Решение по Гражданско дело 160/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27.07.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 04.07.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 160/2017г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от К.А.К. ***, чрез адв.М.К. от АК-Ямбол, с.а., срещу решение № 6 от 07.04.2017г. на ТРС постановено по гр.д.№ 252/2016г. по описа на РС-Тополовград, с което е признато за установено по отношение на К.А.К. с ЕГН ********** ***, че Д.Ж.М. с ЕГН ********** *** и И.Ж.Ж. с ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на К.А. ***, починал на 09.02.1981 г. са собственици на 1/2 идеална част от следните земеделски имоти, находящи се в землището на село Орлов дол:

- нива от 3.000 дка, ІV категория в местността”Дюлгеря”, съставляваща имот № 116123 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 116122, № 500038 – полски път, имот № 116124, полски път № 500042 и имот № 116121.

- нива от 3,122 дка, седма категория, в местността”Казалджа юрт”, съставляваща имот № 122011, при граници: имот № 122077 – полски път, имот № 122010 и имот № 122012, и № 80 – пасище и мера;

- нива от 14,274 дка, пета категория, в местността”Никова кория”, съставляваща имот № 125028 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 125115 – полски път, имот № 125018, имот № 125035, имот № 125034, имот № 125033, имот № 125032, имот № 125029, имот № 125027 и № 87 – полски път;

- нива от 4,647 дка, пета категория, в местността”Кисеалан” съставляваща имот № 135040 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 135039, имот № 135096 – полски път, имот № 135041 и имот № 135028;

- нива от 2,000 дка, седма категория, в местността „Гьолчетата” съставляваща имот № 140013, по плана за земеразделяне, при граници: имот № 140014, имот № 140010, имот № 140012 и полски път № 140074;

- нива от 6,000 дка, седма категория, в местността „ Гьолчетата”, съставляваща имот № 140039, по плана за земеразделяне, при граници: имот № 140038, имот № 140029, имот № 140040 и полски път № 248;

- нива от 3,300 дка, девета категория, в местността „Вети лозя”, съставляваща имот № 162051 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 162050, имот № 162053, имот № 283 – полски път, имот № 162052 и № 284 – полски път;

- нива от 3,047 дка, девета категория, в местността”Кая бунар” съставляваща имот № 206028 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 206045, полски път № 1066, имот № 206046 и имот № 206029, които не са изключителна собственост на К.А.К..

На основание чл.537, ал.2 от ГПК ТРС е отменил нотариален акт № 107, том V, рег.№ 1291, дело № 591/2015 г. на С. Г. - съдия по вписванията при Районен съд – Тополовград за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение до размер ½ идеална част от описаните в него недвижими имоти, като останалата ½ идеална част е собственост на Д.Ж.М. с ЕГН ********** и И.Ж.Ж..

На основание чл.194, ал.3 от ГПК ТРС е обявил споразумение от 10.01.1999г. между А.К.А. и сестра му М.К. С., с печат на Кметство – с.Орлов дол, за неистинско.

Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно, поради нарушения на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест между страните. След откриване на производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на споразумение от 10.01.1999г. и на договор за наем на земеделска земя от 02.07.2008г. ТРС не е разпределил тежестта на доказване, което намира за съществено процесуално нарушение. Въззивникът счита, че ТРС е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е произнесъл по истинността на договор за наем на земеделска земя от 02.07.2008г., въпреки откритото производство по чл.193 от ГПК. Излага подробни съображения, че обжалваното решение е необосновано, че съдът неправилно интерпретирал гласните доказателства, че е тълкувал превратно показанията на свидетелите на ответника, на свид.П. Н., а безкритично е дал вяра на свидетелите на ищците, които не са незаинтересовани от изхода на делото. Въззивникът счита, че ТРС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите за придобивна давност и владение, a с приемането на фактическа обстановка, неподкрепена от доказателствата по делото, е постановил необосновано и немотивирано решение. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за разноските пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от адв.Г.Д. *** като пълномощник на Д.Ж.М. ***, и И.Ж.Ж. ***. В отговора се излагат съображения, че не са налице отменителните основания, сочени в жалбата, атакуваното решение е обосновано и законосъобразно. Оспорват се като преклудирани направените доказателствени искания за приемане на приложените с въззивната жалба документи. Противопоставя се на повторния разпит на свидетелката Н.. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение.

