Мотиви на присъда № 67/ 18.07.2017г.постановена по нохд № 131/17г.по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия С.Г.С. *** за престъпление по чл.124 ал.1 предл.3 от НК, затова че на 4.06.2016г.около 2,30часа в кафе-аперитив "***", находящо се в с.Б., обл.Ямбол, по непредпазливост е причинил смъртта на С. В К. на 64години, в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда- разкъсно- контузна рана в областта на брадичката, чрез нанасяне на удар с юмрук и последвало падане на К. на земята и получаване на тежка закрита черепно- мозъчна травма. На съдебното следствие съдът прие направеното от прокурора на основание чл.287 ал.1 от НПК изменение на обвинението досежно вида на умишлено причинената лека телесна повреда.

Новото обвинение против подс.С. е за същото по вид престъпление по чл.124 ал.1 предл.3 от НК, затова че на 4.06.2016г.около 2,30часа в кафе-аперитив "***", находящо се в с.Б., обл.Ямбол, по непредпазливост е причинил смъртта на С. В К. на 64години, в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда- причиняване на болки и страдания.

По делото са приети са за съвместно разглеглеждане граждански искове от В.К. против подсъдимия С. за сумата от 80 000лева за причинени от престъплението неимуществени вреди и за 1 280лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. В.К. е конституирана в процеса като граждански ищец и частен обвинител.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол поддържа обвинението така както е предявено. Счита за безспорно доказано, че подсъдимият на 4.06.2016г.в с.Б., обл.Ямболска е причинил по непредпазливост смъртта на С. К. в резултат на умишлено причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдание, причинено чрез блъскане в областта на гърдите. В резултат на блъскането пострадалият е паднал на земята, получил е тежка закрита черепно- мозъчна травма и е последвала неговата смърт. Прокурорът прави искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода под средния размер, което да бъде отложено за изтърпяване на основание чл.66 НК. Пледира се и алтернативно, ако се приеме, че деянието е несъставомерно по чл.124 ал.1 от НК, подсъдимият да бъде признат за виновен по чл.122 от НК- за причиняване на смърт по непредпазливост с произтичащите от това законни последици.

Гражданският ищец и частен обвинител К. участва лично и с повереник адвокат С.Т., чрез който поддържа предявеното обвинение. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.По отношение на предявените граждански искове за обезвреда на причинените на страната имуществени и неимуществени вреди се пледира, че същите са доказани изцяло както по основание така и по размер и се иска да бъдат уважени изцяло, така както са предявени. Прави се и искане за присъждане на направените разноски.

Подсъдимият С. участва в съдебно заседание лично и с двама защитници адвокати- М.А. и А.Д., чрез които оспорва обвинението. Твърди се, че падането на пострадалия не е в следствие на блъскане от страна на подсъдимия, а на падане в резултат на алкохолното опИ.е. След анализ на събраните доказателства се сочи, че подсъдимият бутайки пострадалия не му е причинил инкриминираната лека телесна повреда, поради което и обвинението по чл.124 ал.1 НК е несъставомерно. Пледира се и за прилагане разпоредбата на чл.15 НК , тъй като бутайки пострадалия, подсъдимият не би могъл да предвиди, че той ще падне и ще получи тежки увреждания. На това основание се иска подс.С. да бъде изцяло оправдан и да се отхвърлят като неоснователни предявените граждански искове. Оспорва се искането на прокурора за признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.122 от НК, тъй като в този случай се касае за различна фактическа обстановка , която не е предявена от прокурора. Защитниците на подсъдимия пледират алтернативно в случай, че бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание при превес на смегчаващите вината обстоятелства, което да бъде отложено за изтърпяване на основание чл.66 НК. По отношение на предявените граждански искове се твърди, че същите са неоснователни, тъй като са събрани доказателства, че приживе пострадалия и дъщеря му са били отчуждени, не са поддържали почти никакви отношения. На това основание се иска същите да бъдат отхвърлени.

За да постанови присъдата съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Г.С. е роден на ***г***, живее в същия град, със средно образование, не работи и не е осъждан.

Пострадалият С. К. е роден на ***г., женен, но във фактическа раздяла със съпругата си И.К. от дълги години. Има три пълнолетни деца М.Г., В.К. и М.К.. Същия от дълги години работел като пастир в различни села в Ямболска област. От няколко месеца преди инцидента започнал работа в с.Б. в стопанството на св.А.Д., който му предоставил подслон и храна.

На 3.06.2016г. по повод ежегодния събор на с.Б., об.Ямбол подсъдимият отишъл на гости на баба си и дядо си в селото. Около 22 часа отишъл в кафе- аперитив "***", намиращо се в центъра на селото за да се срещне със свои приятели. В заведението седнал на третата маса на терасата на заведението заедно със св.Ю.А. и св.И.С.. По- късно към тях се присъединили свидетелите Г.Е., И.А.С., К.И. и И.К.И., като цялата компания употребявали алкохол. На първата маса на терасата се намирал постр. С. К. и също употребявал алкохол, а св.П. К. обикалял масите и събирал фасове за да пуши. Св.А.Д. помолен от дъщеря си /собственик на заведението/ да затвори заведението отишъл там около 22часа и казал на посочените лица, че влиза вътре в заведението за да си почива. Преди полунощ К.И., брат му И.И. и Ю.А. ***. Около 0,30часа на 4.06.2016г. към компанията на подсъдимия се присъединил и св.М.А.. В един момент, след полунощ С. Казандиев станал, но залитнал и паднал по очи в близост до намиращите се на терасата на заведението кошчета за смет, след което св.Е. и св.А. му помогнали да стане. От падането не е получил увреждания. Тъй като постр.К. вече бил видимо пиян и говорел на висок тон, подсъдимият казал на св.П.К. да го изведе от заведението. Към 2,30 часа К. станал и двамата със св.К. започнали да се дърпат, тъй като първия не е искал да си тръгва. Виждайки това подсъдимият станал, приближил се до К. и му нанесъл силен удар с ръка в областта на брадата, в резултат на което той се олюлял и се хванал за намираща се в близост подпорна колона. Веднага след това подсъдимият блъснал силно С. К. с ръце в областта на гърдите, при което последния паднал по гръб и си ударил главата в областта на задната й част. Главата на пострадалия попаднала на стъпалата на верандата, а тялото и краката на самата веранда. Тъй като при падането не помръднал св.П.К. се обадил на тел.112 за да съобщи за инцидента. Едновременно с това свидетелите уведомили и св.Д., който излизайки видял падналия К., като в това време свидетелите Ю.А., И.К.И. и К.И. ***. Св.П.К. направил опит да премести пострадалия, вдигайки го за раменете и е успял да го премести няколко сантиметра. По- късно пристигнал медицински екип, който констатирал смъртта на пострадалия. На място пристигнали и служители на полицията.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза на труп № 140/ 2016г-. изготвена от вещото лице д-р Ч. е видно, че на С. К. е причинена тежка закрита черепно-мозъчна травма, която се изразява в наличието на масивен субдурален хематом под твърдата мозъчна обвивка в областта на лявата голямомозъчна хемисфера по изпъкналите й повърхности и в тилните и базалните участъци на същата, със силна компресия на мозъка, наличие на множествени контузионни огнища в областта на лявата голямомозъчна хемисфера и умерено изразени огнищни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и наличие на точковидни и кръгловати кръвоизливи по срезните повърхности на мозъка предимно в областта на мозъчния ствол, наличие на кървениста гръбначномозъчна течност в ликворните пътища и мозъчни стомахчета, масивен оток на големия тилен отвор. Установена е и разкъсно- контузна рана в тилната областна главата и в областта на брадичката с масивен хематом под меките черепни покривки в тилните области на главата и контузия на носа с кръвонасядане в областта на дясната му половина с кръвонасядане в областта на долната половина на дясната очница. Установена е и хепертонична болест с хипертрофия на стената на лявата камера, умерено изразена коронаросклероза, оток на белите дробове, остър кръвен застой на всички вътрешни органи и трупна картина на бързо настъпила смърт.

Причината за настъпването на смъртта е тежкият оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол, което е довело до силно затормозяване на функцията на жизненоважните центрове в областта на мозъчния ствол. Това са центъра на дишането и сърдечносъдовия център. Тези изменения се дължат на закрита черепно-мозъчна травма. Непосредствено преди настъпването на смъртта пострадалият е изпаднал в съС.ие на дълбока мозъчна кома. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получената черепно- мозъчната травма и настъпилите усложнения от нея.

Установената черепно- мозъчна травма се дължи на действието на твърд тъп предмет с широка повърхност и добре отговаря да е получена в следствие на падане на пострадалия назад и удряне на главата по повърхността на терена на местопроизшествието. Хематомът в областта на меките черепни покривки в тилната област на главата е получен при това падане на пострадалия назад и удряне на тилната област на главата върху асфалта. В съдебно заседание вещото лице сочи, че такава травма е възможно да бъде получена и при удряне на главата в дървеното стъпало. Кръвонасядането в областта на носа и дясната очница, както и наличието на разкъсно-контузна рана в областта на брадичката ска получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на удари в тези области на тялото на пострадалия.

От показанията на вещото лице д-р Ч. в съдебно заседание е видно, че при блъскане в областта на гърдите на пострадалия са причинени болки и страдание.

От заключението на изготвената химическа експертиза от вещото лице М.М. е видно, че в кръвта на С. К. е установено наличие на алкохол с концентрация 2,44 %.

От заключението на съдебно- психиатричната експертиза е видно, че св.П.К. има изначална умствена изостаналост, лека степен, освен това боледува от психично заболяване параноидна шизофрения. Наличните психични заболявания са хронични, в резултат на тях се нарушават базисните функции на психичната дейност, това са заболявания които променят психичната годност на К. правилно да възприема действителността и правилно да я възпроизвежда, освен това са нарушени неговите възможности за възприемане на фактите, за осмисляне на събитията и разбиране на естеството на всяко явление, за да бъде представено достоверно. В заключение е установено, че П.К. не е в съС.ие да възприема и да възпроизвежда факти и обстоятелства на които е станал свидетел.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните гласни доказателства- показанията на разпитаните свидетели на съдебното следствие Ю.А., И.А.С., К.И., И.К.И. и А.Д., както и показанията им дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, показанията на свидетелите Г.Е. и И.С.С. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на съдебното следствие на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК, частично от обясненията на подсъдимия дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 279 ал.2, вр.с ал.1 т.3 от НПК, от показанията на вещите лица д-р Ч., д-р Д. и М.М., от заключенията на съдебно- медицинската, съдебно- психиатричната и химическата експертизи и от приложените писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

За времето, мястото и авторството на инкриминираното деяние са налице безспорни доказателства, а именно показанията на свидетелите очевидци- М.А., Г.Е. и И.С.С., които сочат, че подсъдимият след като е отишъл до пострадалия първо му нанесъл удар в областта на лицето, при което К. се подпрял на намираща се наблизо подпорна колона и веднага след това подс.С. го блъснал с ръце в областта на гърдите. От блъскането пострадалия паднал от ръста си по гръб и не се помръднал. Св.М.А. на съдебното следствие сочи, че е видял подсъдимия и пострадалия да се дърпат, да се бутат и пострадалия е паднал. Тези негови показания противоречат на тези дадени на досъдебното производство пред съдия само няколко часа след инцидента. Свидетелят обяснява: "С стана и се приближи към С. първо удари С. в лицето според мен. Не видях дали залитна тогава С.. Не видях С. по никакъв начин да замахва към С, но видях, че С след това го блъсна и в резултат на това блъскане С. падна през стълбите." Съдът кредитира показанията на св.А. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на съдебното следствие, тъй като същия е разпитан само няколко часа след инцидента когато спомените от видяното са много по- ясни и точни в сравнение с времето когато дава показания на съдебното следствие една година след инцидента. Св.А. заявява, че поддържа изцяло показанията си от досъдебното производство. Св.И. С.С. сочи в показанията си дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на съдебното следствие: " С. посегна да удари С. и тогава С. бутна С..... и С. падна назад като главата му падна на плочките извън терасата, а краката му останаха на стълбите на терасата. От падането се чу плътен удар." Св.Г.Е. твърди в показанията си дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на съдебното следствие: " ...С. нанесе удар на непознатия господин в областта на лицето, при което този господин се подпря на дървената греда. Тогава този господин посегна с ръка да удари или да се отбрани към С.. В този момент С. бутна непознатия човек в областта на гърдите и корема. Той залитна и падна назад. Когато излязох видях, че човека беше паднал по гръб, главата му насочена надолу, а краката горе на стълбите." Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и напълно си кореспондират помежду си. Свидетелите са разпитани пред съдия няколко часа след инцидента, поради което съдът приема, че същите ясно и точно пресъздават видяната фактическа обстановка. От показанията на свидетелите следва безспорния извод, че подсъдимият първо е ударил пострадалия в областта на лицето,у след това го е блъснал в областта на гърдите и в резултат на това блъскане той паднал и получил травма на главата, причинила смъртта му.

В тази насока не се споделят доводите на защитниците на подсъдимия, че не са налице безспорни доказателства относно причината за падането на пострадалия, дали същия е паднал следствие на изпития алкохол или от блъскането на подсъдимия. Това твърдение се опровергава категорично от показанията на свидетелите очевидци Е., А. и И.С.. Подсъдимият напълно безпричинно е нанесъл първоначално удар в областта на лицето на пострадалия, а след това го блъснал в гърдите. Блъскането е било със значителна сила, тъй като пострадалият е загубил равновесие и е паднал от ръста си назад. В тази насока не се кредитират обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник и прочетени на съдебното следствие, в които твърди, че не е удрял пострадалия в лицето, а единствено леко го бутнал и тъй като мъжа бил много пиян паднал. Тези негови обяснения следва да се приемат като защитна позиция и опит да се оневини, тъй като противоречат на показанията на свидетелите очевидци. Противоречат и на обективните находки по лицето на пострадалия, посочени в съдебно- медицинската експертиза. Вещото лице сочи, че при огледа на трупа на К. е установена разкъсно- контузна рана в областта на брадичката с масивен хематом под меките черепни покривки в тилните области на главата и контузия на носа с кръвонасядане в областта на дясната му половина с кръвонасядане в областта на долната половина на дясната очница. Посочените увреждания безспорно са причинени от подсъдимия, тъй като свидетелите Е. и А. са категорични, че няколко минути преди този инцидент когато са помагали на пострадалия да стане не е имал никакви увреждания по лицето.

Съдът кредитира показанията и на свидетелите А.Д., Ю.А., К.И., И.К. И. и Иван А.С., които не са очевидци на инкриминираното престъпление, но свидетелстват за времето и мястото на извършване на деянието.

Съдът изключва от доказателствения материал показанията на св.П.К. дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4, вр.с ал.1 т.2 от НПК, тъй като заключението на съдебно- психиатричната експертиза е категорично, че психичното съС.ие на свидетеля е такова, че същия не може да възприема и да възпроизвежда факти и обстоятелства на които е станал свидетел. Записаните в протокола за разпит на свидетел показания не биха могли да бъдат на дадени от свидетеля, което се установи и от разпита му на съдебното следствие. По тези съображения съдът не кредитира показанията на св. И.Д.-***, тъй като същите са опосредствени, пресъздаващи казаното му от св.П.К.. Очевидно е, че св.К. не би могъл да разкаже на св.Д. за инцидента по начина по който твърди последния.

Съдът приема за безспорно доказано, че в резултат на блъскането в областта на гърдите подсъдимият е причинил на постр.К. лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК изразяваща се в причиняване на болки и страдание. В тази насока се кредитират показанията на вещото лице съдебния лекар д-р Ч., както и се взема предвид поС.ната съдебна практика, че в резултат на силно блъскане в областта на тялото безспорно на пострадалия се причиняват болки и страдания. Съдът приема, че блъскането е било със значителна сила, тъй като в резултат на него пострадалият е загубил равновесие и е политнал назад.

Безспорно доказана е и причината за настъпилата смърт на постр.К.- в резултат на падането назад е последвало удряне на главата в задната част, което е причинило закрита черепно- мозъчна травма изразяваща се с тежък оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол, което е довело до силно затормозяване на функцията на жизненоважните центрове в областта на мозъчния ствол. Това са центъра на дишането и сърдечносъдовия център. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получената черепно- мозъчната травма и настъпилите усложнения от нея. В тази насока съдът кредитира напълно заключението на съдебно- медицинската експертиза и показанията на вещото лице д-р Ч. в съдебно заседание. Експертното заключение е обективно, компетентно, основано на обективните данни при извършената аутопсия на трупа на пострадалия, поради което за неговата правилност не възникват никакви съмнения.

Съдът отхвърля твърдението на защитниците на подсъдимия, че е възможно процесната черепно- мозъчна травма да е причинена от преместването на тялото на К. от св.П.К., тъй като вещото лице д-р Ч. е категоричен, че тази травма е получена при падането от ръст "като талпа" и съответно не може да бъде получена при вдигането и тътренето на свидетеля.

Напълно се кредитират и заключенията на химическата и психиатричната експертизи, тъй като същите са обективни и компетентни.

При горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият С. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.124 ал.1 предл.3 от НК, тъй като на 4.06.2016г.около 2,30часа в кафе-аперитив "***", находящо се в с.Б., обл.Ямбол, по непредпазливост е причинил смъртта на С. В К. на 64години, в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда- причиняване на болки и страдания.

От обективна страна непредпазливото убийство по чл.124 ал.1 от НК има два резултата - телесна повреда и смърт. Изпълнителното деяние се осъществява чрез въздействие върху организма на жертвата , което е от естество да му причини само увреждане на здравето, което само по себе си не води до летален изход. По- тежкият резултат обаче следва да се намира в пряка връзка с настъпилото увреждане на здравето, тъй като същото поставя началото на един негативен процес на усложнения в здравословното съС.ие на жертвата, който води до смъртта.

По делото е безспорно установено, че подсъдимият С. е блъснал с двете си ръце в областта на гърдите постр.К. и в резултат на това блъскане му е причинил болки и страдания, които по смисъла на чл.130 ал.2 от НК представляват лека телесна повреда.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че блъскайки с ръце пострадалия в областта на гърдите ще му причини травма и е искал настъпването на този общественоопасен резултат.

В резултат на това силно блъскане пострадалия е паднал от цял ръст на пода и ударил главата си на стълбите на терасата на заведението, от който удар получил тежка закрита черепно- мозъчна травма, която е довела до настъпване на тежък оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол, което е довело до силно затормозяване на функцията на жизненоважните центрове в областта на мозъчния ствол. Това са центъра на дишането и сърдечносъдовия център и в резултат на тази травма К. е починал. Налице е причинна връзка между умишлено причинената лека телесна повреда и последващата тежка телесна повреда и смъртта на пострадалия.

По отношение на смъртния резултат подсъдимият е действал с форма на вина небрежност, тъй като същия е целял да причини на пострадалия леката телесна повреда, като не е предвиждал възможното му падане, удрянето на главата му и последвалата смърт, но е бил длъжен и е могъл да предвиди този резултат.

Съдът категорично отхвърля доводите на защитниците на подсъдимия, че извършеното от него деяние не е престъпно , тъй като се касае за случайно деяние по чл.15 от НК. Подсъдимият е бил на 31 години, със средно образование, с нормално психическо и физическо развитие, поради което съдът приема, че същия е бил длъжен да предвиди , че блъскайки пострадалия той може да падне и да получи смъртоносни увреждания.

Не е налице и хипотезата на чл.124 ал.2 от НК, тъй като пострадалият по никакъв начин не е предизвиквал подсъдимия и не е провокирал проявената от него физическа агресия.

Съдът не уважи алтернативното искане на прокурора за квалифициране на деянието по чл.122 НК, тъй като по съображения изложени по- горе прие, че извършеното от С. престъпление осъществява състава престъпление по чл.124 ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимият С. деяние е със сравително висока степен на обществена опастност, тъй като със същото се посяга върху телесната неприкосновеност на личността, а по непредпазливост е причинена и смърт. От друга страна съдът взе предвид като смегчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, частичните самопризнания и процесуалното му поведение на досъдебното производство и на съдебното следствие. По отношение характеристичните данни за подсъдимия съдът взе предвид показанията на св.Росен Тодоров, който сочи, че е семеен приятел с родителите му и го познава отдавна като добър и отговорен млад човек. По тези съображения определи наказанието при превес на смегчаващите вината обстоятелства като го осъди на 2 години лишаване от свобода.

Съдът приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години, тъй като счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода. Очевидно е ,че извършеното от подсъдимия престъпление е инцидентно в неговия живот и следва да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита, чрез налагане на условно наказание.

С така наложеното наказание съдът счита, че в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, тъй като със същото би се постигнала генералната и специалната превенция на закона.

Относно приетите за съвместно разглеждане граждански искове:

От приложеното по делото удостоверение за наследцини № ГС /02- 006042/14.06.2016г. е видно, че гражданската ищца В.К. е дъщеря на пострадалия от престъплението С. К., поради което като негов наследник по права линия е в категорията на лицата имащи право да претендира за репариране на причинени й от престъплението вреди.

При горния изход на делото, тъй като С. е признат за виновен в това, че е причинил смъртта на К. предявените граждански искове за парично обезщетяване на причинени от престъплението имуществени и неимуществени вреди са основателни.

При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, съдът взе предвид обстоятелството, че загубата на баща се преживява тежко. Въпреки , че гражданската ищца е пълнолетна и живее от години разделена от баща си, има свое семейство и отделно домакинство емоционалната връзка между баща и дъщеря е безспорна, а раздялата е болезнена. Между тях са съществували чувства на привързаност и обич. По тези съображения съдът уважи предявения граждански иск за сумата от 30 000лв., като отхвърли същия до размера на 80 000лв. Обезщетение в този размер би репарирал напълно претърпяната скръб и страдание от загубата на близък човек.

При горния изход на делото уважи изцяло предявения граждански иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди в размер на 1280лв. , представляващи разходи за погребението на пострадалия и такива по спазването на християнските ритуали свързани със смъртта / видно от приложените по делото платежни документи- 2 бр.фактури за погребение и паметник/ .

Исковете за имуществени и неимущестмвени вреди са уважени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 4.06.2016г. до окончателното им изплащане.

Причини за извършване на деянието са незачитането на установения правов ред, употребата на алкохол и желанието на подсъдимия да контролира сам ситуацията и да “раздаде правосъдие”.

При горния изход на делото съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски както следва: 1000лв.на гражданския ищец и частен обвинител, 320,24лв.в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол 252лв. и 259 лв.в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС-Ямбол, както и държавна такса в размер на 1251,20лева.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Председател на съдебния състав: