Р Е Ш Е Н
И Е
№ 14.07.2017 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав
на 04
юли 2017 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гр.дело № 168 по описа за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Т.Г.К. и Д.Д.К.,***,
представлявани от пълномощника адв.А.Т. *** против Решение №192/04.04.2017 г.,
постановено по гр.д.№1833/2016 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.К., ЕГН **********
против М.Й.К., ЕГН **********, Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Г.К. – Б., ЕГН **********
иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на ПИ №4575 по КВС на землището на гр.Ямбол, с площ 305 кв.м.,
който имот по действащата кадастрална карта на гр.Ямбол е включен като 305/1420
ид.ч. от имот с идентификатор №87374.36.572, при граници: улица: имот
№87374.552.46, нива ПИ 87374.36.81 и ПИ №87374.36.84.
Отхвърля искането
за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №57/07.07.2006 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.К.,
ЕГН ********** да заплатят на М.Й.К., ЕГН **********, Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Г.К.
– Б., ЕГН ********** сумата от 450 лв. -
разноски за настоящата инстанция.
С
въззивната жалба решението
на ЯРС се обжалва изцяло, с
твърдения за неправилност на същото, поради противоречие с материалния закон и
необоснованост - в разрез със събраните по делото доказателства. В жалбата са
изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна
на решението изцяло, като при произнасяне по същество да бъдат уважени
предявените в производството искови претенции. Заявена е и претенция за
присъждане на разноските за двете инстанции.
По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемите М.Й.К., Т.Г.К. и Д.Г.К. – Б., чрез
пълномощника адв.М.Й. от ЯАК, е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са
изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на
ЯРС, съответно за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Иска се
потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивниците се явяват
лично, като чрез пълномощника им адв.А.Т. от БАК, подържат въззивната жалба,
като молят за уважаването й. Подържат и претенцията за присъждане на сторените
по делото разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззиваемите не се явяват,
но чрез пълномощника им адв.М.Й. от ЯАК, подържат съображенията, изложени в
писмения отговор. Молят за потвърждаване на атакуваното решение. Подържат и
претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за въззивната
инстанция.
След като направи преценка на
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и се
установява от представените писмени доказателства, че по силата на договор за покупко–продажба,
обективиран в НА №184/31.05.2004 г., наследодателят на ответниците Г.К. – в лично качество и в качеството
на пълномощник на ищцата Т.К. е придобил дворно място с площ 1115 кв.м.,
представляващо ПИ 4572 по КП, извън границите на гр. Ямбол, при квоти: 500/1115
ид.ч. за Г.К. и 615/1115 ид.ч. за Т.К..
На същата дата, отново по силата
на договор за покупко–продажба, обективиран в НА №185/31.05.2004 г.,
наследодателят на ответниците Г.К. – в лично качество и в качеството на пълномощник
на ищцата Т.К. е придобил нива от 5,359 дка, съставляваща имот №036084 по плана
за земеразделяне на гр.Ямбол, при квоти: 500/5359 ид.ч. за Г.К. и 4859/5359 ид.ч. за Т.К..
С НА №57/07.07.2006 г. Г. К. е признат за собственик на
следния недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: 305/1420 ид.ч.
от недвижим имот, целия с площ 1420 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор №
87374.36.572 по КК на гр. Ямбол.
С НА за замяна на недвижим имот №33/08.02.2008
г. Т. и Д. К.прехвърлили на М. и Г. К. 615/1115 ид.ч. от ПИ с идентификатор №87374.36.572,
стар идентификатор №4.572.0, целия с площ 1115 кв.м. по НА №184/31.05.2004 г.,
а по кадастрална скица - 1420 кв.м. В замяна М. и Г. К. прехвърлили на Т. и Д. К. 500/5359 ид.ч. от земя за
земеделско ползване с идентификатор №87374.36.84, стар идентификатор №36.84.0,
целия с площ от 5359 кв.м. В описания НА страните са записали, че са съгласни и
извършват замяната на описаните недвижими имоти при условията, посочени в НА,
като уреждат по този начин окончателно взаимоотношенията си относно собствеността на описаните имоти.
Видно от приложеното удостоверение
за граждански брак, ищците са съпрузи, сключили брак на 11.12.1974 год.
Към отговора на ИМ ответниците са
приложили два броя преписки за промяна на КК на обекти: 87374.36.84 и 87374.36.572.
В същите се намира споразумение от м.юли 2008 год., подписано само от Г. и М. К. и неоспорено от ищците, по силата
на което страните се споразумели съседните им имоти да добият изменение, което
ще доведе и до промяна на лицето и границите между двата имота. С протокол от
14.09.2015 год. правоспособно лице е извършило трасиране на границата между
двата съседни имота, като са присъствали Д.К. и М.К.. Описаните преписки за
промяна на КК не са финализирани - исканата промяна не е оформена по надлежния
ред.
Видно от приложеното удостоверение
за наследници, след смъртта си Г.К., поч. на 25.03.2015 год., е оставил като
наследници – ответниците.
Приложено е още разрешение за
строеж от 12.11.2008 год., по силата на което на Г. и М. К. е разрешено да построят ограда от
колове и мрежа, както и жалба на М.К. от 28.09.2011 год. до Главния Архитект на
Община Ямбол, в която е посочено, че собствениците на съседния имот /ищци в
настоящото производство/ са монтирали без разрешение фургон и изградили
оранжерия от 300 кв.м. , половината от която е в нейния имот. В отговор на
жалбата, с писмо Община Ямбол уведомила Т. и Д. К., както и М.К., че след извършена
проверка било установено, че е изградена оранжерия, за която следва да
представят в тридневен срок съответното разрешение за строеж и документ за
собственост на имота. Представено е и копие от молба – заявление от Т.К. *** за
спиране на принудителното изпълнение по заповед от 14.07.2015 год., т.к. в
момента тече процедура по споразумение за промяна на границата между двата
съседни ПИ, на която в момента е изградена оранжерията - обект на посочената
заповед.
По искане на страните по делото е
приложено в цялост гр.д.№275/2013 год. по описа на ЯРС. Същото е било
образувано по искова молба на ищците К. срещу ответниците К., с която е предявен отрицателен
установителен иск, да бъде признато за установено, че ответниците не са
собственици на 305 кв.м. от ПИ с идентификатор №87374.36.572. Производството по
делото е прекратено с определение на ЯРС от 22.11.2013 год., поради недопустимост
на иска. Определението е потвърдено с определение на СлОС от 26.03.2014 год.,
последното недопуснато до касационно обжалване.
По делото е назначена и изслушано
заключението на СТЕ, вещото лице по която е посочило, че преди създаването на
План за земеразделяне - КВС и КК имот №4572 е с площ 1115 кв.м. и се намира
извън строителните граници на града. С влязъл в сила на 09.03.1995 год. План за
земеразделяне - КВС имотът със същия номер е с площ 1420 кв.м. и с неустановен
собственик. През 2005 год. е изработена и одобрена КК на града, в която имотът
от 1115 кв.м. е отразен, като останалите 305 кв.м. също са отразени, като ПИ
№004575 на Община Ямбол. По късно по заявление на Г.К. за изменение в КК имотът от 1420
кв.м. се вписва като съсобствен на К. (500 кв.м.) и К. (615 кв.м.), но
като съсобственик остава и Община Ямбол за 305 кв.м. Имотът с номер 004575 на
Община Ямбол по КВС от 1995 год. не съставлява самостоятелен имот, т.к. е с
неустановен собственик и изцяло включен в квадратурата от 1420 кв.м. След като
е регистрирана извършената покупка с НА №184 от 31.05.2004 год., имотът от 305
кв.м. става самостоятелен имот по КВС. С КК от 2005 г. имотът с
идентификационен №87374.36.572 е с площ от 1420 кв.м. В последствие, въз основа
на НА от 07.07.2006 г. Г.К. става собственик на 305/1420 кв.м. от имота. Въз
основа на извършена справка в СГКК-Ямбол понастоящем ПИ №87374.36.84 с площ от
5359 кв.м. се води на Т. и Д. К., а ПИ №87374.36.572 с площ от 1420 кв.м. се води
на М. и Г. К.. Изработена е комбинирана скица въз основа на проверките извършени от
вещото лице. По отношение на построената оранжерия е посочено, че същата е с
площ 224 кв.м. от които 42 кв.м. попадат в ПИ №87374.36.572, а останалите 182
кв.м. са в ПИ №87374.36.84. Освен това на скицата са отразени проектните нови
граници между двата имота при съобразяване с проектите за промяна на
кадастралното заснемане, като и е посочено на какъв етап се намират процедурите
по изграждане на огради между имотите.
