гр.Ямбол........14.07........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................петнадесети...юни……….........................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
Производството по делото е
образувано по искова молба на Д.В.Г. *** против „НИКИ НИКОЛАЕВ“ ЕООД гр.Ямбол,
с която се претендира да бъде прието за установено, че ищцата е собственик по
силата на покупко-продажба на подробно описан недвижим имот в с.Могила, състоящ
се от масивна производствена сграда – цех за кулинарни изделия с площ 115 кв.м,
след което ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху този
недвижим имот и да й заплати сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване от ползването на имота за периода 1.10.2013 г. до
завеждане на иска – 16.03.2017 г. със законната лихва до окончателното
изплащане и лихва за забава 333,33 лв. за периода 15.02.2017 г. – 16.03.2017
г., както и присъждане на направените по делото разноски. Ищцата твърди, че е
собственик на имота от 2012 г., но след придобиването му ответникът е продължил
да го ползва, както и до настоящия момент въпреки отправената му нотариална
покана. На поканата ответникът е отговорил, че не отрича, че ползва имота и с
ищцата нямат облигационни отношения, но е поел ангажимент да освободи същия,
считано една седмица след 7.02.2017 г., а консумативите са изплатени. Сградата
се твърди, че продължава да се ползва от ответника и към момента.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорват изцяло предявените искове като се
желае отхвърлянето им и присъждане на разноските. Сочи се, че ищцата Д.Г. и
съпругът на управителката на ответното дружество Н.Н. са брат и сестра.
Ответното дружество заявява, че в съответствие с отговора на посочената
нотариална покана е освободило имота напълно на 8.02.2017 г., сградата е в
разпореждане на ищцата, а ключовете се съхраняват в нейната майка Д. В.. Искът
за неоснователно обогатяване също се счита неоснователен, тъй като ползването
на сградата до посочения момент е имало основание – реализиране на
производствена дейност, при което до м.януари ищцата е участвала, тъй като е
работила в дружеството на трудов договор, последно с допълнително споразумение
от 1.01.2017 г. Ищцата освен трудово възнаграждение е получавала различни суми
през цялото време, тъй като упражняваният бизнес е бил семеен и тези суми са се
разпределяли след като се погасят разходите в дружеството между майката на
ищцата, ищцата и съпругът на управителката на ответното дружество, които суми ищцата
получава и до момента. До момента трудовото правоотношение между ищцата и
ответното дружество не е прекратено макар, че същата е преустановила без
никакво уведомление работата си.
В съдебно заседание страните
редовно призовани се явяват и чрез своите пълномощници поддържат взетите
становища по исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата Д.В.Г. се легитимира като
собственик по отношение на претендирания за освобождаване недвижим имот с
представения от нея нот.акт № 43, том 4, дело № 310/2012 г., по който ЕТ „Ники
– Д. В.“ продава на Д.Г. недвижим имот, находящ се в с. Могила, а именно 1/2
ид.ч. от УПИ XII-211,298 в кв. 28 по плана на селото, целият с площ 1 680 кв.м, при
граници на имота, имоти №№ XIV-210, VI-211, VII-212, XI-215 и улица, заедно с изградената в същия имот
масивна производствена сграда – цех за кулинарни изделия, със застроена площ
115 кв.м. За обстоятелството, че е претендирала от ответното дружество „Ники
Николаев“ ЕООД гр. Ямбол да освободи имота и да й заплати обезщетение, ищцата е
представила нотариална покана от 06.02.2017 г., връчена на 07.02.2017 г. В тази
нотариална покана Г. сочи, че е собственик на описания цех за кулинарни
изделия, като за периода от 01.10.2013 г. до този момент, дружеството ползва
имота без да е сключвало с нея в качеството й на собственик договор за наем.
