гр.Ямбол........21.06........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................деветнадесети...юни……........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Николай Иванов
Г. Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от Т.М.Б. чрез пълномощника му, назначеният от съда особен представител адв.С.К.,*** против решение № 312/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 671/2018 г. по описа на РС Ямбол и издадената заповед № 39/17.05.2018 г. по същото дело. С това решение съдът е уважил предявената молба по ЗЗДН от Г.И.М. и е наложил на жалбоподателя Т.М.Б. мерки за защита от домашно насилие, упражнено от него по отношение на малолетното дете Е., родена на *** г., като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето; забранено му е да приближава жилището, в което живее детето с майка си, училището, в което учи и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 м за срок от 12 месеца, както и го е осъдил да заплати глоба в размер 500 лв. Иска се отмяната на този акт и отхвърляне на молбата за защита по ЗЗДН и издадената заповед за защита. Счита се, че съдът е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Решението се крепи единствено на твърденията на майката на детето, а обясненията на последното не следва да се кредитират, тъй като е малолетно и е два ли е в състояние да разбере какъв е предмета на делото и какви ще са последствията за баща му, а също така е изцяло под влияние на майка си, която го настройва срещу него. Решението не се подкрепя от свидетелските показания, а изготвения социален доклад не съдържа данни за уважаване на молбата за защита от домашно насилие.
В законоустановения срок молителката по делото е
депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение и издадената заповед за правилни,
законосъобразни и обосновани. Поддържа се твърдението, че срещите на въззивника
с детето и в частност проведената на 5.02.2018 г. среща се възприема от
молителката като форма на домашно насилие по отношение на детето Е., а именно емоционално
такова. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл
съобразно наведените в молба твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани поддържат чрез пълномощниците си взетите становища по жалбата
и отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
На 14.02.2018 г. Г.И.М. е депозирала
пред ЯРС против Т.М.Б. молба за защита от домашно насилие, упражнено от Б. по
отношение на детето им Е. Т.Б., родена на *** г. с искане да бъде задължен да
се въздържа от домашно насилие спрямо детето, да му се забрани да приближава
детето, жилището, в което живее, училището, където учи, местата й за социален
контакт и отдих. Като фактическа обстановка се излага, че упражняването на
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката-молител с
конкретен режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всеки първи
понеделник от месеца от 10 ч. до 12 ч. без приспиване, по местоживеене на
детето, в присъствие на майката, или нейни близки, или представител на Д “СП“
Ямбол, както и по два часа през коледните и новогодишни празници и на рождения
ден на детето отново в присъствието на посочените лица. Твърди се, че съобразно
така постановения режим на лични контакти са осъществени две срещи в Д „СП“
Ямбол в присъствието на техен служител, както и че случаят с домашно насилие е
възникнал при втората среща на 5.02.2018 г. в присъствието на Й. К. – служител
в Д „СП“. Тази среща протекла при проявена от Т.Б. словесна агресия срещу
майката и детето като първоначално провокирал дъщеря си с въпроси „Защо не ме
поглеждаш, майка ти ли те наговори да не ми говориш“, но тъй като детето не го
погледнало, той се озлобил повече и започнал да сипе обиди по майката като я
наричал с обидни думи, обвинявал я, че не работи, а яде парите на К. След това
отново насочил агресията си към Катя като я разтърсил за раменете и като викал
й заявил, че ще заведе дело срещу майка й за родителски права, ще го спечели и
ще я отведе със себе си. Тези думи уплашили детето, разтреперало се, разплакало
се и по искане на молителката срещата била прекратена. След тази среща детето
изпаднало в нервна криза, а молителката се свързала с психолога, който е работил
с детето за стабилизиране на психичното й състояние. Именно с това поведение и
с тези думи се твърди, че Б. е извършил акт на домашно насилие по отношение на
детето и това е причината молителката да се обърне към съда с настоящата молба
за защита.
Т.М.Б. е изразил своето становище
пред районния съд като отрича да е извършвал домашно насилие по отношение на
детето си. Потвърждава, че процесната среща се е провела в присъствието на
социален работник, но скандалът е бил между Б. и М. и го е започнала тя, а не
той.
Пред първата инстанция М. е
представила декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, чието съдържание е идентично с
това на описания в исковата молба случай на домашно насилие на 5.02.2018 г.,
както и експертни решения на ТЕЛК, установяващи недоброто здравословно
състояние на детето Е., което страда от смесени специфични разстройства в
психологичното развитие. Представено е удостоверение за раждане на детето Е.,
което е с родители страните по делото и решение на ЯРС за наложени мерки по
ЗЗДН на Б. за предходно извършено домашно насилие по отношение на детето.
Изготвен е социален доклад от Д „СП“
Ямбол, чийто изводи са изцяло относно добрите родителски качества на М. и
привързаността на детето към нея, но липсват констатации и изводи относно
настоящия случай. По реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДет. съдът е изслушал детето Е. в
присъствието на социалния работник К и то е заявило, че с баща си не иска да се
вижда, той я нагрубявал, но не иска да каже как.