По делото, пред ЯРС, са събрани и
гласни доказателства. В показанията си св.В. посочва, че през 1984 год., тези
места не били оградени, а се ползвали за „конфута“- места, където собствениците
на апартаменти в кооперациите си засаждали зеленчуци. Св.В. също обработвал конфу там.
Посочва, че видял когато страните оглеждали местата, за да ги купят – големия
парцел бил 5,5 дка, другия около декар, а между тях се обособявало едно място
от около 300 кв.м. Оранжерията на К.съществувала от 2007 год. Първата
ограда свидетелят мисли, че е изградена през 2009 год., не от К., а от ответниците. През 2016 год.
била изградена втора ограда, но не знаел от кого. Посочва, че през 2009 год.
спорното място се ползвало от св.Г., който нямал възможност да го
засява в пълния му обем. Оранжерията била построена от ищците. Позволение да
ползва мястото Г. имал от собствениците, които били в чужбина. Първата
ограда била плътно до границата с оранжерията и не знаел кой я е съборил. Св.Г. посочва, че още преди 2004 год.
работил спорното място и до ден днешен си работел едно парче място там. Оранжерията
била построена 2007 или 2008 год., когато ищцата се върнала от чужбина, за
което дори й помогнал г-н К.. К. и К. заедно разрешили на свидетеля да си сее
мястото. През 2009 год. К. сложил оградата, оранжерията била оградена от
двете страни. Бараката се падала в имота на ответниците. През 2009 год. не
можели да влязат. Свидетелят не знаел чие е спорното място, но го работил,
защото мислел, че са съпрузи. Поставянето на оградата наложило да откачат мрежа
от оградата откъм улицата и така да влизат. От 2009 год. свидетелят посочва, че
не може да влезе в спорното място, където е оранжерията, защото К. си го оградил. Св.К.
посочва, че познава страните. Знаел, че имат съседни имоти и ищците били в
чужбина. Върнали се 2007 год. Той и приятели оградили целия имот откъм улицата
общо 6 дка и нещо. Знаел за споразумение между страните, кой колко да има от
имота. Имало и идея за споразумение да променят лицето на имотите, във връзка с
което ищците изградили оранжерия до оградата. Г. К. им посочил, след като го питали,
къде да сложат оранжерията. Нещо не се споразумели за промяната. Тогава била
направена първата ограда между дворовете. Тя отивала до вратата на оранжерията
и малка част от оранжерията била в Ж. място. След смъртта му по предложение
на ищците отново преместили оградата, преместили я приятелите на Ж.. След преместването
споразумението отново не станало. Св.Д. посочва, че познава страните по
повод на закупения през 2004 год. двор. Разчистили го и го заградили. Тогава
ищците ги нямало в България. Върнали се от Гърция през 2007 - 2008 год. К. им казал да сложат оранжерията
където си е и сега. След 2004 год. свидетелят, св.Й. К. и Т. си разделили мястото и започнали
да го работят Ж. място - засявали си зеленчуци. Останалите още си сеели
разни неща там. Към оранжерията спорното място го обработвал Т., ищците също знаели, че го
работи. Ищците влизали откъм улицата. Спорното място си го сеел Т., с разрешението на собственика Ж..
На осн. чл.174 ГПК по искане на
ищцовата страна е проведена очна ставка между свидетелите Г. и Д.в, при която всеки от тях е
поддържал показанията си в частта относно това кой е засявал със зеленчуци
спорните 305 кв.м за периода 2004 год. – 2016 год.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на
закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение се прецени за правилно.
Съображенията са следните:
В производството
пред първоинстанционния съд ищците, понастоящем въззивници, са поискали
постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на ПИ №4575 по КВС на землището на
гр.Ямбол, с площ 305 кв.м., който имот по действащата кадастрална карта на
гр.Ямбол е включен като 305/1420 ид.ч. от имот с идентификатор №87374.36.572,
при граници: улица: имот №87374.552.46, нива ПИ 87374.36.81 и ПИ №87374.36.84, както
и на осн. чл.537, ал.2 ГПК да се отмени Нотариален акт №57/07.07.2006 год. на
Нотариус М.Д..
