РЕШЕНИЕ

№ ....... 18.06.2018г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,1-ви състав,

в открито съдебно заседание на 05.06.2018 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №147 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Ц.И. ***, подадена от пълномощника адвокат В.С., срещу Решение №209/18.04.2018г. на ЯРС, постановено по гр.д.№1634/2017г. в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Д.К.И. *** на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 200,07лв., ведно със законната лихва считано от 25.05.2017г., на основание чл.50 ЗЗД сумата 4312,01лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.05.2017г., както и разноски в размер на сумата 1239,49 лв.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението в оспорените му части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззиввникът счита, че в противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е възприел фактическа обстановка, изградена единствено върху твърденията на ищеца и при възприемане заключенията на вещите лица по изслушаните две съдебно-технически експертизи, които не установяват констатирани увреждания от животните на И.. За съдебно-строителната експертиза сочи, че установява само стойността на извършените ремонти от ищеца и нищо друго, а за съдебно - инженерната експертиза, че установява стойността на 150 броя тополови фиданки, без категорични доказателства същите да са съществували действително като насаждения, с изключение на 48 броя фиданки. Според въззивника, от обясненията на свидетелите се установило, че в продължение на почти 20 години имотът на ищеца е бил напълно изоставен, никой не живеел в него и не се грижел за поддръжката му, същият бил подложен на атмосферни условия, набези на диви животни, в резултат на което върху сградите са настъпили естествените увреждания и същите са били застрашени от самосрутвания. От приложената по делото преписка на РПУ "Тунджа" се установило само еднократно влизане на козите на въззивника в двора на ищеца и извеждането им от там, като свидетелите не посочили конкретни увреждания в ищцовия имот, които да са в причинна връзка с действията на козите. Никой от свидетелите не установил точния брой на засадените тополови фиданки, респективно броя на увредените такива, липсвали доказателства и за състоянието на имота на ищеца преди извършването на ремонтните работи. Относно личното увреждане на имота от страна на въззивника, същият поддържа, че не са събрани никакви доказателства за конкретни посегателства, а съдът напълно хипотетично приел, че той с лост е увредил оградата, разбил е външната мазилка и посредством удари с камъни е счупил прозорците на сградата.

По тези съображения моли за отмяна на решението в оспорените му части и за постановяване на друго решение от окръжния съд, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

В о.с.з. въззивника, чрез процесуалния си представител адв.Х., поддържа въззивна жалба и моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Въззиваемият Д.И., чрез процесуалният си представител адв. А. Д., в депозирания писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата с доводи по същество. Излага подробни съображения, според които първоинстанционното решение е постановено въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при мотивиране от страна на съда кои доказателства кредитира и кои не, като правните изводи на съда са обосновани, изградени върху установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка. Претендира също присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявените от Д.К.И. *** против А.Ц.И. ***, два обективно съединени иска - първият по чл.45, ал.1 ЗЗД, вторият с правно основание чл. 50 ЗЗД. Ищецът е претендирал на основание чл.45 ЗЗД заплащане на обезщетение в размер на 500лв. за причинени лично от ответника вреди в ищцовия имот в с.М., изразили се в два счупени прозореца, изкъртена външна мазилка на къщата откъм улицата и разрушена част от оградата между двата навеса от северната страна на имота. По иска с правно основание чл. 50 ЗЗД ищецът е поискал заплащане на обезщетение в размер на сумата 4 400лв. за нанесени от козите и яретата на ответника имуществени вреди в имота му в с. М. Ищецът е поддържал, че в периода от есента на 2014г. до 22.03.2017г. ответникът пускал козите си в двора му в с.Маломир, където животните оставали по цял ден, като унищожили покрива на навеса му, разрушили на два пъти стената на навеса му, напълно унищожили оградата на имота от изток и засетите и отглеждани в двора му 150 бр. млади тополови дръвчета.

Ответникът е оспорил изцяло претенциите по основание и размер, с възражение, че ищцовите твърдения са неверни. Посочил е, че ищцовият имот е изоставен и се руши ежедневно, сградите са застрашени от самосрутване, жилищната сграда от години е с изкъртена външна мазилка и счупени прозорци, а животните му никога не са се качвали на покрива на навеса. Признал е, че само веднъж през 2014г. животните му са намерили пролука и са навлезли в имота на ищеца, но веднага са били изведени от там и не са нанесли вреди.