Тъй като е била лишена от правото си да ползва имота Г. претендира парично обезщетение в размер на
40 000 лв. С тази покана също така Г. е дала срок на дружеството до
14.02.2017 г. да й преведе по обявената от нея сметка сумата на обезщетението,
както и да освободи недвижимия имот от разположените в същия движими вещи и да
й бъдат върнати ключовете от входните врати на имота. В същия срок Г. е
поканила дружеството да заплати всички разходи по консумативите на имота преди
освобождаването му. На тази нотариална покана ответникът „Ники Николаев“ ЕООД е
депозирал отговор от 13.02.2017 г. като посочва, че Д.Г. е сестра на съпруга на
управителката на дружеството – Н.В.Н., а цехът за кулинарни изделия й е
прехвърлен от нейната майка, както и че е работила и към момента работи в този
цех, получавайки освен трудово възнаграждение и допълнителни парични средства
от дружеството. В отговора се излага също така, че дружеството и Г. никога не
са били в наемни отношения, тъй като същите са се развивали на базата на
родствените им връзки. Считаq че претенцията за обезщетение е неоснователна,
включително и за пропуснати ползи, тъй като в периода е нямало търговски
интерес по отношение на сградата, а Г. е получавала парични средства от
реализираната там дейност. Дружеството уведомява Г. също, че дейността на
сградата е прекратена, считано от тази дата и е на разположение на Г., като е
поет ангажимента в едноседмичен срок да бъдат изнесени движимите вещи, находящи
се в цеха. Всички данъци и консумативи по обекта са заплатени и не съществуват
задължения в тежест на собственика. В представеното удостоверение за данъчна
оценка от 15.02.2017 г. за процесния имот, представляващ земя и производствен
обект в с. Могила е отразено, че няма непогасени данъчни задължения,
прехвърлени от друго данъчно задължено лице.
В подкрепа на изложените
обстоятелства в отговора на нотариалната покана, които са и твърденията по
писмения отговор на иска, ответното дружество е представило удостоверение за
родствени връзки от 27.04.2017 г. за това, че Д.И. В. е с деца Н.В.Н. и Д.В.Г..
Съгласно нотариален акт № 42, том 4, дело № 309/2012 г. ЕТ „Ники – Д. В.“ е
продал на Н.В.Н. другата 1/2 ид.ч. от имота в с. Могила, а именно: УПИ XVII-211,298 в кв.28,
целият с площ 1 680 кв.м, заедно с изградената в имота масивна
производствена сграда – цех за салати, със застроена площ 99.07 кв.м. Във
връзка с изложеното в отговора на нотариалната покана за прекратяване на
дейността е представено заявление от Д.Н. – управител на ответното дружество
„Ники Николаев“ ЕООД до директора на ОДБХ гр. Ямбол, депозирано на 07.02.2017
г. за това, че се заявява желанието цехът за кулинарни изделия в с. Могила
временно да преустанови дейност поради намаляване обема на работа. На това
заявление от ОДБХ гр. Ямбол, поделение на БАБХ са отговорили с разпореждане за
спиране № 1/08.02.2017 г. за това, че се спира цялата производствена дейност в
обект – цех за кулинарни изделия в с. Могила поради подаденото заявлението от
07.02.2017 г. Спирането на дейността е считано от 08.02.2017 г. до промяна на
обстоятелствата.
За обстоятелството, че ищцата Д.Г.
и до момента е със сключен трудов договор с „Ники Николаев“ ЕООД е представено
допълнително споразумение № 43/01.01.2017 г. към трудов договор № 16/01.07.2015
г., като споразумението е сключено във връзка с промяна трудовото
възнаграждение, което вместо 422.52 лв. става 462.76 лв. Видно от представения
трудов договор № 10/01.12.2003 г., Д.Г. е била назначена на работа в ЕТ „Ники –
Д. В.“, като впоследствие на 30.09.2013 г. този трудов договор е бил прекратен
с ЕТ. На 01.10.2013 г. Д.Г. е депозирала молба за назначаване в „Ники Николаев“
ЕООД и е назначена в дружеството съгласно Трудов договор № 1/30.09.2013 г.
Представени са справки от НАП за приети отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ в периода 03.10.2013 г. - 02.05.2014 г., в които справки фигурира името на Д.В.Г.
за сключени договори, допълнителни споразумения и прекратяване. На 30.06.2015
г. е сключен последният трудов договор № 16 между „Ники Николаев“ ЕООД и Д.В.Г..
Ответникът е представил също така удостоверение № 1/25.04.2017 г. за това, че Д.Г.
е получавала БТВ за периода м.октомври 2013 г. - м.март 2017 г. в размер на
минималната за страната работна заплата.
