гр.Ямбол........28.05........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................петнадесети...май……….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на И.Й.Н. *** против решение № 70/2.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 2746/2017 г. по описа на РС Ямбол, с което е осъдена да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД главница 429,93 лв., договорна лихва 9,96 лв., законната лихва и разноски в заповедното и исковото производство /вдействителност атакуваното решение е постановено по установителен, а не осъдителен иск/. Иска се отмяната на този акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъде назначен служебен защитник на жалбоподателката.
Счита се, че съдът е постановил решението при допуснати процесуални нарушения като не е назначил на ответницата Н. служебен защитник, както е поискала. В хода на първоинстанционното производство Н. е депозирала до съда искане за назначаване на служебен защитник и е представила доказателства за това, че е в лошо здравословно състояние. Съдът е изискал други доказателства, с които е започнала да се снабдява, получила е няколко съобщения от съда междувременно без да разбира и в крайна сметка е постановено решението, с което е осъдена, но не е получила изричен отговор от съда по искането си за служебен защитник.
Излагат се съображения и относно фактическата
обстановка по иска против Н., който се счита за неоснователен, тъй като в
действителност е бил сключен договор за заем с друга фирма и от името на друго
лице. Парите Н. получила от
приятелката си Г.Ж., която
работи в „Сити Кеш“ ООД, но формалностите по договора били урудуни чрез
фирмата. Нито приятелката, нито фирмата са известили жалбоподателката за
отношенията им с фирмата, която я съди. Съпругът на
жалбоподателката е плащал паричните вноски и тя счита, че не дължи суми на
дружеството ищец.
В законоустановения срок ответникът по делото е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и
необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се
подробни съображения за това, че всички съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени доказателства,
въз основа на което е постановил и своя акт. Искането за допускане на свидетел
пред въззивния съд се счита за преклудирано.
В съдебно заседание страните редовно
призовани не се явяват и не изпращат представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
Производството по гр.д.№ 2746/2017
г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с искане да бъде прието за установено, че И.Й.Н. дължи на
дружеството суми: 429,93 лева – главница, 160,21 лева –
договорна лихва за периода от 26.05.2015 г. до 26.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 26.05.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение в производство по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1695/2017 г. Дружеството обосновава твърденията си с това, че е
придобило вземането по силата на цесия от 16.09.2016 г.
от „СИТИ КЕШ“
ООД, от което пък Н. на 30.01.2015 г. е взела
кредит като е сключила договор за кредит за 1700 лв. Неизплатения остатък от
кредита, включително и дължимите лихви, ищецът е придобил по цесия, за което Н.
била уведомена от цесионера по силата на дадените му за това пълномощия от
цедента, макар и пратката да била с отбелязване, не не е потърсена.
Пред районния съд жалбоподателката
не е депозирала писмен отговор и не е представила доказателства.
С исковата си молба ищецът е
представил договор за паричен заем № 14518/30.01.2015
г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответницата Н., по който й е отпуснат заем в размер на 1 700 лв., с размер на погасителната вноска
87,97 лв., при 21 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част
от договора и лихва в размер на 3,34 % месечно. Датата на първото плащане е
06.02.2015 г., а на последното – 26.06.2015 г., а общо дължимата сума от заемателя е в размер на
1 847,41 лв. С подписването на договора заемополучателят е удостоверил получаването на
сумата. Адресът
за кореспонденция, посочен от ответницата в договора за заем е гр. Ямбол, ул.
„Руен“ 12, вх.А, ет.2, ап.4, а
съгласно чл.17, ал.1 от представените общи условия по
договори за заем на „Сити Кеш“ ООД, в сила от 29.08.2014 г., всички писма,
покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за получени и
узнати от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени при подписването на договора за заем, изпратени по факс или имейл
адрес, посочени за заемателя в искането за заем, а за заемодателя – в договора
за заем.
Представен е и сключен договор за цесия от
16.09.2016 г. между „Сити Кеш“ ООД и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
по силата на който заемодателят на Н.
е прехвърлил на ищцовото дружество вземания, описани в Приложение №
1, където под
№ 910 фигурира името на ответницата. Поради това съдът счита, че по делото е
доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между цедента и
ответницата, както и наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата
на който вземанията срещу ответницата са прехвърлени на цесионера „ЕОС Матрикс“
ЕООД. По силата на изрично пълномощно от 16.09.2016 г., цедентът е упълномощил
цесионера с правата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като го е овластил от негово име да
уведоми длъжниците за извършената цесия. На 12.04.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изпратил на Н. уведомително писмо, в
което е посочено, че е кредитор на задълженията й по процесния договор за паричен
заем в резултат на извършена цесия, като я е поканил да заплати дължимите суми
доброволно в 7-дневен срок. Уведомлението е било изпратено на посочения от
ответницата адрес за кореспонденция в договора за паричен заем, видно от
известието за доставяне, но се е върнало непотърсено.
От назначената и изслушана
съдебно-икономическа експертиза се установява, че задължението на Н. по договора за паричен заем е
в размер 429,93 лв. главница, както и договорна лихва
за процесния период от 26.05.2015 г. до 26.06.2015 г. в размер на 9,96 лв. и това задължение не е заплатено на дружеството-ищец.
Въз основа на описаните събрани по
делото доказателства районният съд е постановил атакуваното решение като е приел за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1695/2017 г. на ЯРС, а именно: сумата от 429,93 лв. главница и сумата от 9,96
лв. – договорна лихва за периода от 26.05.2015 г. до 26.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 26.05.2017 г. до окончателното изплащане., а искът е отхвърлен за горницата над сумата от 9,96 лв. до сумата от
160,21 лв. – договорна лихва за процесния период, в която част решението не е обжалвано.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивнита жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, неизплатено от
ответника на ищеца, за което последният се е снабдил със заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. От обсъдените писмени доказателства се установява, че
жалбоподателката Н. има неизплатено задължение по договор за заем към „СИТИ КЕШ“ ООД, което
дружеството е прехвърлило по договор за цесия на въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Въззивницата нито пред първата, нито пред настоящата инстанция представя
доказателства във връзка с твърденията си, че е взела сумите в заем от
физическо лице, а чрез фирма са оформили договора, т.е. не е сключвала договор
за заем със „Сити Кеш“ ООД. Налице е договор от 30.01.2015
г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответницата Н. за
отпусната й сума в заем, от което безспорно следва, че това дружество е нейният
кредитор. Кредиторът по договора за заем по надлежния ред е сключил с ищцовото
дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД договор за цесия, по който остатъкът от задължението
на Н. е прехвърлено на същото. Въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на Н. за това, че не е знаела за сменения кредитор и за сключения
между двете дружества договор за прехвърляне на вземането й. Съгласно съдебната
практика изразена в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №
3/16.04.2014 г. по гр.д.№ 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99 ал.4 от ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска съгласно чл.235 ал.3 от ГПК.
Действително в случая не са налице доказателства, установяващи надлежното
уведомяване на длъжника Н. за извършената цесия, тъй като неполучаване на
уведомлението не може да се приеме за такова доказателство. От друга страна
обаче следва да се приеме, че Н. е надлежно уведомена посредством връчването на
препис от исковата молба в настоящото производство и това обстоятелство следва
да бъде взето предвид съгласно чл.235 ал.3 от ГПК.
Предвид
изложеното следва се приеме за доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на цесия, валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията
срещу ответницата са прехвърлени на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. След като е възприел същата фактическа обстановка
и е направил същите правни изовид, въззивният съд счита, че районният съд е
постановил правилно и обосновано решение, което следва да се потвърди.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/2.02.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 2746/2017 г. по описа на РС Ямбол в обжалваната му част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.