гр.Ямбол........25.05........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................петнадесети...май……….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив против решение № 136/13.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 4817/2017 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е признал за установено, че М.П.М. не дължи на дружеството сумата 487,27 лв., представляваща сума за електрическа енергия допълнително начислена за периода 4.09.-30.10.2017 г. Иска се отмяната на този акт и отхвърляне на предявения иск.
Счита се, че съдът неправилно е възприел, че извършеното преизчисляване на сметката на клиента е неоснователно, тъй като не е спазена процедурата на чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ и протоколът не е връчен с обратна разписка на клиента. Според въззивника редът е този по Общите условия и той е спазен, а разпоредбата от ПИКЕЕ, на която се позовава районния съд е отменена с решение № 1500/2017 г. на ВАС и чл.47 от ПИКЕЕ е неприложим. Районният съд не се е съобразил със задължителната съдебна практика – решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1650/2014 г., I г.о., в което е призната възможността за преизчисление на сметки за минал период при спазване на процедурата в ПИКЕЕ. Надлежно е съставен констативен протокол на основание чл.63 от ОУ и той отговаря на всички изисквания. Установено е, че върху СТИ е извършена нерегламентирана външна намеса, довела до по-малко отчитане на консумираната ел.енергия и съответно преизчисляване и корекция на сметката на клиента, с оглед на което процесната сума е реално дължима на дружеството. Направено е и възражение за адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, което се счита завишено предвид фактическата и правна сложност на правния спор.
В законоустановения срок ищецът по делото не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не изпраща представител, а преди това е депозирал писмено
становище, че поддържа въззивната си жалба и исканията в нея.
Въззиваемият, редовно призован не се
явява, а чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството по гр.д.№ 4817/2017
г. по описа на ЯРС е образувано по исковата молба на М.П.М.
против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 487,27 лв., представляваща стойността на начислена от ответното дружество
потребена, неотчетена и неплатена електроенергия за обект в гр. Ямбол, ж.к. „Г.
Бенковски“ № 3, ет.11, ап.44, на клиент с клиентски № 1001438191. Ищецът твърди, че през
м.декември 2017 г. узнал, че му е начислено задължение в размер на 487,27 лв.
след извършена на 30.10.2017 г. проверка на меренето на ел.енергията в обекта,
при която било констатирано, че електромерът не отчитал, за което бил съставен
констативен протокол, т.е. била
извършена корекция на сметка за периода от 04.09.2017
г. до 30.10.2017 г. - за 56 дни. Ищецът счита, че не дължи начислената сума, тъй като не е уведомяван
по никакъв начин за извършената проверка на електромера, не е присъствал на
нея, нито негов представител; че не му е връчван констативен протокол №
393809/30.10.2017 г., не е спазена разпоредбата на чл.53, ал.2 от ПИКЕЕ, тъй като
операторът е извършил проверката в отсъствието на потребителя; че в нарушение
на чл. 54, ал.1 и чл.63 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на дружеството и на чл. 47, ал.2 и ал.4 от ПИКЕЕ
не му е връчван констативния протокол, което е довело до ограничаване на
правото му да бъде информиран за начина на извършване на корекцията. Твърди се
нарушение на чл.54, ал.2, т.1 от ОУ на ЕВН ЕР, на чл.98а, ал.2, т.“б“, б.“а“ от
ЗЕ, на чл.45, ал.1 ПИКЕЕ. Ответникът е начислил корекция за период от 56 дни, без да е обосновал как е
формиран този период, като по този начин, чрез едностранно изчисляване и
коригиране на сметките, се дава възможност доставчикът да получи цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя ел.енергия.
Становището на ответника е изразено
в отговора на исковата молба и същото е, че искът е изцяло неоснователен, тъй
като сумата е начислена в съответствие с чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ вр.чл.48 от ПИКЕЕ вр.чл.51, ал.1 ПИКЕЕ вр.чл.48, ал.1 ПИКЕЕ; съставен
е констативен
протокол от 30.10.2017 г. в присъствието на клиента и полицейски служител,
който съдържа всички изискуеми реквизити и е съставен при спазване на всички
законови изисквания съгласно чл.63 от ОУ, а след проверката е възстановена от служител на
ответника правилната схема на свързване на електромера съгласно чл. 48, ал.2 от
ПИКЕЕ. Копие
от констативния протокол е връчено на клиента с писмо с обратна разписка
съобразно ОУ на ЕВН ЕР, както и е изпратено до клиента писмо с изх.№ 7215478/01.12.2017 г., с което
е бил уведомен за извършената корекция при напълно спазени изисквания на ПИКЕЕ.
С исковата си молба ищецът е
представил писмото, с което ЕВН ЕС го уведомява, че при извършена проверка на
30.10.2017 г. на меренето на ел.енергия на ползвания от него обект, е
констатирано неотчитане на електромера, за което е съставен констативен
протокол и това се дължи на дадени на късо токови вериги. Уведомен е, че на основание чл.48 ал.2 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ
ще му бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода 4.09.2017 г. – до
30.10.2017 г., за 56 дни, а допълнително начислената сума е 487,27 лв.
Ответното дружество е представило
констативен протокол № 393809/30.10.2017 г. за извършена техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване, съставен от двама ел.монтьори
служители на дружеството. Установено е, че е шунтиран електромера чрез мост със
сечение 6 кв.мм между входа на входящ предпазител /панцер/ и изходящ
предпазител, като нормалната схема на свързване е възстановена. Отразено е, че
е присъствал представител на клиента – П. С. Т. и двама полицаи от РУП Ямбол. В
края протоколът е подписан от двамата служители извършили проверката, а на
мястото на „присъствали на проверката“ е положен само един подпис при
предвидени три. Направено е отбелязване и на двете хипотези, предвидени за
съставяне и подписване на протокола: „поради това, че клиента /негов
представител/ не беше открит“ и „поради отказ на клиента да подпише протоколът
е съставен в присъствието на свидетели“.
Във връзка с твърдението си, че
констативният протокол е връчен на ищеца-клиент, ответникът е представил копие
на плик с клеймо 1.12.2017 г. и разписка за връщане на подателя с отбелязване
„пратката не е потърсена от получателя“ с клеймо 28.12.2017 г. Ответникът е
представил още справката за коригиране на сметката и съставената фактура за
процесната сума на корекцията в размер 487,27 лв.
Пред първата инстанция е била
назначена, изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че констатациите, отразени
в процесния констативен
протокол отразяват извършена неправомерна техническа манипулация, изразяваща се
в добавяне на паралелна захранваща линия посредством монтаж на проводник със
сечение от 6 кв.мм между входа и изхода на токовата верига. В такъв случай електромерът
не може да отчете реално консумирания ток, тъй като част от него протича през
шунтовия проводник и няма да се регистрира като консумация, а другата част
преминава през средството за търговско измерване и се регистрира като
консумация, което състояние води до нереални показания на електромера. Вещото лице дава заключение също така, че изчисленията
за коригиране на сметката за ел.енергия за 56 дни е правилно извършено от ответника по методиката за
изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, в съответствие с
изискванията на чл. 48, ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ. Остойностяването на
неизмереното количество ел.енергия в приложената по делото справка за корекция
на сметка е извършено съгласно изискванията на чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ. Вещото лице не може да определи началният
момент на въздействие и на неточно отчитане на ел.енергия, тъй като манипулацията е
външна за електромера, моментът на въздействието би могъл косвено да се
определи на база наличие на загуби вследствие на непълно измерване, обуславящи
разлика между балансиращия електромер и подотчетните електромери или чрез
анализ на товарния профил на потребителя, с последващо извършване на
проверката. Датата за началния момент
би била сигурна, ако в деня на въздействието е
извършена и самата проверка на място и това се констатира. Само при тези обстоятелства може
с категоричност да се твърди, че това е началната дата на въздействие, а в
случая тази проверка е извършена от ответника 56 дни по-късно от сочената
начална дата на въздействие. В останалите случаи се касае за косвен анализ на началната дата на
въздействие /на база наличие на загуби вследствие на непълно измерване,
обуславящи разлика между балансиращия електромер и подотчетните електромери или
чрез анализ на товарния профил на потребителя, с последващо извършване на
проверката/.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивнита жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл.124 от ГПК – отрицателен установителен иск за това, че ищецът М. не дължи на
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.
Пловдив сумата 487,27 лв.,
представляваща корекция на сметката му за ел.енергия. За да уважи ищцовата
претенция районният съд е приел, че не са налице предпоставките за извършване
на корекция на сметката на клиента, тъй като не е доказано по никакъв начин, че
началната дата за корекция на сметката е началната дата на извършване на
манипулацията, както и че не е спазена процедурата на чл.47 от ПИКЕЕ за
връчване на констативния протокол.
