О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                            12.04.2018 г.               гр.Ямбол

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    І-ви въззивен граждански състав

на       12     април       2018   година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                    2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №52  по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение на "ХЕЛИО-ТУР-С" АД с ЕИК 102004621,  подадено чрез пълномощници адв.П.С. и адв.Ж.К. от ЯАК, на основание чл.423 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№577/2017 г. по описа на ЕРС.  

Във възражението се сочи, че при справка в деловодството на ЕРС случайно узнали за образуваното ч.гр.д.№577/2017 г. и издадените по същото заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на "П и К ГРУП СОЗОПОЛ" ЕООД. Твърдят, че дружеството не е надлежно уведомено за издадените срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като същите изобщо не са им връчвани по установения в закона ред по чл.418, ал.5 ГПК. При справка в публичен имотен регистър при АВ установили, че на 13.10.2017 г. е наложена възбрана от ЧСИ per.№** И Б. с район на действие Б*, върху недвижими имоти, собственост на дружеството. Възбраната е наложена по образувано по описа па ЧСИ изпълнително производство №20178000400937 в полза на взискател - "П и К ГРУП СОЗОПОЛ" ЕООД, т.е. от заявителя по образуваното пред ЕРС заповедно производство има предприети принудителни действия по посоченото изпълнително дело. Искат от съда да приеме депозираното възражение и направеното с него искане за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед по ч.гр.д.№577/2017 г. по описа на ЕРС и делото се върне на ЕРС с указания за продължаването му по реда на чл.415, ал.1 ГПК. В допълнително депозирана молба "ХЕЛИО-ТУР-С" АД са заявили, че на 06.12.2017 г. са получили съобщение от ЧСИ per.№** И. Б. с район на действие Б., за прекратяване на изпълнително производство №20178000400937 по молба на взискателя.

От ответника по възражението "П и К ГРУП СОЗОПОЛ" ЕООД в законовия едноседмичен срок е депозиран писмен отговор, чрез пълномощника адв.К..Г. от САК. Заявеното становище е за недопустимост на възражението, поради липса на правен интерес от същото. Сочи се, че възражението по чл.423 ГПК е преждевременно подадено, преди изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл.414 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не е била връчвана на длъжника от СИ, нито му е връчвана ПДИ, а изпълнителното дело е прекратено преди да бъде връчена ПДИ. При това положение срока по чл.414 ГПК за длъжника не само не е изтекъл, но не е започнал да тече. Иска се възражението да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено. Заявени са и съображения по същество, в случай, че съдът не уважи възражението по допустимостта. Заявена е претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

ЯОС, като прецени доводите във възражението и отговора и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ч.гр.д.№577/2017 г. по описа на ЕРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в полза на заявителя "П и К ГРУП СОЗОПОЛ" ЕООД против длъжника "ХЕЛИО-ТУР-С" АД за сумата от 913 374,48 лв., от които 861 674,04 лв. - главница и 51 700,44 лв. -  неустойка за периода от 16.06.2016 г. до 22.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, дължима по Договор за извършване на строително-монтажни работи от 03.05.2016 г. с нотариална заверка на подписите, както и сумата от 38 267,49 лв., представляващи направени съдебни и деловодни разноски. Заявеното искане е уважено и по делото е издадена е Заповед №1271/07.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Между страните не е спорно, че въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е било образувано изпълнително производство №20178000400937 по описа на ЧСИ per.№** И. Б. с район на действие Б., което е било прекратено по молба на взискателя, без на длъжника да са връчвани ПДИ и Заповедта за изпълнение. Посочените обстоятелства са удостоверени и в писмо, изх.№00028/03.01.2018 г. на ЧСИ per.№*** И. Б.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

При преценка за допустимост на възражението, настоящия съд приема, че възражението е недопустимо, поради липса на правен интерес, тъй като е подадено преждевременно.

Съгласно  чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК.

В процесния случай, в депозираното възражение, длъжникът се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, твърдейки, че  заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

Както бе посочено по-горе страните по делото не спорят, а и доказателствата са в тази насока, че връчване по описания ред на чл.418, ал.5 ГПК на заповедта за изпълнение не е извършено. Безспорно е установено по делото, че образуваното въз основа на заповедта и ИЛ изпълнително производство е било прекратено по молба на взискателя, без на длъжника да са връчвани ПДИ и Заповедта за изпълнение. При това положение срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК не само не е изтекъл, а все още не е започнал да тече и в тази връзка липсва интерес от провеждане на производство по чл.423 ГПК.

В Определение №731/29.10.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№2995/2013 г., I т.о. е прието, че възражението по чл.423, ал.1 ГПК е уреден процесуален ред за длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, поради лимитативно определени от нормата причини да сезира съда. Произнасянето по това възражение, респективно неговото уважаване е процесуална предпоставка за развитие на производството и прилагане на правните последици от валидно подаденото възражение срещу заповедта – уредени изрично от ал.4 на текста, тъй като подаването на възражението в пределите на едномесечния срок има за правна последица валидност на сезирането на съда. След като не е била връчена заповед по чл.417 ГПК, за длъжника не е налице правен интерес от заведено искане по чл.423 ГПК, който предполага изтичане на преклузивния срок, указан в нормата. В случая страната разполага с правната възможност да се защити в заповедното производство чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК, т.е. изрично да заяви недължимостта на сумата по заповедта, за което законът не изисква никакви допълнителни условия.

При всичко изложено до тук, възражението на "ХЕЛИО-ТУР-С" АД по чл.423 ГПК, като недопустимо, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Искането на "ХЕЛИО-ТУР-С" АД за спиране на незабавното изпълнение по издадената заповед за изпълнение не следва да се разглежда. Същото би могло да бъде разгледано само в случай, че бе прието възражението по чл.423 ГПК, като съгласно нормата на чл.423, ал.4 ГПК компетентен е първоинстанционния съд.

При този изход на производството, "П и К ГРУП СОЗОПОЛ" ЕООД имат право да им се присъдят разноските за настоящото производство предвид наличието на надлежно искане в тази насока. Съдът обаче на присъжда разноски на страната, поради липса на доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Ямболски окръжен съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението "ХЕЛИО-ТУР-С" АД с ЕИК 102004621, подадено чрез пълномощници адв.П.С. и адв.Ж.К. от ЯАК, на основание чл.423 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№577/2017 г. по описа на ЕРС. 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№52/2018 г. по описа на ЯОС.

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.