта, че се е обучавал по датски език с посочената форма на обучение и е провел изпит по датски език.

ЯОС намира, че сключеното допълнително споразумение №1 към трудов договор №873 между страните, представлява договор за повишаване на квалификацията по чл.234 от КТ, предвид посоченото в б.”А” от споразумението, че работодателят изисква допълнителни умения и способности, като служителят желае да придобие същите, поради което работодателят го изпраща на обучение. Наред с това, в договора са уговорени финансовите и други условия на обучението като в б.Д, т.1 е уговорено, че служителят участва в обучението и всички разходи за същото се поемат от работодателя. В б.Г от допълнителното споразумение е посочено, че обучението включва разходи, възлизащи на сумата от 8257.20лв., в която сума са включени: трудово възнаграждение, разходи за обучението и такси за полагане на изпит.

Договорът по чл.234, ал.1 от КТ има характер на трудов, но писмената му форма не е въздигната от закона в условие за действителност, следователно, задължителните елементи на договора могат да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства (решение №160/07.06.2011 г. по гр.д.№617/2010 г. на ВКС ІV г.о.). От представената длъжностна характеристика за служителя се установява, че за длъжността на въззивника „специалист обслужване на клиенти” се изисква владеене на английски език плюс втори чужд език за напреднали. От договора между работодателя и „Стъди ин БГ – Иновейшънс” ЕООД като доставчик, подписан на 10.08.2015г., е видно, че същият е сключен за обучение по датски език на служители на „Аутсорс партнърс интернешънал” ЕАД (предишно наименование на ищцовото дружество) като там е уговорено мястото, формата и времето на обучение, с които възивникът се е съгласил, предвид факта, че е завършил курса и е взел изпити. Въз основа на изложеното, преценявайки процесния договор съгласно чл.20 от ЗЗД, въззивният съд намира, че договорът е за повишаване на квалификацията по чл.234 от КТ и е действителен. Възраженията на въззивника, че договорът е нищожен, поради липса на основание и с него се заобикаля закона, за да се закрепости служителя, са неоснователни. По делото е установено, че за повишаване на квалификацията си за изпълнение на трудовите си задължения въззивникът е завършил курса по датски език, положил е изпити, като след това обучение е бил подписан и анекс №3/01.04.2016г., където като компонент от основната месечна заплата е уговорен постоянен бонус за езика.

В чл.234, ал.3 от КТ е казано, че с договора по ал.1 за повишаване на квалификацията страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията за работа за определения срок. С процесното споразумение в б.В служителят е приел да се обучава и се е съгласил да продължи да работи при работодателя за срок не по-малко от 24 месеца след приключване на обучението, поради което е неоснователно възражението на въззивника, че уговореният срок е бил една година.

Договореният срок, в който служителя е трябвало да работи при работодателя не е спазен от ответника-въззивник, поради прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие по негова молба от 12.12.2016г., преди изтичане на уговорения срок. Съгл. чл.3 от споразумението той следва да възстанови на работодателя действително направените от него разходи за обучение, съгл. б.Г от споразумението, включващи: трудово възнаграждение, разходи за обучението и такси за полагане на изпит. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено, се установява общият размер на разходите, направени за обучението на ответника, включващи разходи за обучение и разходи за трудово възнаграждение, от които предвид факта, че служителят е работил една година след приключване на обучението, сумата, която следва да върне на работодателя възлиза на 3 589,92лв. Въззивният състав смята, че с включването в сумата на разходите, направени за обучението на ответника, освен разходи за обучение и разходи за трудово възнаграждение, не е нарушена разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ, тъй като по делото не е установено служителят да е полагал труд по времето, когато е бил обучаван по датски език, още повече обучение се е осъществявало в офиси на фирмата, предоставяща образователната услугата. Предвид изложеното, ЯОС намира предявения иск за основателен и доказан.

Въззивният съд следва да потвърди като правилно решение №441/28.07.2017г. на ЯРС, поправено с решение №6/03.01.2018г. на ЯРС по гр.д.№314/2017г. на ЯРС.

С оглед изхода от делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в тази инстанция.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №441/28.07.2017г. на ЯРС, поправено с решение №6/03.01.2018г. на ЯРС по гр.д.№314/2017г. на ЯРС.

ОСЪЖДА въззивника Д.И.П. да заплати на „ИЕксЕлСървис България” ЕАД направените по делото разноски в размер на 400лв. във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.