В съдебно заседание по искане на
ответника, на ищцата бяха зададени въпроси, на които същата отговори по реда на
чл. 176 ГПК. Г. заявява, че при придобиване на имота през 2012 г. адвокатът й
написал договор за наем, който да сключи с дружеството, което тя заявила на
управителката през 2013 г. Тя й отговорила, че няма проблем, но така или иначе
договор за наем не са сключвали. Г. заявява, че била заплашена от брат си Н.Н.,
че ако продължава да търси наеми и обезщетение - по-добре да напусне. Пуснала
обява за продажба на цеха през 2014 г., но не е имала предложение от трети лица
за сключване на договор. Обадил се един човек да се поинтересува, но след това
се обадил, за да я попита защо лъже и защо е пуснала нещо, което не се продава.
С този човек така и не се видели. Г. не отрича, че е получавала трудовото си
възнаграждение за месеца за работата, на която е назначена, а именно да води
документите освен на кулинарния цех и на цеха за салати и заведението в Ямбол,
които са на брат й, за която допълнителна работа не е получавала
възнаграждение. Не е получавала също и други парични средства, разпределяни в
дружеството. Г. заявява, че не е била уведомявана от майка си Д. В. за получени
от нея ключове, както и самата тя не е получавала ключове от сградата.
Получавала е средства от майка си, но тя й е казвала, че това са нейни лични
спестявания, а от дружеството нищо не е получавала.
По искане и на двете страни по
делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели,
посочени от тях. От страна на ищцата бе разпитан като свидетел нейният син М.Г.,
който знае, че става въпрос за сградата, която майка му притежава от баба му от
2012 г. и я е дала от нейното дружество. През 2013 г. в сградата е влязла
фирмата, водена от вуйната на свидетеля и от този момент майка му не е
получавала наем. Състоянието на имота, когато е бил придобиван от майка му е
било отлично. Свидетелят заявява, че майка му е работила във фирмата на вуйна
му до тази зима, когато била изгонена, а от доста години тя не е разговаряла
нито с вуйна му, нито с вуйчо му, комуникирала е само с нейната майка – баба на
свидетеля. През този период майката на свидетеля е работила във фирмата, защото
й харесвала работата, а в същото време е следвало да изучи него, тъй като бил
студент. Докато е работила там майката на свидетеля се опитвала на няколко пъти
да претендира за наем, който те не са искали да й дадат и може би от там е
възникнал конфликт. Самият свидетел е присъствал на такива разговори в годините
по телефона, може би четири-пет пъти. В началото цехът е бил собственост на
баба му преди да го прехвърли на майка му, която още тогава е работила при
своята майка. След прехвърлянето дейността е продължила по същия начин, а баба
му и майка му са работили заедно. Освен пряката си работа в цеха майката на
свидетеля е водила и документацията на цялата фирма, получавала е само заплатата
си. Свидетелят знае, че имотът е обявен за продажба, има снимки от миналата или
предходната година, които са обновени. Свидетелят Г. също заявява за случая, когато един човек се е
поинтересувал от имота, но след няколко дни се обадил и казал, че лъжат, че
продават цеха. Когато е прехвърлян имота адвокатът е изготвил договор за наем
между майка му и дружеството, но той така и не бил подписан.
От страна на ответното дружество в
качеството на свидетел бе разпитан Н.Н., който е съпруг на управителката и брат
на ищцата. Свидетелят заявява, че майка им направила две помещения в с. Могила
и доста години всички работили заедно – имали семеен бизнес. Сестра му имала
сключен трудов договор с фирмата на майка му, а после, когато тя им
разпределила цеховете, фирмата започнала да се управлява от съпругата на
свидетеля, като сестра му продължила да работи с договор вече в тази фирма.
Работата продължила по същия начин както преди и всяка година реализирайки
някаква печалба са си я делили между него, сестра му и съпругата му.
Дружеството било прехвърлено на името на съпругата на свидетеля, тъй като тя е
в гр. Ямбол и по-удобно би се справяла с административните въпроси. Откакто
свидетелят и сестра му станали формално собственици на цеховете никога не бил поставян
въпросът за сключване на договор за наем с дружеството. Свидетелят няма такъв
договор за наем, а сестра му не е искала да подписва такъв. Не са имали
спречквания, а тя в един момент решила и си тръгнала, което свидетелят разбрал
от майка им. След като разбрали, че сестра му напуснала, веднага затворили
цеха, който и без това бил с много слабо производство и не е бил необходим. Поради
това не се е налагало да търсят и друго помещение за дейността на цеха.
