Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 26.06.2018 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. Коматарова

прокурор Т. Стаматов

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВАНД № 90 по описа на ЯОС за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на обвиняемия В.М.В., срещу Решение № 76/07.03.2018 г. постановено по АНД № 1494 по описа за РС – Ямбол за 2017 година, с което въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** год., около 02,30 ч. в гр. Я., по ул. „Н. П.“ до обходен път, при условията на посредствено извършителство на П.В.П. с ЕГН ********** от гр. *., си служил с табела с рег. № *******, неиздадена от съответните органи, при управление на лек автомобил „**“ с рег. № *******, негова собственост – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, поради което на основани чл. 78а, ал. 1 от НК ЯРС го освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НПК решаващият съд е отнел в полза на държавата веществено доказателство 1 бр. регистрационна табела за МПС с рег. № *******. В тежест на обвиняемия са били присъдени разноските по делото в размер на 54.25 лв. – в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР – Ямбол.

Въззивникът не се явява в съдебното заседание, а се представлява от защитник – адв. Х.П. от *** който счита, че деянието е несъставомерно и подзащитният му следва да бъде оправдан, тъй като не е имал умисъл за извършване на престъпление при посредствено извършителство. Пледира за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК поради малозначителност на деянието.

Участващият по делото прокурор намира, че престъплението по чл. 345 ал. 1 НК, по което е бил обвинен обвиняемият е безспорно и категорично доказано от събраните свидетелски показания, както и от писмените доказателства. Сочи, че деянието е реализирано при условията на посредствено извършителство, като обвиняемият съзнателно, знаейки, че регистрационната табела е обявена за общодържавно издирване, е поставил друга, ръчно изработена. Като счита наложеното наказание за съответстващо на деянието, прокурорът пледира да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и счита за ненужна да я преповтаря детайлно. Основното в нея е това, че обв. В.М.В. след като изгубил едната регистрационна табела № *******, на собствения си лек автомобил „**“, уведомил полицейските органи за това и на **.**.**** г., тя била обявена за общодържавно издирване. Обвиняемият обаче не извършил регистрация на моторно превозното средство с нов регистрационен номер, съгласно чл. 10, ал. 8 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а вместо това поставил на мястото на липсващата рег. табела на автомобила си, саморъчно изработена от пластмасов материал такава с надпис „*******”. На **.**.**** г. обв. В. помолил свид. П.В.П. да го транспортира от с. Ч. до гр. Я. със собствения му лек автомобил „**“, но той не уведомил свидетеля и последният нямал представа че предната регистрационна табела този автомобил неистинска. В последствие на **.**.**** г., около 02,30 ч., л.а. „**“ – собственост на обвиняемия, управляван в гр. Я., по ул. „Н. П.“ до обходен път от свид. П. и пътник – обв. В., бил спрян от полицейски патрул при РУ – Ямбол, в състав свидетелите Д.Г. и Д.К.. В хода на проверката полицаите установили, че предната регистрационна табела на автомобила е саморъчно изработена, както и че истинската табела с регистрационен номер *******, е обявена за издирване. Обвиняемият обяснил на полицаите, че през 20** г. предната регистрационна табела била изгубена и обявена за издирване от органите на МВР, а той направил саморъчна, която поставил като предна на автомобила си.

От заключението на ВЛ по извършената по делото техническа експертиза се установява, че табелата с която си е служил обвиняемия – „*******”, не съответства на оригиналните български регистрационни табели, издадени от КАТ и представлява неистинска регистрационна табела за МПС. Експерта сочи, че табелата е саморъчно изработена от пластмасов материал, а реквизитите в нея са имитирани с различно по цвят фолио и същата не е издадена от съответните органи.

Видно от Справка на Пътна полиция – Ямбол от 23.03.2017 г., с Телеграма № 6129/**.**.**** г. на ОД МВР – Ямбол, обявена е за общо държавно издирване само табела с регистрационен номер ******* за л.а. „**“, собственост на обвиняемия, като издирването инициирано от него със Заявление от **.**.**** година.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ЯОС намира, че решаващият съд обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство доказателства – в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, както и тези от съдебното следствие и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установени посочените напред в изложението фактическите положения. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на обв. В. и показанията на свидетелите полицаи Д.Г., Д.К. и свид. П.П., както и приобщените писмени доказателства – АУАН, справка за собственост на МПС, справка за издирване на рег. табела на МПС справка за съдимост и съдебно-техническа експертиза.

