Р Е Ш Е
Н И Е
№ …… 11.06.2018г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен
съд,
гражданско отделение,І-ви състав,
в открито
съдебно заседание на 05.06.2018 година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар Л.Р.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
С Решение №128/02.03.2018г., постановено по гр.д. №3672/2017г. ЯРС е осъдил ППК "Начало - 93" гр.Стралджа да заплати на Н.Т.К. ***, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 138.14 лв., представляваща неплатена част от дължима наемна цена за стопанската 2013/2014г., сумата от 42.05лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2014г. до 29.09.2017г., сумата 118.40 лв. - неплатена част от дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015г. и мораторна лихва от 24.02 лв. за периода 01.10.2015-29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.09.2017г., като е отхвърлил исковете на Н.К. за сумата 124.98лв. за стопанската 2012/2013г. и за мораторна лихва върху нея от 50.75лв.; за сумата 148.01 лв. за стопанската 2015/2016г. и за мораторна лихва върху нея от 14.96 лв. и за сумата 202.50 лв. за стопанската 2016/2017г.
Със същото решение ЯРС е отхвърлил предявените от А.В.А., И.В.П., Х.К.З., Д.К.З., С.Й.К. и Ж.Й.А.,***, против ППК "Начало" - 93" гр.Стралджа искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да им бъдат заплатени за стопанските 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. сумите: на Х.З. главница от 371.74лв. и лихви - 66.04лв.; на Д.З. главница от общо 371.74лв. и лихви - 66.04лв.; на Ж.Й.А. главница от общо 972.62лв. и лихви - 193.89лв.; на С.Й.К. главница общо от 972.62 лв. и лихви - 193.89лв.; на И.В.П. главница общо от 303.84лв. и лихви - 39.89лв. и на А.В.А. главница общо от 303.84лв. и лихви - 39.89лв.
Срещу решението в отхвърлителната част на предявените искове е подадена въззивна жалба от А.В.А., И.В.П., Н.Т.К., Х.К.З., Д.К.З., С.Й.К. и Ж.Й.А., всички действащи чрез пълномощника си адв. К.. Въззивниците считат за неправилно решението на ЯРС в обжалваната от тях част, с която са отхвърлени предявените искове, поради нарушение на материалния закон. Намират за неправилен решаващия извод на съда, че исковете им срещу наемателя/арендатора за неизплатената им част от наема/арендното плащане по договора за наем/аренда, сключен от един от наследниците, са неоснователни и че следва да предявят претенциите си за рента към наследника, който е сключил договора за аренда. Сочат, че след като арендаторът е признал всички наследници за страни по договора и през годините им е изплащал рента, то той е този, който им дължи изцяло полагащата се рента, тъй като не е изпълнил точно своите задължения. На следващо място излагат, че наемното плащане за земеделска земя няма характер на периодично плащане и по отношение на него неправилно съдът е приложил тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, като приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
По тези съображения молят за отмяна на решението в отхвърлителната част на исковете и за постановяване на ново решение, с което претенциите да бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Срещу решението в частта, с която са уважени предявените от Н.Т.К. искове, е подадена въззивна жалба от ППК "Начало - 93" гр. Стралджа. Кооперацията-въззивник счита решението на ЯРС в обжалваната от тази страна част за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че за стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г. Н.К. е отдала под наем целите имоти и е признала, че е получила рента за 29.861дка, но същата не е представила удостоверение за наследници с разпределената земя за всеки наследник, т.е. не е установила своята част от 33.150 дка. Поради това моли за отмяна на решението в посочената обжалвана част и за отхвърляне на исковете, ведно със законните последици.
В о.с.з. всеки от въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
ЯОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което могат да се разгледат по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са субективно и обективно съединените искове по чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.8 от ЗАЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от ищците А.В.А., И.В.П., Н.Т.К., Х.К.З., Д.К.З., С.Й.К. и Ж.Й.А.,***, против ППК "Начало - 93" гр. Стралджа. След предприето в хода на делото увеличение на исковете, предявените от всеки от ищците претенции са, както следва: от А.А. - за заплащане на сумата общо 303.84лв. - главница и 39.89 лв. мораторна лихва; от И.П. - за заплащане на сумата общо 203.84лв. - главница и 39.89лв. лихви; от Н.К. - за заплащане на сумата общо 732.03лв. - главница и 131.72 лв. лихви; от Х.З. - за заплащане на сумата общо 371.74лв. - главница и 66.04лв. лихви; от Д.З. - за заплащане на сумата общо 371.74лв. - главница и 66.04лв. лихви; от С.К. - за заплащане на сумата общо 972.62лв. - главница и 193.89 лв. лихви и от Ж.А. - за заплащане на сумата общо 972.62лв. - главница и 193.88 лв. лихви. Всяка от главните ищцови претенции е основана на твърдението, че по сключени договори за наем на пет наследствени земеделски имота в землището на гр.Стралджа, за стопанските години 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. и по договори за аренда за стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г. за същите имоти, ответникът дължи на всеки ищец неплатена част от наем, съответно рента, като разликата между платените и дължимите наем и рента произтича от неправилното им разпределение от ответника между наследниците на общия наследодател Вълчо К.. Последният починал преди 16.10.1944г. и според приложимия закон за наследството делът от непокритите имоти на наследниците от женски пол е равен на половината от дела на наследниците от мъжки пол (каквито са наследодателите на ищците), но ответникът разпределил наема и рентата по равно в колената на петте деца на общия наследодател.
Ответникът е оспорил исковете изцяло като неоснователни, с възражението, че не е бил в договорни отношения с ищците, а за вземанията им за 2013г. и 2014г. е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
По делото е
установено от представеното Удостоверение за
наследници изх.№ АПО-****на Община Стралджа, че ищците са част от наследниците на В. К. К.,
починал на***.След смъртта си наследодателят е оставил за свои преки наследници
по закон пет деца - една дъщеря и четирима синове, като ищците А.А. и И.П. са
наследници в коляното на починалия син на наследодателя А. В.К., ищцата Н.К. -
в коляното на починалия син Т. В.К., ищците Х.З. и Д.З. - в коляното починалия
син Х. В.К. и ищците С.К. и Ж.А. - в
коляното на починалия син С. В.К..
Не е спорно, че на наследниците на В. К. К.,***, е възстановена собствеността на описаните в исковата молба земеделски земи в землището на гр.Стралджа - нива с площ от 40,002 дка в местността „Аладжата”, имот № 160072; нива с площ от 50,976 дка в местността „Икюзик”, имот № 180057; нива с площ от 23,499 дка в местността „Мирчева могила”, имот № 320044; нива с площ от 34,800 дка в местността „Беджи юрт”, имот № 380030 и нива с площ от 54,503 дка в местността „Иситлийски път”, имот № 350060.
С Договор за наем № 236/13.08.2012г.,
сключен между ответника и ищцата Н.Т.К.,
със срок на действие до прибиране на продукцията от реколта 2013-2014г., на
ответника са отдадени за временно възмездно ползване земеделски земи с обща
площ 168,278 дка, а именно: нива с площ 40,002 дка, в местността „Аладжата”, имот № 160072; нива с площ 50,976
дка, в местността „Икюзик”, имот № 180057; нива с площ 23,499 дка, в местността
„Мирчева могила”, имот № 320044; нива с площ 34,800 дка, в местността „Беджи
юрт”, имот № 380030 и нива с площ 19,001 дка, в местността „Таралежки локви”,
имот № 410032. Уговорено е, че плащането на наема на земята се извършва
ежегодно в срок от 15.08. до 30.09., като размерът на рентата за един декар е
равен на субсидията, но не-повече от левовата равностойност на 120 кг/дка зърно
по пазарни цени. Между ответника и Н.К. са сключени и Договор за наем №
663/30.08.2013г. със срок на действие - до прибиране на продукцията от реколта
2014-2015г., с идентично съдържание като договора от 13.08.2012г.,
както и Договор за наем №
321/23.08.2014г. със срок на
действие - до прибиране на продукцията от реколта 2015-
С Договор за
наем №1430 от 11.09.2008г., прекият наследодател на ищците А.А. и И.П. - В. А.К., поч. на 10.12.2014г., е отдал на
ответника за временно възмездно ползване за срок до 30.09.2015г. общо 14,929
дка от процесните земеделски земи, без нивата с площ 54,503 дка, в местността
„Иситлийски път”, имот № 350060. Размерът на наемното плащане за един декар е
равен на субсидията, но не-повече от левовата равностойност на 90 кг/дка зърно
по пазарни цени. Наследодателят на същите двама ищци е сключил и Договор
за наем от 24.08.2011г. за
същите земи и за още два имота, различни от процесните, със срок на действие -
до прибиране на продукцията от реколта 2012-
С Договор за
аренда от 09.07.2015г., сключен между ППК„НАЧАЛО-93" гр.Стралджа и друг от
наследниците на общия наследодател -Т. Г. Н., на ответника е отдадено за срок
от 10 години, считано от 01.10.2015г., ползването на
описаните в исковата молба земеделски земи, с обща площ 203,753 дка. Уговорено е, че годишното арендно плащане
е в размер на 42,00 лв. на дка, което следва да се осъществява в срок до 31.10.