С постановеното по спора решение ЯРС е уважил иска по чл.45, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 200.07лв., а иска по чл.50 ЗЗД - до размера на сумата 4 312.01лв., като е присъдил и законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба -25.05.2017г. За разликата до пълните предявени размери съдът е отхвърлил ищцовите претенции, в която част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

От фактическа страна е установено, че ищецът Д.И. е собственик на недвижим имот в с. М. - дворно място от 1 850 кв.м., представляващо ПИ 676 като част от УПИ IX-676 и съседния ПИ 676 като част от УПИ VIII-676 в кв.59, заедно с построените УПИ IX-676 жилищна сграда от 70 кв.м., навес от 20 кв.м. и всички останали подобрения в имота.

Не е спорно, че ответникът А.И. притежава съседен на ищцовия имот в с.М., като двата имота са без обща граница, както и че ответникът отглежда около 30 бр. кози и ярета, за които се грижи сам.

От приложената по делото преписка №1550/2015г. по описа на ЯРП е установено, че същата е образувана по жалба на ищеца Д.И., подадена на 15.04.2015г., с оплакване за нанесени му вреди в имота в с. М. от козите и яретата на ответника. В дадените по преписката обяснения ответникът Ат.И. е признал, че по разрешение на собственика, пуска на паша животните си в съседния на ищеца имот, както и че еднократно животните му през намерена пролука навлезли в имота на ищеца, но били изведени. По преписката е съставен протокол за предупреждение на ответника А.И. да не допуска собствените си кози в имота на ищеца и спорните въпроси между тях да се решават по законен ред, а самата преписка е приключила с постановление на прокурора за отказ да образува наказателно производство, тъй като не са събрани данни за извършено престъпление - умишлено унищожено или повредено имущество на тъжителя.

Разпитаният по делото свидетел Сл.Петров, който като младши полицейски инспектор в РУ "Тунджа" е работил по преписката, образувана по жалбата на ищеца, е дал показания, според които посетил ищцовия имот и установил, че мрежата на оградата е скъсана и в имота на ищеца имало следи от животни. Свидетелят разговарял с ответника, който признал, че оставя за паша животните си в съседния на ищеца имот, откъдето еднократно навлезли в имота на Д.И., а последният поискал по преписката ответникът да бъде предупреден да не допуска животните си в неговия имот.

Свидетелят И. Б. И. е поддържал показания, според които видял козите на ответника - 20-30 на брой в имота на ищеца, където огризали тополките, били качени на кирпичения навес и го съборили. Че видял кози в двора на ищеца, показания е дал и свидетелят С. И., който от брата на ищеца се осведомил, че животните най-вероятно са на ответника.

Свидетелят Н. И., син на ищеца, е поддържал при разпита, че през 2014г. и 2015г. лично установил навлизане на козите на ответника в бащиния му имот в с.М. Катерейки се по камъните в съседния имот, козите изровили дупки на две места в кирпичената стена на навеса в имота на ищеца, качили се върху навеса, ходили по керемидите и нанесли поражения по покрива, като част от насадените 150 бр. тополови фиданки изгризали, а другата част стъпкали. През м.03.2017г. свидетелят заварил ответника да кърти част от мазилката на стената на къщата откъм улицата.

Свидетелят И. Б. е дал показания, според които лично той в периода 2015-2017г. виждал козите на ответника в ищцовия имот в с.М.. Според свидетеля, козите унищожили покрива на навеса на ищеца, който дотогава бил здрав, както и съборили оградата на имота и минавали през засадените фиданки. Свидетелят видял една вечер човек с лост да разбива дупка в оградата на ищеца, но не установил това да е ответникът, макар човекът да тръгнал към къщата именно на ответника.

Свидетелите Д.Д. и В.В., жители на с. М., са дали показания, че лично те не са виждали козите на ответника в двора на ищеца. Според свидетеля Д., имотът на ищеца не бил поддържан, което е причината за провисване покрива на навеса.

По делото е изслушано заключението на вещото лице инж. Н.М., извършило съдебно-техническата експертиза, с което са остойностени претендиралите от ищеца имуществени вреди. Вещото лице е констатирало наличието на сочените в исковата молба вреди и е дало заключение, според което твърдените за нанесени лично от ответника вреди възлизат на 200.97 лв., а тези от животните му - на 1 389.58 лв. Вещото лице е дало и варианти на заключението със стойността на възстановителните СМР за нанесените вреди -в размер на 391.54лв. за лично нанесените вреди и в размер на 2 548.83лв. за вредите от животните, като към тази обща стойност на възстановителните работи от 2 940.37лв. за всички вреди, е начислило непредвидени разходи и печалба за изпълнител и е определило обща стойност на възстановителните работи в размер на 3 460.81лв., а с ДДС - 4 152.98 лв.

