Р Е Ш
Е Н И
Е
№
23.05.2018г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 08.05.2018година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор Л.
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 108 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на прокурор при
Районна прокуратура - гр.Ямбол, който от името на Прокуратурата на Република
България е обжалвал Решение №131/07.03.2018г. на ЯРС по гр.д. №4685/2017г., с
което по предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на ищеца Х.Х.К. *** 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 13.12.2017г.
Оплакването във въззивната жалба
е за неправилност на решението на ЯРС. Въззивникът изтъква, че за да бъде
присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ, е необходимо да са налице и елементите
на общата деликтна отговорност, а именно - претърпени вреди и пряка причинна
връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от правозащитните
органи. Твърдението е, че в случая тези елементи не са налице, тъй като събраните
по делото доказателства не установяват действително търпени от ищеца
неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу него
наказателно производство, приключило с прекратяване на досъдебното
производство. Според въззивника от доказателствата по делото не може да се
направи обоснован извод, че ищецът е преживял негативни емоции, стрес и
притеснения, които да са пряка и непосредствена последица от незаконните
действия на прокуратурата в резултат на повдигнатото му обвинение по чл.293а,
вр. с чл.26, ал.1 НК. По делото не било установено по категоричен начин, че
воденото наказателно производство срещу ищеца е придобило публичност и самото
обвинение е станало достояние на широк кръг от съгражданите на ищеца, че е
настъпила промяна в начина на живот на ищеца и е било повлияно здравословното
му състояние, не били установени интензитета на търпяните от ищеца болки и
страдания. Показанията на разпитания по делото свидетел не следвало да бъдат
приети безкритично, а и същият не посочил конкретни данни за увреждане на
доброто име и престиж на ищеца, не посочил конкретни лица, които са променили
отношението си към ищеца, а поднесъл фактите изключително общо. На следващо
място въззивникът счита, че определеният размер на обезщетението е завишен и не
съответства на критерия за справедливост, дефиниран в разпоредбата на чл.52
ЗЗД.
По тези съображения, които могат
да се приемат като оплакване за нарушение на материалния закон, въззивникът
моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция и да постанови ново решение,
с което изцяло да бъде отхвърлен предявения иск или алтернативно – да бъде
определен по-нисък размер на обезщетението.
В о.с.з. въззивната жалба се
поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол.
Въззиваемият Х.К., действащ чрез
адв.В.К., с депозирания отговор на въззивната жалба и в с.з. е изразил
становище, според което решението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно, постановено въз основа на всички доказателства по делото,
установяващи, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са му причинени
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания, стрес, унижения, душевен
дискомфорт, които правилно районният съд е оценил на стойност 2 500лв.
Въззиваемият е заявил претенция за присъждане на разноските пред настоящата
инстанция.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
С исковата си молба
ищецът Х.Х.К. ***, е предявил против Прокуратурата на Република България иск по
чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление, за което образуваното наказателно производство
по отношение на ищеца е прекратено с влязло в сила постановление. Ищецът е
претендирал присъждането на сумата 2 500в. като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от обвинението, изразили се в негативни изживявания -
депресия, потиснатост, страх от наказание, влошаване на здравословното
състояние от повишено кръвно налягане, дискредитиране сред близки, съседи и
приятели; притеснения, свързани с присмех и съжаление от страна на околните.
Върху обезщетенията ищецът е поискал присъждане и на законната лихва, считано
от 13.12.2017г., както и разноските по делото.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е оспорил иска изцяло като неоснователен. Възраженията са,
че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не
е придобило стабилност, че ищецът не е представил доказателства, които да
установяват действително търпените от него вреди като пряк резултат от
обвинението, както и че търсеният размер на вредите не е съобразен с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на
събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Безспорно установено
е, че с Постановление от 12.12.2013г. на прокурор при ЯРП е образувано досъдебно
производство №122/2013г. по описа на ОД на МВР-Ямбол срещу ищеца Х.К., за
извършено от него престъпление по чл.293а от НК за това дали след като е осъден
да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт, в продължение на
една година от влизането му в сила, не е изпълнил задължението си към
кредитора, въпреки наличие на парични средства и имущество за това. С
Постановление от 30.01.2015г. на прокурор при ЯРП досъдебното производство е
изпратено по компетентност на Районна прокуратура гр.Елхово. Първоначално
разследването е провеждано от ОД на МВР-Ямбол, след което с Постановление от
09.03.2015г. на Окръжния прокурор на ЯОП е било възложено на ОСлО в ЯОП. В хода
на разследването с Постановление от 27.06.2016г. на следовател в ОСлО в ЯОП Х.К.
е привлечен като обвиняем за извършване на престъплението по чл.293а, вр. с
чл.26, ал.1 НК за това, че в периода от 15.06.2011г. до 16.04.2014г. в
гр.Елхово, при условията на продължавано престъпление, след като е осъден да
заплати парично задължение с влязъл в сила съдебен акт, в продължение на една
година от влизането му в сила, не е изпълнил задължението си в общ размер от 2
626,66лв. към различни кредитори, въпреки налични парични средства за
това. Видно от материалите по
приложеното досъдебно производство, в хода му са извършени множество
процесуално-следствени действия - изискани са множество справки от държавни
органи и от търговски банки, разпитани са свидетели, назначени са експертизи.
На 05.07.2016г. и на 04.04.2017г. обвинението е било предявено на ищеца.
С Постановление от 25.05.2017г.
на прокурор от ЕРП, на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр.с чл. 24, ал.1, т.1
НПК, е прекратено наказателното производство, водено срещу Х.К., тъй като не е
установено същият да е извършил деянието от субективна страна. Постановлението
за прекратяване на ДП е връчено на адвоката на ищеца на 05.12.2017г., няма
данни да е обжалвано и е влязло в сила на 13.12.2017г.
