О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
10.05.2018г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, първи състав
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. ч.гр.дело №130 по описа за 2018г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК, вр с чл. 250, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Макроадванс“ АД гр.София, представлявано от изпълнителния директор В.С., срещу Определение №1059/15.03.2018г., постановено по ч.гр.д. №39/2018 г. по описа на ЯРС, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за допълване на издадената по делото заповед №51/08.01.2018г. по чл. 410 ГПК.
Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон. Сочи, че заповедта за изпълнение му е връчена на 21.02.2018г., като молбата за допълване на заповедта е подадена на 26.02.2018 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 250 ГПК. Отделно от това навежда, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.3 ГПК и съгласно чл. 415, ал.1, т.2 ГПК дружеството-заявител е подало искова молба за установяване на вземането си, при което заповедта за изпълнение не е влязла в сила и срокът за допълването й не е изтекъл. Моли за отмяна на определението и за допълване на издадената заповед за изпълнение относно сумата 192.20 лв., представляваща непогасен остатък от неустойка за неизпълнение по чл.10 от Договор за потребителски кредит № 2712/14.11.2016г.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт.
За да се произнесе по същество, ЯОС съобрази следното от фактическа и правна страна:
Заповедното производство пред ЯРС е образувано по заявление на “Макроадванс“ АД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Р.Щ. *** за дължима от нея сума от общо 673.32 лв., от която обща сума - 404.18лв. - главница, 44.38лв. - договорна лихва, 32.56лв. - законна лихва за забава върху просрочената главница и 192.20лв. - непогасен остатък от неустойка по чл. 10 от сключен между страните договор за потребителски кредит от 14.11.2016г.
ЯРС е издал заповед за изпълнение №51/08.01.2018г., с която е присъдил на заявителя главницата от 404.18лв. и лихвите от съответно 44.38лв. и 32.56лв., като е пропуснал да се произнесе по заявлението в частта му за неустойката.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което с разпореждане от 12.02.2018г. заповедният съд е дал указания на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.
Заявителят е представил доказателства по делото, че в едномесечния срок от съобщението е предявил иска за установяване на вземането си, като същевременно е депозирал молба от 26.02.2018г., с която е поискал от ЯРС да допълни заповедта за изпълнение в частта на исканата неустойка от 192.20 лв.
По тази молба ЯРС е произнесъл обжалваното определение, с което е приел, че молбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 250 ГПК, броен от датата на издаване на заповедта - 08.01.2018г., когато същата е влязла в сила. Поради това е оставил молбата без разглеждане.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно разясненията, дадени в т.7 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, заповедният съд е длъжен да се произнесе по молба за поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт. В случая искането е за допълване на заповедта за изпълнение, като приложим е редът по чл. 250 ГПК. Съгласно тази разпоредба, молбата за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението (заповедта за изпълнение) или от влизането му в сила. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не подлежи на връчване на заявителя, или срокът за допълване тече от влизане в сила на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. В случая по делото е установено, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, след като длъжникът не е намерен на адреса и по месторабота, и след залепване на уведомление. В този случай, разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установява задължение за съда да даде указания на заявителя да предяви иска за установяване на вземането си, като едва след предявяване на иска и постановяване на съдебното решение по него, заповедта за изпълнение влиза в сила. От данните по делото е установено, че заявителят, сега частен жалбоподател, е предявил установителния иск за вземането си, по който предстои постановяване на решение, следователно издадената в негова полза заповед за изпълнение не е влязла в сила и срокът за допълването й не е изтекъл към момента на подаване на молбата за допълване на заповедта. Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК влиза в сила от деня на издаването й, тъй като този извод не е в съгласие с разпоредбата на чл. 416 ГПК, във вр.с чл. 415, ал.1, т. 2. ГПК.
С оглед изложеното, ЯОС намира, че обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на ЯРС за произнасяне по същество на молбата по чл. 250 ГПК.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №1059/15.03.2018г., постановено по ч.гр.д. №39/2018г. по описа на Ямболски районен съд.
ВРЪЩА на ЯРС ч.гр.д. №39/2018г. за произнасяне по същество по молбата по чл.250 ГПК на “Макроадванс“ АД гр.София за допълване на заповед за изпълнение №51/08.01.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.