Според заключението на вещото лице инж.А.Д., извършило втората назначена по делото съдебна инженерно-техническа експертиза, пазарната стойност на унищожените 150 бр. тополови фиданки, с ДДС, възлиза на сумата 360лв. При огледа на място вещото лице е установило налични 48бр. тополови фиданки, които по кората в долната част на стъблата са били огризани от животни, като даденото заключение е, че с тези влошени качества фиданките нямат търговска стойност. Вещото лице е измерило площта, използвана за производство на фиданки и с оглед разстоянието на рсдооете на съществуващите фиданки е посочило, че върху тази площ могат да се произведат 150 резника.

При тази фактическа обстановка, въззивната инстанция прави следните правни

изводи:

Първият обективно съединен иск, който е предявен срещу ответника и с който е ангажирана личната му отговорност за вреди, правилно е квалифициран от районния съд по чл.45,ал.1 ЗЗД. За да бъде ангажирана гражданската отговорност по визираната правна норма, е необходимо да бъде установено, че е налице увреждане, което е причинено виновно и е налице противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредоносния резултат. Това означава, че фактическият състав на непозволеното увреждане изисква наличието на следните елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреди и причинна връзка, като вината се предполага до доказване на противното.

Настоящата инстанция намира, че в случая не е установен първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение от страна на ответника, изразило се в счупване на прозорци на къщата на ищеца в с.М., изкъртване на външната мазилка на къщата откъм улицата и разрушаване на част от оградата между двата навеса от северната страна. Вещото лице инж. М. е констатирало наличието на такива вреди в имота на ищеца, но по делото липсват доказателства същите да са предизвикани от ответника с негови действия. Никой от свидетелите не е съобщил при разпита да е видял и възприел поведение на ответника, предизвикало счупване на прозорци. От свидетелските показания не се установява и разрушаване на оградата на двата навеса, което да е резултат от действия на ответника. Единствено свидетелят Ив.Боев е посочил, че е видял човек с лост да извършва това, но е уточнил, че не е разпознал ответника в лицето на този човек. За изкъртената мазилка показания е дал само свидетелят Н.И., но съдът не кредитира показанията на този свидетел в тази им част, тъй като са схематични, не сочат обстоятелствата, при които са извършени действията и причините за това, същите показания са изолирани от останалия доказателствен материал, не се подкрепят от останалите гласни доказателства и при отчитане на основание на чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля, който е син на ищеца, окръжният съд не дава вяра на тези показания.

С оглед така формираните изводи за липса на проведено доказване и събрани доказателства, установяващи противоправно поведение на ответника, предявеният иск за вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Като е уважил този иск в размер на сумата 200.07лв., районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази му част и се постанови ново от окръжния съд, с което претенцията в размер на посочената сума от 200.07лв. се отхвърли.

С втория предявен иск е ангажираната имуществената отговорност на ответника за вреди на основание чл.50 ЗЗД. Съгласно посочената норма, за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежанието и отглеждането на животни, а поемането на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при нанесена от животните вреда. Отговорността на собственика и надзираващия животното е безвиновна за разлика от тази при общия деликт по чл.45 ЗЗД. Уважаването на иска предполага доказване от ищеца осъществяването на следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди в патримониума му, същите вреди да са в резултат на действия на животни, да е налице причинна връзка между вредата и вредоносното действие на животните, както и обстоятелството, че надзор по отношение на тези животни се упражнява от ответника в процеса.

Анализът на събраните по делото доказателства обуславя положителен извод относно осъществяването на посочените произтичащи от фактически състав на чл.50 ЗЗД предпоставки по отношение отговорността на ответника А.И., сега въззивник. На първо място, не е налице спор, че ответникът осъществява стопанисване на около 30 бр. кози и ярета, които са под неговия надзор и които пуска на наша в съседния иа ищеца имот в с.М. Установено е с показанията на разпитаните свидетели И. И., Н. И. и И. Б., че в периода 2014г.-2017г. козите и яретата на ответника системно са навлизали в ищцовия имот, като са причинили сочените в исковата молба вреди - разрушили стената на навеса като пробили дупки, съборили оградата, качвали са се върху керемидите на покрива на навеса и го разрушили и изгризали и отъпкали засадените тополови дръвчета. За установяване броя - 150бр. на унищожените засадени дръвчета, е налице и съдебна експертиза, вещото лице по която е дало заключение за посочения брой на дръвчетата на база площта, отредена за засаждане на тополовите дръвчета, наличните такива и разстоянията между резниците. Със заключенията на вещите лица инж. М. и инж. Д. е установен и размера на нанесените от животните вреди - в размер на сумата 1 389.58лв. за разрушения покрив на навеса от 72кв., разрушената стена на навеса и разрушената ограда на имота и 360лв. за унищожените тополови дръвчета, или общо 1749.58лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице М. в частта, сочеща стойността на повреденото от животните имущество - 1 389.58лв., тъй като това е имуществената вреда за ищеца - разликата в имущественото му състояние сега и това, което би било ако не беше непозволеното увреждане. Ищецът не е претендирал стойността на възстановителните СМР за нанесените му вреди, непредвидени разходи, печалба на изпълнител и ДДС, поради което експертното заключение за стойността на тези СМР не се възприема от настоящата инстанция, тъй като тази стойност не съставлява вредоносния резултат. От показанията на посочените трима свидетели се установява и следващия елемент от фактическия състав на чл.50 ЗЗД, а именно причинната връзка между вредоносните действия на животните и вредите, причинени на ищеца, като за унищожаването на тополовите дръвчета е налице и експертното заключение на вещото лице инж. Димов. Именно навлизанията на животните на ответника в имота на ищеца е довело до увреждането на покрива на навеса, на стената на навеса и оградата, и до унищожаването на тополовите дръвчета. Следователно, осъществено е основанието да бъде ангажирана отговорността на ответника във връзка с причинените от животните му вреди на ищеца.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че за посочените нанесени от животните на ответника вреди не са събрани доказателства. Както вече се посочи, за тези вреди са събрани показанията на свидетелите И.И., Н.И. и И.Б., които са логични, последователни, еднопосочни и не са опровергани от останалия доказателствен материал. Напротив, за навлизането на животните в имота на ищеца е налице и прокурорската преписка, събрани са и показанията на свидетеля С.П. Голословно е твърдението в жалбата, че от събраните по делото доказателства е установено, че в имота на ищеца са налице естествени увреждания, в резултат на това, че в имота не се живее, същият е изоставен и е подложен на атмосферни влияния и набези на диви животни. Само свидетелят Д.Д. е изказал мнение, че ищцовият имот не се поддържа и се руши, с което не са опровергани останалите гласни доказателства за нанесените от животните на ответника вреди в имота на ищеца.

Съобразно всичко изложено по-горе, ЯОС намира иска по чл.50 ЗЗД за основателен и доказан за сумата 1 749.58 лв., като счита, че именно до този размер ищецът е доказал реално настъпили в патримониума му вреди. Върху посочената сума се дължи и законната лихва, считано от 25.05.2017г. до окончателното й изплащане. С оглед на това, обжалваното решение на ЯРС следва да бъде отменено като неправилно в частта му, с която искът е уважен за сумата над 1 749.58лв. до 4 312.01лв., ведно със законната лихва от 25.05.2017г., а искът следва да бъде отхвърлен в посочената му част.

Предвид този изход на спора пред въззивната инстанция, следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта на присъдените на ищеца разноски за разликата над сумата 480.62лв. до размера на сумата 1 239.49лв., която разлика не съответства на уважения размер на претенциите му.

Съобразно уважения размер на исковата претенция по чл. 50 ЗЗД ответникът-въззивник А.И. следва да заплати на въззиваемия - ищеца Д.И. разноски пред въззивната инстанция в размер на 213.27лв., а съразмерно с отхвърлената част на претенциите, на въззивника-ответник Ат.И. следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 301.53 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №209/18.04.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 1634/2017г. в частта, с която А.Ц.И., с посочени данни, е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Д.К.И., с посочени данни, сумата 200.07лв. - обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва от 25.05.2017г., в частта, с която А.Ц.И., с посочени данни, е осъден да заплати на Д.К.И., с посочени данни, на основание чл.50 ЗЗД сума за разликата над 1 749.58 лв. до размера на 4 312.01 лв., ведно със законната лихва от 25.05.2017г., както и в частта на присъдените на Д.К.И. разноски за разликата над сумата 480.62 лв. до размера на сумата 1 213.49 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д.К.И. ***, с посочени по делото данни, против А.Ц. ***, с посочени по делото данни, иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 200.07 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника вреди, изразили се в счупване на прозорци на къщата на ищеца в с.М., изкъртена външна мазилка на къщата и разрушена част от ограда между двата навеса в имота в с. М.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д.К.И. ***, с посочени по делото данни, против А.Ц. ***, с посочени по делото данни, иск по чл. 50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца от животните на ответника, за разликата над сумата 1 749.58 лв. до размера на сумата 4 312.01 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението на ЯРС в частта, с която е уважен до размера на сумата 1 749.58 лв. предявеният от Д.К.И. против А.Ц.И. иск по чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата 1 749.58лв., считано от 25.05.2017г.

В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.Ц. ***, с посочени по делото данни, да заплати на Д.К.И. ***, с посочени по делото данни, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 213.27 лв.

ОСЪЖДА Д.К.И. ***, с посочени по делото данни, да заплати на А.Ц. ***, с посочени по делото данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 301.53 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съг^сно разпоредбата на чл.280, ал.З, т. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.