Въззивният съд намира, че по отношение на главния факт, всички ценени от двете инстанции доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че обв. В.М.В. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК,  като на **.**.**** г., около 02,30 ч. в гр. Я., по ул. „Н.П." до обходен път, при условията на посредствено извършителство на П.В.П. с ЕГН ********** от гр. *, си служил с табела с рег. № *******, неиздадена от съответните органи, при управление на лек автомобил „**“ с рег. № *******, негова собственост.

От обективна страна безспорно обв. В.М.В. е реализирал съставомерните признаци на указаното престъпления, тъй като на инкриминираната дата в гр. Я. при условията на посредствено извършителство на П.В.П. който управлявал лекия автомобил „**“ собственост на обвиняемия, си служил с предна табела с рег. № „*******”, неиздадена от съответните органи. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие и се изразява в противоправно ползване (служене) с контролен знак (регистрационна табела), неиздадена от съответните органи по предвидения ред, чрез поставянето й в предната част на превозното средство на мястото на загубената по-рано оригинална табела.

Субект на това престъплението е всяко пълнолетно вменяемо физическо лице. От субективна страна конкретното деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици – обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е. че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици – съзнавал е, че  регистрационната табела с рег. № „*******”, не е издадена от  съответните органи, но въпреки това си е служил с нея, поставяйки я в предната част на л.а. "**", негова собственост, преследвайки неправомерната цел да ползва автомобила по предназначение в нарушение на нормативните изисквания относно регистрацията му  (чл. 10, ал. 8 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. на МВР – При загубване или открадване на табела(и) с регистрационен номер, отговаряща(и) на действащия български държавен стандарт (БДС) или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., те се обявяват за издирване, а превозното средство се регистрира с нов регистрационен номер. Старият регистрационен номер не се използва повторно.) Въпреки всичко обв. В. е поставил и ползвал такава табела, макар да е бил напълно наясно с факта, че табелата с регистрационен номер ******* за л.а. „**“, по негова инициатива, на **.**.**** г. е била обявена за общодържавно издирване. Същият има достатъчен житейски опит за да съзнава, че върши обществено опасно деяние с неизбежни престъпни последици, т.е. – целял е тяхното настъпване. В подкрепа на извода, че обв. В.М.В. е действал при форма на вината пряк умисъл е и факта, че още при спирането на автомобила, обяснил на полицаите – свидетелите Д.Г. и Д.К., че предната регистрационна табела на автомобила, през 20** г. била изгубена и обявена за издирване от органите на МВР, а той направил саморъчна, която поставил като преден „регистрационен номер *******”, ерго – бил е напълно наясно с всички обстоятелства касаещи деянието от обективна страна. По отношение на умисъла за извършване на престъплението при посредствено извършителство, безспорно по делото е установено, че на **.**.**** г. обв. В. помолил свид. П. да го транспортира от с. Ч. до гр. Я. със собствения му лек автомобил „**“, но не уведомил свидетеля и последният нямал представа, че предната регистрационна табела този автомобил неистинска. Още повече, обв. В. се возил в автомобила като пътник и отново не съобщил на водача – свид. П., за неистинската табела.

Причините за извършване на престъплението ЯОС намира в ниското правосъзнание на обвиняемия и незачитане на установения в страната правен ред.

При горните съображения настоящият състав счита, че правилно решаващият съд е прие, че от обективна и субективна страна, обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, по който и текст е бил признат за виновен.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА:

Неоснователно е възражението на защитата, че обв. В. не е имал умисъл за извършване на престъпление при посредствено извършителство. От обвинителния акт е ясно, че обв. В. е извършил престъпление при посредствено извършителство чрез П.В.П., който управлявал лек автомобил „**“ собственост на обвиняемия, с предна табела с рег. № „*******”, неиздадена от съответните органи без да знае за това обстоятелство. Поначало посредственото извършителство се осъществява чрез наказателно неотговорно лице, но е възможно деецът да мотивира и наказателноотговорно лице да извърши изпълнителното деяние така, че то да действа при някое от обстоятелствата изключващи умисъла. В тази хипотеза лицето, използвано като оръдие, може да действа невиновно или по непредпазливост. В казуса свид. П. не е бил уведомен от деецът, че предна табела с рег. № „*******” не е издадена от съответните органи, поради което той е действал невиновно, като е управлявал лекия автомобил „**“ собственост на обвиняемия, именно с такава предна „регистрационна” табела. Тази конструкция е изписана и в постановлението по чл. 375 от НПК и в атакуваното решение, като и в двата акта се съдържат напълно ясни и безпротиворечиви съображения какво е извършило третото лице и какво обвиняемият (като посредствен извършител), ерго – правото на защита на обвиняемия не е било накърнено. По отношение на умисъла за извършване на престъплението при посредствено извършителство, настоящият състав отговори напред в изложението.

Също така ЯОС намира за неоснователно и възражението, за приложение на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК – поради малозначителност на деянието. За да намери приложение относимия в случая чл. 28 ЗАНН касаещ „маловажен случай” на деяние, е необходимо извършеното престъпление, с оглед всички обстоятелства по делото отнасящи се до деянието и дееца, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Според нормата на чл. 9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За деянието по чл. 345, ал. 1 от НК не може да се говори, че изобщо не е общественоопасно или обществената опасност е явно незначителна, а тъкмо обратното. Това деяние с висока степен на обществена опасност. Вярно е че обвиняемият е неосъждан, но обществената опасност на дееца не следва да бъде извеждана единствено с оглед неговото съдебно минало, а е необходимо да се преценява и през призмата на характеристиките на конкретното престъпно деяние. По настоящето дело начинът на извършване на престъпното посегателство, времето и мястото на неговото осъществяване, не водят до извода за по-ниска обществената опасност не само на деянието, но и на дееца, ерго – извършеното престъпление не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Обосновано районният съд е съобразил, че са налице всички законови предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева, той не е осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а от престъплението не са причинени имуществени вреди. Правилно ЯРС е определил вида на наказанието и размера му към минималния такъв – „Глоба в размер на 1500 лева”, като е отчел обществена опасност на деянието и дееца смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите му характеристични данни на обвиняемия, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство, но и факта, че в периода от около 5 години обв. В. не е направил нова регистрация на автомобила си. Към отегчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства, ЯОС счита, че следва да се добави и усложнения механизъм на извършване на деянието от обв. В. – чрез „въвличане” в казуса на нищо неподозиращ човек и то негов близък. Тук ЯОС ще отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НПК „Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба”, тъй като за това деяние законодателят в чл. 345, ал. 1 от НК  от НК, е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева.

Въззивният съд счита, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на обвиняемия, конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия обвиняем, така и върху останалите членове на обществото. Възражението на защитника, по отношение на размера на глобата от 1500 лв. – че „малко хора работят за толкова пари”, не попада в компетенцията нито на решаващия, нито на въззивния съд (а и на съдебната власт въобще), тъй като границите на това наказание са предвидени в НК от законодателят.

При това положение настоящият състав счита, че вида и размера на административното наказание са правилно определени и в този аспект няма основание за ревизиране на атакувания съдебен, а с конкретната глоба ще бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК – и на генералната и на специална превенция.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ

Правилно и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НПК решаващият съд е отнел в полза на държавата веществено доказателство 1 бр. регистрационна табела за МПС с рег. № *******. Също така законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС правилно е възложил в тежест на обвиняемия разноските по делото в размер на 54.25 лв. – в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР – Ямбол.

По изложените  съображения  ЯОС намира, че атакуваният съдебен акт, като законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден. Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334 т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76/07.03.2018 г. постановено по АНД № 1494 по описа за РС – Ямбол за 2017 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________

ЧЛЕНОВЕ: ______________________

______________________