гр.Ямбол........15.06........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................дванадесети...юни………........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез М. К. – прокурор при Районна прокуратура Я. против решение № 210/19.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 4498/2017 г. по описа на РС Ямбол, с което частично е уважен предявеният от П.Т.П. против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата 1000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. и разноски 205 лв. Иска се отмяната на този акт изцяло или размерът на присъденото обезщетение да бъде намален значително в сравнение с определения размер от ЯРС, включително и дължимите разноски по делото. Счита се, че съдът неправилно е уважил ищцовата претенция, тъй като не са ангажирани доказателства за предявено незаконно обвинение против П.. Наказателното производство е протекло в разумни срокове, не са доказани твърденията за негативни последици за ищеца от обвинението за престъпление, включително и влошаване на здравословното му състояние. Искът не е доказан и по размер, а определения такъв за присъденото обезщетение се счита завишен от съда, неотговарящ на твърдените вреди, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи.
В законоустановения срок ищецът по делото е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от
районния съд решение като правилно се желае да бъде потвърдено изцяло. Иска се присъждане на направените разноски. Излагат се подробни съображения за това, че всички съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Налице са всички законови предпоставки за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ – образувано досъдебно
производство, повдигнато обвинение срещу въззиваемия и прекратяване на
производството поради несъставомерност на деянието и продължителност 6 месеца
на това ДП. Доказано е и наличието на претърпени неимуществени вреди, които ЯРС
законосъобразно е оценил на присъдената сума от 1000 лв.
В съдебно заседание въззивникът Прокуратурата на РБ,
редовно уведомен чрез своя представител Г.Г. – прокурор в ЯОП, изразява
становище, с което поддържа въззивната жалба и желае съдът да постанови
решение, с което да намали присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
Въззиваемият П.Т.П. също редовно
призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител, а чрез
пълномощника си е депозирал писмена молба, с която поддържа становището си по
отговора на въззивната жалба и желае потвърждаване на решението.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Фактическата обстановка не е спорна между
страните и въззивният съд я възприема изцяло съгласно чл.272 от ГПК, така както
районният съд я е възприел въз основа на събраните по делото доказателства. Безспорно се установява, че ДП № 16/2017 г. по описа на
РУ-Ямбол е образувано на 1.06.2017 г. срещу П.Т.П. за това, че на 13.04.2017 г.
в гр.Я., ул."Ч." № **, е нарушил заповед № 17/07.04.2017 г., издадена
от ЯРС по гр.д. №1141/2017 г. за защита от домашно насилие - престъпление по
чл.296, ал.1 от НК. Заповедта за защита от домашно насилие е издадена в полза на
С. П. Щ. на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН и със същата П.Т.П. е задължен да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на С. П. Щ.,
отстранен е от съвместно обитаваното със С. П.Щ. жилище, находящо се в гр. Я.,
ул. „Ч." № ** за срок до приключване на производството и му е забранено да
приближава С. П. Щ., както и жилището й, находящо се в гр. Ямбол, ул. „Ч."
№ **, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих на разстояние
по-малко от 50 метра, за срок до приключване на производството по настоящото
дело или до настъпване на основания за отмяна или промяна на мерките за
закрила. С постановление от 21.06.2017 г. на П.Т.П. е повдигнато обвинение и е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер по чл.296,
ал.1 от НК. Досъдебното производство е прекратено с постановление от 17.10.2017
г. на Районна прокуратура - Ямбол, тъй като въпросната заповед № 17/07.04.2017
г. по гр.д. № 1141/2017 г. по описа на ЯРС е връчена на П.П. на 25.05.2017 г.,
а инцидентът е от 13.04.2017 г., т.е. не са налице доказателства обвиняемият П.
да е знаел за съществуването на тази заповед и нейното съдържание.
Постановлението за прекратяване е било обжалвано от С. Щ. и ЯРС с определение
от 8.11.2018 г. по ЧНД № 1447/2017 г. е оставил жалбата без разглеждане, което
е влязло в сила на 28.11.2017 г. Пред ЯРС е представена заповед от 14.04.2017
г., съгласно която П.Т.П. е задържан за срок от 24 часа за неизпълнение на
съдебно решение на ЯРС.
Разпитаните пред
районния съд свидетели Д. Х. П. – снаха и С. Т.П. – брат на ищеца, заявяват, че
докато е имал проблеми с повдигнатото обвинение П. е живеел у тях, защото не е
можел да се прибере у дома си, което е мястото забранено му от съда да
доближава. Всичко това се отразило много зле на П. – травматизирал се, започнал
кръвно да вдига, ходил по лекари, изписали му лекарства, затворил се в себе си,
притеснявал се, че ще влезе в затвора. Колегите му разбрали и го подигравали,
неговите съседи разбрали, защото полицията ходела там често. Съседите на
свидетелите и те разбрали поради честите посещения на полицията. П. отсъствал
често от работа, трябвало да обяснява на работодателя си защо и накрая го
уволнили.
Във връзка с твърдението
си, че е прекратеното трудово му правоотношение П. е представил заповед №
35/01.11.2017 г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно
съгласие е прекратено трудово правоотношение с „Топ Къмпани Инвест“ ЕООД. Видно
от трудов договор от 02.11.2017 г., същият е бил назначен като служител в ЕТ
„Елиа-Елисавета Тодорова".
Въз основа на установените обстоятелства, районният съд е
уважил претенцията на П. като е приел, че са му причинени неимуществени вреди
на стойност 1000 лв., а искът до размера на 2000 лв. е отхвърлен.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивнита жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Правната
квалификация на иска правилно е определена от районния съд по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Определяйки размера
на обезщетението за вреди от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази
наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди
следва да е пряк и непосредствен резултат от обвинението. Според разпоредбата
на §1 от ЗР на ЗОДОВ - на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да
се обезщетят по справедливост.
В настоящото
производство въззивният съд приема, че е изцяло доказано основанието, въз
основа на което е присъдено обезщетението за причинени неимуществени вреди на
ищеца. Безспорно е установено, че по отношение на ищеца е било заведено
досъдебно производство, в рамките на което е бил с повдигнато обвинение в
престъпление от общ характер по
чл.296, ал.1 от НК, прекратено поради несъставомерност на деянието, т.е. поради липса на
престъпление. Досъдебното производство е продължило шест месеца, но колкото и
кратък да е този период на разследване преди прекратяването му, по време на
същия П. е бил задържан в началото за 24 часа, а по време на разследването се
наложило да живее в дома на брат си и съпругата му, бил е посещаван често от полицията и е трябвало да дава обяснения, във
връзка с което да напуска работното си място. Обвинението е станало известно на
близките на ищеца, на съседите и колегите му, а това обстоятелство е довело до
засилване на притесненията му, затворил се в себе си, срамувал се от това, че
го разследват. П. е бил наясно с наказанието, което е предвидено за подобен вид
престъпления – лишаване от свобода 3 години и глоба до 5000 лв. и се е
страхувал, че може да лежи в затвора и да плаща висока глоба при своето ниско
трудово възнаграждение. В тази връзка съдът приема, че ищецът действително е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживения житейски и психически
дискомфорт и не счита, че е основателно възражението на въззивника, че не са
налице доказателства за претърпени негативни последици от обвинението. Дори да
не бяха събрани достатъчно доказателства за това, че ищецът е претърпял тези
страдания, както и ВКС в своята практика приема – когато е налице обвинение в
престъпление, което впоследствие е прекратено, е несъмнено и без да са налице
други обстоятелства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на
обичайните в подобни случаи негативни преживявания, обусловени от провежданото
производство, рефлектиращи върху честта, достойнството и обичайния му начин на
живот /решение № 431/11.04.2016 г. по гр.д.№ 2329/2015 г. на IV г.о. на ВКС, решение по
гр.д. № 85/2012 г. на ІV г.о. на ВКС/.
ЯОС приема също така, че присъдената
сума за обезщетение за неимуществени вреди правилно е определена от ЯРС в
размер на 1000 лв. и не следва този размер да бъде намалян. Съдът е преценил размера
на обезщетението като е имал предвид продължителността на наказателното производство
/досъдебното производство/, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство
върху лицето, което претендира обезщетение така, както е постановено от Пленума
на ВС съгласно Постановление № 4/1968 г.
Предвид
изложеното следва се приеме за доказано наличието на
претърпени неимуществени вреди от ищеца, както и техния размер и след като е
направил същите правни изводи, въззивният съд счита, че районният съд е
постановил правилно и обосновано решение, което следва да се потвърди.
При този изход на въззивното
производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените разноски в размер 400 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210/19.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 4498/2017 г. по
описа на РС Ямбол в обжалваната му
част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на П.Т.П. с посочени данни направените пред въззивния съд
разноски в размер 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.