Р Е Ш Е Н И Е

№ .............. 05.06.2017г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 05.06.2017 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

секретар:

като разгледа докладваното от председателя Пейчева

търговско дело № 41 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.247, ал.1 от ГПК.

По делото е постъпила молба от ответника "СИД И КО"ЕООД за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение №15/24.03.2017г. по т.д.№41/2016г. на ЯОС, тъй като в мотивите съдът е изложил доводи и направил извод, че искът по чл.86 от ЗЗД е неоснователен за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г., но въпреки това в диспозитива на края на първия осъдителен абзац е присъдил след главницата и законовата лихва с начална дата 01.10.2015г. Моли съдът да постанови решение за поправка като в тази част на диспозитива вместо "считано от 01.10.2015г." се чете:"начиная от предявяване на иска".

В срока за отговор по чл.247, ал.2 от ГПК, такъв е представен от другата страна и се иска да бъде поправена сочената фактическа грешка.

Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

По реда на чл.247, ал.1 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

ЯОС констатира следното: С допълнителната искова молба от ищеца ОУ"Васил Левски" са предявени, при условията на евентуалност, обективно съединени искове по чл.236, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 117 300лв. за това, че след прекратяване на договора за наем на земеделска земя, през периода от 01.10.15г. - 01.10.16г. ответникът е ползвал нивите, както и се иска осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.15г.-01.10.16г. Този иск по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен, видно от втория абзац от диспозитива на решението. Настоящият състав констатира, че в мотивите на съдебното решение е формирана воля за отхвърляне на иска по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г.. В съответствие с изложените мотиви съдът отхвърля предявеният от ищеца срещу ответника „Сид и Ко 2000”ЕООД иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.15г. до 01.10.16г. като неоснователен. Няма противоречие между изразената воля на съда в мотивите и в този диспозитив.

Наред с това, настоящият състав констатира, че ищецът по никакъв начин не е претендирал обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на имота след прекратяване на договора за наем, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Това е видно от ДИМ и от приетия доклад по делото в о.с.з. на 09.01.2017г. (стр. 5 от протокола, съответно стр.141 от делото), както и от цялото дело. Ето защо, настоящият състав намира, че не е основателно искането за поправка в първия абзац на диспозитива като вместо "считано от 01.10.2015г. до окончателното изплащане" се чете: "начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане". Това е така, тъй като в съответствие с диспозитивното начало съдът следва да се произнася само по предявена претенция, а в случая такава претенция не е предявена. Произнасяйки се с осъдителен диспозитив (първия абзац) за законна лихва за периода от 01.10.2016г. до окончателното изплащане съставът на ЯОС, постановил решението, се е произнесъл плюс петитум, но това не е очевидна фактическа грешка.

Искът по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен за периода от 01.10.2015г.-01.10.2016г. с втория абзац на диспозитив, каквито са и мотивите, а с първия абзац на диспозитив е уважен за същия период. Това е така, тъй като периодът 01.10.2015г.-01.10.2016г. е част от периода от 01.10.2015г. - до окончателното изплащане. Настоящият състав намира, че за да се поправи тази очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в първия абзац на диспозитива, следва да се поправи допуснатата техническа грешка в годината, посочена на стр.16 от решението, втория ред отгоре надолу, след "считано от" като вместо "01.10.15г." се чете "01.10.2016г.".

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №15/24.03.2017г. по т.д.№41/2016г. на ЯОС като на стр.16, втория ред отгоре надолу, след "считано от" вместо "01.10.15г." се чете "01.10.2016г.".

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: