РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 20.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Калина Пейчева

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 191/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Р.Н.В. и Я.Г.В. срещу решение № 234/19.04.2017 г. по гр.д. № 2466/2014 г. по описа на Ямболския районен съд. Според жалбоподателите решението на съда е неправилно в частта, с която съдът е поставил в дял на съделителката М.Н.А. недвижим имот, предмет на делбата, находящ се в с. К.,обл. Я. , както и в частта, в която съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В. са осъдени да заплатят, на осн чл.31 ал.2 ЗС, на М.Н.А. обещетение за ползване на съсобствен имот им. Имотът е следвало да бъде възложен на съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В., които са ползватели на имота. Съдът при разглеждане на делото във втората фаза от делбата е нарушил и принципа на равнопоставеност на страните във връзка с допускане на свидетелите, посочени от съделителя М.Н.А.. Освен това, съдът е постановил решението си в частта за присъждане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, доверявайки се на показанията на св. А., въпреки че, при разглеждане на делото във фазата по допускане на делбата не е кредитирал показанията на този свидетел, приемайки го за заинтересован свидетел. Иска се отмяна на решението в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно. Според жалбата решението е незаконосъобразно и поради нарушение на чл.349 ал.5 ГПК при присъждане паричното уравнение на дела на ответниците, тъй като съдът не е определил законна лихва, която да се изплати в шестмесечен срок. В уточняваща молба жалбоподателите не подържат искането си за незаконосъобразност на решението в тази му част.

Въззиваемата М.Н.А., като счита решението за правилно и законосъобразно иска неговото потвърждаване. За да се произнесе съдът установи следното: Производството е във фазата след допускане на делбата. С решение № 234/19.04.2017 г. по гр.д. № 2466/2014 г. Ямболския районен съд, приемайки че, основен принцип на делбата според правилото на чл.62 ал.2 ЗН е всеки от съделителите да получи реален дял от имотите, поставил в дял на М.Н.А. недвижимия имот, находящ се в с. К.,обл. Б., а имота, находящ се в гр. Я. е поставил в дял на съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В.. При разпределение на делбените имоти съдът се е съобразил с желанието на съделителката М.Н.А. да получи имота в с. К., и е отчел липсата на предпочитания у съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В. за това кой от делбените имоти да получат. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи решението в тази му част, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящото решение. Решението на районния съд в тази му част е правилно и , като такова следва да бъде потвърдено.

Не може да повлияе върху правилността на решетнието и факта, че с нотариален акт № 188/24.06.2017 г. /съставен след влизане на решението за допускане на делбата в сила и след постановяване на обжалвания съдебен акт/ съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В. са дарили на сина си Н. Я.В. 5/6 идеални части от имота в с. К., обл. Я. , за който делбата е допусната с влязлото в сила решение на съда. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка ще бъде обвързано от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпило в производството, заместило е прехвърлителя или е участвало в производството чрез своя процесуален субституент /чл.226 ГПК/. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226 ал.З ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо, както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. С влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако имотът бъде поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя. Ако предмет на делбата са няколко имота и имотът, част от който е била прехвърлена в хода на делбеното производство се падне в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението по извършване на делбата ще настъпят в правната сфера на приобретателя. Ако обаче този имот се падне в дял на друг съделител, какъвто е и настоящия случай, приобретателят ще има правото да претендира връщане на даденото по договора от прехвърлителя - чл.192 ЗЗД. Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда. В този смисъл е т.р. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Що се касае до твърдението в жалбата за незаконосъобразност на решението на районния съд в частта, с която съдът не е присъдил лихви върху сумата, присъдена в полза на съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В. за уравнение на дела им, платими в шесмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила/чл349 ал.5 ГПК/ въззивният съд намира, че твърдението не касае въпроса за законосъобразността на решението. Ако жалбоподателите считат, че съдът не се е произнесъл по цялото им искане или решението е неясно, то допълването, респ. тълкуването на съдебното решение следва да стане по реда на чл.250 и чл.251 ГПК.

Неоснователни са и твърденията, наведени с въззивната жалба за незаконосъобразност на решението в частта, с която е уважен иска на съделителката М.Н.А. по чл.ЗЗ ал.2 ЗС. Липсва съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на принципа на равнопоставеност на страните, допуснато от районния съд при събиране на доказателствата при разглеждане на делото във фазата след допускане на делбата. Съдът е предоставил на страните равни възможности да сочат доказателства, вкл. и гласни такива за да обосноват своите претенции по сметките, като съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В. не са се възползвали от това си процесуално право. Съдът при преценка основателността на иска по чл.31 ал.2 ЗС правилно се е съобразил с показанията на единствения разпитан в производството по делото в тази фаза свидетел Ап. Апостолов. Според показанията на този свидетел ползването на делбените имоти е осъществявано единствено от съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В., като последните не са допускали съделителката М.Н.А. до имотите. Не са събрани други доказателства, които да опровергават тези свидетелски показания, поради което и съдът правилно се е съобразил с тях при постановяване на решението си по иска по чл. 31 ал.2 ЗС.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата срещу решението на районния съд за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/19.04.2017 г. по гр.д. № 2466/2014 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта, с която в дял на съделителката М.Н.А. е поставен недвижим имот, находящ се в с. К.,обл. Я. и представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 40,60 кв.м., разгърната застроена площ от 81,20 кв.м., заедно с прилежащите и постройки,представляващи стопанска сграда до жилищната сграда със застроена площ от 20,25 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 9,70 кв.м., гараж от 21,00 кв.м, баня, коридор с предназначение за жилищни и стопански нужди, построени в общински УПИ VII -19, с площ от 1 815 кв.м., в кв. 23 по плана на селото, на стойност 15 500 лв., както и в частта, с която съделителите Р.Н.В. и Я.Г.В. са осъдени да заплатят на М.Н.А., на осн. чл.31 ал.2 ЗС, обещетение за лишаването и от ползване на съсобствената и идеална част от апартамент № 1, с идентификатор 87374.541.59.1.1 на ул. "****" № **, вх.*ет.*, гр. Я.,в размер на 819, 63 лв., както и обещетение за за лишаването и от ползване на собствената и идеална част от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 40,60 кв.м. и гараж от 21,00 кв.в с. К., обл. Я. в размер на 265,50 лв. за периода 14.10.2014 г. - 06.06.02.2014 г., ведно със законната лихва върху сумите от 06.02.2014 г. до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.