Въззиваемите, редовно призовани, явяват се лично и с адв.Д., който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд, претендира направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са наследници на К.А. ***, починал на 09.02.1982г.. Видно от удостоверение за наследници на К.А. Ж., след смъртта му са останали негови законни наследници: преживялата съпруга Н. Ж. (поч. 1996г.), синът А. К.А. (поч. на 13.06.2008г.) и дъщерята М.К. С. (поч. на 18.03.2008г.). От удостоверение за наследници № 81 от 25.10.2016год., издадено от кметство с.Орлов дол, община Тополовград, се установява, че страните по делото са трима от наследниците по закон на К.А. Ж., починал на 09.02.1982г. Ищците са негови внуци, деца на дъщеря му М.К. С., поч. на 17.03.2008г. Въззивникът-ответник К.А.К. също е внук на общия наследодател К.А. Ж. и син на неговия син А. К.А., починал на 13.06.2008г..

С решение № ОРД от 27.09.1999 г. по преписка № ОД20 на ПК – Тополовград на наследниците на К.А. Ж. е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне, находящи се в землището на село Орлов дол, общ.Тополовград, както следва:

Представен е констативен нотариален акт рег.№ 1291 от 06.10.2015г. на Служба по вписванията при РС – Тополовград, с № 107, том V, дело № 591/06.10.2015г. на Съдията по вписванията при ТРС от 06.10.2015г., от който се установява, че след извършена обстоятелствена проверка с този констативен нотариален акт въззивникът-ответник К.А.К. е признат за собственик по давностно владение на процесните недвижими имоти, находящ се в землището на с.Орлов дол, община Тополовград.

От представената и приета като доказателство по делото присъда № 84/01.12.2015г. потвърдена с решение на ЯОС и влязла в законна сила е видно, че въззивникът е причинил на съпругата на ищеца-въззиваем И.Ж.Ж. лека телесна повреда, от което следва, че отношенията между тези страни по делото са влошени.

По делото са представени от ответника-въззивник оригиналът на споразумение между А. К.А. и сестра му М.К. С., договор за наем на земеделска земя от 02.07.2008г., които своевременно са оспорени от ищците. ЯОС намира, че първоинстанционният съд е допуснал твърдяното от въззивника процесуално нарушение като не е указал доказателствената тежест на страните по откритите производства по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на представените от ответника споразумение от 10.01.1999г. и договор за наем на земеделска земя от 02.07.2008г.. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Настоящият състав с определението си от 05.06.2017г. разпредели доказателствената тежест във връзка с оспорването на двата частни документа, които не носят подпис на оспорващите ги ищци: на основание чл.193, ал.3, изр.второ от ГПК тежестта за доказване истинността на тези оспорени частни документи пада върху страната, която ги е представила - ответника-въззивник. ЯОС намира, че въззивникът не доказа истинносттта и автентичността на оспорените частни диспозитивни документи, поради което същите следва да се изключат от доказателствата по делото. Освен това, неправдоподобно е уговореното в споразумението от 10.01.1999г. М. К. да преотстъпва на брат си А. наследствените си земи (19.695дка) срещу сумата от 1500лв., която с оглед деноминацията на лева от 5 юли 1999г. е 1.50лв.

От представените от ответника-въззивник К.А.К. договори за наем на земеделски земи от 13.08.2015г., 10.08.2015г., 09.08.2013г., 08.09.2013г. и от 2014г., е видно, че К. е отдавал под наем две от наследствените ниви и е получавал рентата от тях за тези години.

По делото пред ТРС са разпитани следните свидетели на ищците: Д. И. М. – съпруг на ищцата Д.Ж.. Свидетелят сочи, че след 1999г., когато излязло решението на Поземлената комисия извадили скици и до 2004г. работили заедно ниви в с.Орлов дол като братът на съпругата му си купил тракторче и ги орал, а той имал два коня и с тях ги сеел пшеница. От 2004г. нивите в землището се обработвали от М. от Т.. Рентата от земята получавали от бащата на ответника А. К., докато почине. След смъртта му и след смъртта на сестра му М. през 2008г. ответникът-въззивник вземал рентата и не им давал от 2008г. до 2011г.. Съпругата на свидетеля - ищцата Д.Ж. протестирала и се ядосвала. През 2013г. се срещнали с ответника на моста в селото и Д. казала на братовчед си К., че догодина те ще вземат рентата, да не правят панаири. Следващата година свидетелят със съпругата си отишли за рентата при арендатора, който казал, че е дал на К. пари за част от нивите. Същият ден ответникът дошъл у тях и им казал, че решението на Поземлената комисия е фалшиво. Д. искала да отиват при адвокат в Тополовград да си разделят земята. Проверили решението на ПК, извадили оценки и тогава разбрали, че К. си е извадил нотариален акт за цялата земя. Свидетелят не знае тъща му да е подписвала документ, с който да се отказва от земята. Сочи, че А. К. и синът му - ответникът, по това време били в лоши отношения.

Свидетелката Н. Ж. - съпруга на ищеца И.Ж., сочи, че е във влошени отношения с ответника К.К. по повод 60лв. за рента. К. я ударил. Посочва, че съпругът ù, сестра му и К. имат спорове от години за рентата от нивите в с.Орлов дол.

Показанията на тези свидетели, макар и съпрузи на ищците, се кредитират от въззивния съд, тъй като се подкрепят от писмените доказателства по делото - решение №ОРД от 27.09.1999г. по преписка № ОД20 на ПК – Тополовград, договор № 37 от 08.03.2004г. за аренда на земеделски земи, вписан, присъда №84/01.12.2015г. по нчхд.№111/2015г.

По искане на ответника пред ТРС са разпитани четирима свидетели като единият свидетел – М. К. К., е съпруга на ответника, свид.Н.И. е сестра на ответника, а останалите двама са братовчеди със страните.

Свид.Х.Й. е втори братовчед и на ищците и на ответника. Свидетелят живеел в Димитровград и след смъртта на родителите си дошъл да живее в с.Орлов дол през 2001г. През 2003г. срещнал М. - майката на ищците. Тя му казала, че те с брат си са се оправили. Свидетелят не знае как са се оправили, не познава техните земи и кой ги работи.

Свид.П. Н. - също втора братовчедка на страните, посочва, че от леля си М. знае, че земите са продадени на чичо ù - братът на М. - А., и парите са дадени на Д.. Това знае от разговори през 2002г. с баба М.. Свидетелката посочва, че 2002-2003г. двете семейства - нейното и на ответника К. - сеели бостан на една нива, обработвали го 5-6 години. Свидетелката сочи, че бащата на ищците е идвал на тези земи, както и ищците, и те си сеели. Нивите били отделени една от друга и всеки си обработвал нивата.

Свид Н.И. - сестра на ответника К.К.,*** са наследство от дядо им К. Ж.. Баща им ги придобил като платил на сестра си М. някаква сума като парите ги дал брат ù К.. Това знае от майка си, която ù казала, че писали някакво споразумение, което свидетелката не е виждала докато майка ù почине. Свидетелката сочи, че не е получавала рента от процесните земи, че прехвърлила нейната идеална част на брат си. Сочи, че подписала пълномощно на брат си за нейната идеална част от наследствените земи от баща им.

Свид. М.К.- съпруга на ответника, сочи, че съпругът ù има наследствени земи в землището на с.Орлов дол, които са давани под аренда. В началото работили две ниви отделно, в продължение на 5-6 години ги сеели с бостани, другата сеели със зимно (пшеница, ечемик). Тогава работили на ТЕЦ-овете и свекърва ù казала, че ходила да сключи договор с М. през 2004г. Сочи, че ищците и родителите им не са вземали рента от тези земи. След като починала свекърва ù през 2014г., като разчиствали през 2015г. намерили под дюшека на леглото една найлонова торбичка със стари нотариални актове и едно споразумение между нейния свекър и сестра му, в което пишело, че се разбрали тя да му преотстъпи нивите за сумата от 1500лв. Свидетелката казва, че мъжът ù дал тези пари. Свидетелката сочи, че свекърът ù бил 17 години на легло с инсулт от 1993г., т.е. според показанията ù би трябвало да живее до 2010г., но видно от удостоверението за наследници той е починал на 13.06.2008г. Тъй като е налице явно противоречие в показанията на свидетелката и установеното с писмен официален документ по делото, както и с оглед явната ù заинтересованост от изхода на делото, ЯОС не кредитира показанията на тази свидетелка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявеният иск е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника-въззивник, че ищците притежават право на собственост върху 1/2 идеална част от описаните в исковата молба недвижими имоти, придобит по наследство от общия за страните наследодател - К.А. ***, починал на 09.02.1982г.. Направено е и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК за частична отмяна на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 107, том V, рег.№ 1291, дело № 591/2015 г. на С.Г. - съдия по вписванията при Районен съд – Тополовград, за собствената на ищците 1/2 ид.част.

На основание чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

ЯОС намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за допустим и основателен.

Искът е допустим, тъй като за ищците съществува правен интерес да установят спрямо ответника правото си на собственост по наследство върху 1/2 ид.част от процесните земеделски земи от общия наследодател К.А. Ж., починал на 09.02.1982г., което право е оспорено от ответника-въззивник с оглед снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост върху земите по обстоятелствена проверка, както и с оглед направено възражение в отговора на исковата молба, че в полза на ответника е текла 10-годишна придобивна давност.

