Р Е Ш Е Н
И Е
№ 29.06.2018
година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански
състав
на 05
юни 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гражд.дело № 135 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Р.Ж.М. ***, чрез
пълномощника адв.К.С. от ЯАК против Решение №9/08.02.2018 г., постановено по
гр.д.№3502/2016 г. по описа на ТРС.
С посоченото решение първостепенния
съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените искове от Р.Ж.М. ***, с ЕГН **********,
подадени чрез пълномощник адв.К.С. – АК Ямбол, ПРОТИВ Т.Д.И. *** с ЕГН **********
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
унищожаване на селскостопанска продукция от животни – крави в размер на
650.00лв. /шестстотин и петдесет лева/ с правно основание чл.50 от ЗЗД и за
присъждане на лихва за забава в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
С въззивната
жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е необосновано.
Изложени са съображения, че са неправилни изводите на съда за лице, солидарно
отговорно със съсобственика, което да е необходим другар в процеса. Сочи се, че
право на избор на ищеца е срещу кого да предяви иска си - срещу собственика или
срещу лицето под чийто надзор се намира вещта. Иска се отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Т.Д.И. не е упражнила
процесуалното си право на отговор на въззивната жалба и не е заявила становище
по нея.
В о.с.з. страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се
представляват.
След преценка
на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не
е спорно и съдът приема за установено, че ищцата Р.М. ***,
в имот състоящ се от дворно място с къща, като в дворното място от западната
страна на къщата тя притежавала зеленчукова градина, засадена с домати,
краставици, чушки, тикви и други.
Не е
спорно и че на 01.08.2017 г., в късния следобяд в зеленчуковата градина влезли
6 броя крави, които унищожили посевите.
По
повод на събитието М. *** за унижожена зеленчукова реколта от животни, въз
основа на който била образувана преписка, вх.№358р-7833/2017 г., в последствие
образувана в преписка №557/2017 г. на РП-Тополовград. Видно от материалите в
прокурорската преписка, след извършена проверка се установило, че кравите,
навлезли в двора на М. са от стадото на Д. Г. И.от с.О., като са
били под надзора на пастира Д. М. А. от с.с. Установило се, че на 01.08.2017 г. около
16,30 ч. А.
оставил кравите без надзор, прибрал се в къщи и след като се върнал след
около час, намирил стадото надо язовир "Паткения". От приложен към
преписката констативен протокол за извършена проверка е видно, че са били
унищожени 170 броя корени домати, 210 броя корени чушки, 45 броя корени лютиви
чушки, 40 броя корени зелен боб, 40 броя корени тикви и 14 броя корени тиквички
за готвене. Пак от данните по преписката се установява, че на пастира Д. М. А. е съставен
АУАН за допуснато нарушение по ЗОССИ. Преписката е приключила с Постановление
от 30.08.2017 г., с което е отказано да се образува наказателно производство и
е прекратена преписка №557/2017 г. на РП-Тополовград.
По
делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелите Х. М. и Н.С. посочват, че
действително на 01.08.2017 г. са видели крави в зеленчуковата градина на ищцата
и тези крави са унищожили посевите й, но и двамата сочат, че не знаят на кой са
кравите. Свидетелката М. посочва, че по-късно от ищцата разбрала, че
кравите са на Д. А., но се водят на майка му, която се казва Т.И..
Разпитана
при условията на чл.176 ГПК, ответницата Т.И. заявява, че действително
притежава крави, но не може да каже точно колко на брой, регистрирана е като
земеделски производител, но синът й С.И. се занимава
с животните и животните й не са влизали в градината на ищцата. Д. М. А. не й е
никакъв, просто са съселяни и няма никакви взаимоотношения с него. Има трима
синове с имена В., Д. и С. Г. И..
По
делото е назначена и изслушана съдебна експертиза, която дава заключението, че
размера на причинената щета възлиза на 671.20 лева, а размера на лихвата за
забава, възлиза на 17.34 лева.
Горната
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена, на база преценка на
всички представени по делото доказателства. До същите фактически констатации е
достигнал и първоинстанционния съд, което налага извода, че решението му е
постановено при изяснена фактическа страна на спора.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря
на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес
от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена
по същество въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея
първоинстанционно решение е правилно. Съображенията са следните:
Предявеният в
производството иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД. Съгласно цитираната
правна норма за вредите, произлезли от каквито и да са вещи отговарят солидарно
собственикът и лицето под чийто надзор те се намират. Тъй като законът не уточнява понятието “вещи”
следва да се разбира, че в него се включват всички вещи от живата и мъртвата
природа, в т.ч. и животни. За да бъде уважен искът за обезщетяване на вреди от
непозволено увреждане следва да се установи наличието на всички елементи от
сложния юридически факт на непозволеното увреждане, а именно: противоправно
деяние, вреда, причинна връзка и вина, като в разпоредбата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД е създадена една оборима презумпция за вината – предполага се до доказване
на противното. От изложеното следва, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е
безвиновна, презумптивна и обективна по своя характер, собственикът на веща я
носи само заради това си качество и до момента на изгубване на собствеността,
дори и когато негово животно причини вреди след като се изгуби или избяга, а за
да се освободи от отговорност, собственикът следва да докаже, че вредите са
резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия.
В конкретния
случай, по делото между страните не е спорно, че на 01.08.2017
г., в късния следобяд в зеленчуковата градина на ищцата М. влезли 6 броя крави,
които унищожили посевите. Установено е също така /от заключението на
изслушаната по делото експертиза/, че размера на причинената вреда възлиза на
671.20 лева.
Правния
спор по делото се концентрира относно факта чия собственост са животните
/крави/ причинили процесната вреда. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред
настоящата инстанция е извършено успешно доказване на този правнорелевантен за
ангажиране отговорността на ответницата факт. По делото /от заявеното от
ответницата при усл. на чл.176 ГПК/ се установява, че същата е регистрирана
като земеделски производител и отглежда крави, но липсват даказателства
процесните вреди да са причинени точно от кравите на ответницата. Само
твърденията на ищцата в ИМ не са достатъчни, за да създадат у съда обоснован и
категоричен извод в тази посока. Показанията на св.М.и С.са
опосредствани /преразказват казано им от ищцата/ също не могат да установят по
категоричен начин собствеността върху животните, причинили вредата.
Предвид на
изложеното, въззивния съд намира за недоказано твърдението на ищцата, сега
въззивник, че процесните вреди са й причинени от крави, собственост на
ответницата - факт, който би довел до ангажиране отговорността на последната в
хипотезата на чл.50 ЗЗД. Недоказването само на този правно релевантен факт -
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.50, вр. чл.45
ЗЗД, е достатъчно да обоснове извод за неоснователност на предявения иск.
Независимо,
че е без значение за крайния резултат, но за изчерпателност и по повод възражението във
въззивната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд за лице,
солидарно отговорно със собственика, което да е необходим другар в процеса,
настоящия съд се счита ангажиран да посочи следното: Предвидената в нормата на
чл.50 ЗЗД солидарна отговорност между собственика на веща и лицето под
чийто надзор тя се намира означава, че пострадалия може да търси обезщетение за
причинените му вреди от всяко едно от визираните лица, но това несъмнено не
води до необходимо другарство между тях в процеса по см. на чл.216, ал.2 ГПК. В
тази връзка е вярно съждението във въззивната жалба, че право на
избор на ищеца е срещу кого да предяви иска си - срещу собственика или срещу
лицето под чийто надзор се намира вещта. А за прецизност следва да бъде
отбелязано и че в мотивите си ТРС нито е обсъждал, нито е изложил съображения,
че собственика на веща и лицето под чийто надзор тя се намира са необходими
другари в процеса. Посоченото до тук обаче, както вече се каза не
може да доведе до различен краен резултат от вече формирания такъв за
неоснователност на предявения иск.
При изложеното
до тук за въззивния съд се налага извода, че решението на районния съд, с което
е отхвърлен предявения в производството иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, не
страда от пороците, визирани в жалбата, правилно е и постановено в съответствие
с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При този
изход на делото въззиваемата има право да й се присъдят разноски за въззивната
инстанция, но въззивния съд не присъжда такива поради липса на искане в тази
насока и на доказателства за сторени разноски.
Водим от
изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/08.02.2018 г.,
постановено по гр.д.№330/2017 г. по описа на Районен съд - гр.Тополовград.
Решението, на
осн. чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.