на съответната стопанска година.
с Нотариален акт № *, том *, рег.№ **, дело
№ ** от **** г. на нотариус №*** Д. Л., Т. Г. Н., заедно с други наследници
на В. К. К., са признати за собственици на по 3/60 ид.ч. от процесните имоти.
От заключението
на вещото лице по счетоводната експертиза, изготвено въз основа на предоставени
от ответника данни от програмния
продукт за земеделски земи и разходните касови ордери за изплатена рента и наем
на ищците за процесния период, е установено, че дължимата на ищците рента е
изчислена и изплатена на основание сключените договори за наем и аренда. В
Справка - Таблица
№2 от заключението за изплатените рента и наем,
са отразени по стопански години изплатените суми и декарите, за които се
отнасят, от която е видно, че на В. А.К. (до
При тази фактическа
обстановка, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил изцяло като неоснователни
исковете, предявени от ищците А.А. и И.П., Х.З., Д.З., С.К. и Ж.А.. За
стопанските години 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. съдът е приел, че
ищците Ж.А. и Х.З. не са сключвали договори за наем с ответната кооперация и
липсва правопораждащ факт за претенциите им. За същите стопански години съдът е
приел въз основа на експертното заключение, че ищците Д.З., С.К., А.А. и И.П.,
последните двама като наследници на В.К., са получили от ответника изцяло
плащания по сключените от тези страни договори за наем на земеделски земи. По
отношение на договора за наем на процесните земеделски земи за същите стопански
години, сключен от ищцата Н.К., ЯРС е приел, че същият не е основание за
претенциите за наем на останалите ищци срещу ответника, тъй като те не са
страна по сделката, а могат да претендират по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС от
наемодателката Н.К. припадащата им се част от полученото наемно плащане (ако
считат, че сделката ги обвързва и им противопоставима), а ако не са приели
сделката и считат, че същата им е непротивопоставима, могат да искат
обезщетение от ответника по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но такива претенции не са
заявени. Съдът е приел още, че за стопанските години 2015/2016г. и 2016/2017г.
частта от претенциите на ищците, включително на ищцата Н.К., са неоснователни и
ги отхвърлил, тъй като за този период с ответника е сключен валиден договор за
аренда с трето лице - съсобственик, с който отношенията на ищците следва да се
уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, т.е. ищците могат да претендират от този
арендодател полагащата им се част от арендното плащане, дължимо му се от
арендатора.
Съдът е уважил частично
предявените искове от Н.К., като на тази страна е присъдил сумата 138.19 лв. -
наемна цена за стопанската 2013/2014г. и мораторна лихва от 42.05 лв.; както и
сумата 118.40 лв. - наемна цена за стопанската 2014/205г. и мораторна лихва от
24.02 лв. За посочените стопански години съдът е приел, че ищцата Н.К. е
сключила договор за наем на всички процесни земеделски имоти и на нея
ответникът дължи изцяло наемната цена, но същият е извършил плащане само за 1/5
ид.ч. Тъй като ищцата е претендирала разлика само за 33.150 дка, в съответствие
с диспозитивното начало съдът е присъдил наема само за тази разлика. По
отношение на претенцията на Н.К. за наем за стопанската 2012/2013г. съдът е
приел, че същата е погасена по давност на осн.чл.111, б."в", изр.1
ЗЗД, поради което е отхвърлил иска за тази стопанска година.
