Мотиви на присъда № 43/20.04.2018г.по нохд № 55/18г.по описа на ОС- гр.Ямбол:

Окръжна прокуратура- гр.Ямбол е предявила обвинение против Ю.А.Ю. за престъпление по чл.304а от НК, затова че на 6.11.2017 г. към 14часа на път 1-7км.287+700м. е предложил подкуп - пари в размер на 50 лв., една банкнота с номинал 50лв. на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение, на полицейски орган П.Ж.К. - младши автоконтрольор в РУ-Елхово, за да не извърши действие по служба – да не реализира административна процедура за установяване и налагане на административно наказание по реда на чл.44 ал.3 и чл.52 от ЗАНН на нарушител, за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП.

По искане на служебно назначения защитник на подсъдимия адв.М.А. е разпоредено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ НПК.

В предвид изявлението на подс.Ю., че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и след изпълнение на задължението по чл.372 ал.1 НПК, съдът с нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание участващият прокурор от ОП- гр.Ямбол поддържа изцяло предявеното обвинение, като счита същото за доказано от обективна и субективна страна. Пледира на подсъдимия да му бъде наложено наказание 1 година лишаване от свобода с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. Иска се кумулативното наказание глоба да бъде определено в размер на 500лв.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със служебно назначен защитник адвокат М.А. ***, чрез която пледира, че при установена и доказана фактическа обстановка прокурора е квалифицирал неправилно извършеното деяние. Прави се искане обвинението да бъде преквалифицирано по чл.304а, вр.с чл.18 ал.1 от НК, тъй като съгласно трайната съдебна практика след като предложения подкуп не е приет от полицейския служител следва да се приеме, че деянието е приключило в стадия на опита. По отношение на вида и размера на наказанието се иска съда да определи двете кумулативни наказания лишаване от свобода и глоба в минималния им размер, поради значителен превес на смегчаващите вината обстоятелства- добри характеристични данни, пълни чистосърдечни самопризнания още на досъдебното производство и сравнително невисоката степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние. Пледира се и за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК относно наказанието лишаване от свобода.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подсъдимият Ю.А.Ю. е роден на ***г., с основно образование, женен, не работи и не е осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № 275780977.

На 6.11.2017г. свидетелите П. К. и Р.Б изпълнявали служебните си задължения. От удостоверения рег. № 18590/14.11.2017г. и № 18591/14.11.2017г. издадени от Началник сектор „КАПОЧР" ОД МВР Ямбол е видно, че свидетелите К. и Б са назначени и работят на длъжността „младши автоконтрольори 1-ва степен" в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" към РУ-Елхово, считано от 1.02.2013г.за първия и от 1.07.2015г.за втория. Част от служебните задължения на свидетелите са използването на автоматични технически средства за контрол за осигуряване безопасността на движението по пътищата, изготвянето на документи свързани с административно наказателната дейност при констатиране на нарушения по пътя. На 6.11.2017г.за времето от 00часа до 24часа св.К. заедно с колегата си св.Б са били наряд и са изпълнявали служебните задължения като част от състав на ППД на път 1-7км.287+700м., в района на с.Кирилово,общ.Елхово.

На 6.11.2017г.подсъдимият Ю. управлявал л.а."Фолксваген Пасат"с ДК № Н 33 89 ВК в посока от гр.Шумен към гр.Свиленград. В автомобила пътувала и съпругата му св.Д Ю.. Около 14 часа се движел на път 1-7км.287+700м., в района на с.Кирилово,общ.Елхово на посоченото място предприел маневра изпреварване на движещия се пред него тежкотоварен автомобил, при наличие на пътен знак забраняващ изпреварването. Виждайки извършеното нарушение от страна на подсъдимия, св.К. му подал сигнал със стоп- палка. Подсъдимият спрял, като след проверка на документите св.К. му обяснил, че за допуснатото от него нарушение на правилата за движение по пътищата ще му състави акт за установяване на административно нарушение и ще му отнеме временно контролния талон. След като чул това подсъдимият Ю. помолил свидетеля вместо да му съставя АУАН да му състави фиш, но получил категоричен отказ. Тогава предложил на св.К. да не му взема талона, а той от своя страна ще почерпи за да се направят полицаите, че не са го видели. Свидетеля и колегата му казали повече да не повдига този въпрос. След това подсъдимият отишъл до съпругата си, която била в автомобила и взел от нея една банкнота от 50лв. Приближил се до полицейския автомобил и през отворената врата на водача пуснал банкнотата между краката на св.К., който го попитал "какво е това" , а подсъдимият отново му казал, че тези пари са за почерпка. Служителите на полицията уведомили оперативния дежурен за станалото и на място пристигнала оперативно- следствена група. Бил е извършен оглед на местопрестъпление и изземване на процесната банкнота с номинал от 50лв.№ БМ 7539823.

Приетата от съда фактическа обстановка е идентична с тази изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, с която подсъдимия е съгласен изцяло. Посочените факти и обстоятелства са установени по безспорен и несъмнен начин от направеното самопризнание на подсъдимия, от показанията на свидетелите П. К., Р.Б и Д Ю., от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, удостоверения рег. № № 18590/14.11.2017г. и № 18591/14.11.2017г. издадени от Началник сектор „КАПОЧР" ОД МВР Ямбол, ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 6.11.2017г. утвърдена от Началник на РУ Елхово и справка за съдимост на подсъдимия, както и от приложеното по делото веществено доказателство- банкнота от 50лв. Посочените гласни и писмени доказателства са безспорни, последователни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите К. и Б напълно кореспондират помежду си, като същите кореспондират и с показанията на свидетелката Д Ю. и обясненията на подсъдимия, както и с направените от негова страна самопризнания на фактите. Кредитира се приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, тъй като същия е изготвен съгласно правилата на НПК. Останалите писмени доказателства представляват официални документи издадени от надлежен орган, поради което съда им дава пълна вяра.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.304а от НК, затова че на 6.11.2017 г. към 14часа на път 1-7км.287+700м. е предложил подкуп - пари в размер на 50 лв., една банкнота с номинал 50лв. на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение, на полицейски орган П.Ж.К. - младши автоконтрольор в РУ-Елхово, за да не извърши действие по служба – да не реализира административна процедура за установяване и налагане на административно наказание по реда на чл.44 ал.3 и чл.52 от ЗАНН на нарушител, за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП.

От обективна страна законодателя е предвидил три форми на изпълнително деяние на престъплението по чл.304а НК – предлагане, обещаване или даване на подкуп. В конкретния случай съдът счита, че подсъдимият е осъществил деянието в първата му форма- предлагане на подкуп, тъй като същия с думи е предложил на полицейския служител К. подкуп- пари за да не му съставя АУАН и да не му задържа контролния талон.

Подсъдимият е субект на престъплението, тъй като при активния подкуп субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Обект на престъплението е свидетеля К., който към момента на извършване на деянието е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 буква „а” от НК. Същия работи на длъжността „младши автоконтрольор 1-ва степен" в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" към РУ-Елхово и част от служебните му задължения са използването на автоматични технически средства за контрол за осигуряване безопасността на движението по пътищата, изготвянето на документи свързани с административно наказателната дейност при констатиране на нарушения по пътя. На инкриминираната дата 6.11.2017г.свидетеля К. заедно с колегата си Б са били назначени в наряд като автопатрулен екипаж .

Подсъдимият е предложил подкуп - банкнота на стойност 50лв. на свидетеля К. в качеството му на "полицейски орган", за да не извърши действия по служба, а именно – да не реализира административна процедура за установяване и налагане на административно наказание по реда на чл.44 ал.3 и чл.52 от ЗАНН на нарушител, за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП.

 От субективна страна подсъдимият Ю. е действал с пряк умисъл, съзнавайки общественопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът не споделя искането на защитника на подсъдимия за преквалифициране на инкриминираното деяние във връзка с чл.18 ал.1 от НК, тъй като изпълнителното деяние е приключило в стадия на опита. Тази разсъждения за съставомерността и довършеността на престъплението "активен подкуп" са правилни, но същите се отнасят единствено за третата форма на изпълнителното деяние - даване на подкуп. Именно при даването на подкупа престъплението е довършено само когато същия е получен, което обаче не е необходимо за първите две форми на изпълнителното деяние- предлагане и обещаване на дар. В случая подсъдимият освен, че е предложил подкуп е преминал и към следващото действие, а именно опит за даване, но тъй като няма такова повдигнато обвинение съдът не взема отношение в тази насока.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид следното:

За извършеното престъпление законът предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода и кумулативно глоба до 15 000лв. На основание чл.373 ал.2, вр.с чл.372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК , предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и постановената осъдителна присъда , съдът следва да определени наказанието при условията на чл.58а НК. В процесния случай са налице два варианта на определяне на наказанието- при условията на чл.58а ал.1 НК или по чл.55 ал.1 т.2 буква „б” от НК. В случая по отношение на подсъдимия не са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, поради което съдът определени наказанието при условията на чл.54 НК и определи същото на 9 месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 НК намали това наказание с една трета и осъди подсъдимия Ю. на 6 година лишаване от свобода. При определяне наказанието се отчете високата степен на обществена опастност на инкриминираното деяние, тъй като със същото се засягат обществените отношения свързани с нарушаване дейността на държавните органи, както и динамиката на този вид престъпления. От друга страна се отчетоха и наличните смегчаващи вината обстоятелства – чистосърдечните му самопризнания още във фазата на досъдебното производство, с което в значителна степен е улеснил разкриваното на обективната истина, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало. В предвид изложеното съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Предвид изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и тежкото материално състояние на подсъдимия му наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 300лв.

С така наложените две комулативни наказания в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

В предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 307 а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението- една банкнота с номинал от 50 лева.

Причини за извършване на деянието са желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин, като избегне налагане на административно наказание, както и съществуващата в обществото ни нагласа, че при нарушаване на ЗДП проблема се решава, чрез даване на подкуп.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: