В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 08 май 2018 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гражд.дело № 46 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н.Й.И. ***, чрез пълномощника адв.Ж.Г. от ЯАК против Решение №781/14.12.2017 г., постановено по гр.д.№3159/2017 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Й.И., ЕГН **********, че дължи на «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2175/2017 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 760,97 лв. - главница, 25 лв. - такса разходи, 146,24 лв. – лихва за забава за периода 13.09.2014 – 27.06.2017 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.06.2017 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н.Й.И., ЕГН **********, да заплати на «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от 43,06 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 176,67 лв. – разноски за настоящата иснтанция.

ОСЪЖДА «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на Н.Й.И., ЕГН ********** сумата от 204,69 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 255,86 лв. – разноски за настоящата инстанция.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно. Изложени са подробни съображения. Изразено е несъгласие с изводите на ЯРС, че въззивницата е надлежно уведомена за извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Заявени са и твърдения за неправилност на изводите на ЯРС, за неоснователност на заявеното възражение за нищожност на договорни клаузи поради неравноправност. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски за заповедното производство и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата страна "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София, чрез юрисконсулта Й.Й. е депозиран писмен отговор по въззивната жалба, в който е заявено становище за неоснователност на същата. Изложени са подробни съображения, въз основа на които считат атакуваното решение за законосъобразно и правилно. Иска се потвърждаване на атакуваното решение, съответно отхвърляне на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение за адвокат.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з. В писмено становище оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция, в т.ч. и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

По подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д.№2175/2017 г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, разпореждайки длъжника Н.Й.И. *** да заплати на кредитора сумите: 760,97 лв. – главница; 714,84 лв. - договорна лихва за периода 13.11.2012 г. - 30.07.2013 г.; 25 лв. - такса разходи; 408,35 лв. - лихва за забава за периода 13.09.2014 г. - 27.06.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 27.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото 38,18 лв. - ДТ и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В предвидения в чл.414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

По делото е представено копие от договор за паричен заем от 02.10.2012 г., по силата на който кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предал на заемателя Н.И. сумата от 800 лв., като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 43 седмични вноски от по 39,51 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 210 %, както и уговорен общ размер на всички плащания – 1698, 93 лв. Приложени са и ОУ към договора, които по силата на чл.2, ал.2 от същия са приети от заемателя.

Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - в качеството на продавач и „АСВ“ ООД - в качеството на купувач, по силата на който страните се споразумели продавачът да прехвърли на купувача станалите ликвидни изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, които ще се индивидуализират в приложение 1, неразделна част от договора. По силата на чл.4.9. продавачът се задължил да изпрати писмени уведомления на длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение 1 от купувача. Приложено е и Потвърждение от продавача, без дата.

Ищецът е приложил още и Препис – извлечение от Приложение 1 от 01.09.2013 г. към договора за цесия от 16.11.2010 г., в което под номер 591 е вписано името на длъжника Н.Й.И., дата на договор 01.10.2012 г., както и са посочени дължимите суми.

Представено е и уведомително писмо с дата 06.06.2017 г. за извършено прехвърляне на вземанията отправено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД , чрез „АСВ“ ЕАД до Н.И.. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и е върната, като непотърсена от получателя.

Приложено е и пълномощно, без дата, подписано от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на което е упълномощен ищеца да уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по вземания на дружеството, възникнали по договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно сключения на 16.11.2010 г. договор за цесия.

По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че общия размер на извършените плащания от ответницата по договора за кредит е 420 лв. Размерът на лихвата е изчислен в два варианта – само върху размера на главницата – 323,14 лв. и втори - върху главницата и лихвата така, както е изчислявано и съответно претендирано от ищеца – 585,22 лв. Съобразно двата варианта вещото лице е посочило и два варианта за размера на дължимите суми.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

При преценка по същество - решението се прецени за правилно.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът е претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумите, подробно описани в исковата молба, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2175/2017 г. по описа на ЯРС.

