О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 юни 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №186 по описа за 2018 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ гр.София, с ЕИК-175145295, срещу Определение №1569/16.05.2018г. постановено по гр.д. №1851/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Твърди се, че процедурата по призоваване на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК е била правилно проведена в Заповедното производство, поради което обжалваното определение за прекратяване на производството по гр.д.№1851/2018г. на ЯРС е неправилно. Претендира се отмяна на обжалвания акт.

Тъй като производството по делото е прекратено с депозиране на исковата молба, размяна на книжа не е извършвана от районния съд, както по чл.131 от ГПК, така и по чл.276 от ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване, и против съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Гр.д. №1851/2018г. по описа на ЯРС е било образувано по искова молба на "ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ гр.София, с ЕИК-175145295 против Д.Д.М., по предявен иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дружеството има срещу него вземания, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по по ч.гр.д. №4435/2017г. на ЯРС.

Видно от ч.гр.д. №4435/2017г. на ЯРС, същото е било образувано по заявление по чл.410 от ГПК със заявител "ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ гр.София, с ЕИК-175145295 и длъжник Д.Д.М. *** за процесните вземания, предмет на установителния иск. С оглед справката за постоянен и настоящ адрес на длъжника, след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение №2888/24.11.2017г., същата е изпратена за връчване на М. на постоянния му адрес ***. Видно от съобщението, върху същото е отбелязано, че лицето не пребивава на посочения адрес, търсено е на 04.12, 10.12. и 15.12.2017г., като удостоверяването е извършено от кмета на с.Ботево. На 04.12.2017г. е било залепено и уведомление, видно от представената разписка, в последната също от кмета на селото е удостоверено, че има данни, че лицето е в чужбина. След изтичане на срока получаване на книжата, същите са били върнати в съда, като с разпореждане от 28.12.2017г., ЯРС е разпоредил връчването да стане по настоящия адрес на длъжника- с.Дражево, обл.Ямболска, ул."Иглика" №22. Видно от съобщението, върху същото е отбелязано, че лицето не пребивава на посочения адрес, поради което на 01.02.2018г. е било залепено и уведомление, видно от представената разписка, връчването е извършено от служител в кметството на с.Дражево, а като причина за залепването е посочено, че лицето не пребивава на посочения адрес. След изтичане на срока получаване на книжата, същите са били върнати в съда, като с разпореждане от 22.02.2018г., ЯРС е разпоредил да се извърши справка за трудовите договори на лицето. След получаване на справката от НАП, че към момента длъжникът не е зает по ТПО, ЯРС с разпореждане от 07.03.2018г. е приел, че длъжникът е редовно уведомен при усл. на чл.47 ал.5 ГПК и е разпоредил заявителят да бъде уведомен по чл.415 от ГПК, т.е. да предяви установителен иск в едномесечен срок от съобщението. В законоустановения срок заявителят "ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ гр.София е предявил установителния иск, а исковия съд е постановил атакуваното с частната жалба определение за прекратяване на производството, поради недопустимост. Определението за прекратяване на делото районният съд мотивира с това, че установителният иск е недопустим, тъй е налице нередовното призоваване на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК и не е налице хипотезата на чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК.

Въззивният съд не споделя извода на районния съд и счита, че е била налице хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК и съответно на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно последната разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в случай, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, според който текст съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

Действителна, съгл. разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В този случай невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Съгл. последното изречение на ал.1 на чл.47 ГПК обаче, това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Настоящия случай касае именно последната хипотеза. И в двете съобщения /до постоянния и настоящия адрес на длъжника/ е изрично посочено, че лицето не пребивава на посочения адрес. В уведомлението поставено на постоянния адрес, дори е вписано, че лицето, освен че не пребивава на адреса, е и в чужбина, като удостоверяването е именно на кмета на с. Ботево /т.е. в съответствие с изискването на чл.47 ал.1 изр. последно ГПК/. И при двете връчвания, с оглед констатациите, че М. не пребивава, т.е. не живее на посочения адрес, са били залепени уведомления по см. на чл.47 ал.1, на 04.12.2017г. по постоянния адрес, и на 01.02.2018г. по настоящия адрес, като след изтичане на сроковете по чл.47 ал.2 ГПК и неявяването на лицето да ги получи, книжата са били върнати в съда. При това положение и с оглед липсата на установена месторабота на длъжника, където да бъде призован, заповедния съд правилно е приел, че съобщаването е редовно извършено в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК и е разпоредил заявителят да бъде уведомен по чл.415 от ГПК, т.е. да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия по него.

Водим от горното, ЯОС

О п р е д е л и :

ОТМЕНЯ Определение №1569/16.05.2018г. постановено по гр.д. №1851/2018г. по описа на ЯРС.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.