Районният съд е провел разпит на
двама свидетели – социалният работник Й. К. и психолога Е А. Свидетелката К. е
служителят в присъствието, на когото са провеждани срещите между ответника Б. с
дъщеря му Е. заедно с майка си Г.М. и по повод на тези срещи ги познава. При
всяка среща Б. идвал с различен подарък за детето. На процесната среща на
5.02.2018 г. свидетелката твърди, че Б. не успял да проведе разговор с Е. –
задавал й въпроси, на които тя не му отговаряла и мълчала през цялото време,
играела игра на телефона и не му обърнала никакво внимание. Повишаване на тон
от бащата към детето не е имало, а възникнал разговор между двамата родители с
размяна на обидни думи помежду им, който свидетелката помолила да прекратят,
тъй като това се случва в присъствието на детето, а това не е добре за него. В
присъствие на социалния работник Б. не е казвал, че ще вземе детето, той просто
искал да го вижда. Детето според свидетелката било спокойно, не било разстроено
след срещата, не е плакало. Въпреки че мълчало, играело на телефона и в кратък
момент дори свидетелката доловила усмивчица на лицето му.
Свидетелката Е. А. също познава
страните по делото по повод психическото състояние на Е. и осъществените с нея
прегледи, както и проведена в присъствието й среща между детето и бащата, но не
процесната. На срещата на 5.02.2018 г. свидетелката не присъствала, тъй като
била заета, а М. завела при нея детето две седмици след това. Психоложката
установила завишени нива на тревожност у детето и наситеност в отношенията от
страх от изоставяне, а образът на бащата липсвал в представите на детето като
член на семейството, то не желаело категорично да се среща с него. Страхът от
изоставяне бил по отношение на майката и детето държало винаги да е с нея. При
първата среща с оглед поведението на детето към баща му – отказ от вербален и
невербален контакт, свидетелката посъветвала Б. да бъде много търпелив и
внимателен, както и срещите да бъдат не повече от 10 минути.
При така събраните и обсъдени
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за неправилно.
В производството, образувано по молба за защита от домашно насилие, молителят М. следва да докаже своите твърдения, че на посочената дата, на която се е състояла среща между ответника Б. и детето Е. в присъствието на майката и социален работник, е налице извършен акт на домашно насилие, в случая по отношение на детето Е. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, а съгласно ал.2 психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
От събраните по делото гласни доказателства пред първата инстанция, въззивният съд счита, че не са налице доказателства, установяващи извършено в горния смисъл домашно насилие от страна на ответника по отношение на детето Е. Твърденията на молителката М. в исковата й молба, повторени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за това, че Б. е крещял на детето, разтърсвал го е като го е държал за раменете, казвал, че ще го отведе със себе си, въззивният съд приема за напълно опровергани от показанията на свидетелката К. Свидетелката е очевидец, присъствал на процесната среща в качеството си на социален работник и категорично е заявила, че въпреки, че не е успял да установи контакт с детето, повишаване на тон от бащата към детето не е имало, нито е казвал, че ще вземе детето, той просто искал да го вижда. Преките впечатления на социалния работник от проведената среща са, че през цялото време детето играело на телефона, било спокойно, не било разстроено след срещата, не е плакало. Спокойното поведение на детето по време и след тази среща, съдът не може да окачестви и като сочещо на извършено домашно насилие спрямо него по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗЗДН, след като отново от показанията на свидетелката Константинова се установява, че в действителност между родителите е възникнал скандал и размяна на обиди. В тази връзка не могат да бъдат отчетени и показанията на свидетелката А. – психолог на детето, при която е направено посещение две седмици след срещата, на която тя не е присъствала и е констатирала повишена тревожност у детето от страх от изоставяне от майката. Показанията на свидетелката А. относно заявеното пред нея от детето категорично нежелание да се среща с баща си също не може да бъде окачествено като извършен акт на домашно насилие от негова страна. Заявеното от детето пред съда по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДет. нежелание да се вижда с баща си не сочи на извършено домашно насилие, при липса на други доказателства за такова и би следвало да има значение в друго производство по реда на СК, но не и в настоящото.
От заявеното от страните и от събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд са за влошени и изострени отношения между М. и Б., които следва да бъдат разрешени, но не в това производство. Тези отношения вероятно причиняват душевни страдания на и без това страдащото от разстройство в психологичното развитие малолетно дете Е., но в никакъв случай от доказателствата по делото не може да бъде направен извод за извършено на 5.02.2018 г. домашно насилие от Б. по отношение на детето Е.
Като е достигнал до други изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а молбата за защита от домашно насилие отхвърлена. При този изход на делото ДТ за водените производства пред двете инстанции не се дължи предвид разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗЗДН, според която при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, ДТ не се заплаща от молителя, когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст или лица с увреждания.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 312/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 671/2018
г. по описа на РС Ямбол и издадената заповед № 39/17.05.2018 г. по същото дело
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на на основание чл.4 от ЗЗДН от Г.И.М.,***, к-с „В“ бл.** вх.* ап.** против Т.М.Б., ЕГН ********** *** за защита от домашно насилие, упражнено от Т.М.Б. по отношение на детето им Е. Т. Б., родена на *** г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.