ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №150 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.396, ал.1 ГПК.

Образувано по частна жалба на "ТИВАС СПЕД" ЕООД гр.София с ЕИК 201736719 против Определение №1309/18.04.2018 г., постановено по ч.гр.д.№1467/2018 г. по описа на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК 203743897, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, обл.Ямбол, ж.к.”Възраждане” №63, вх.В, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.М.М., със съдебен адрес:***, кант.№* – адв. И.С. *** против „ТИВАС СПЕД” ЕООД с ЕИК 201736719, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.”Рилски езера” №4, ет.2 представлявано от управителя Т.И.В. по чл.327,ал.1 от ТЗ за сумата от 2040,00 лв., представляваща незаплатена транспортна услуга с товарен автомобил СТ 9186 ВРН от Германия до Франция на 07.03.2016г., за която услуга е издадена данъчна фактура № 1000000014 от 07.03.2016г., както и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД, мораторна лихва за забава в размер на 437,57лв. върху главницата, за периода на забава от 07.03.2016г. до датата на подаване на иска в съда, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на ЗАПОР на върху всички банкови сметки открити на името на „ТИВАС СПЕД” ЕООД във всички търговски банки в страната до размера на цената на исковете.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че сумата по цитираната и приложена към молбата на молителя фактура е платена на същия ден, в който е издадена фактурата, като са приложени доказателства за извършеното плащане. Сочи се още, че самия молител на 26.04.2018 г. е депозирал молба до ЧСИ по образуваното въз основа на обезпечителната заповед изп.дело, с която е поискал неговото прекратяване, тъй като задължението му е изплатено в пълен размер. При тези съображения частния жалбоподател счита, че не са налице предпоставките на чл.391 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск при липса на материално правните предпоставки за неговото уважаване. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Въззиваемата страна „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 203743897 е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за липса на правен интерес от подаване на частната жалба. Сочи, че при депозиране на молбата за обезпечение на бъдещ иск е допусната грешка и е приложена фактура, по която е извършено плащане. Именно поради тази причина са поискали "прекратяване на изпълнителното дело и да не се предприемат действия по представената обезпечителна заповед". В отговора е направено изрично признание на извършеното плащане по процесната фактура. Поради изложеното считат, че за жалбоподателя липсва правен интерес от подаване на частната жалба, с оглед на което и не следва да му бъдат присъждани разноски. Молят за оставяне на частната жалба без уважение. Към отговора са приложени молба до ЧСИ с искане за прекратяване на изп.производство и уведомление от ЧСИ, че е издадено постановление за прекратяване на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната частна жалба е с правно основание чл.396, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, допустима е тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок, а преценена по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Определение №1309/18.04.2018 г., постановено по ч.гр.д.№1467/2018 г. по описа на ЯРС, е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК 203743897, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, обл.Ямбол, ж.к.”Възраждане” № 63, вх.В, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.М.М., със съдебен адрес:***, кант.№* – адв. И.С. *** против „ТИВАС СПЕД” ЕООД с ЕИК 201736719, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.”Рилски езера” №4, ет.2 представлявано от управителя Т.И.В. по чл.327,ал.1 от ТЗ за сумата от 2040,00 лв., представляваща незаплатена транспортна услуга с товарен автомобил СТ 9186 ВРН от Германия до Франция на 07.03.2016г., за която услуга е издадена данъчна фактура № 1000000014 от 07.03.2016г., както и на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, мораторна лихва за забава в размер на 437,57лв върху главницата, за периода на забава от 07.03.2016г. до датата на подаване на иска в съда, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на ЗАПОР на върху всички банкови сметки открити на името на „ТИВАС СПЕД” ЕООД във всички търговски банки в страната до размера на цената на исковете.

В мотивите си първоинстанционният съд, за да допусне исканото обезпечение е приел, че са налице условията на чл.391 от ГПК.

Страните по делото не спорят, а и от приложените към частната жалба и отговора писмени доказателства се установява, че сумата по цитираната и приложена към молбата на молителя за допускане на обезпечение фактура е платена на същия ден, в който е издадена фактурата. Не е спорно, че образуваното въз основа на обезпечителната заповед изп.дело е прекратено по молба на взискателя по него, но прекратяването е станало след като до длъжника е изпратено съобщение за наложен запор върху негова банкова сметка.

***тва, атакуваното в настоящото производство определение се прецени за неправилно.

За да бъде допуснато обезпечение на един иск, законът създава задължение за решаващия съд да провери дали ищецът има право за обезпечаване на иска, т.е. дали искът е допустим, дали е вероятно основателен и дали е налице интерес от обезпечаването - без него ще се затрудни или ще се окаже невъзможно реализирането на правата по решението.

В конкретния случай, от съвпадащите волеизявления на двете страни, подкрепени и от ангажираните пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява несъмнено, че бъдещия иск е вероятно неоснователен и това е така, тъй като претендираната по процесната фактура сума е платена на същия ден, в който е издадена фактурата. Липсата на неразплатено задължение по фактурата прави неоснователна и заявената претенция за мораторна лихва с оглед акцесорния й характер.

Само изложеното до тук е достатъчно за да бъде отхвърлена молбата на „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД гр.Ямбол за допускане на търсеното обезпечение.

Не могат да бъдат споделени твърденията на въззиваемата страна за липса на правен интерес от подадената частна жалба, мотивирано с твърдение за прекратяване на изп.производство, образувано въз основа на обезпечителната заповед. Така заявените твърдения не намират опора в закона. Само прекратяването на изп.производство безспорно не води до липса на правен интерес у лицето, спрямо което е издадена обезпечителна заповед да я атакува най-малкото поради факта, че последната засяга правната му сфера и във всеки един момент може да послужи за образуване на ново изп.производство.

Предвид на горното, Окръжният съд, като взе предвид доказателствата по делото и наведените в частната жалба на въззивника доводи, намира същата за основателна и като такава да бъде уважена, а атакуваното определение - да бъде отменено, като се отхвърли молбата за допускане на търсеното обезпечение.

При този изход на делото въззивника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 420 лв.(в т.ч. 15 лв. - ДТ за ч.ж. и 405 лв. - адв.възнаграждение).

Водим от изложеното Ямболският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №1309/18.04.2018 г., постановено по ч.гр.д.№1467/2018 г. по описа на ЯРС, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК 203743897, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, обл.Ямбол, ж.к.”Възраждане” № 63, вх.В, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.М.М., със съдебен адрес:***, кант.№* – адв. И.С. *** да бъде допуснато обезпечение на бъдещия му иск против „ТИВАС СПЕД” ЕООД с ЕИК 201736719, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.”Рилски езера” №4, ет.2 представлявано от управителя Т.И.В. по чл.327,ал.1 от ТЗ за сумата от 2040,00 лв., представляваща незаплатена транспортна услуга с товарен автомобил СТ 9186 ВРН от Германия до Франция на 07.03.2016г., за която услуга е издадена данъчна фактура № 1000000014 от 07.03.2016г., както и на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, мораторна лихва за забава в размер на 437,57лв. върху главницата, за периода на забава от 07.03.2016г. до датата на подаване на иска в съда, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на ЗАПОР на върху всички банкови сметки открити на името на „ТИВАС СПЕД” ЕООД във всички търговски банки в страната до размера на цената на исковете.

ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед от 18.04.2018 г., издадена въз основа на Определение №1309/18.04.2018 г., постановено по ч.гр.д.№1467/2018 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „ХДМ ТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК 203743897, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, обл.Ямбол, ж.к.”Възраждане” № 63, вх.В, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.М.М., със съдебен адрес:***, кант.№* – адв. И.С. *** да заплати на „ТИВАС СПЕД” ЕООД с ЕИК 201736719, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.”Рилски езера” №4, ет.2 представлявано от управителя Т.И.В. направените по делото разноски в размер на 420 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.