По делото е установено, че с решение № ОРД от 27.09.1999 г. по преписка №ОД20 на ПК – Тополовград с план за земеразделяне на наследниците на К.А. Ж. е било възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи като към него момент собственици са неговите наследници: синът му, Ангел К.А., и дъщеря му М.К. С., които са притежавали по 1/2 идеална част, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН. Между тях не е извършена делба и никой от тях не се е отказал от собствеността си. Собствениците на земята, наследници на баща си К.А. Ж. - А. К.А. и М.К. С., са починали през 2008г. като А. К. е починал на 17.03.2008г., а сестра му М. К.е починала на 13.06.2008г. До смъртта им никой от тях не е владял земите като свои, противопоставяйки се на другия наследник. След смъртта на М.К.С., поч. на 17.03.2008г., нейните наследници Д.М. и И.Ж. придобиват нейната 1/2 ид.част от процесните ниви. Съгласно чл.99 от ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Не се твърди и няма доказателства ищците-въззиваеми да са направили отказ от правото на собственост.

Правото на собственост на ищците-въззиваеми, след като е възникнало по наследство, не може да бъде изгубено, освен ако не бъде придобито по оригинерен или деривативен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва следните два елемента: владение и определен срок от време. Владението представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ (чл.68, ал.1 ЗС). За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя собствена. Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по наследство, за да бъде придобита по давност наследствената част на другите сънаследници, не е достатъчно само целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници. Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собственост върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че намерението му да го държи за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите сънаследници. Промяната в намерението следва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. В ТР № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че в отношенията между съсобственици презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът владее веща като своя, намира приложение на общо основание, но се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху веща, показва съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да завладее и техните идеални част. Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, съгласно чл.79, ал.1 ЗС.

Възражението на въззивника, че е придобил всички ниви, оставени от общия наследодател К.А. Ж., е неоснователно. Според чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Въззивникът е оспорил иска с твърдение, че е владял изцяло процесните имоти повече от 10 години непрекъснато, явно и спокойно. По делото не е доказано упражнено от въззивника владение в продължение на десет години. Предвид обстоятелството, че въззивникът се е снабдил с констативен акт за собственост по обстоятелствена проверка на 06.10.2015г. само на основание давностно владение, то той не присъединява владение от баща си и следва да установи свое самостоятелно владение.

Видно от представения договор за аренда на земеделски земи №37 от 08.03.2004г., вписан в СВ-Тополовград, за срок от 5 години, същият е сключен с арендатор Д. М. от С.К. като съпруга на А.К., който към момента на сключване на договора е жив и е съсобственик със сестра си на земите. Ето защо е неоснователно възражението на въззивника, че договорът за аренда е сключен от С.К. като негова майка, тъй като към момента на сключване на договора въззивникът няма никакъв титул за собственост. Към него момент баща му е един от съсобствениците, съгласно цитираното решение по преписка № ОД20 на ПК – Тополовград. От показанията на свидетелите се установява, че съответна част от рентата е била предавана от А.К. на неговата сестра или децата ù - ищците. Следователно, до изтичане срока на този договор за аренда, въззивникът не е упражнявал фактическа власт върху нивите. За период от три години след смъртта на баща си до 2011г. въззивникът не е давал рента на ищците-въззиваеми, но преди снабдяването на въззивника с констативния нотариален акт, ищците са търсили активно да получат рентата от своя дял и са я получили. От 2009г. до момента на снабдяване на въззивника с нотариален акт - 06.10.2015г. не е изтекъл период от 10 години, в който той да е владял необезпокоявано нивите като свои.

ЯОС намира, че дори и да се приеме снабдяването с нот.акт за собственост за действие на обективиране на намерението за своене, то предвид обстоятелството, че нотариалният акт е издаден на 06.10.2015г., към момента на предявяване на иска не е изтекъл изискуемия от чл.79 ЗС срок за придобиване по давностно владение, не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна придобивна давност.

По изложените съображения, ЯОС намира, че предявеният иск е основателен, и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на ответника, че ищците в качеството им на наследници на К.А. ***, починал на 09.02.1981г., са собственици на 1/2 идеална част от процесните земеделски имоти, находящи се в землището на с.Орлов дол, община Тополовград.

Предвид уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, основателно е искането по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение констативния нотариален акт № 107, том V, рег.№ 1291, дело № 591/2015 г. на С. Г. - съдия по вписванията при Районен съд – Тополовград, и същият правилно е отменен по отношение на собствената на ищците 1/2 ид.част.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед изхода на делото, ЯОС следва да присъди на въззиваемите сторените във въззивното производство разноски в размер на 1000лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.06.2017г..

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 6 от 07.04.2017г. на ТРС, постановено по гр.д.№ 252/2016г. по описа на РС-Тополовград.

Осъжда въззивника К.А.К. ДА ЗАПЛАТИ солидарно на въззиваемите Д.Ж.М. и И.Ж.Ж. направените по делото във въззивната инстанция разноски от 1000лв. платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.