В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 15 май 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №131 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д.Г.Х. ***, против решение №55/30.01.2018г. по гр. дело №3944/2017г. по описа на ЯРС, с която е допусната делба между М.К.Ч. /съгл. решение №195/10.04.2018г. за поправка на ЯФГ/, от гр.Ямбол, с ЕГН-********** и Д.Г.Х. ***, с ЕГН-**********, по отношение на лек автомобил, марка ******, цвят светлосив металик, с рама ***и двигател №***** с рег. №****, при квоти по ½ идеална част на всяка страна. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че автомобилът е бил закупен по време на брака между страните, но със средства предоставени от Г. Х. К.- баща на въззивника. Сочи се че въззиваемата М.Ч. е присъствала на сделката, но като свидетел, а "автомобилът е записан на нейно име, за да се чувства като пълноправен член в семейството". Твърди се, че преди прекратяване на бракът с влязло в законна сила решение, постановено по гр. д. № 1434/2016 г. по описа на ЯРС, автомобилът е бил взет за ползване Ч.. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение.

По делото е постъпил отговор на жалбата от съделителката Ч.. В същия се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че въззивникът- ответник в първоинстанционното производство още в отговора на исковата молба е посочил, че автомобилът е закупен по време на брака, а в съдебно заседание е заявил, че няма против да бъде допусната делба на автомобила при равни квоти. Сочи се, че едва при депозиране на жалбата, същият представя антидатирана разписка за даряване на сумата от баща му, но едновременно с това посочва, че автомобилът е записан на името на М.К.Ч. „за да се чувства като пълноправен член в семейството" - т.е. сам сочи нанамерение за закупуване на автомобила, както за ищцата, така и за ответника, което от своя страна води до правилност и обснованост на атакуваното решение. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата, чрез своя пълномощни претендират потвърждаване на атакуваното решение.

Ямболският окръжен съд като обсъди доводите на страните и данните по делото и след като извърши проверка на първоинстанционното решение с оглед посочените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 269 ГПК намира следното от фактическа страна:

Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи, като бракът им сключен на ****. е бил прекратен с влязло в сила решение №353/29.06.2016г. постановено по гр.д.№ 1434/2016г. на ЯРС

От представеното пред ЯРС свидетелството за регистрация на МПС №**** от ****., е видно, че процесния лек автомобил марка „****”, с цвят светло сив металик, с рама **** и двигател № **** с рег. № **** е със собственик М.К. Х.

В отговора на ИМ съделителят Д.Х. е посочил, че автомобилът е закупен по време на брака между страните с лични средства, но се ползва от бившата му съпруга. С отговора не са представени доказателства. В единственото проведено о.с.з. пред ЯРС, Х. е заявил, че автомобилът е бил закупен със средства предоставени му от баща му, но не е представил доказателства във връзка с твърденията си пред ЯРС /такива са представени едва с въззивната жалба, като с Определение от 03.05.2018г., ЯОС е приел, че е преклудирано, на осн.чл.266 ал.1 ГПК правото на въззивника да сочи и да представя нови доказателства/. В същото с.з. Х. е заявил, че иска автомобилът да му бъде върнат и да му се заплати обезщетение за времето през което не го е ползвал. Заявил е също, че не е против делбата да бъде допусната при равни квоти.

Видно от удостоверение №685/18.10.2017г. на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, застрахователната стойност на автомобила е 1200лв.

С атакуваното решение ЯРС е допуснал делба, между М.К.Ч., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора *** – адв.М.Г. *** и Д.Г.Х., ЕГН ********** *** по отношение на лек автомобил, марка ****, цвят светлосив металик, с рама ***** и двигател № ***** с рег. № ****, при квоти по ½ идеална част на всяка страна.

При горните факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса и има за предмет подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанциония съд е направил правилна оценка на доказателствата по делото в тяхната цялост и фактическите му констатации не са опорочени от грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоки, които не са нормирани от закона. Безспорно от представените по делото писмени доказателства е установена съсобствеността върху процесния автомобил между съделителите /бивши съпрузи/ - автомобилът е бил закупен по време на брака им. Съгласно чл.21 ал.1 СК придобитото по време на брака имущество в резултат на съвместен принос, принадлежи на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобито, като този принос, съгл. ал.3 се предполага до доказване на противното. В случая по делото не са представени доказателства в преклузивните срокове по ГПК, годни да оборят презумпцията на ал.3 на чл.21 СК. Съпружеската имуществена общност е бездялова докато трае брака между страните. С влизане в сила на бракоразводното решение, СИО е била прекратена и между страните е възникнала обикновена съсобственост при равни права, по силата на чл.27 вр. с чл.28 от СК. Предвид на това делбата правилно е била допусната при равни за страните квоти. Изводите на ЯРС изцяло се споделят от настоящия въззивен състав. Това налага извод за потвърждаване на обжалваното решение.

Неотносимо към спора и извън предмета на въззивното производство е направеното в жалбата искане за връщане на автомобила на въззивника. Що се отнася до искането за заплащане на обезщетение за периода от 30.05.2016г. до подаване на жалбата, през който въззивникът е бил лишен от право да ползва лекия автомобил, същото представлява искане по сметките и подлежи на разглеждане във втората фаза на делбеното производство. Производството по съдебна делба е особено исково, съдържащо отклонения от общия исков процес с оглед това да се прекрати съсобствеността и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея. Затова нормата на чл.346 от ГПК дава възможност в първото заседание след допускане на делбата съделителите да предявят исканията за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Изискването е претенцията да е достатъчно индивидуализирана и конкретизирана.

По делото не се представиха доказателства за направени от М.Ч. разноски пред въззивната инстанция, поради което съдът не присъжда такива в полза на въззиваемата страна.

Водим от гореизложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №55/30.01.2018г. по гр. дело №3944/2017г. по описа на ЯРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/