Така
предявеният иск е положителен установителен по своя характер и намира правното
си основание в нормата на чл.124, ал.1
ГПК, съгласно която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието
на интерес от търсената защита. В конкретния случай въззивния съд намира, че за
ищците е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск и
той произтича от възникналия между тях и ответниците спор за правата на собственост на страните в
процесния имот. Прекия интерес от установяването произтича от извънсъдебното
оспорване на правата на ищците, което наследодателя на ответниците е осъществил
приживе, снабдявайки се с констативен нотариален акт, съгласно който е признат
за собственик по давностно владение по отношение на процесния имот.
Мотивиран
от изложеното до тук, въззивния съд прецени предявения иск за допустим.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищците твърдят да са собственици на процесните 305 кв.м.
на основание придобивна давност, текла в тяхна полза за периода от 31.05.2004
год. – датата на закупуване на ид.части от съседните имоти, между които се
намират и процесните 305 кв.м., които към момента на покупката не са имали
статут на самостоятелен имот.
Защитавайки се против така
предявения иск, ответниците са противопоставили възражение, че ищците никога не
са владели процесния имот, още повече в период на 10 години, най - малко поради
факта, че по времето от покупката на имотите през 2004 г. и до началото на 2008
г. са били извън територията на страната, тъй като са работили в Гърция.
Посочили са още, че при покупката на ид.ч. от двата имота, волята на страните е
била имотът с по-голяма площ да стане собственост на ищците, а имотът с
по-малка площ - на ответниците, което е било и фактическото положение, в
последствие оформено и документално, чрез извършената през 2008 г. замяна, с
която съсобствеността е ликвидирана.
За да отхвърли предявения иск като
неоснователен, ЯРС приел, че при съвкупната преценка на приложените по делото
доказателства, спорните 305 кв.м. не са били предмет на нито една от
извършените сделки /покупко–продажби от 2004 год. и замяна от 2008 год./. От
изготвената СТЕ се установява, че имотът първоначално е бил с неустановен
собственик, а в последствие като собственик е вписана Община Ямбол. През 2006
год. с КНА относно спорните 305 кв.м. се е сдобил наследодателят на
ответниците. Безспорно е, че 42 кв.м. от построена от ищците оранжерия са
разположени в спорната част, като останалата част от оранжерията се намира в
собствения на ищците имот, като от показанията на всички разпитани свидетели се
установява, че оранжерията е построена през 2007 год. Прието е още, че до 2007 год., когато е построена оранжерията ищците са били
в чужбина, т.е. липсват доказателства същите, така като се твърди в исковата
молба, да са завладели имота и да са упражнявали непрекъсната фактическа власт
върху него, включително да са изградили в целия му обем от 305 кв.м. оранжерия.
Установява се, както от свидетелските показания, така и от приложените писмени
доказателства, че споровете относно имота датират още от 2009 год., когато е
изградена първата ограда, както и страните са запознали да подават жалби до
компетентни органи. Наличието на тези спорове изключва и друг елемент –
владението да е спокойно. При горните, приети за установени факти, предвид
обстоятелството, че по делото не се доказва кумулативното наличие на
предпоставките на чл.79 ЗС, иска като неоснователен, е отхвърлен. При
отхвърляне на иска по чл.124 ГПК, е отхвърлено и искането с правно основание
чл.537, ал.2 ГПК.
Така постановеното решение е правилно, изложените от първостепенния
съд мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.
По принцип правото
на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да бъде изгубено от
неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или оригинерен
способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на
собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение
и определен срок от време. Владението, съгл. чл.68, ал.1 от ЗС, представлява
упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да
произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като
своя собствена. Придобивната давност, като способ за придобиване на вещни
права, е уредена в чл.79 ЗС. Нормата регламентира фактическия състав на
придобивната давност при добросъвестно и недобросъвестно владение, включващ
като елементи – изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС - в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
В конкретния случай, както
правилно е приел първостепенния съд, от приложените по делото доказателства
безспорно се установява, че спорните 305
кв.м. не са били предмет на нито една от извършените сделки /покупко–продажби
от 2004 год. и замяна от 2008 год./. От изготвената СТЕ се установява, че този имот
първоначално е бил с неустановен собственик, а в последствие като собственик е
вписана Община Ямбол. През 2006 год. с КНА за спорните 305 кв.м. се е снабдил
наследодателят на ответниците. Безспорно е, че 42 кв.м. от построена от ищците
оранжерия са разположени в спорната част, като останалата част от същата се
намира в собствения на ищците имот, но от показанията на всички разпитани
свидетели се установява, че оранжерията е построена края на 2007 - началото на
2008 г. Този факт не е спорен - и самите ищци твърдят, че до края на 2007 г. са
били извън територията на страната, тъй като са работили в Гърция.