С оглед постъпилите две
въззивни жалби срещу първоинстанционното решение - в отхвърлителната част на
исковете и в осъдителната част по исковете на ищцата Н.К., решението е въведено
изцяло в предмета на въззивното обжалване.
Обжалваното решение на ЯРС
е валидно и допустимо, а по същество - правилно, поради което следва да се
потвърди. Съображенията са следните:
Предявените главни
субективно съединени искове намират правното си основание в нормите на чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, според които наемателят по договор за наем е
длъжен да заплаща наемната цена, а арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове.
Така предявените от ищците
А.А., И.П., Х.З., Д.З., С.К. и Ж.А.
главни искове са изцяло неоснователни и правилно са отхвърлени от първата
инстанция, като правилно са отхвърлени и акцесорните им претенции по чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Безспорно по делото е установено, че за исковия период, обхващащ
стопанските години 2012/2013г.,
2013/2014г. и 2014/2015г., за който период претенциите са основани на
договори за наем, между ответника и ищците Ж.А. и Х.З. наемно правоотношение не
е възникнало, тъй като договори за наем между тези страни не са сключени. За
същия период, по сключените с ответника наемни договори ищците Д.З., Ст.К., А.А.
и Ив.П. са получили изцяло дължимия им се наем, поради което не е налице непогасено
вземане на тези ищци към ответника.
През същите стопански
години като част от исковия период, процесните земеделски имоти, останали в
наследството на общия на ищците наследодател В.К., са били отдавани под наем
само от една от наследниците на общия наследодател - Н.К., която е сключила с
ответника наемните договори като наемодател. Трайна е практиката на ВКС (напр.
Решение №83/10.02.2000г. по гр.д. №1107/1999г. на IV г.о. на ВКС), че в случай
като този, когато наемодателят на недвижим имот е сключил договор от свое име
за целия имот, само той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер.
Правото на останалите съсобственици върху припадащите се части от наема,
съобразно притежаваната от тях идеална част от имота, се изразява във вземане
срещу наемодателя - съсобственика, упражняващ като ползвател правото на
собственост на другите съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в това
качество той им дължи частта, която им се следва съобразно размера на идеалната
им част (чл. 30, ал. 3 ЗС). В Решение № 314/17.02.2012 г. на ВКС, III
г.о.,
по гр.д. № 1548/2010г. и Решение №179/23.07.2015 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. №
3104/2014г. е прието, че когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от
един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от
имота, този договор не е противопоставим на всеки от останалите собственици -
заедно или поотделно, тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и
ползването на общата вещ се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които
имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на
малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя. Прието
е, че когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема,
същият има право да търси обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за това, че е лишен да
ползва своя дял от общия имот, в който случай задължено е лицето, което ползва
имота. Ако договорът за наем е противопоставим на съсобствениците или те са го
приели, те разполагат с възможността по чл. 30, ал. 3 ЗС да търсят от
съсобствениците - наемодатели събраните граждански плодове. С оглед тези
разяснения, дадени от съдебната практика по приложението на закона при сключен
наемен договор от един от съсобствениците за целия обект, и след като в случая
ищците не твърдят наемните договори, сключени от Н.К. да са им
непротивопоставими и не са предявили претенции по чл. 59, ал.1 ЗЗД, преките им
претенции срещу наемателя за припадащата им се част от наема, са неоснователни.
Аналогична е хипотезата и
при сключен от един от съсобствениците аренден договор за целия имот при
действието на редакцията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ (редакция преди изм. ДВ бр. № 13/2017
г.), когато само един от съсобствениците е сключил арендния договор за целия
обект - само този съсобственик има вземане по договора срещу арендатора за
арендното плащане в пълния му размер, а правото на останалите съсобственици
върху припадащите се части от арендното плащане се изразява във вземане срещу
арендодателя - съсобственик, упражняващ като ползвател правото на собственост
на другите съсобственици. Ако останалите съсобственици не са потвърдили
арендния договор и считат, че същият им е непротивопоставим, за защита на
правата им са налице други правни средства - напр. иск за ревандикация на
идеалните им части от имота/имотите и/или
искове за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, насочен срещу
арендатора (в този см. са Решение № 179/23.07.2015 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 4104/2014
г., Решение № 12/01.03.2018г. на ВКС, II г.о., по гр.д. №
1251/2017г. и др.). В случая за част от исковия период, включващ стопанските
години 2015/2016г. и 2016/2017г., процесните имоти са отдадени на ответника под
аренда, но от друг съсобственик на имотите, не от ищците. Последните не твърдят
договорът за аренда да им е непротивопоставим и не са предявили претенциите си
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което исковете им за пряко изпълнение на арендния
договор са неоснователни в тази им част, включително претенцията на ищцата на Н.К..
С оглед горните
съображения, неоснователно е оплакването на ищците, сега въззивници, че при
сключен договор за наем, респ. аренда на съсобствени имоти от един
съсобственик, право на вземане по този договор срещу наемателя/арендатора имат
всички съсобственици, тъй като това разбиране не почива на материалния закон и
на съдебната практика по приложението му. Поради това въззивната жалба на
ищците е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователна е и
въззивната жалба на ППК "Начало - 93" гр.Стралджа срещу решението на
първата инстанция в частта на уважените размери на предявените от ищцата Н.К.
искове. Безспорно по делото се установи, че за стопанските 2013/2014г. и
2014/2015г. тази ищцата е отдала под наем на ответника процесните земеделски
земи. С оглед дадените по-горе разяснения, по сключените договори за наем право
на вземане срещу наемателя за целия размер на наема има намодателят Н.К..
Същата е получила плащане само за 1/5 ид.ч. от имотите и претендира разлика за
наем за още 33.150 дка, при което в съответствие с диспозитивното начало същата
има право на тази разлика в претендираните с исковата молба размери, ведно със
законната лихва за забава. Неоснователно е оплакването на въззивната кооперация, че като наемодател Н.К.
не е представила разпределение на земята за всеки наследник и удостоверение за
наследници, тъй като както вече се посочи, по сключените договори за наем право
на вземане за наемната цена изцяло има само наемодателят Н.К., а отношенията
между сънаследниците следва да се уредят при условията на чл. 30 ал. 3 ЗС.
Неоснователна е и
въззивната жалба на ищцата Н.К. срещу решението
в частта на отхвърлената й претенция за стопанската 2012/2013г. За тази
стопанска година ищц.ата е сключила договор за наем на процесните имоти с
ответника, но вземането й за наем е станало изискуемо на 30.09.2013 г. и е
погасено по давност с изтичането на тригодишен срок, който е изтекъл на
30.09.2016г., а искът е предявен на 29.09.2017г., т.е. след изтичане на
давностния срок. Неоснователно е оплакването на ищцата Н.К., че за вземането й е
приложима общата петгодишна давност, предвид характера на наемния договор,
който е за земеделска земя и едногодишния срок на договора, при който наемното
плащане е уговорено еднократно и не е периодично. С разпоредбата на чл. 111, б.
"в", изр.1 ЗЗД изрично е предвидено, че вземанията за наем се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Общата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД е приложима за всички останали вземания, извън посочените в чл. 111
ЗЗД, като в случая без значение за вида на вземането, което е за наем, е вида и
характеристиките на отдадения под наем имот и срока на действие на договора.
По всички изложени
съображения, обжалваното решение на ЯРС следва да се потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно, тъй като фактическите констатации и правните изводи
на първата инстанция съвпадат изцяло с тези на въззивната инстанция. Двете
въззивни жалби са неоснователни и се оставят без уважение.
С оглед този изход на
делото пред настоящата инстанция, никой от въззивниците няма право на
разноските за тази инстанция и разноски не се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №128/02.03.2018 г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. № 3672/2017г.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.