Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

    43                                                25.06.2018 г.                                     гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Ямболският окръжен съд                                             I-ви  Наказателен състав        

    На 02 май                                                                        2018 година

    В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                  ИВАН ИВАНОВ

 

 

    Секретар:М.Коматарова

    Като разгледа докладваното от съдия И.Иванов

    ВНЧХД № 84 по описа за 2018 година

    За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на адвокат Ж.Г. *** ,като пълномощник на А.Н.М. ЕГН ********** , против  Присъда № 8/19.02.2018г., постановена по НЧХД № 372/2017г. по описа на ЕРС с която е признал подсъдимия А.Н.М. ЕГН ********** за виновен в това че на *****. около 21.15 часа вечерта в село М.м., обл.Ямболска, на улица „П.В." в близост до собствената на подсъдимият къща, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка в областта на горните крайници, удари с юмруци в областта на гърдите, ръцете и тялото, както и удари с ритници в областта на краката и тялото на Х.А.Т. с ЕГН - ********** ***, е причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като е причинил три кръвонасядания в областта на страничната повърхност на лявата мишница с продълговата форма с болезненост на тъканите около тях, кръвонасядане в областта на долния край на страничната повърхност на дясната мишница, контузия на гръдния кош с болки и кръвонасядане в областта на лявата половина на гръдният кош, контузия на дясната колянна става с болезнен травматичен оток на меките тъкани и повърхностна разкъсно -контузна рана в областта на коляното - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78А от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева.

На основание чл.45 ЗЗД е ОСЪДИЛ подсъдимия А.Н.М. с установена по - горе самоличност, да заплати на частният тъжител и граждански ищец Х.А.Т., ЕГН - **********,***00.00 лева /хиляда и двеста лева/ - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди -претърпени болки и страдания в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, а иска за заплащане обезщетение за нанесени неимуществени вреди за разликата над 1200.00 до 2000.00 лева е ОТХВЪРЛИЛ като недоказан.

ОСЪДИЛ        е  подсъдимият А.Н.М. да заплати на Х.А.Т. направените по делото разноски в общ размер на 812.00 лева /осемстотин и дванадесет лева/.

ОСЪДИЛ        е на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимият А.Н.М. да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 50.00 /педседет/ лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Е. върху уважения размер на гражданския иск, както и 5.00 /пет/ лева д.т. при издаване на изпълнителен лист, вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Е..

Във въззивната жалба се сочи ,че атакуваната присъда е незаконосъобразна  и неправилна, а наложеното наказание макар и на основание чл.78а от НК - несправедливо.Сочи се още че неправилно ЕРС не е приложил разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК и е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.12 ал.4 от НК.Настоява се жалбоподателя М. да бъде оправдан и да бъде отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди.

В съдебно заседание  въззивникът  М. участва лично и  със служебен защитник защитник. - адвокат Г. *** .Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата.Настоява се атакуваната присъда на ЕРС да бъде отменена и бъде постановена нова присъда с която подсъдимия А.Н.М.  да бъде признат за невиновен и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Въззиваемият Х.А.Т. редовно призован ,не се явява.За него се явява адвокат М. ***.Оспорва се жалбата.Настоява се  потвърждаване на обжалваната присъда.Настоява се да бъдат присъдени направените разноски пред въззивният съд в размер на 300лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в  съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от  лице имащо право,  а и интерес от това  е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява  неоснователна по следните съображения:

За да  постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства.На базата на анализ на същите е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи.

Безспорно установено от първоинстанционният съд е ,че тъжителят Х.А.Т. и подсъдимият А.Н.М. *** , двамата били пенсионери и се познавали .От известно време двамата не били в добри отношения , като конфликт между тях е възникнал още преди около 2 години по повод обстоятелството , че тъжителят Т. отглеждал животни и често стадото минавало по улицата , където живеел подсъдимия М. .Последният бил недоволен от това , че минавайки пред дома му , животните на Т. замърсявали улицата вкл. и с паразити /кърлежи и др./и му правел забележки да не минава с животните оттам.

На *****. около 21,15 ч. тъжителят Т. прибирал след паша през деня животните , които отглеждал , към дома си в с.М.м. и минал по ул."П.В." , където живеел подсъдимият тъй като предишния ден негов съсед му казал , че е изхвърлил там бобови шушулки и да отиде с овцете да ги изконсумират.В този момент подсъдимият М. бил в двора си и забелязал на улицата животните на Т. , при което се ядосал и му направил забележка да не минава оттам с животните.Т. не отговорил на тази забележка.Тъй като Т. държал в ръка пръчка , с която водел животните , подсъдимият взел в ръка пръчка от градината в двора си, излязъл на улицата и ударил с пръчката Т. по раменете и ръцете, нанесъл му удари с юмруци в областта на гърдите , ръцете и тялото , както и ритници в областта на краката и тялото, при което Т. паднал на земята и с ръце предпазвал главата си , за да не бъде ударен по главата.Тъй като М. бил с около 20 години по-млад от Т. и бил по здрав от него , тъжителят се изплашил за здравето и живота си .Освен това изпитал болки по тялото , където били попаднали ударите на М..След няколко минути М. му казал "стига толкова , колкото те бих , сега ме съди".и си тръгнал.Т. успял да се изправи и да се прибере в домът си, където веднага се обадил на синът си - свидетеля А.Т. по телефона и плачейки му разказал за случилото се.Казал му и че изпитва болки по тялото на местата където е ударен.Свидетелят А.Т. не успял да отиде същата вечер при родителите си в с.М.м. , тъй като живеел в гр.Е., а автомобилът му бил повреден, но сутринта на следващия ден посетил домът на баща си и установил множество синини и подутини по тялото му - по раменете , лактите лявата подмишница , а под коляното на десния крак имало рана.Плачейки Х.Т. разказал отново подробно на синът си какво е станало предната вечер и как е бил нападнат и удрян от А.М..

Видно от съдебно медицинско удостоверение №  334/2017г. от *****. са подробно описани уврежданията по тялото на Х.Т. причинили на последния "временно разстройство на здравето , неопасно за живота т.е. разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От справката за съдимост на подсъдимия А.М. се установява , че същият е неосъждан.

Изложената и възприета от настоящия състав на ЯОС фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетеля А.Т., отчасти от обясненията на подсъдимия А.М. и от приложените писмени доказателства по делото - справка за съдимост, СМУ 334/217г. на д-р Т.А.Ч.и материалите по преписка УРИ 261р - 12897 от 2017г. по описа на РУ на МВР - Е..

Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал обясненията на подсъдимия  М. в частта в която същият признава да е удрял пострадалия Т. , тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства , но както правилно е посочил ЕРС ,не кредитира същите в частта в която М. твърди че Х.Т. го е заплашил и ударил , тъй като са налице множество противоречия в обясненията на подсъдимия , така и между обясненията му и показанията на свидетелите А.Т. и К..

Правилно и законосъобразно ЕРС е приел , че е са налице безспорни и категорични доказателства подсъдимият А.М. да е осъществил състава на чл.130 ал.1 от НК , тъй като на *****. около 21.15 часа вечерта в село М.м., обл.Ямболска, на улица „П.В." в близост до собствената на подсъдимият къща, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка в областта на горните крайници, удари с юмруци в областта на гърдите, ръцете и тялото, както и удари с ритници в областта на краката и тялото на Х.А.Т. с ЕГН - ********** ***, е причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като е причинил три кръвонасядания в областта на страничната повърхност на лявата мишница с продълговата форма с болезненост на тъканите около тях, кръвонасядане в областта на долния край на страничната повърхност на дясната мишница, контузия на гръдния кош с болки и кръвонасядане в областта на лявата половина на гръдният кош, контузия на дясната колянна става с болезнен травматичен оток на меките тъкани и повърхностна разкъсно -контузна рана в областта на коляното.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е осъзнавал всички елементи от осъществения от него престъпен състав.

Правилно и законосъобразно ЕРС е приел ¸че това обвинение се доказва изцяло от показанията на свидетеля А.Т..Още същата вечер минути след деянието още на *****. около 22,00ч. свидетеля е разговарял с тъжителя - Х.Т. и последния го е уведомил за случилото се между него и подсъдимия М., като плачел и искал помощ и съдействие.При този разговори на следващата сутрин свидетеля А.Т. лично  се е убедил в дома на тъжителя за неговото състояние.Правилно ЕРС изцяло е кредитирал показанията на свидетеля А.Т. , тъй като показанията му са последователни и без вътрешни противоречия , както и без противоречия с останалия доказателствен материал и с посоченото в съдебномедицинското удостоверение.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява , че в резултат на нанесени удари от страна на подсъдимия А.М. по различни части на тялото на Х.Т. , на последния са причинени множество телесни увреждания , подробно посочени от съдебния лекар - д-р Ч.в приложеното съдебномедицинско удостоверение. Самият А.М. от самото начало - още при разговора на следващия ден със свидетеля К. , не е отричал че между него и Х.Т. е имало конфликт вечерта на *****.на улицата пред дома му , и е признал че е нанесъл удари на Т..

Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия М. досежно обстоятелството че е бил заплашен от тъжителя Х.Т. и пръв Т. му е нанесъл удар с дървена пръчка.Не се установява по никакъв начин , че Т. е предизвикал М. , освен това той се намирал на улицата като водел животните към домът си.Не са налице доказателства по делото че действията на Т. са били провакативни и противозаконни.

По отношение вида и размера на наложеното наказание ,правилно и законосъобразно ЕРС е приложил разпоредбата на чл.78а от НК при наличието на законовите предпоставки за това , като е освободил М. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание в неговия минимум от 1000лева.

По отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди от пострадалия Х.Т. срещу подсъдимия А.М. правилно ЕРС е приел че същият е основателен до размер на 1200лева , а над този размер и до 2000лева го е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Възражението на защитника на подсъдимия М. , че неправилно и незаконосъобразно ЕРС не е приложил разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК е неоснователно.Одраскването по лицето , което се сочи от свидетеля К. е причинило само болка и страдание на М. и не може да се приеме че осъществен състава на чл.130 ал.1 от НК, т.е. не са налице еднакви по степен леки телесни повреди.

Възражението на защитника , ,на подсъдимия че следва да се приложи разпоредбата на чл.12 ал.4 от НК е неоснователно.В конкретния случай липсват доказателства , които да сочат за нападение от тъжителя Т. спрямо подсъдимия М. и от там да се приеме , че се касае за превишаване пределите  на неизбежната отбрана при уплаха и смущение.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ЯОС,

 

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 8/19.02.2018г. , постановена по НЧХД № 372/2017г.  по описа на Елховски районен съд.

            ОСЪЖДА А.Н.М. да заплати направените от Х.А.Т. разноски по делото в размер на 300/триста/ лева

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

              

 

                                                                             2.