Действително, както и въззивникът
твърди в жалбата си, районният съд е приел нарушение при връчването на
констативния протокол като се е позовал на разпоредбата на на чл.47 от ПИКЕЕ,
която е отменена с решение № 1500/2017 г. на ВАС, ДВ бр.15/14.02.2017 г. Т.е.
тази разпоредба не е била в сила към момента на процесното събитие и към
момента на постановяване на атакуваното решение. Отмяната на тази разпоредба
обаче не освобождава ответното дружество да уведоми клиента си за извършената
проверка и съставянето на констативен протокол за това. Съгласно чл.63 ал.3 от
действащите Общи условия на ЕР ЮГ ЕАД в случаите, когато констативният протокол
е съставен в отсъствието на клиента и/или той откаже да го подпише, същият се
съставя в присъствието на свидетели и се изпраща на клиента с препоръчано писмо
с обратна разписка като се счита връчен от деня на неговото получаване. Съдът
счита, че в случая от начина, по който е съставен констативния протокол от
30.10.2017 г. следва да се приеме, че е бил съставен в отсъствие на клиента,
без присъствие на негов представител и без свидетели. Както се посочи по-горе в
края на протокола е направено отбелязване и на двете хипотези, предвидени за
съставяне и подписване на протокола: „поради това, че клиента /негов
представител/ не беше открит“ и „поради отказ на клиента да подпише протоколът
е съставен в присъствието на свидетели“, поради което следва да се приеме, че е
налице хипотезата на съставяне на протокол в отсъствие на клиента, но не е
подписан от свидетели съгласно чл.63 ал.2 от ОУ. Дори да не е подписан от
свидетели, ответникът е бил длъжен съгласно собствените си правила по чл.63
ал.3 от ОУ да изпрати констативния протокол на клиента с обратна разписка.
Такива доказателства ответникът не е представил, а обратната разписка от
1.12.2017 г., адресирана до ищеца, първо не може да се приеме, че се отнася до
констативния протокол от 30.10.2017 г., а е по-скоро до писмото за корекция на
сметката от същата дата и второ не е получено, тъй като е отразено, че пратката
не потърсена и е върната на подателя. Следва да се отбележи също и че въпреки
изписването в констативния протокол на имена на двама полицаи, присъствали на
проверката на 30.10.2017 г., съгласно правилото на 48 ал.2 от ПИКЕЕ, същият не
е подписан от тях, както гласи тази разпоредба, т.е. следва да се приеме, че
пороците на констативния протокол от 30.10.2017 г. са налице още при
съставянето му и този документ категорично не е връчен на клиента.
Второинстанционният съд споделя
изцяло изводите на първата инстанция относно недоказаността на началната дата
на манипулация по електромера, която е приета и за начална дата на корекция на
сметката. Съгласно чл.49 от ПИКЕЕ корекциите се извършват за период от датата
на установяване на повредата или неточна работа на тарифния превключвател до
датата на отчетен период с коректно измерване, но за не повече от 90 дни. В
нито едно от становищата си било по писмения отговор на исковата молба и после
в процеса или дори във въззивната жалба, ответникът не посочва по каква причина
е избрана за начало на коригиращия период датата 4.09.2017 г. Вещото лице по
изслушаната по делото експертиза не може да даде отговор на въпроса дали действително датата на въздействие върху електромера е
04.09.2017 г., от която ответникът е започнал да начислява служебно ел.енергия,
а това би
могло със сигурност да се каже, ако в деня на въздействието е извършена и самата
проверка на място и това се констатира. Липсват каквито и да било твърдения и доказателства, установяващи дори при косвен анализ началната дата на въздействие, а при неустановена начална дата на периода, за
който се извършва корекцията на сметката, би се стигнало до неправомерно
начисляване на ел.енергия, която вече правилно е била начислена и заплатена.
От всичко изложено до тук, съдът
прави извода, че ответното дружество е извършило по ненадлежен начин корекцията
на сметката за ел.енергия на ищеца и не доказва, че процесната сума е дължима
от него, поради което районният съд правилно е уважил отрицателния
установителен иск и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното
производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените пред настоящия съд разноски в размер 300 лв., като не се споделя
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възнаграждението за адвоката на въззиваемия е по
размер, отговарящо на минималния такъв, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/9.07.2004 г. и не следва да бъде намаляно като прекомерно, имайки предвид и
фактическата и правна сложност на делото.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/13.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4817/2017 г. по описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив да заплати на М.П.М. с посочени данни направените
разноски пред въззивния съд в размер 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.