В хода на първоинстанционното производство ищеца е предприел изменение на предявения иск, чрез намаляване размера на претенцията за лихва за забава за периода 13.09.2014 г. - 27.06.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, който иск да се счита предявен за сумата 146,24 лв. и чрез оттегляне на претенцията за договорна лихва за периода 13.11.2012 г. - 30.07.2013 г. в размер на 714,84 лв. Заявеното изменение на иска е прието от първостепенния съд с протоколно определение от о.с.з. от 05.12.2017 г.

Предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В конкретния случай е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

Преценката на първостепенния съд за основателност на предявените искове е правилна, изложените от ЯРС мотиви се споделят, като на осн. чл.272 ГПК въззивния съд ги възприема и препраща към тях. Установената по делото от първостепенния съд фактическа обстановка не е спорна между страните, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.

По оплакванията във въззивната жалба, настоящия съд намери следното:

Заявените във въззивната жалба оплаквания по същество преповтарят твърденията в отговора на ИМ, като се акцентира на неправилност на направените от ЯРС крайни изводи.

Както вече се посочи безспорно е установено по делото, че между праводателя на ищеца и ответницата е бил сключен валиден договор за паричен заем от 02.10.2012 г. Ответницата не е оспорила получаването на сумата по уговорения в договора начин, както и се установява от експертизата, че за периоди преди и след прехвърляне на вземането ответницата е извършвала плащания за погасяване по кредита, включително по сметка на ищеца „АСВ“ ЕАД. Установено е също така, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден договор за цесия от 16.11.2010 год., който е надлежно съобщен на длъжника.

Твърдението на ответницата /сега въззивник/, че договора за цесия няма действие по отношение на нея, тъй като не ѝ е съобщен по надлежния ред, се прие от въззивния съд за неоснователно. В тази връзка изложените от ЯРС мотиви са правилни и се възприемат и от въззивния съд.

На първо място, както правилно е констатирал ЯРС, въпреки оспорването на ответницата, заявено в отговора на ИМ и твърдението, че не знае за договора за цесия, безспорно е установено по делото от приетата и неоспорена от страните ССЕ, че за периода 18.09.2013 – 12.09.2014 г. ответницата е извършила две плащания по договора за кредит по сметка на ищеца, т.е. на новия кредитор.

На следващо място, и в допълнение на изложеното от ЯРС, в константната си практика ВКС приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и настоящия случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД /в т.см. Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г., II т.о.; Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о./.

Приложеното към исковата молба на новия кредитор „АСВ“ ЕАД, уведомление доказва съществен за спора правнорелевантен факт - уведомяването на длъжника Н.И. от първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД /чрез пълномощника му „АСВ“ АД/ за извършената в полза на „АСВ“ АД цесия на вземането, предмет на в последствие издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Уведомлението, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник в момента, когато му е връчено като приложение към исковата молба на новия кредитор и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.99, ал.4 ЗЗД.

В Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д.№362/2015 г., II т. о. е прието, че е допустимо, по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД /какъвто е и настоящия случай/, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Не е възможно уведомяването съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник, но получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.

Въззивния съд намери за неоснователни и не сподели и твърденията на въззивницата за неправилност на изводите на ЯРС, за неоснователност на заявеното възражение за нищожност на договорни клаузи поради неравноправност. Това възражение не е било обсъждано от ЯРС, за да се говори за неправилност на изводите му. И това е така, тъй като както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, след изслушване на експертизата, ответникът е оттеглил изцяло претенцията си за договорна лихва в размер на 714,84 лв., производството по отношение на нея е било прекратено, а издадената заповед за изпълнение - обезсилена в тази й част. При това положение и при липса на предявен иск за договорна лихва, не следва да се обсъждат възраженията на ответника, касаещи този иск.

При изложеното до тук атакуваното решение се прецени за правилно и нестрадащо от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна – да се остави без уважение.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 100 лв.- възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №781/14.12.2017 г., постановено по гр.д.№3159/2017 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Н.Й.И., ЕГН ********** да заплати на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр.София с ЕИК 203670940 сумата 100 лв. – разноски за въззивната иснтанция.

Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.