Производството пред
ЯОС е образувано по искова молба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД
/“ПРО“ ЕАД/ гр.София против „Технострой инженеринг
99“ АД гр.Ямбол, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца причинени вреди вследствие
наложено обезпечение с определение № 70/6.02.2008 г. по ч.гр.д.№ 167/2008 г. на
ЯРС и евентуален иск да бъде осъден да му заплати обезщетение за това, че го е
лишил противозаконно да ползва собствения си имот, представляващ подробно
описана сграда за обществено хранене – столова „Лада“ с идентификатор
51500.502.552.2 на адрес гр.Несебър – нов град, в периода 22.09.2012 г. до
9.05.2013 г. в размер на 9919,41 лв. и в периода 28.03.2016 г. до 15.03.2017 г.
в размер на 15224,14 лв., като претенцията е предявена частично в общ размер
25143,55 лв. от общия размер дължимо обезщетение за двата периода в размер
249516,13 лв. Обезщетението за периода 22.09.2012 г. до 9.05.2013 г. се
претендира вследствие на наложено обезпечение и евентуално като неоснователно
обогатяване, а обезщетението за периода 28.03.2016 г. до 15.03.2017 г. се
претендира като неоснователно обогатяване.
В първото по делото
заседание пълномощникът на ответното дружество възрази относно родовата
подсъдност на предявените искове като счита, че същите са с цена подсъдна на
районен съд.
Въз основа на така
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, съдът квалифицира иска за
обезщетението за периода 22.09.2012 г. до 9.05.2013 г. вследствие на наложено
обезпечение с правно основание чл.403 от ГПК за сумата 9919,41 лв. и евентуален
иск като неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД, а иска за
обезщетението за периода 28.03.2016 г. до 15.03.2017 г. като неоснователно
обогатяване обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 15224,14 лв.
Предявени са два иска всеки с цена под 25 000 лв. и макар, както твърди
ищеца да са претендирани сумите като обезщетение за
два периода общо в размер 25143,55 лв. частично, претенциите са предявени на
различни основания, а дори да бяха предявени на едно основание, заявеният
период е различен и самостоятелен. Предвид изложеното съдът счита, че съгласно
чл.104 т.4 от ГПК предявените искове не са родово подсъдни на окръжен, а на
районен съд, на който следва да бъдат изпратени за разглеждане.
На основание
изложеното, ЯОС
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 330/2017 г. по описа на ЯОС.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Ямболски районен
съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните пред АС Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: