Р Е Ш Е Н И Е

№ .............. 22.03.2017г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на 22.02.2017 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КаЛ.Пейчева

Секретар: Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

гражданско дело № 438 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от С.Г.П. ***, с ЕГН **********, чрез пълном. адв.Ж.А., против Прокуратурата на Република България, гр.София, представлявана от Главния прокурор С. Ц., с която искова молба на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се иска осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 40255.34 лв. за причинените му имуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр чл.316 вр чл.З11, ал.1 от НК, по което е оправдан с решение № 138/08.10.2015г. по ВНОХД №293/2015г. по описа на ЯОС, влязло в сила на 08.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 08.10.2015г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски в настоящето съдебно производство.

Ищецът твърди следното: на 15.03.2011г. бил привлечен в качеството на обвиняем и му била взета мярка за неотклонение „подписка" по предявено и поддържано обвинение в престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр чл.201 вр чл.316 вр чл.З11 ал.1 от НК. По първия внесен обвинителен акт срещу ищеца ЕРС с присъда от 09.05.2013г. по НОХД № 143/2012г. по описа на РС-гр.Елхово го признал частично за виновен и му било наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години, като за част от престъплението бил признат за невиновен. С решение от 04.07.2014г. по ВНОХД № 165/2014г. по описа на ЯОС, въззивният съд отменил тази присъда и върнал делото на ЕРП за отстраняване на констатирано съществено нарушение на процесуалните правила. Вторият обвинителен акт против ищеца бил внесен от ЕРП през м.август 2014г. и образуван в НОХД № 1023/2014г. по описа на ЕРС, по което ЕРС постановява оправдателна присъда, потвърдена с решение №138/08.10.2015г. по ВНОХД № 293/2015г. по описа на ЯОС. Наказателният процес продължил близо пет години, през който период ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и ограничения, стрес, притеснения от отзвука сред обществеността, сред приятели, колеги и роднини, за обезщетяването на които претендира от ответника заплащане на сумата от 20 000 лв, ведно със законната лихва върху тях, считано от влизане на оправдателната присъда в сила - 08.10.2015г.

Поради започналия против ищеца наказателен процес, му бил отнет достъпа до класифицирана информация на 13.09.2011г. и на това основание на 04.10.2011г. бил временно отстранен от длъжност, а със заповед от 04.11.2011г. на министъра на МВР бил дисциплинарно уволнен. С решение на ВАС била отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение и бил възстановен на работа на 22.07.2013г., но поради невъзможността да изпълнява служебното си правоотношение бил принуден да подаде рапорт с искане за пенсиониране и служебното му правоотношение било прекратено със Заповед рег.№ К-373/03.08.2013г. на министъра на МВР. Така за времето от 04.10.2011г. - датата на връчване на заповедта за временно отстраняване от длъжност до 08.10.2015г.(дата на влизане в сила на оправдателната присъда), ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на сумата от 37157.34 лв., равняващи се на неполученото брутно трудово възнаграждение, което би получил в този период от време, след приспадане на изплатеното му обезщетение по ЗМВР в размер на шест брутни трудови възнаграждения и след приспадане на доходите, получени от него по трудови договори при двама работодатели през същия период. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване ищецът претърпял и имуществени вреди в размер 248 лв. за пътни разходи и 2850 лв., съставляващи платените от него възнаграждения за адвокатска защита в хода на наказателното производство.

Ответникът с ОИМ оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Възразява, че Прокуратурата не е разгласявала данни за разследването. Възразява, че претендираните вреди, търпени от наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение, не са пряк резултат от обвинението, тъй като дисциплинарната му отговорност е ангажирана не за извършено от него престъпление, а за превишаване на власт и използване на служебното положение за лична облага и за нарушаване на правилата на Етичния кодекс (л.6 от Решение № 71/05.07.201Зг., постановено по адм.д.№ С-35/2013г. по описа на ВАС). Възразява, че това са действия и актове на друг орган - министъра на МВР, а не на длъжностни лица на Прокуратурата. Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по размер като счита същият за завишен и несъответстващ на принципите на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика в подобни случаи.

Оспорва исковете за имуществени вреди като изцяло неоснователни. Възразява, че посочено дисциплинарното уволнение на ищеца е акт на друг орган, а не на Прокуратурата и липсва причинна връзка между това твърдяно увреждане за пропуснати доходи и обвинението. За незаконното уволнение ищецът е бил обезщетен по реда на ЗМВР, а прекратяването на трудовия му договор по-късно е резултат от пенсионирането по негово искане, и също не е пряк резултат от обвинението. Възразява се срещу претендираните разходи за пътуване за явяване в съдебни заседания по наказателното дело и имуществената претенция за изплатени адвокатски възнаграждения като недоказани по размер, тъй като нямало доказателства за начина, по който е пътувал ищецът и разходни документи, а на обезщетение по реда на ЗОДОВ подлежат само действително претърпени вреди.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.А., поддържа предявената искова молба и моли съдът да я уважи изцяло. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът, чрез прок.Л. оспорва исковата претенция и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

След преценка на събраните по делото доказателства ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по НОХД № 143/2012г. по описа на ЕРС, ВНОХД № 165/2014г. по описа на ЯОС, НОХД № 1023/2014г. по описа на ЕРС и ВНОХД № 293/2015г. по описа на ЯОС и ДП №35/2010г. по описа на ОСлС при ОП – Ямбол, с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.03.2011г., на посочената дата ищецът С.Г.П. е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр чл.201, вр чл.316, вр чл.З1,1 ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. През м.07.2011г. ЕРП внася първия обвинителен акт против ищеца, образуван в НОХД № 143/2012г. по описа на ЕРС, по което ЕРС постановява присъда на 09.05.2013г. като признава подсъдимия С.П. частично за виновен и му налага наказание от девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, като за част от престъплението е признат за невиновен. Мотивите към присъдата са изготвени близо 10 месеца след постановяването ù. С решение № 108 от 04.07.2014г. по ВНОХД № 165/2014г. по описа на ЯОС, ЯОС отменя първоинстанционната присъда и връща делото на ЕРП за отстраняване на констатирано съществено нарушение на процесуалните правила. Вторият обвинителен акт против ищеца е внесен от ЕРП през м.август 2014г. и образуван в НОХД № 1023/2014г. по описа на ЕРС, по което на 08.06.2015г., при повторното разглеждане на делото, ЕРС постановява присъда, с която признава подсъдимия С.П. за невиновен в това да е извършил престъплението, в което е обвинен, че на 24.07.2009г. в гр.Елхово, обл.Ямбол, в качеството си на длъжностно лице – началник на група „Автомобилна и инженерна техника” на сектор „Логистика” от администрацията на РД ГП Елхово да е присвоил чужди пари – сумата от 1375.91 лв., собственост на ГД”ГП” към МВР гр.София, връчени в това му качество от Н. И. С. от гр.Е. – управител и собственик на ЕТ”Недялко Стоянов” гр.Елхово, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил и друго престъпление по чл.316 вр. с чл.311, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно на 24.07.2009г. съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание (за самото съставяне на който не може да му се търси наказателна отговорност) - фактура с № 0300500126 от 24.07.2009г. – с доставчик РД”ГП” гр.Елхово, удостоверяваща, че получателят е платил, при покупка на бракувани отпадъчни метали от РДГП гр.Елхово, на същата Дирекция обща сума от 3354.09 лв., която сума е с 1375.91 лв. по-малка от реално платената и предадена такава на длъжностното лице С.П. от Н. И. С. – управител и собственик на ЕТ”Н. С.” гр.Е., която фактура П. е представил пред счетоводството в сектор „Финансово осигуряване” от Администрацията на РД”ГП” – гр.Елхово на 24.07.2009г., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото против него обвинение в престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.316 вр. с чл.311 ал.1 от НК. С решение № 138/08.10.2015г. по ВНОХД № 293/2015 г по описа на ЯОС присъдата е потвърдена.

Установява се от приетите по делото ДП №35/2010г. по описа на ОСлС при ОП – Ямбол, НОХД № 143/2012г. по описа на ЕРС, ВНОХД № 165/2014г. по описа на ЯОС, НОХД № 1023/2014г. по описа на ЕРС и ВНОХД № 293/2015г. по описа на ЯОС, че наказателният процес против ищеца е продължил близо 4 години, 6 месеца и 23 дни.

