Р Е Ш Е Н И Е

№ 39 2.05.2018г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 4 април 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Петранка Жекова

Членове: Добрин Кючуков

Иван И.

Секретар Ив.Златева

Прокурор Д.Люцканов

Като разгледа докладваното от съдият Жекова

Внохд. № 56 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на К.Г., депозирана чрез защитника му адв.Х.П., против присъда № 25/ 13.02.2018г.постановена по нохд № 46/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника- подсъдим Г. е признат за виновен, в това че на 23.906.2017г.около 17,20 часа в гр.Ямбол, на мост на река Тунджа свързващ бул."Крайречен" и ж.к."Васил Левски" е отнел чужди движими вещи на обща стойност 186 лева от владението на Ж С с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1, вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска същото да бъде намалено по размер.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник от първата инстанция адв.П., чрез който поддържа депозираната жалба. Прави се искане проверяващия съд да измени присъдата по отношение размера на наложеното наказание, като същото бъде намалено.

Участващият по делото прокурор пледира за неоснователност на жалбата и прави искане да се потвръди присъдата на районния съд.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Решаващия съд е приел обосновано и законосъобразно, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства и е постановил да не се събират доказателства по отношение на фактите изложени в обстоятелствената част обвинителния акт.

Правилно и обосновано е приета от първоинстанционния съд следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К.Г. е роден на ***г***, със средно образование и работи като общ работник. Осъждан е както следва:

със споразумение по нохд № 4119/ 2016г. на РС-Пловдив на основание чл. 198 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 от НК на три години лишаване от свобода. на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на това наказание е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на определението в сила т.е. от 11.07.2016г.и

със споразумение по нохд № 1325/2-16г.на РС-Несебър на основание чл. 198 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 от НК на три години лишаване от свобода. на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на това наказание е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на определението в сила т.е. от 25.08.2016г.

На 23.06.2017г.около17,30часа подсъдимият движейки се по моста на река Тунджа свързващ бул."Крайречен" и ж.к."Васил Левски" видял, че св.Ж С има златен синджир със златна плочка и решил да ги отнеме. За целта се приближил до нея, с ръка хванал здраво синджира и рязко го издърпал. В резултат на тази употребена сила синджира се скъсал и останал в ръката на подсъдимия, който побягнал в посока към бл.10 в ж.к."В.Левски". Няколко дни по- късно подсъдимият получил заем от 80лв. от св.Й.С като дал в залог отнетия златен синджир. Свидетелят от своя страна предал в залог процесния синджир в заложна къща "Голдън груп АХ" ЕООД Ямбол за сумата от 95лв.

След като подсъдимият е разкрит от органите на полицията, управителя на заложната къща св.М.Н предал доброволно златния синджир тежащ 2,5 грама предмет на обвинението и същия е възстановен на собственика му св. С.

Златния синджир и златната плочка тежат общо 3 грама и са изработени от 14 каратово злато. От протокола за доброволно предаване е видно, че синджира тежи 2,5 грама. Общата стойност на отнетите вещи е 186лв., като един грам злато струва 62лева.

Районният съд е приел същата фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция. Тъй като подсъдимият признава изцяло вината си, не спори по фактите и доказателства съдът намира за ненужно да преповтаря направения от районния съд правен анализ на събраните доказателства.

Събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и напълно си кореспондират помежду си, поради което правилно районния съд ги е кредитирал при постановяването на присъдата и е приел, че същите са достатъчни за пълното изясняване на фактическата обстановка.

При така установена фактическа обстановка районният съд е направил правилни правни изводи, като е приел ,че подс.К.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.198 ал.1 НК, тъй като на инкриминираната дата и място е отнел от владението на Ж С златен синджир и плочка с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като е безспорно установено, че подсъдимият е отнел от владението на С процесните вещи без нейно съгласие, като за да ги отнеме е употребил сила издърпвайки силно с ръка синджира. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е осъществил своя фактическа власт върху отнетите вещи , разпореждайки се с тях.

Деянието е осъществено и от субективна страна, като подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е имал за цел да отнеме златните накити, съзнавал е ,че свидетелката не му ги дава доброволно и именно с цел да ги отнеме е употребил сила.

По отношение на наложеното наказание :

При определяне вида и размера на наложеното наказание районният съд е отчел всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е наложил едно справедливо наказание съответстващо както на степента на обществената опастност на подсъдимия така и на деянието. Като смегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат младата възраст на подсъдимия, възстановяване на по- голямата част от отнетите вещи макар и не от самия него, ниската стойност на предмета на престъплението. Правилно е прието, че тези смегчаващи вината обстоятелства са многобройни и при определяне на наказанието дори минималния му размер от три години лишаване от свобода същото ще се окаже несъразмерно тежко и не би съответствало нито на степента на обществената опастност на деянието нито на личността на подсъдимия. В тази насока наложеното наказание 1 година лишаване от свобода е справедливо и съответно както на личността на подсъдимия така и на степента на обществената опастност на деянието.

В тази насока жалбата на подсъдимия е неоснователна, тъй като не са налице основания за намаляване на определеното от съда наказание. Освен изложените смегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат и отегчаващите, а именно високата степен на обществената опастност на деянието, динамиката на този вид престъпления, както и факта че подсъдимият е извършил грабежа в изпитателния срок на предходни две осъждания също за грабежи. В предвид изложеното ако съда намали размера на наказанието, то същото не би оказало възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото и би било проява на необосновано снизхождение. В пледоарията си защитника на подсъдимия аргументира искането за намаляване размера на наказанието с това, че същия следва да изтърпи и наложените му условни наказания, но това обстоятелство е извън настоящата въззивна проверка и съда счита, че не следва да взема отношение по този довод.

Районният съд правилно е определил подсъдимия да изтърпи наложеното му наказание при първоначален общ режим, тъй като същия до настоящия момент не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода и размера на същото е под 5 години, т.е. не е налице нито една от хипотезите на чл.57 ал.1 т.1, 2 от ЗИНЗС.

С така наложеното наказание биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

Всички направени по делото разноски законосъобразно са възложени на подсъдимия, при горния изход на делото.

По изложените съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а процесната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна и като такава следва да бъде изцяло потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25/ 13.02.2018г.постановена по нохд № 46/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.