В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав

на 05 юни 2018 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гражд.дело № 123 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.М. К., Е.Е.К. и Р.Г.К. чрез пълномощника адв.М.А. от ЯАК против Решение №89/12.02.2018 г., постановено по гр.д.№3502/2016 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 412 кв.м., поземлен имот с идентификатор № 87374.537.139 съгласно одобрената кадастрална карта на гр. Я., с административен адрес гр. Я., ул. „*******“ № *, съобразно вариант ІІІ към допълнителното експертно заключение, депозирано в съда на 09.01.2018 г. от вещото лице В. Ф., скицата към което се приподписва от съда и е неразделна част от решението, като: на Р.К.Т.-Г. с ЕГН ********** ***, се определя за ползване площ от общо 56,92 кв.м., оцветена в червено; на Р.Г.К. с ЕГН ********** ***, Г.М.К. с ЕГН ********** ***, и Е.Е.К. с ЕГН ********** ***, се определя за ползване площ от общо 35,64 кв.м., оцветена в зелено; при общо ползване от Р.К.Т.-Г., Р.Г.К., Г.М.К. и Е.Е.К. на площ от 86,54 кв.м., оцветена в жълто.

ОБЯВЯВА скицата към вариант ІІІ от допълнителното заключение на вещото лице В. Ф. за неразделна част от настоящото решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.К.Т.-Г., Р.Г.К., Г.М.К. и Е.Е.К. за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно. Изложени са съображения, че макар и първоинстанционния съд да е изложил пространни мотиви по фактите и правото, не е съобразил, че ползването на незастроената част от процесното дворно място, реално не е възможно да бъде разпределено, без да се наруши фактическото състояние. Считат, че при установените по делото факти и с оглед заключението на изслушаната по делото СТЕ, искането за разпределение на ползването на процесния имот е следвало да бъде отхвърлено. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на ИМ, ведно със законните последици. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

В срока по чл.263 ГПК от въззиваемата страна Р.К.Т. - Г., чрез пълномощника адв.М.М. от ЯАК, е депозиран писмен отговор по въззивната жалба, в който е заявено становище за неоснователност на същата. Изложени са подробни съображения, въз основа на които считат атакуваното решение за законосъобразно и правилно. Иска се потвърждаване на атакуваното решение, съответно отхвърляне на жалбата. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

В о.с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В о.с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, но чрез пълномощника си адв.М.М. от ЯАК, подържа съображенията, изложени в писмения отговор. Заявява и претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че ищцата Р.Т. и ответницата Р.К. са съсобственици при равни квоти – по ½ ид.ч. на процесния имот – застроено дворно място, представляващо ПИ с идентификатор №87374.537.139 съгласно одобрената КККР на гр.Ямбол, с административен адрес гр.Я., ул.„*****“ №*, като ищцата Т. се легитимира като съсобственик на имота с НА за дарение на недвижим имот №101, том VІІІ, дело №2409/13.09.1993 г. на нотариус Т. Д. при ЯРС, а ответницата Р.К. – с НА за дарение на недвижим имот № 80, том ХІV, дело № 4827/06.11.1997 г. на нотариус С. М. при ЯРС.

Няма спор също и относно това, че в имота има четири постройки - сграда №1 с идентификатор №87374.537.139.1, представляваща масивна жилищна сграда със застроена площ от 111,85 кв.м., в която ищцата Т. е собственик на втори и трети жилищни етажи, а ответницата Р.К. – на първи жилищен етаж в хоризонтал; сграда №2 с идентификатор №87374.537.139.2, представляваща масивна едноетажна къща, състояща се от стая, кухня и салон, който имот е еднолична собственост на ответницата Р.К. и представлява здравно заведение /зъботехническа лаборатория/, снабдено с всички изискуеми по закон строителни книжа и документти за въвеждане в експлоатация; сграда №3 с идентификатор №87374.537.139.3 – гараж, собственост на ищцата Т. и сграда №4 с идентификатор №87374.537.139.4 - гараж, собственост на ответницата Р.К..

Видно от представения по делото НА за дарение №80/06.11.1997 г. на нотариус С.М. при ЯРС, при прехвърлянето на процесните имоти на дъщеря си Р.К., ответниците Г.К. и Е.К. са си запазили пожизнено правото на ползване върху ½ ид.ч. от процесното дворно място с идентификатор №87374.537.139, целия първи жилищен етаж от находящата се в имота масивна жилищна сграда с идентификатор №87374.537.139.1, ведно с източната половина от избените помещения на къщата и построения на южната регулационна линия гараж от 12 кв.м., който понастоящем е с идентификатор №87374.537.139.4.

Пред първоинстанционния съд, за изясняване на обстоятелства, относими към правния спор, а именно какъв е най-удачния начин за разпределение на ползването на процесния имот съобразно квотите на страните и изградените в същия постройки, по делото са изслушани първоначално и допълнително заключения на СТЕ. Вещото лице първоначално е предложило два варианта за разпределение на ползването, като е отчела правата на страните в съсобствеността и техните квоти, както и съществуващите в дворното място постройки. Тъй като ответната страна има повече собственически права върху застроената част от терена, то на ищцата е определена за ползване по-голяма площ от незастроената част от дворното място – 100,19 кв.м., а на ответниците – по-малка площ от 78,91 кв.м. Вещото лице при всички предложени варианти е отчело начина на ползване на постройките в имота от страните, ползваните от тях входове към основната масивна жилищна сграда, предназначението на всички постройки в имота и осигуряването на достъп до тях за страните, които ги ползват; осигуряване на излаз на улица за всички съсобственици. При определяне на дяловете за ползване са съобразени съществуващите на място орехово дърво, дворна чешма и алпинеум. Предвидено е общо ползване на една част от имота за осигуряване на подход към гаражите на страните. За онагледяване на заключението са изготвени скици, на които графично е отразен всеки от предлаганите варианти. Предмет на допълнително изготвеното заключение е вариант ІІІ за разпределение на ползването, който представлява подобрен вариант І към първоначалното заключение, като в него е предвиден разширен подход към сграда №2 с идентификатор №87374.537.139.2 /предназначена за здравно заведение/ и осигуряване на достъп от общата част към частта на ищцата, разположена на север от гараж с идентификатор №87374.537.139.3. За разлика от втори вариант на заключението, където площта за общо ползване е 90,76 кв.м., в първи и трети вариант тази площ е по-малка – 86,54 кв.м., като разликата до 90,76 кв.м. е разпределена между страните за тяхно индивидуално ползване. Площта от общо 56,92 кв.м., която формира самостоятелния дял на ищцата, е защрихована в червено, а тази на ответниците от общо 35,64 кв.м., е отбелязана в зелено на скицата към заключението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, изложените от ЯРС мотиви са подробни, споделят се и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.

Предявеният в производството иск е с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС. Съгласно цитираната правна норма, когато е налице съсобственост по отношение на една вещ и между съсобствениците не може да се вземе с мнозинство решение относно използуването и управлението й или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса.

В конкретния случай въззиваемата – ищец в първоинстанционното производство е сезирала съда с иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за разпределяне правото на ползуване по отношение съсобственото с въззивниците К. дворно място. Правния интерес от предявяване на иска се обосновава с твърдението, че между страните е възникнал спор относно правилното разпределение и ползуване на съсобствения имот.

Така предявен искът е допустим /по допустимостта на иска е налице произнасяне с влязло в законна сила Определение №305/05.09.2017 г. по в.ч.гр.д.№280/2017 г. по описа на ЯОС/. Преценен по същество искът е и основателен.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че въззивницата Р.К. и въззиваемата Р.Т. са съсобственици на процесното дворно място, като квотите им в съсобствеността са равни - по 1/2 ид.ч. Въззивниците Г. и Е. К. са ползватели на частта на Р.К.

От заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че разпределение на ползването, съобразно притежаваните от страните квоти в съсобствеността е възможно да бъде извършено по начин да съответства на тези квоти, да е съобразен със съществуващото в имота застрояване, с начина на ползване на постройките в имота от страните, ползваните от тях входове към основната масивна жилищна сграда, предназначението на всички постройки в имота и осигуряването на достъп до тях за страните, които ги ползват; осигуряване на излаз на улица за всички съсобственици, както и със съществуващите на място орехово дърво, дворна чешма и алпинеум. Във вариант ІІІ за разпределение на ползването, който представлява подобрен вариант І към основното заключение, е предвиден разширен подход към сграда №2 с идентификатор №87374.537.139.2 /предназначена за здравно заведение/ и осигуряване на достъп от общата част към частта на ищцата, разположена на север от гараж с идентификатор №87374.537.139.3. За разлика от втори вариант на заключението, където площта за общо ползване е 90,76 кв.м., в първи и трети вариант тази площ е по-малка – 86,54 кв.м., като разликата до 90,76 кв.м. е разпределена между страните за тяхно индивидуално ползване. Площта от общо 56,92 кв.м., която формира самостоятелния дял на ищцата, е защрихована в червено, а тази на ответниците от общо 35,64 кв.м., е отбелязана в зелено на скицата към заключението. Именно този вариант на разпределение на ползването е възприет от първоинстанционния съд в атакуваното решение и той е възможно най-удачният от всички предложени от вещото лице по СТЕ.

Оплакването във въззивната жалба, че реално разпределение на незастроената част от процесното дворно място не е възможно да бъде извършено, без да се наруши фактическото състояние не може да бъде споделено. Напротив - от заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че такова разпределение е възможно, като както вече се посочи при изготвянето на експертизата в.л. е съобразило всички необходими предпоставки. Възприетия от ЯРС вариант за разпределение не предвижда никакви преустройства на място и в най-голяма степен съответства на квотите на страните в съсобствеността. Ето защо и твърдението на въззивниците за фактическа невъзможност да се извърши разпределение на ползването на процесния имот, като голословно, се прецени за неоснователно.

Предвид на изложеното, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство, въззиваемата има право да й бъдат присъдени разноски за въззивното производство и въззивния съд присъжда такива в размер на 600 лв. - заплатено адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за стоР.разноски.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №89/12.02.2018 г., постановено по гр.д.№3502/2016 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Р.Г.К. с ЕГН ********** ***, Г.М.К. с ЕГН ********** *** и Е.Е.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на Р. К.Т.-Г. с ЕГН ********** *** сумата 600 лв. - сторени за въззивното производство разноски.

Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.