От представената Заповед № К-9771/26.09.2011г. на министъра на МВР, в която е упоменато, че П. е привлечен по ДП №35/2010г. по описа на ОСлС при ЯОП в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.316 вр. с чл.311 ал.1 от НК, е видно, че предвид обстоятелството, че е отнет достъпът на С.П. до класифицирана информация (отказ за достъп до класифицирана информация №12/13.09.2011г. на директора на ГДГП-МВР), а заеманата от него длъжност изисква такъв, на основание чл.234, ал.1, т.4 от ЗМВР, временно е отстранен от длъжност старши инспектор С.П. - началник на група "Автомобилна и инженерна техника" към сектор "Логистика" от Администрацията на РДГП - Елхово в при ГДГП - МВР, и е разпоредено да му бъдат иззети служебните карта, личен знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта, до отпадане на основанията за отстраняване или до назначаването му на длъжност, която не изисква разрешение за достъп до класифицирана информация.

Със Заповед № К - 10721/04.11.2011г. на министъра на МВР на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ГДГТ - МВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 24.07.2009г., използвайки служебното си положение за лична облага и нарушавайки т.т.4, 7, 8, 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е присвоил сумата 1375.91лв., собственост на ГДГП - МВР, за което е привлечен за обвиняем по ДП №35/2010г. по описа на ОСлС при ЯОП за престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.316, вр. чл.311, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение "подписка" и извършеното деяние е станало обществено достояние.

От представените Решение № 25/25.2.2013г. по адм. дело № С - 95/2012г. на ВАС, Решение № 71/5.7.2013г. на ВАС-5 членен състав, 2 колегия, по адм. дело С - 35/2013г. по описа на ВАС, влязло в сила на 05.07.2013г., се установява, че е отменена като незаконосъобразна Заповед № К - 10721/04.11.2011г. на министъра на МВР за дисциплинарното уволнение. Видно от заявление вх. № 21267/17.07.2013г. за възстановяване на длъжност и акт за встъпване в длъжност от 22.07.2013г., ищецът е встъпил в длъжност на основание горепосочените решения на ВАС.

Със Заповед рег. № К - 373/6.8.2013г. на министъра на МВР, на основание чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на старши инспектор С.П. - началник на група "Автомобилна и инженерна техника" към сектор "Логистика" от Администрацията на РД"ГП" - Елхово при ГД"Гранична полиция" - МВР, категория В, поради придобиване правото на пенсия, по искане на служителя. С акт за сдаване на длъжност от 13.08.2013г. П. сдал длъжността.

Със заявление от С.П. до Директора на РД "Гранична полиция" Елхово от същия ден - 13.08.2013г. е поискал изплащане на допълнително вещево доволствие при пенсиониране, обезщетение за неспазено предизвестие, за неизползван платен годишен отпуск и такова по чл.252, ал.1 от ЗМВР, на което е отговорено отрицателно по мотив, че П. е с отнет достъп до класифицирана информация с писмо - отговор рег.№23025/16.09.2013г. на Директора на РД Гранична полиция Елхово. Със заявление от 15.10.2015г. като се позовава на оправдателната присъда, С.П. иска отмяна на отказа за достъп до класифицирана информация и изплащане на трудово възнаграждение за периода, когато е бил отстранен от длъжност, на което с писмо УРИ 328200-17782 от 16.11.2015г. на Директора на Главна Дирекция "Гранична полиция" е отговорено, че е налице основание за изплащане на обезщетение по чл.237, ал.2 от ЗМВР, а предвид че не е служител на ГД ГП няма основание за стартиране на процедура по проучване за надеждност, а предвид оправдателната присъда няма пречка да бъде стартирана процедура по проучване за надеждност от компетентен орган. Представени са писмо УРИ 328200-2114 от 8.2.2016г. на Директор Главен комисар на Главна дирекция "Гранична полиция" София, копие от рег. талон на лек автомобил с рег. № У 2099КК, собственост на С.П..

От копие от трудова книжка, трудов договор № 24/20.11.2013г. между Инертни материали Ямбол АД и С.Г.П., допълнително споразумение № 67/5.1.2015г. към трудов договор № 24/20.11.2013г., Заповед № 20/19.10.2015г. за прекратяване на трудовия договор с Инертни материали АД се установява, че ищецът работил по трудов договор в „Геострой инженеринг"ЕООД от 09.03.2012г. до 20.07.2013г. и от 15.08.2013г. до 19.10.2015г. (след пенсионирането си), както и в „Инертни материали"АД за времето от 20.11.2013г. до 19.10.2015г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на допуснатите до разпит като свидетели на страната на ищеца В. С. Т., С. Х. П., В. Х. Л. и А. С. Д.

Св. В Т установява, че познава ищеца от много отдавна, още от детските години, тъй като са от един край, от едно ивайловградско село, но по основно се познават откакто ищецът дошъл в Гранична полиция Елхово, където били колеги. Сравнително често контактували, по служебна линия почти ежедневно. Свидетелят сочи, че чул за образувано някакво съдебно производство срещу С. за злоупотреба при продажба на метални отпадъци. За това, че е повдигнато обвинение разбрали всички колеги. Малко по-късно на ищеца бил отнет достъпа до квалифицирана информация. Била образувана и една дисциплинарна проверка и ищецът бил уволнен дисциплинарно. След като му било повдигнато обвинение всички колеги бягали от него като от прокажен, само свидетелят бил до него. Ищецът ограничил контактите си след започване на наказателното преследване срещу него, преместил се да живее в с.Крушаре, изоставил апартамента в Елхово. Свидетелят присъствал на почти всяко с.з. и сочи, че ищецът идвал с личния си автомобил Опел. Свидетелят посочва, че след отмяната на дисциплинарното наказание уволнение от служба, на ищеца била предложена предишната длъжност, за която обаче се изисква да има достъп до класифицирана информация, а на него с дисциплинарното наказание му бил отнета достъпа. Друга длъжност не му била предложена. Свидетелят установява, че ищецът се чувствал зле, изоставен от жена си, срамувал се от децата си, бил изоставен от колегите.

Свидетелят Т. сочи, че хора, които са искали С. да не заема тази длъжност, и хора, които са се чувствали засегнати от С., злорадствали и разпространявали информацията за С.. На съдебните заседания само един сержант се явил като свидетел на обвинението.

Свидетелят В. Х. Л. познава ищеца от ученическите си години, но най-вече от работата в Гранична полиция Елхово, където свидетелят работил до 2009г., а ищецът останал 1-2 години след това. До 2009г. непрекъснато контактували със С., след това свидетелят заживял в Хасково, а ищецът, понеже имал апартамент в Хасково и повечето от роднините му били там, идвал често в Хасково и винаги му се обаждаше по телефона да се видят и това ставало. С. му казал, че срещу него е повдигнато обвинение за присвояване на сума пари - повече от 1000 лева. Свидетелят се изненадал, защото го познавал като много съвестен служител като началник на транспортната служба на Гранична полиция Елхово. Свидетелят е запознат, че по обвинението е имало една осъдителна присъда от ЕРС - 9 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК, след това делото бе върнато за ново разглеждане и след това - окончателно оправдателна присъда. Свидетелят сочи, че преди това ищецът е бил дисциплинарно уволнен. Свидетелят посочва, че когато се случили тези събития със С., той станал неузнаваем. Бил отслабнал, състарил се. В Елхово го познавали и всички колеги странили от него. Съпругата му също много се притеснила и напуснала жилището в Елхово и се прибрали в с.Крушаре. От срещите, които са имали, свидетелят виждал, че С. е притеснен, че започнал да страда от високо кръвно налягане. Ищецът избягвал да се вижда с приятелите си в Хасково, контактувал само със свидетеля. Ищецът му казал, че всички призовки, които са му връчвани са минавали през кмета на с.Крушаре и в селото се е разчуло, че е обвиняем и съден, че е присвоил пари. Казал му също, че след 2010 г. започнали да го проверяват от Вътрешна сигурност на МВР София, и първо са го уволнили дисциплинарно, а след това го възстановили.

От показанията на свидетеля С. Х. П. - втори братовчед на ищеца, се установява, че са от Ивайловградския край и често се срещат, но последните 5 години срещите се разредили много. Ищецът му споделил за проблеми в работата, не искал да се връща в родния край, защото имало слух, че са го обвинили в кражба. От хората свидетелят научил за обвинението, а после и С. му споделил. Свидетелят сочи, че ищецът много се променил, отслабнал, бил депресиран, започнал да страни от хората, вдигал кръвно, не ходел никъде, освен у тях, защото чувствал срам от това, което му причинявали. В семейството му настъпил срив, жена му отишла да живее в с.Крушаре, той останал в Елхово. С. започнал много и лесно да избухва. Свидетелят посочва, че ищецът се срамувал и много трудно понасял обвинението. Децата му също се променили в отношението си към баща си.

Свидетелят А. С. Д. познава ищеца от Военното училище във В.Търново. Сочи, че през последните десетина години са пенсионери и двамата и се виждат в с.Крушаре, където С. се установил след пенсионирането си. Свидетелят посочва, че след дисциплинарното уволнение С. не искал да остане в Елхово, тъй като нямал очи да гледа колегите си. Нарича го "офицер на честта". Свидетелят знае за повдигнатото на ищеца обвинение за присвояване на пари от вторични суровини и продължилото наказателно производство. Сочи, че ищецът бил сринат психически. Познава го много добре. Ищецът отбягвал приятели, познати, затворил се, отишъл си на село и там се затворил. В с.Крушаре се знаело за воденото срещу него наказателно дело, тъй като призовките идвали отворени до кмета и хората казвали: "Митничарят - крадецът и той си мина по реда". Това, което се случило повлияло много на семейството и децата му. Съпругата му първа се върнала в с.Крушаре, защото нямала очи да погледне хората в Елхово. Синът му бил курсант във военно училище и също се притеснил много. Сега вече и синът му е офицер. Свидетелят установява, че негови колеги му споменали за дисциплинарното уволнение на С., а после научил и от ищеца, че са го уволнили и от службата, преди съдът да се произнесъл дали е виновен или не.

По делото е била назначена съдебно-икономическа експертиза, изслушана и приета от съда, по която в.л.Б. е дала заключение, че размерът на получаваното от С.Г.П. брутно трудово възнаграждение към 26.09.2011г.(датата на заповедта, с която временно е отстранен от длъжност) е 1375.80лв.; след прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед рег. № К - 373 от 06.08.2013г. на Министъра на МВР С.П. е получил следните обезщетения: по чл.247, ал.2 от ЗМВР(отм.) неспазено предизвестие от 6 работни дни - 375.94лв., по чл.212, ал.4 от ЗМВР(отм.) за неизползван отпуск 3 работни дни - 187.97лв., по чл.254, ал.1 от МВР(отм.) за незаконно прекратяване на служебното правоотношение за времето, през което е останал без работа в размер на 6 бр. работни заплати като е приспаднато полученото възнаграждение, когато е бил на по-нископлатена работа - 7169.65лв., по чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР(отм.) - при придобиване право на пенсия - 5 брутни работни заплати - общо в размер 6579лв. Като служител в "Геострой инженеринг"ЕООД ищецът е получил трудово възнаграждение за времето от 09.03.2012г. до 20.07.2013г. в размер 5976.31лв., а за времето от 14.08.2013г. до 19.10.2015г. в размер 12129.03лв.. Като служител в "Инертни материали"АД ищецът е получил трудово възнаграждение за периода от 20.11.2013г. до 19.10.2015г. в размер 3540.29лв.

В.л. установява средния разход на гориво на л.а."Опел Кадет" с рег. № У 2099 КК на 0.075л/км, като изчислява необходимата сума за гориво по маршрута Крушаре-Елхово-Крушаре и Крушаре-Ямбол-Крушаре при първото разглеждане на делото в районен съд гр.Елхово: на 04.05.2012г.; на 15.06.2012г.; на 14.09.2012г.; на 22.11.2012г.; на 10.01.2013г.; на 21.02.2013г.; на 22.03.2013г. и на 09.05.2013г. - 8 пъти маршрут с.Крушаре - гр.Елхово и обратно, и при второ разглеждане на делото в ЕРС: на 06.10.2014г.; на 09.02.2015г. ; на 14.04.2015г. и на 05.06.2015г. - 4 пъти маршрут с.Крушаре - гр.Елхово и обратно - на обща стойност 240.72лв.

Въз основа на приетата фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ (ЗАКОН за отговорността на държавата и общините за вреди), съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния казус е налице първата хипотезата: лицето е оправдано. С.П. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.316, вр. чл.З11, ал.1 от НК с присъда № 108 от 08.06.2015г. по нохд № 1023/2014г. на ЕРС и с решение №138 от 08.10.2015г. по внохд № 293/2015г. на ЯОС оправдателната присъда е потвърдена. Налице е хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Според препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 от ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. На преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение.

Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържаното обвинение ЯОС определя по справедливост, като в конкретния случай го преценява с оглед установените по делото обстоятелства, имайки предвид тежестта на повдигнатото и поддържано в съдебната фаза срещу ищеца като длъжностно лице обвинение по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.316, вр. чл.З11, ал.1 от НК, предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода и неговия размер, продължителността на наказателното преследване от 4 години, 6 месеца и 23 дни, обстоятелството, че е постановена една осъдителна присъда при първото разглеждане на делото, а при второто - оправдателната присъда е протестирана. От друга страна спрямо ищеца е приложена лека мярка за процесуална принуда - подписка. Съдът отчита негативното отражение на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на ищеца (затворил се, избягвал хората, лесно избухвал, вдигал кръвно, променил се, бил сринат психически). Съдът отчита негативното отражение на наказателното преследване върху доброто име на ищеца и авторитета му в обществото, в социалното му и служебно обкръжение и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му (напуснал дома си в Елхово и отишъл да живее в с.Крушаре). ЯОС приема, че вследствие на незаконното обвинение, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда, ищецът е претърпял стрес, притеснения от отзвука сред близки, приятели и колеги в службата, сред хората в селото, където се преместил да живее. Това е дало отражение върху самочувствието му, преживял страдания, изразяващи се в притеснения и срам; било е накърнено доброто име, с което се е ползвал в обществото и в службата, и от това се е чувствал дълбоко наранен.

Настоящият състав отчита факта, че ищецът не е бил осъждан преди това, приетата спрямо него най-лека мярка за неотклонение "подписка", продължителността от 4 години 6 месеца и 23 дни на досъдебното и съдебното наказателно производство, постановяването на частично осъдителна присъда при първото разглеждане на делото, протестирането на оправдателната присъда на ЕРС при второто разглеждане на делото.

От друга страна, съдът взема предвид обстоятелството, че по делото няма доказателства прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство. Срещу ищеца е проведено и дисциплинарно производство, допринесло за негативните изживявания, но за това прокуратурата не отговаря.

Като се съобрази с всички установени факти и обстоятелства по делото, ЯОС приема, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди ("доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост" - Решение № 202 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 403/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев) съответства на обезщетение в размер на 12000 лева. Искът за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение следва да се уважи до размер 12000лв., а в останалата част до предявените 20000лв. - да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Основателна е и претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 12000лв., считано от 08.10.2015г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното ù изплащане.

По отношение претендираните имуществени вреди, въззивният съд намира следното:

На обезщетяване подлежат тези имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

От приложените по ДП №35/2010г. по описа на ОСлС при ОП – Ямбол НОХД № 143/2012г. по описа на ЕРС, ВНОХД № 165/2014г. по описа на ЯОС, НОХД № 1023/2014г. по описа на ЕРС и ВНОХД № 293/2015г. по описа на ЯОС, договори за правна помощ безспорно се установява, че ищецът е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в хода на наказателното производство, а именно: 400 лв. платени на адв.Р.Б. в ДП; 600 лв. съгласно договор за правна помощ и защита от 24.11.2011г. в ДП (адв.Ж.А.); 450 лв. съгласно договор за правна помощ и защита от 17.06.2014г. при първото разглеждане на делото в ЯОС; 600 лв. съгласно договор за правна помощ и защита от 09.02.2015г. при второто разглеждане на делото в ЕРС и 800 лв. съгласно договор за правна помощ и защита от 09.09.2015г. при второто разглеждане на делото в ЯОС, или претърпял е имуществени вреди в размер на 2850 лв, съставляващи платените от него суми за адвокатско възнаграждение по наказателното производство.

По делото се установи чрез свидетелските показания на свид.Т., че ищецът се явявал по наказателните дела като ползвал личния си л.а."Опел Кадет". Със заключението на в.л. се установи средния разход на гориво на собствения на ищеца л.а."Опел Кадет" с рег. № У 2099 КК - на 0.075л/км, като в.л. изчисли необходимата сума за гориво по маршрута Крушаре-Елхово-Крушаре и Крушаре-Ямбол-Крушаре при първото разглеждане на делото в районен съд гр.Елхово: на 04.05.2012г.; на 15.06.2012г.; на 14.09.2012г.; на 22.11.2012г.; на 10.01.2013г.; на 21.02.2013г.; на 22.03.2013г. и на 09.05.2013г. - 8 пъти маршрут с.Крушаре - гр.Елхово и обратно, и при второ разглеждане на делото в ЕРС: на 06.10.2014г.; на 09.02.2015г.; на 14.04.2015г. и на 05.06.2015г. - 4 пъти маршрут с.Крушаре - гр.Елхово и обратно - на обща стойност 240.72лв., при претендирана от ищеца сума 240лв., която следва да се присъди.

Настоящият съдебен състав намира, че тези имуществени вреди съставляват пряка и непосредствена вреда от действията на Прокуратурата по повдигането и поддържането на незаконното обвинение срещу ищеца и в тази връзка претенцията на ищеца за присъждането им следва да бъде уважена.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер 37157.34лв. под формата на пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение от датата на отстраняване от длъжност със заповед на министъра на МВР - 04.10.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира следното: Видно от мотивите в уволнителната дисциплинарна заповед същата е издадена поради нарушаване от ищеца на правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но и поради образуваното против него досъдебно производство. Заповедта за дисциплинарното уволнение е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 05.07.2013г. решение на ВАС като на ищеца е изплатено обезщетение по чл.254, ал.1 от МВР(отм.) за незаконно прекратяване на служебното правоотношение за времето, през което е останал без работа в размер на 6 бр. работни заплати като е приспаднато полученото възнаграждение, когато е бил на по-нископлатена работа и той е получил 7169.65лв. Прекратяването на трудовия му договор по-късно е резултат от пенсиониране по негово искане и не е пряк резултат от повдигнатото незаконосъобразно обвинение. ЯОС намира, че в пряка връзка с повдигнатото незаконно обвинение е дисциплинарното уволнение на ищеца, но неполученото трудово възнаграждение в претендирания период не е в пряка връзка с повдигнатото незаконно обвинение. В този смисъл е основателно възражението на ответника, че липсва пряка причинна връзка между това твърдяно увреждане от пропуснати доходи и незаконното обвинение. Неоснователна е и претенцията за неполучено възнаграждение за периода от заповедта за отстраняване до заповедта за уволнение, тъй като това е действие на друг орган - МВР, а не на прокуратурата. Поради изложеното претенцията за имуществени вреди в размер 37157.34лв. като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, които възлизат в размер на 674лв.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на С.Г.П. с ЕГН **********,***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда от 08.10.2015г., постановена по НОХД № 1023/2014г. по описа на ЕРС и потвърдена с решение по ВНОХД № 293/2015г. по описа на ЯОС, ведно със законната лихва от 08.10.2015г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над 12000 лв. до предявения размер от 20000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на С.Г.П. с ЕГН **********,***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 3098 (три хиляди и деветдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда от 08.10.2015г., постановена по НОХД № 1023/2014г. по описа на ЕРС и потвърдена с решение по ВНОХД № 293/2015г. по описа на ЯОС, от които 2850лв. за платени адвокатски възнаграждения и 248лв. за пътни разходи, ведно със законната лихва върху сумата 3098 лв. от 08.10.2015г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над 3098 лв. до предявения размер от 40255.34лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на С.Г.П. с ЕГН **********,***, сумата 674лв. разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

Окръжен съдия: