Р Е Ш Е Н И Е

№ 08.06.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 08.05.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 100 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивната жалба от Д.М.М. ***, срещу решение №30/15.01.2018г. на ЯРС, постановено по гр.д.№2647/2017г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.М. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на Т.И.В. с ЕГН ********** ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 966/2017г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 10 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 08.10.2015г., с падеж 04.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.03.2017г. до окончателното изплащане.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила като излага подробни съображения. Смята, че неправилно ЯРС приема, че не е твърдяно наличие на каузално отношение. Възразява, че в отговора на исковата молба е посочено, че процесният запис на заповед е издаден в обезпечение на задължение на дружеството, което представлява, като неяснотата в това възражение е отстранена в първото по делото съдебно заседание, преди доклада. В доклада не били отразени направените уточнения и твърдения за наличие на каузално отношение. По тези и останалите съображения във въззивната жалба моли да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от Т.И.В., чрез адв.Ж.А., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, излагат се подробни съображения по възраженията във въззивната жалба. Моли ЯОС да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските пред въззивния съд. Оспорва доказателственото искане с аргумента, че ответникът пред ЯРС не е направил никакви доказателствени искания за установяване на каузални правоотношения.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв.Т.П., поддържа въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение, претендира направените разноски за държавна такса.

Въззиваемият, нередовно призовани, не се явява в с.з., представлява се от адв.Д.Д. - ред.преупълномощена от адв.Ж.А., която моли да бъде даден ход на делото и не възразява срещу нередовното призоваване на Т.В.. Излага становище за неоснователност на въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд, претендира направените разноски, не представя списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени разноски.

След като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д.№966/2017г. на ЯРС е видно, че въз основа на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от заявителя Т.В. срещу длъжника Д.М. и представения запис на заповед от 08.10.2015г., ЯРС е издал Заповед №584 от 30.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по приложеното ч.гр.д.№966/2017г., с която е разпоредил на длъжника Д.М.М. да заплати на кредитора Т.И.В. сумата от 10000 лв. по запис на заповед от 08.10.2015г. с падеж 04.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 200 лв. - заплатена държ.такса, и въз основа на издадената Заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№966/2017г. по описа на ЯРС в полза на заявителя - въззиваем в настоящото производство, е издаден и изпълнителен лист от 03.04.2017г.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Д.М.М. е депозирал възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Заповедният съд по чл.415 от ГПК е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед. В указания едномесечен срок заявителят е предявил иска за съществуване на вземането си против длъжника.

Видно от приложения запис на заповед от 08.10.2015г. в оригинал, същият е издаден в гр.София и по него издателят се е задължил срещу представяне на този запис на заповед да изплати на Т.И.В. или на негова заповед сумата от 10 000 лв., платима на падежа – 04.08.2016г., в място на плащане – гр.София, ул.„Рилски езера“ № 6, без протест и без разноски. Записът на заповед има подпис на издателя.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба на ответника за допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. По същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в заповедното производство по ч.гр.д.№966/2017г. по описа на ЯРС.

Предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 от ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 от ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В производството по установителния иск ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Записът на заповед е абстрактна сделка, едностранно волеизявление, и за неговата действителност не се изисква наличие на кауза, на основание за издаването му. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление, правата които то поражда, не зависят от наличието на каузални правоотношения, във връзка с които да е издаден записът на заповед.

Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът–кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В случая ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му.

Въззивният състав намира за неоснователно възражението на въззивника, че неправилно ЯРС приема, че не е твърдяно наличие на каузално отношение. В отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че действително липсва каузално правоотношение, което да е свързано с издаването на посочения запис на заповед. Ответникът е оспорил автентичността на записа на заповед като е оспорил подписа си. След изтичане срока за отговор, съгласно чл.133 от ГПК е преклудирана възможността за ответника по-късно да направи нови възражения, да оспори истинността на представен документ или да упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито в случая не се твърдят от ответника-въззивник. Освен това, в първото по делото с.з. пред ЯРС ответникът не е твърдял конкретно каузално правоотношение. Ето защо, възраженията на въззивника, че в доклада не били отразени направените уточнения и твърдения за наличие на каузално отношение, са неоснователни. ЯОС смята, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е приел за преклудирани възраженията на ответника за наличие на каузално отношение, направени след срока за отговор на исковата молба.

ЯОС намира, че процесният запис за заповед отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ, предвид наличието на необходимите елементи по чл.535 от ТЗ: наименование “запис на заповед” в текста на документите, безусловно обещание да се плати определена сума пари - 10000лв., падеж - 04.08.2016г., името на лицето или на заповедта на което трябва да се плати - ищеца, дата и място на издаване - 08.10.2015г. в гр.София, подпис на издателя. Падежът на задължението по записа на заповед е настъпил, поради което и записът на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника- въззивник за сумата от 10000 лв. По направеното оспорване от ответника, че записът на заповед е подписан от него, след като ищецът е заявил, че ще се ползва от това доказателство, първоинстанционният съд е допуснал съдебно-графическа експертиза, но с молба от 30.11.2017г. ответникът е заявил, че не поддържа искането си за извършване на експертизата, и с протоколно определение от 10.01.2018г. на ЯРС е отменено определението за допускане на СГЕ и оспорването автентичността на процесния запис на заповед е останало недоказано.

ЯОС намира, че предявеният от ищеца-въззиваем иск е допустим, основателен и доказан. По делото е установено съществуването на задължението на ответника-въззивник Д.М.М. по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 966/2017г. по описа на ЯРС, за сумата от 10 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 08.10.2015г., с падеж 04.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.03.2017г. до окончателното изплащане. Като правилно следва да се потвърди обжалваното решение на ЯРС.

Предвид изхода на спора, претенцията на възвивника за разноски е неоснователна. Въззиваемият претендира присъждане на разноските пред въззивния съд, но не представя доказателства за сторени такива и няма списък на разноските по чл.80 от ГПК.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №30/15.01.2018г. на ЯРС, постановено по гр.д.№2647/2017г. по описа на ЯРС.

Не уважава исканията на страните за разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.