Свидетеля заявява, че сестра му е съобщавала намерението си за продажба на
имота, никога не са й пречили, но не се е появявал купувач, както и не е имало
случай да разговарят с някой желаещ. Към момента сестра му още има валиден
трудов договор в дружеството. Свидетелят не знае дали съпругата му е канила
сестра му да става съдружник, но така или иначе печалбата на дружеството винаги
се е деляла помежду им. Печалбата била различна, имало години, дори когато са
били на загуба, а парите ги разпределяла майка им. Освен заплатата си сестра му
е получавала и други средства без документи, като веднъж са й превели чрез
майка им 2 400 лв., които тя поискала. Ключовете за цеха се съхраняват в
майка им, свидетелят не знае защо са в нея и не знае защо не са ги дали лично
на сестра му.
Другата свидетелка на ответника Д. В.
– майка на ищцата Д.Г. и Н.Н., а управителката на дружеството е нейна снаха.
Свидетелката създала бизнеса още през 1993 г. и в началото работила сама, а от
2000 г. и с децата си. Направила прехвърлянията на имота, тъй като вече е на
възраст, а след това прехвърляне дъщеря й решила да подаде имота и да се
прибере в гр. Стара Загора, където живее, но в с. Могила никой не изявил
желание да купи имота. След прехвърляне на имотите свидетелката прекратила
дейността си, но продължили да работят по същия начин, като дружеството вече се
управлявало от снаха й. Дъщерята на свидетелката също продължила да работи,
получавала възнаграждение по трудовия си договор и ако имало парични средства
спечелени, тя също получавала. Начислявали й повече пари, защото пътувала и
освен дейността си в дружеството, водела и документацията на сина й. Не са
говорили за договор за наем, работили са спокойно. Дъщеря й не е имала
претенции към Д. и не са контактували. В момента цехът не работи, затворили
когато дъщеря й си тръгнала, като Д. знае, че ключовете за цеха са в майка й,
както и багажът й е при нея и тя я е уведомила. След този момент Д. продължава
да се води на работа и й плащат минималната заплата. Решили дружеството да се
ръководи от снахата на свидетелката, за да ходи по инстанциите в града.
Свидетелката заявява, че и сина и дъщеря си смята за съдружници. Имали малко
производство и малко приходи, просто, за да си изкарват прехраната. След като Д.
си тръгнала нямало смисъл вече и свидетелката да работи в този цех, който
общо-взето бил поддържан за това те да имат работа. Д. и брат й били в
изключително добри отношения в началото, които впоследствие се влошили, а Д. и
снаха й никога не са се събирали, говорили си само служебно.
По искане на ищцата, по делото бе
назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза във връзка с
установяване размера на претендираното обезщетение. Вещото лице в съдебно
заседание заяви, че не е посещавала имота на място, тъй като не е счела това за
необходимо, а заключението е направено на база проучване от агенциите за
недвижими имоти на оферирани и реално отдадени имоти под наем. Точно за
процесния период за такъв имот, оборудван с активи, няма реално сключени сделки
на територията на областта. Вещото лице дава два варианта, като по единия
средният пазарен месечен наем е определен за имота с предназначение
„производствен цех, оборудван с активи за кулинарна дейност“, т.е. да
функционира по предназначение и за периода 01.10.2013 г. до 16.03.2017 г., общо
наемната цена е 22 567.67 лв. По втория вариант вещото лице е изчислило
средният пазарен месечен наем за същия период, независимо от предназначението
на имота, съгласно който вариант общата наемна цена за периода е 17 793.32
лв. Съдът приема заключението на вещото лице като годно доказателство по делото
с оглед компетентното му и обективно изготвяне, съобразено с относимите по
делото обстоятелства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира исковете с правно
основание чл.108 от ЗС и с правно основание чл.59 от ЗЗД, във връзка с чл. 86
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 108
ЗС:
Съгласно текста на тази разпоредба,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основания за това. За да бъде уважен такъв ревандикационен иск е
необходимо ищецът да установи кумулативно следните предпоставки: че е собственик
на имота, предмет на иска, че този имот се владее от ответника и упражняваното
владение или държане е неправомерно. Съдът счита, че предявеният от Д.Г. против
„Ники Николаев“ ЕООД ревандикационен иск е неоснователен, тъй като в настоящото
производство не се доказаха кумулативни предпоставки за уважаването му.
