_{РЕШЕНИЕ}

гр.Ямбол 27.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 393/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от " АГРО ДИМЕКС 2012" ЕООД гр. Ямбол срещу решение № 658/25.10.2017 г. по гр.д. № 1478/2017 по описа на Ямболския районен съд, с която е прието за установено по отношение на " АГРО ДИМЕКС 2012" ЕООД гр. Ямбол, че същото дължи на "ЖП-СПЕД" ЕООД сумата 14 516,12 лв., представляваща възнаграждение по договор за организиране на транспорт за превоз на товар, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Като счита решението за неправилно, поради нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано, жалбоподателят моли същото да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което установителния иск бъде отхвърлен изцяло или за разликата над 1700 лв. до пълния размер от 14 516,12 лв.. Договорът за превоз е сключен с "БДЖ- товарни превози" ЕООД директно от името и за сметка на " АГРО ДИМЕКС 2012" ЕООД. Това означава, че отношенията по превоза следва да се уредят директно между страните по договора за превоз, обективиран в представените по делото товарителници, по които като страни по превозния договор са отразени "БДЖ - товарни превози" ЕООД, като превозвач и " АГРО ДИМЕКС 2012" ЕООД, като изпращач. Следователно ищецът "ЖП-СПЕД" ЕООД не може да основа иска си на тези товарителници, които са с различни от посочените във фактурата страни. По делото не се представени доказателства за сключен договор за превоз с "БДЖ- товарни превози" ЕООД от името на "ЖП-СПЕД" ЕООД, а още по малко се представят доказателства за извършен превоз. Представените по делото товарителници не само не доказват наличието на договорни отношения между страните, а са доказателство за това, че договорът за превоз е сключен между ответника " АГРО ДИМЕКС 2012" и третото лице "БДЖ- Товарни превози" ЕООД, тъй като в товарителниците като превозвач е посочено това лице, а не ищеца "ЖП-СПЕД" ЕООД. Претендираното с исковата молба възнаграждение за извършена спедиторска услуга по организиране на транспорт, предмет на процесната фактура, е в размер на 3079,18 лв.. По признание на управителя на "ЖП-СПЕД" ЕООД цената на услугата е между 1500-1700 лв.. Районният съд, уважавайки изцяло исковата претенция, е постановил неправилно решение, допускайки неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Въззиваемите "ЖП-СПЕД" ЕООД оспорват основателността на жалбата. Във всички товарителници е посочен идентификационния код на "ЖП-СПЕД" ЕООД, като на всяка една от тези товарителници е изписано името на представляващия "ЖП-СПЕД" ЕООД П.М..

За да се произнесе Окръжният съд взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

Срещу ответникът " АГРО ДИМЕКС 2012", на осн.чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 310/2017 г. на ЯРС за вземане в полза на ищеца на "ЖП-СПЕД" ЕООД за сумата 14 516,12 лв. по фактура № 2541/28.06.2016 г., издадена по договор за организиране на жп транспорт на товар, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаването на заявлението в съда. В едномесечния срок от чл. 415 ал.1 ГПК, поради своевременно направено възражение срещу заповедта за изпълнение от страна на ответното дружество, ищецът предявил иск за установяване на вземането, предмет на исковото производство по гр.д. № 1487 /2017 г. на ЯРС.

Установено е, че страните по делото са били в договорни отношения, в изпълнение на които ищецът"ЖП-СПЕД" ЕООД организирал жп транспорт на 532,5 т. слънчогледово семе, собственост на ответника " АГРО ДИМЕКС 2012" от отправна гара Нова Загора до получаваща гара Свиленград. Фактическото осъществяване на транспорта е извършено от "БДЖ - Товарни превози" ЕАД посредством 18 фагона, за които са издадни 18 бр. товарителници. За извършената услуга ищецът "ЖП-СПЕД" ЕООД издал фактура № 2541/28.06.2016 г. за сумата 14 516,12 лв., представляваща цената на организирания транспорт, включваща възнаграждение за организиране на транспорта, за подготовка на превозните документи и разплащане с превозвача. Фактурата е приета от ответника и осчетоводена в счетоводствата на двете дружества - страни по делото, но останала неразплатена.

Изложените обстоятелства се основават на събраните по делото доказателства - представената по делото фактура № 2541/28.06.2016 г. , 18 бр. товарителници и заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, удостоверяващи наличие на твърдяните от ищеца договорни отношения между страните, извършването на услугата и липсата на плащане по посочената фактура.

От заключението на назначената по делото счетоводна експертиза се установява,че фактура № 2541/28.06.2016 г. е осчетоводена в счетоводствата, както на ищеца,така и на ответника,отразена е в дневниците за покупко продажбите по ЗДДС, включена е в справките -декларациии на страните и е упражнено правото за ползване на данъчен кредит от ответника. Фактурата съдържа всички необходими реквизити по Закона за счетоводството. Ето защо, както правилно е приел и районният съд, позовавайки се на трайно формираната съдебна практика на ВКС, наличието на тези обстоятелства представлява недвусмислено признание на задълженията от страна на ответника и доказва тяхното съществуване. Тъй като плащане по фактурата не е извършено районният съд е уважил иска по чл.422 ГПК

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК-препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателят,че няма доказателства за наличие на договорни отношения между страните за осъществения превоз.

Както бе посочено по горе доказателство за наличие на договорни отношения между страните по повод осъществения транспорт е осчетоводяването на ф/ра № № 2541/28.06.2016 г. от страна на ответника, включването и в справките-декларациии по ЗДДС и упражненото право за ползване на данъчен кредит, представляващи недвусмислено признание на задължението и доказателство за неговото съществуване. Освен това, както правилно е приел и районния съд, изпратената на ответника оферта на 16.06.2016 г. за превоз на товара, в която са конкретизирани параметрите на сделката, е била приета от ответника по ел. поща на същата дата. Налице са две съвпадащи насрещни волеизявления относно предмета и цената на услугата, поради което районният съд правилно е приел, че ищецът е доказал наличието на посоченото в исковата молба облигационно отношение между страните, а ответникът не е доказал възражението си за липса на такова.

Поради изложените съображения съдът намира жалбата срещу решението на първоинстанционния съд за неоснователна. Последното, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 658/25.10.2017 г. по гр.д. № 1478/2017 по описа на Ямболския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: