О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

                                           30.04.2018 г.       гр.Ямбол

 

   Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

   на…тридесети…април…….две хиляди и осемнадесета година

   в закрито заседание в следния състав:

                                                    Председател: Добрин Кючуков

                                                           Членове: Николай Иванов

                                                                           Галина Вълчанова

 секретар                                              

 като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

 възз.ч.гр.д. № 120 по описа на 2018 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба, депозирана от Г.К.Д. чрез пълномощника му адв.Ж.Г. против определение № 1231/4.04.2018 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 1023/2018 г. по описа на ЯРС като се иска отмяна на определението и връщане на делото за предприемане на последващи процесуални действия. Жалбоподателят счита, че дадените му от районния съд указания е изпълнил с конкретизираща молба, в която посочва, че предявеният от него иск е с правно основание чл.124 от ГПК, а правният интерес е приключилата административна процедура по заявяване за възстановяване на земеделска земя в землището на с.Роза, т.е. заявена, но без да е приключила с влязъл в сила акт на органа – мълчалив отказ на ПК „Тунджа“. Подробно са описани имотите, чието възстановяване се иска по граници и площ, но номера не могат да бъдат посочени, тъй като към миналия момент не са имали и поради същата причина не може да бъдат представени данъчни оценки и скици, както и да се посочи цена на иска. Счита се, че не следва да бъдат изпълнявани дадените указания от съда след като е предявен иск по чл.124 от ГПК, а не иск по ЗСПЗЗ.

ЯОС след като се запозна с частната жалба, оплакванията в нея и с гр.д.№ 1023/2018 г. по описа на ЯРС, намира същата за допустима – подадена в срок от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество съдът намира жалбата за изцяло неоснователна по следните съображения:

Пред ЯРС Г.К.Д. е депозирал искова молба с ответник ОСЗ „Тунджа-Ямбол“ и с петитум: да се приеме за установено, че в качеството на наследник на Г. П. Д. ищецът има заявена, но невъзстановена земеделска земя от 130,093 дка в землището на с.Роза. Изложени са следните фактически обстоятелства: с две решения на ПК „Тунджа“ през 1998 г. на името на наследодателя Д. са възстановени 51,007 дка земеделска земя в землището на с.Роза и 5,025 дка гора в землището на с.Окоп. Не се посочва претендираните с исковата молба земеделски земи част ли са от вече възстановените или не са били предмет на възстановяване по някоя преписка. Ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на иска, тъй като всички наследници на наследодателя Д. са заявили за възстановяване на притежаваната от него земя в срока по ЗСПЗЗ, което означава, че административната процедура е започнала, но не е приключила с влязъл в сила акт и се позовава на ТР № 4/14.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС за допустимостта на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.

ЯРС с разпореждане от 16.03.2018 г. е оставил без движение исковата молба и дал указания да се отстранят следните нередовности: ищецът да конкретизира дали предявява иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ или предявява иск по чл.124 ал.1 ГПК, да приведе исковата молба съгласно изискванията като в обстоятелствената част изложи обстоятелства, на които основава иска си и да формира петитум, да посочи цена на иска, да представи удостоверение за данъчна оценка на недвижимите имоти и документ за внесена държавна такса, да обоснове правния си интерес от търсената защита по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ като приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част. В отговор на това разпореждане ищецът е депозирал молба за отстраняване на нередовностите, които районният съд е счел, че не са отстранени и прекратил производството с атакувания акт. Ищецът е заявил, че предявява иск по чл.124 от ГПК като правният интерес е приключило реституционно производство по ЗСПЗЗ, което обаче не е приключило с влязло в сила решение на ОСЗ „Тунджа“ и именно за това през м.август 2016 г. е отправил запитване за всички образувани преписки, на което няма отговор.

Настоящият състав счита, че определението за прекратяване на производството следва да бъде отменено и делото бъде върнато, за да бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, тъй като районния съд е дал непълни и некоректни такива. Действително е налице противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум на иска. Ищецът в качеството си на наследник на лице, притежавало земеделска земя преди кооперирането й, чието възстановяване желае има възможност да заяви претенциите си в административно производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ или в установително производство по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Производството по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ се инициира от недоволния от постановено решение на ОСЗ с жалба в 14 дневен срок, насочена против съответната ОСЗ, с изрично посочване на решението и преписката, по която е постановено, както и мотивите за обжалването. Производството е безплатно, а спорът се изразява в несъгласие на лицето жалбоподател относно постановеното от ОСЗ невъзстановяване или възстановяване /но в различен обем, в нови, а не в стари граници и т.н./ на заявеното право на собственост върху земеделска земя.

Производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е исково и установително, когато между наследниците на едно лице е възникнал спор за материално право. Тогава, както посочва ищецът в исковата си молба следва съгласно ТР № 4/14.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС да обоснове правния си интерес като следва своевременно да е подал заявление в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ или да има висящо административно производство по чл.14 ал.1-3 от ЗСПЗЗ, или окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ. Страни в установителното производство са заинтересованите лица, за които е възникнал спорът за материално право. Това производство е безспорно по оценяем иск и с дължима ДТ, а цената му се определя съобразно правилото на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, както е постановено в определение № 593/23.09.2015 г. по д.№ 4126/2015 г., ВКС, ГК, IV ГО.

Тъй като ищецът в случая е изложил разнопосочни твърдения в исковата си молба, които не кореспондират със заявеното искане в нейния петитум, след връщане на делото, районният съд следва да остави без движение производството и да даде указания на ищеца предвид посочения ответник ОСЗ „Тунджа-Ямбол“ да посочи изрично решение на ОСЗ ли обжалва, като конкретизира кое е то, както и преписката, по която е издадено и какво е искането му в този случай до съда по отношение на това решение или претендира разрешаване на спор за материално право по отношение на посочената земеделска земя, срещу кои физически лица е претенцията му и на какви обстоятелства се основава по отношение на ответниците, да посочи цена на иска в съответствие с чл.69 ал.1 т.2 от ГПК и внесе съответната ДТ. Едва след конкретизиране на тези обстоятелства, районният съд ще може да определи правната квалификация на заявената претенция и да направи преценка за нейната допустимост. Като не е сторил това съдът е прекратил преждевременно производството без да изясни основните въпроси по предявената претенция, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за изпълнение на указанията, дадени в настоящите мотиви.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1231/4.04.2018 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 1023/2018 г. по описа на ЯРС и ВРЪЩА делото за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателя пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.