Установи се посредством представеният от Г. нот.акт № 43/2012 г., че същата е
собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място в с. Могила, заедно с масивна производствена
сграда – цех за кулинарни изделия с площ от 115 кв.м. Това обстоятелство не бе
и оспорено от ответното дружество. Съдът намира за недоказани другите две
предпоставки за това, че ответникът упражнява владение или държане върху имота,
както и че същото е неправомерно. От представените от ответното дружество
писмени доказателства – заявление и разпореждане за спиране на производствена
дейност, за съда е безспорно установено, че считано от 08.02.2017 г. е спряна
производствената дейност в цеха за кулинарни изделия, собственост на ищцата. С
отговора на нотариалната покана, изпратена от ищцата до ответника, последният
изрично е посочил, че прекратява дейността, освобождава имота и сградата е в
разпореждане на ищцата, както и че са заплатени изразходваните консумативи по
имота. В подкрепа на последното, съдът приема съдържащите се данни в
представеното от ищцата удостоверение за данъчна оценка за това, че за имота
няма непогасени данъчни задължения и при липсата на оспорване, приема, че
ответното дружество е заплатило и останалите консумативи по имота. Т.е. към
началото на м.февруари 2017 г. собственият на ищцата цех за кулинарни изделия в
с. Могила, съдът приема, че не е във владение или държане на ответното
дружество и в тази връзка намира за несъстоятелно възражението на ищцата,
отричайки това обстоятелство, че не са й били предадени ключовете от имота. Действието
по предаването на ключовете от имота или уточняването у кого се намират същите,
съдът счита, че не представлява част от действията по предаване на имота. Въз
основа на останалите събрани по делото доказателства за това, че дейността на
цеха е прекратена, за това, че според свидетелските показания на свидетелите Н.
и В. ключовете за имота се намират у последната, за което е уведомила ищцата, съдът
приема, че владението на процесния имот е преустановено към 08.02.2017 г. Що се
отнася до факта на предава на ключовете, съдът счита същият за неотносим към
това обстоятелство, тъй като това действие не е елемент от предаване на
владението, още повече след като се установи у кого и къде се намират
ключовете, както и че това обстоятелство е известно на ищцата. По тези
съображения съдът счита, че предявеният от Д.Г. иск – да бъде осъден ответникът
да й предаде владението върху процесния недвижим имот, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 59
ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД:
Съдът намира претенцията на Г. за
присъждане на обезщетение за ползване на собствения й имот за основателна,
поради което същата следва да бъде уважена частично до изчисления от вещото
лице размер. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, вън от горните случаи (чл. 55 и сл. от ЗЗД) всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването. В настоящия случай, както и по-горе
съдът прие, че ответното дружество към момента не упражнява владение върху
процесния недвижим имот, но безспорно е упражнявал такова преди този момент, а
именно за периода от 01.10.2013 г. до 8.02.2017 г. Ползването на чужд имот без
правно основание и препятстването на собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които последният
притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да
реализира от него имуществена облага по друг начин. Страните по делото и
разпитаните свидетели са единодушни за това, че след придобиване на цеха за
кулинарни изделия през 2012 г. от Д.Г., в същия е продължила производствената
дейност – първо на ЕТ „Д. В.“ и впоследствие след прекратяване на този ЕТ,
дейността в цеха е продължила от м.септември 2013 г. с учредяването на
ответното дружество „Ники Николаев“ ЕООД. По делото липсват данни между
ответното дружество и ищцата като собственик на имота да е имало сключен
договор за наем, да са били в други облигационни отношения или да са имали
други търговски взаимоотношения, по силата на които ищцата Г. да е реализирала
полза от собствения си имот. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че такова обезщетение не следва да се дължи на ищцата, с оглед
обстоятелството, че същата е била в трудови правоотношения с дружеството. Тези
трудови правоотношения не могат да бъдат противопоставени на облигационните
такива, тъй като претенцията е за имуществени облаги от собствен недвижим имот,
които са различни и не се припокриват с трудови доходи от трудова дейност,
упражнявана в дружеството, реализиращо такива имуществени облаги от материално
естество от упражняваната в случая кулинарна дейност. Тези облаги са от
материално естество, оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на
имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. Спестяването на разходи води до обогатяване, в случай че разходите са
били необходими и ответникът е трябвало
да ги понесе от собственото си имущество. В случая се касае за разходи, които
ответникът би направил, ако процесният цех му е бил отдаден под наем от
собственичката Г., посредством които отношения би реализирала доходи, различни
и некомпенсиращи се с реализираните от нея трудови доходи по трудов договор в
дружеството. По тези съображения съдът счита, че трудовите доходи не могат да
бъдат противопоставени или компенсирани с другите хипотетични доходи, които
ищцата би получила, ако беше реализирала правата си на собственик на процесния
цех. Не се установиха по никакъв начин твърденията на ответника, че ищцата е
получавала през този период средства от реализирани печалби от дружеството,
както и липсват твърдения и доказателства за това Г. да е била съдружник в
дружеството, владеещо нейния имот, за да следва да бъде направена преценка за
компенсация между получените доходи от дружеството и нереализираните доходи
съгласно претендираното обезщетение. По тези съображения съдът счита, че
претенцията на Г. за неоснователно обогатяване следва да бъде уважена частично,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 21 862,85 лв.,
представляваща обезщетение за ползване, изчислено въз основа на наемна цена за
периода 01.10.2013 г.-8.02.2017 г. Съдът счита, че обезщетението следва да бъде
изчислено предвид предназначението на имота като производствен цех, оборудван с
активи за кулинарна дейност. Това е размерът на обезщетението за посочения
период след като се приспадне сумата 704,82 лв. за периода 8.02.2017 г. –
16.03.2017 г. от изчислената от вещото лице общо в размер 22 567.67 лв. за
периода 01.10.2013 г.-16.03.2017 г. В останалата част до претендирания размер
от 40 000 лв. и за периода 8.02.2017 г. - 16.03.2017 г., искът следва да
бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Неоснователен съдът намира искът с
правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху претендираното
обезщетение, въпреки че претенцията за неоснователно обогатяване се уважава. Както
се посочи по-горе, искът за неоснователно обогатяване се уважава в размер,
различен от претендирания, поради което липсват доказателства за размера на
лихвата за забава върху тази сума, тъй като такива не бяха поискани за събиране
от ищцата. По тези съображения съдът счита, че искът за лихва за забава следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 2205,16 лв. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е 2 330 лв. Съгласно разпоредбите на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
такива се начисляват за всеки иск поотделно, а в случая при предявените три
оценяеми иска, минималното адвокатско възнаграждение съгласно наредбата е
2 337.62 лв. Ищцата от своя страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответника претендираните от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, а именно в размер на 817,34 лв.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Г.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде осъден ответникът
„Ники Николаев“ ЕООД, ЕИК 202734105 гр. Ямбол, ул. „Проф. Нойков“ № 13,
представлявано от управителя Д.Г.Н., да предаде владението върху следния
недвижим имот: масивна производствена сграда – цех за кулинарни изделия, със
застроена площ 115 кв.м, построен в недвижим имот, находящ се в с. Могила, а
именно 1/2 ид.ч. от УПИ XII-211,298 в кв. 28 по плана на селото, целият с
площ 1 680 кв.м, при граници на имота, имоти №№ XIV-210, VI-211, VII-212, XI-215 и улица.
ОСЪЖДА „Ники Николаев“ ЕООД
гр. Ямбол на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на Д.В.Г. с посочени данни сумата 21 862,85
лв., представляваща обезщетение за ползване, изчислено на база наем за периода
01.10.2013 г. - 8.02.2017 г., ведно със законната лихва считано от 16.03.2017
г. до окончателното изплащане, като искът в разликата над тази сума до размера
на 40 000 лв. и за периода 8.02.2017 г. - 16.03.2017 г., като неоснователен
– ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Г.
с посочени данни против „Ники Николаев“ ЕООД гр. Ямбол иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху горепосочената главница.
ОСЪЖДА „Ники Николаев“ ЕООД
гр. Ямбол да заплати на Д.В.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по
делото разноски в размер на 2205,16 лв.
ОСЪЖДА Д.В.Г. с посочени
данни да заплати на „Ники Николаев“ ЕООД гр. Ямбол на основание чл. 78, ал. 3
ГПК направените по делото разноски в размер на 817,34 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: