Прокурор Т.Стаматов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 80 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на С.Х.И. депозирана, чрез служебно назначения й защитник адв.П.М. против присъда № 11 от 1.03.2018г.постановена по нохд № 57/2018г.по описа на Районен съд - Елхово.

С обжалваната присъда подсъдимата С.И. е призната за виновна, в това че на 19.02.2018г. в района на 247 гранична пирамида, в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279 ал.1, вр.с чл.54 от НК е осъдена на пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 100лв.

Във въззивната жалба се навеждат бланкетни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. Излагат се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че същото не е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и с наличните смегчаващи вината обстоятелства. На това основание се иска въззивната инстанция да измени присъдата като определи на подсъдимата наказание при условията на чл.55 НК и да замени наказанието лишаване от свобода с пробация, като определи първите две задължителни пробационни мерки.

Участващият по делото прокурор от ЯОП пледира за правилност и обоснованост на обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Въззивницата- подсъдима участва в съдебното заседание лично и чрез служебно назначения й защитник на първата инстанция адв.М., чрез който поддържа жалбата и пледира съдът да я уважи изцяло.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, становищата на защитника на подсъдимата и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.

Подсъдимата С.И. е родена на ***г.в гр.Търговище, българска гражданска е, няма образование и не работи. За периода от 2002г.до 2016г. е осъждана е 12 пъти за извършване на умишлени престъпления, от които 9 пъти за кражби, два пъти за използване на чужд и неистински документ за самоличност и за незаконно преминаване през границата на страната. Последното наказание 1 година и 2 месеца лишаване от свобода е изтърпяно в затвора гр.Сливен на 5.06.2017г.

Подсъдимата не притежава задграничен паспорт. По неустановен по делото начин и време подсъдимата влязла в Република Турция, след което решила да се върне обратно в страната ни. За целта се свързала с лица, които срещу 600евро са се съгласили да я приведат през границата. В изпълнение на договореното на 19.02.2018г.около 15часа подпомогната от неизвестни лица била преведена през границата от Република Турция в Република България в района на 247 гранична пирамида, в землището на с.Голям Дервент. Подсъдимата преодоляла изграденото възпрепятстващо гранично съоръжение с помощта на стълба, като по този начин преминала границата. След получаване на сигнал за нарушаване на държавната граница на място били изпратени служители на ГПУ при РДГП- Елхово. С помощта на специално обучено куче св.Александров- граничен полицай е успял да открие мястото на преминаване, а след това и подсъдимата, която признала, че е преминала през държавната граница.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал частично обясненията на подсъдимата и дадени на съдебното следствие. Самопризнанията на подсъдимата досежно авторството на деянието напълно кореспондират с показанията на св.Александров и приложените по делото писмени доказателства.

Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззивната инстанция и тъй като в жалбата не се изразява несъгласие в тази насока е ненужно да се преповтаря. Напълно обосновано съдът не кредитирал обясненията на подсъдимата в частта й в която сочи, че е имала намерение да премине границата легално и че е смятала, че лицата на които е платила 600евро ще я заведат до някое ГКПП. Това твърдение освен че е нелогично е и невъзможно, тъй като подсъдимата няма валиден задграничен паспорт позволяващ и по легален начин да излезе извън границата на страната ни към Р Турция, както и да влезе отново в страната ни.

Въз основа на горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимата е осъществила с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 19.02.2018 година в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, влязла през границата на страната от РТурция в РБългария, без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимата не е имала необходимия й за преминаване през границата на страната ни от и към Република Турция задграничен паспорт. Действащият граничен режим и ред в Р България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелят А и обясненията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки преминаването през препятстващото съоражение подсъдимата е била наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавала, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да влезе в страната си.

Относно вида и размера на наложените наказания:

Решаващия съд е приел, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при превес на смегчаващите вината обстоятелства, което дори е проява на необосновано снизхождение. Напълно се споделя изложеното от решаващата съдебна инстанция, че смегчаващи вината обстоятелства са единствено частичните самопризнания на подсъдимата и факта че е майка на две малолетни деца. Правилно е прието, че посочените смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни нито е налице изключително такова налагащи приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, каквото е искането във въззивната жалба. Изложеното от защитника като смегчаващо вината обстоятелство- оказано съдействие за разкриване на обективната истина правилно не е прието от съда като такова, тъй като подсъдимата е била заловена почти до мястото на извършване на престъплението от служителите на гранична полиция.

Въззивната инстанция счита, че наложените й две кумулативни наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца и глоба в размер на 100лв. съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на дееца и със същите биха се постигнали целите на наказателната репресия.

Първоначалния " строг" режим на изтърпяване на наказанието е определен в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 "б" от ЗИНЗС.

Законосъобразно не е приложен института на условното осъждане, тъй като са налице законови пречки за това в предвид многобройните предишни осъждания на подсъдимата на наказания лишаване от свобода.

По делото е проведено бързо производство по реда на чл.356 и сл. от НПК, поради което законосъобразно районният съд не е провел разпоредително съдебно заседание в съответствие с разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.4 от НПК, като при разглеждане и решаване на делото са спазени процесуалните срокове.

По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че присъдата следва да бъде изцяло потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Ямболският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11 от 1.03.2018г.постановена по нохд № 57/2018г.по описа на Районен съд- Елхово.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1. 2.