О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
15.06.2018г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, първи състав
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. ч.гр.дело №185 по описа за 2018г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 - чл.279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Х. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.Х., родено на ***г., подадена от пълномощника адв. М. Г., срещу Определение №1607/21.05.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1474/2018г. в частта, с която е върната молбата на Г. Панайотова в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.Х. за налагане на мерки за защита спрямо детето по отношение на извършеното от баща му Х.Х. А. домашно насилие и е прекратено производството по делото в тази му част.
В частната жалба жалбоподателката твърди, че определението на първата инстанция в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като в депозираните декларации се съдържат достатъчно безспорни данни за извършено домашно насилие спрямо детето, което е свидетел на телефонните позвънявания и разговори, на отправените закани и заплахи от страна на ответника и на неизвестна жена, говореща български език, като в случая се касае за чужд гражданин, който твърди, че живее в България и който има намерение да вземе детето насила и без знанието и съгласието на майката, като е възможно и извеждането на детето принудително дори и от страната.
ЯОС, след като извърши проверка на обжалваното определение, обсъди доводите в частната жалба и се запозна с материалите по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
ЯРС е сезиран с молбата на Г.Х. ***, която лично и като майка и законен представител на малолетното дете М.Х., е поискала защита по ЗЗДН срещу ответника Х.Х. А., гражданин на К. Според описаното в молбата, домашното насилие се състои в това, че от месец 01.2018г. ответникът, който е бивш съпруг на молителката и баща на детето й, започнал да й звъни по телефона и да иска да вземе детето при себе си; обажданията продължили и от някаква жена, която говори български език и твърди, че с ответника са женени, че молителката не е никаква на детето; тази жена обиждала молителката, а на 19.03.2018г. двамата й заявили, че ще вземат детето и тя повече няма да го види. Посочено е, че като чуе телефона, детето се стряска и пита "баща ми ли е, ще ме вземе ли, ще ме открадне ли, какво ще стане с мен и т.н.", че детето ходи на училище и непрекъснато се оглежда по улиците, не смее да излезе само и живее в постоянен страх, че някой ще го грабне на улицата и ще го отведе някъде без майка му. Представена е и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С разпореждане №1607/19.04.2018г. районният съд е оставил без движение молбата като нередовна, с указания в едноседмичен срок от съобщението молителката да посочи адрес на ответника или неговия телефон, както и да изложи факти, свързани с твърдяното домашно насилие по отношение на детето М.Х., като представи и нова декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която също да потвърди под страх от наказателна отговорност твърдения акт на насилие спрямо детето, индивидуализиран с неговите белези - време, място, начин на извършване.
В първия ден на срока за изправяне на молбата, на 20.04.2018г. молителката е депозирала молба, в която е посочила телефон на ответника и е представила два броя декларации по чл.9 от ЗЗДН, с което е счела, че е изпълнила дадените й от съда указания.
С разпореждане от 20.04.2018г. ЯРС е указал на молителката, че не е изправила нередовностите на молбата, тъй като не е посочила конкретни факти във връзка с твърдяното домашно насилие по отношение на детето, като е дал възможност на страната в рамките на първоначалния срок да стори това. За тези указания молителката е уведомена на 27.04.2018г., като в дадения й срок и до постановяване на обжалваното определение от 21.05.2018г. не е посочила по какъв начин и кога е извършено домашното насилие по отношение на детето. В представената нова декларация молителката е декларирала, че телефонните разговори са водени в присъствие на детето, то е разбрало, че има опасност за него, че се страхува, че може да го откраднат, както и че детето е присъствало и чуло и последния разговор от 19.03.2018г.
С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по молбата на детето М. Х. и е върнал молбата, по съображения, че в дадения й срок молителката не е отстранила нередовностите на молбата в частта на исканата защита по отношение на детето, тъй като не е изложила фактите и обстоятелствата, при които се твърди да се е състоял акт на домашно насилие по отношение на него, нито е представила декларация с подобно съдържание.
Определението е правилно.
Съгласно дефинитивната разпоредба на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка. Съгласно чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН, молбата за защита следва да съдържа датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие.
В случая подадената молба за защита на детето М. Х. е била нередовна, тъй като не съдържа твърдения за начина и времето на извършеното спрямо детето домашно насилие. В молбата молителката не е посочила детето да е присъствало на водените с нея телефонни разговори, те да са му станали достояние, включително последния разговор от 19.03.2018г. Твърденията са само за изпитан страх от детето. Законосъобразно районният съд е дал ясни и точни указания за изправяне на молбата, в съответствие с изискването на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН, като се индивидуализира акта на домашно насилие спрямо детето и времето на осъществяването му. Депозираната уточнителна молба от 20.04.2018г. отново не съдържа описание за дата, място и начин на извършеното спрямо детето домашно насилие. При това положение, молбата, подадена от името на детето не отговаря на изискванията на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН и на основание чл.129, ал.3 ГПК, вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН подлежи на връщане, след като не е изправена в срок. В депозираната нова декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че детето е присъствало на разговорите и е разбрало, че има опасност за него, но въпросната декларация на основание чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в производството по ЗЗДН и няма сезиращата функция на молбата по чл.9 от закона, която следва да съдържа подробно описание на акта на домашно насилие, тъй като определя предметния обхват на делото по ЗЗДН и обуславя и защитата на ответника. В случая подадената молба не съдържа описание на акта на домашно насилие по отношение на детето, който недостатък не може да се счита отстранен с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, тъй като тази декларация има доказателствено значение.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1607/21.05.2018г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 1474/2018г. в частта, с която е върната молбата на Г.Х. П., с посочени данни, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.Х., с която молба се претендира налагане на мерки за защита спрямо детето по отношение на извършено от баща му Х.Х. А. домашно насилие и е прекратено производството по делото в тази му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.