При изложените факти, за
съсобственост върху спорния имот не може да се говори, както не може да се
говори и за съвладение. Действително построената от ищците оранжерия е
изградена на границата между имотите на страните, като е установено от
заключението на СТЕ, че 42 кв.м. попадат в спорните 305 кв.м. Безспорно е
обаче, че изграждането на оранжерията е станало докато имотите са били в
съсобственост на страните и със съгласието на наследодателя на ответниците.
Страните по делото не спорят, че към момента на замяната, извършена с НА №33 от
08.02.2008 год., оранжерията е била вече изградена. Освен това след извършената
замяна на идеални части, страните по делото стават собственици на самостоятелни
ПИ, а именно: М. и Г. К. - на ПИ с идентификатор №87374.36.572, стар
идентификатор №4.572.0, целия с площ 1115 кв.м. по НА №184/31.05.2004 г., а по
кадастрална скица - 1420 кв.м., а Т. и Д. К. - на ПИ с идентификатор №87374.36.84,
стар идентификатор №36.84.0, целия с площ от 5359 кв.м. Факт с правно значение
е и че в описания НА страните са записали, че са съгласни и извършват замяната
на описаните недвижими имоти при условията, посочени в НА, като уреждат по този начин окончателно взаимоотношенията си относно собствеността на описаните имоти.
При съдържанието на обсъждания
договор за замяна за настоящия съд следва извод, че същия има характер на делба
между страните по ликвидиране съсобствеността върху съсобствените им два ПИ.
Аргумент в подкрепа на този извод е и уговорката, че окончателно уреждат
взаимоотношенията си. Нещо повече, в самия НА за замяна е посочено, че имота на
ответниците по КК е с площ от 1420 кв.м., т.е. спорните 305 кв.м. са приобщени
към него, а не към получения от ищците имот. Както вече се посочи този НА е
подписан от ищците, т.е. те са се съгласили със съдържанието му към момента на
изслушване на сделката, поради което той е произвел дължимото правно действие.
При всички описани до тук и
безспорно установени по делото факти, ако изобщо се приеме наличие на владение
(в най-благоприятната за ищците хипотеза), то същото е само върху 42 кв.м., с
които оранжерията им навлиза в имота на ответниците и началото на същото датира
от началото на 2008 г. До момента на подаване на ИМ не е изтекъл необходимия по
закон срок, а и както вече се посочи споровете между
страните относно имота датират още от 2009 год., когато е изградена първата
ограда, както и страните са започнали да подават жалби до компетентни органи.
Наличието на тези спорове изключва друг необходим елемент – владението да е
спокойно.
Ето защо и настоящия съд не
възприе тезата на въззивниците - твърдението им, че са осъществявали фактическата
власт върху спорните 305 кв.м., която е била непрекъсната и необезпокоявана, явна
и несъмнена. Действително намерението за своене се предполага съгласно чл.69 от
ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл.79, ЗС е нужно това владение
да е несъмнително - осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на
владелеца да държи веща като своя и явно, т.е. намерението на владелеца да е
противопоставено на собственика. Нито един от тези признаци на владението не са
установени по делото. Напротив от съвкупния анализ на всички събрани по делото
доказателства се прави обратния извод.
Въз основа на горните съображения,
решението на ЯРС следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него -
оставена без уважение.
При този изход на делото, предвид
наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски, на въззиваемите
следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в
размер на 300 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и предвид
наличието на доказателства за сторени разноски в такъв размер.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№192/04.04.2017 г., постановено по гр.д.№1833/2016 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.К., ЕГН ********** да заплатят на М.Й.К.,
ЕГН **********, Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Г.К. – Б., ЕГН ********** сумата от 300 лв. - разноски за въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.