О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 юни 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.ИАНОВ

възз. ч.гр. дело №180 по описа за 2018 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба на „ТИВАС СПЕД"ЕООД гр.София, с ЕИК-201736719, срещу Определение №1402/26.04.2018г., постановено по ч.гр.д. №1563/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещите искове на „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК"ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-203743897 против „ТИВАС СПЕД"ЕООД гр.София, с ЕИК-201736719, за осъждането на бъдещия ответник да заплати на молителя сумата от общо 7560 лв. - главница, ведно с лихва за забава в размер на 1342,30 лв. за периода от деня на настъпване на данъчното събитие до 26.04.2018г., чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР" върху всички банкови сметки на „ТИВАС СПЕД" ЕООД с ЕИК 201736719, до размера на сумата от общо 8902,30 лв., след представяне на гаранция в размер на 900лв., вносима от молителя по депозитната сметка на Ямболския районен съд .

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение, като иска съдът да отхвърли искането за допускане на обезпечение. В жалбата се твърди, че плащането и по двете фактури, посочени от бъдещия ищец, е било извършено в брой, така както е отразено в самите фактури, в деня на тяхното издаване и за удостоверяване на това твърдение е приложил копия от фактурите ведно с фискални бонове към същите, издадени от молителя. Счита се също, че в случая не е налице обезпечителна нужда, тъй като искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна, в който се заявява становище за правилност на обжалваното определение и подробни мотиви за неоснователността на частната жалба. Твърди се, че процесните фактури и издадените към тях фискални бонове са били издавани от „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК"ЕООД гр.Ямбол и изпращани до адреса по седалището на въззивника, но плащане по тях няма. Твърди се, че физически контакт за предаване на фактури между представители на двете дружества не е имало, поради което е нямало как да бъдат получени процесните суми и същите са все още дължими. Иска се постановяване на съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без уважение, съответно да се потвърди определението.

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване,и против съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд ответникът по жалбата, е подал молба за обезпечение на бъдещи искове, предявими от молителя против настоящия жалбоподател „ТИВАС СПЕД"ЕООД гр.София. Поддържа се в молбата, че през юли 2016г. между страните било постигнато споразумение и са били извършени транспортни услуги, за които са били съставени две фактури, издадени във връзка с извършените превози - фактура №1000000042/30.07.2016 г. за сумата от 4 080 лв. с ДДС и фактура №1000000041/21.07.2016 г. за сумата от 3 480 лв. с ДДС, или общо за сумата от 7 560 лв. с ДДС. Молителят бил изпълнил задълженията си и извършил исканите от жалбоподателя транспортни услуги, но последният не изпълнил задълженията си да заплати дължимата цена, при което за молителя бил налице правен интерес от предявяване на бъдещите искове, обезпечението на които се претендира в настоящето производство. С молбата за обезпечение са били представени копия от процесните 2 фактури и фискалния бон издаден по втората от тях.

С атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел подадената молба за основателна и допуснал исканото обезпечение, чрез запор върху банковата сметка на жалбоподателя, при хипотезата на чл.391 ал.1 т.2 ГПК, приемайки че не са налице убедителни писмени доказателства, и определяйки гаранция в размер на 900 лева, като определил едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове /съгл. определение №1541/16.05.2018г./.

В редица свои определения ВКС е дал отговор на въпроса, в кои случаи съдът постановява внасянето на парична гаранция в обезпечителното производство. Според направеното тълкуване, законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства – чл.391 ал.1 т.1 ГПК. Ако последният не разполага с такива, предпоставка за допускане на обезпечението е представянето на гаранция, която е както индиция за сериозността на намерението на ищеца да защити претендираното като накърнено субективно материално право, така и обезпечение на интересите на ответника при вреди от евентуална неоснователност на иска – чл.391 ал.1 т.2 ГПК.  В случаите, когато представените от молителя документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска, респективно когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за тази вероятна основателност, съдът задължително допуска обезпечението при условията на внасяне на парична /или имотна/ гаранция. В т. см. се налага изводът, че всяко колебание относно предполагаемата, вероятна основателност на иска, чието обезпечаване се претендира, следва да бъде отстранено посредством механизма на определяне на гаранция / Опр. №435/21.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 1319/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; Опр. №130/09.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 11/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО/.

В процесната хипотеза съдът не би могъл да е убеден в достатъчна степен във вероятната основателност на бъдещите искове, поради което допускането на обезпечението може да стане единствено при условията на определена гаранция, вносима от молителя. Това е сторил и първоинстанционния съд. Бъдещите осъдителни искове, с оглед изложеното в молбата за обезпечения, са допустими /следва да се посочи, че съгласно правната доктрина, интересът от предявяване на осъдителен иск е налице, винаги, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява/, а относно тяхната основателност въпросът ще бъде разрешен с разрешаването на спора по същество. При обсъждане на въпроса за допускане на обезпечение не следва да се излагат мотиви за основателността на исковете.

Неоснователни са доводите в частната жалба за необоснована обезпечителна нужда. Обезпечението на иска, включително и бъдещ такъв се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо позитивно за молителя решение. Без допускане на исканото обезпечение при евентуално бъдещо позитивно решение или изход на делото, изпълнението на правата на молителя по същото безспорно ще бъдат затруднени, предвид възможността жалбоподателят да се разпореди със запорираното вземане. Обезпечителната нужда се предполага, и при липса на доказателства в обратна насока, настоящият състав намира,че същата е налице.

Ето защо ЯОС счита, че обжалваното определение на ЯРС, с което е уважена молбата за обезпечение, следва да се потвърди.

Водим от горното, ЯОС

О п р е д е л и :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1402/26.04.2018г., постановено по ч.гр.д. №1563/2018г. по описа на ЯРС .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.