Разпитаният по
делото свидетел А.М. е дал показания,
според които ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно производство.
Същият бил притеснен и изплашен от предстоящо наказание и от това, че няма да
има кой да се грижи за детето му, получил сърдечни проблеми и се наложило да
бъде воден в болница. Хората в гр.Елхово научили за обвинението, обсъждали го и
се отдръпнали от К..
При тези фактически
данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил иска за неимуществени вреди изцяло в
предявения размер за сумата от 2 500лв. За да постанови този резултат, съдът е
приел, че от незаконното обвинение за ищеца са настъпили неимуществени вреди,
изразили се в обичайните в подобни случаи негативни преживявания - стрес и
притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, рефлектиращи
върху честта и достойнството и обичайния начин на живот на лицето. Съдът е кредитирал
и показанията на разпитания свидетел относно промяната в поведението на ищеца и
влошаване на здравословното му състояние, а при определяне размера на
обезщетението по справедливост, е съобразил тежестта на обвинението, сравнително
дългата продължителност на наказателното производство, най-леката мярка за
процесуална принуда и настъпилата негативна промяна в начина на живот на ищеца,
повлияването върху здравословното му състояние и интензитета на търпените болки и страдания. Върху размера на
обезщетението съдът е присъдил законната лихва, считано от 13.12.2017г. -
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
ЯОС намира, че
обжалваното решение на първата инстанция е валидно и допустимо, а преценено с
оглед оплакванията в жалбата същото е правилно като резултат. Съображенията за
този извод са следните:
Съгласно действащата
разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. При
определяне размера на обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът
следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно -
настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а
съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД
неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
"справедливост", съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС на
преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на
наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и
цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху
лицето, което претендира обезщетение. Налице е и практика на ВКС, формирана с
Решение №388/2013г. по гр.д. №1030/2012г. на IV г.о., съгласно която при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по
чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Според
ВКС, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. На поставения въпрос е даден отговор от ВКС, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, и личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
С оглед тези
разяснения на закона и съдебната практика на ВКС, окръжният съд намира за
правилен извода на първата инстанция, че предявеният иск за неимуществени вреди
е доказан по своето основание. От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че срещу Х.К. е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от
общ характер по НК, за което предвиденото от закона наказание е лишаване от
свобода до една година или пробация. С влязло в сила постановление на ЕРП
наказателното производство срещу ищеца е прекратено, поради несъставомерност на
деянието, което означава, че същото не е извършено от ищеца и което обосновава
извод за незаконност на обвинението по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
пораждащо в полза на К. право на обезщетение за вредите, претърпени по повод
незаконното обвинение. В случая за присъждане на обезщетението за неимуществени
вреди са изпълнение и останалите законови условия, а именно настъпили за лицето
вреди и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Последните
са се проявили в нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и
страдания, изразили се в притеснение и безпокойство от наказателната репресия,
страх от наказание, препятстване обичайния начин на живот на ищеца и на
социалното му общуване. За нарушеното емоционално равновесие на ищеца и за
компрометирането му в гр.Елхово като член на обществото, е свидетелствал и
св.Моллов. За тези вреди, които са присъщи на всеки човек, свидетелските
показания са преценяват от окръжния съд като логични и достоверни, и се
кредитират, тъй като не са оборени с други доказателства.
Неоснователно е
оплакването на Прокуратурата за липса на доказателства, установяващи причинната
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените по-горе
претърпени от него вреди. Както вече се посочи, съобразно обвързващата съдебно
практика на ВКС, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи, като за
обсъжданите вреди по делото са събрани и гласни доказателства.
Досежно размера на
обезщетението, като съобрази, че повдигнатото и поддържано спрямо ищеца
обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, че
наказателното преследване е продължило в период от около 4 години, който
надхвърля разумния срок, най-леката
приложена мярка за неотклонение, възрастта и социалното положение на ищеца,
естествено претърпените страх и неудобство, препятстване на обичайния начин на
живот и накърняване на доброто му име като член на обществото, които не са в
размери, надхвърлящи обичайното, настоящият въззивен състав на окръжния съд
приема, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде
обезщетен със сумата 2 500лв. Този размер в най-пълна степен съответства на
характера и интензитета на търпените болки и страдания и на вида на упражнената
спрямо него процесуална принуда, и се явява справедлив, съобразно изискването
на чл. 52 ЗЗД. Върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва от
влизане в сила на прекратителното постановление, в случая 13.12.2017г.
Като е присъдил
обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законната
лихва, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са наведените
в жалбата доводи, че при присъждане на обезщетението следва да се прецени само
срока от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното
производство, който в случая е 11м., т.е. не надхвърля разумния срок. В Решение
№187/13.06.2012г. по гр.д.№1215/2011г., III Г.О., ВКС е приел, че изразът “обвинение в извършване на престъпление“
трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния
му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а в последствие производството е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление или не е извършено от
лицето, е осъществен фактическият състав на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. Такъв е
именно разглежданият случай. Срещу ищеца е образувано наказателно производство,
по което по-късно му е повдигнато обвинение и наказателното производство е било
прекратено. С това са настъпили условията за ангажиране на отговорността на съответния
правозащитен орган за целия период на разследването.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция, право на разноските за въззивното
производство има въззиваемата страна Х.К., на който следвада се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800лв.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №131/07.03.2018г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №4685/2017г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул. "Витоша"№2, представлявана от главния прокурор С. Ц., ДА ЗАПЛАТИ
на Х.Х.К., с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, направените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 800 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.