Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16.04.2018 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 06.02.2018 година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
въззивно
гражданско дело № 354 по описа
за 2017 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано след отмяна на решение № 136 от 18.10.2016г. по в.гр.д.№
279/2016г. по описа на ЯОС с решение № 149/12.10.2017г. на ВКС, I г.о., постановено
по гр.д.№5526/2016г. по описа на ВКС, ГК и връщане на делото на ЯОС за ново
разглеждане от друг състав.
Делото
е образувано по въззивна жалба от община Ямбол, представлявана от кмета Г.И.С.,
чрез адв.Г.Д. ***, срещу решение № 336 от 20.06.2016г. по гр.д.№
481/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът отхвърля като неоснователни
предявените от Община „Ямбол" против Л.Д.К., ЕГН - **********,
представлявана от своята майка и законен представител М.Л.К. ЕГН - **********,
и двете от гр.С., и С.Д.К., ЕГН - **********, представлявана от своята майка и
законен представител В.Ж.И., ЕГН - ********** ***, пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67, ал.1
от ЗС, с които ищецът претендира да се признае за установено по отношение на
ответниците, че правото на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж
върху недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ ПИ
с идентификатор № 87374.527.161 по
кадастралната карта на гр.Ямбол,
с площ от 635 кв.м., с адрес: гр.Я., ул."********", при граници:
имоти с идентификатори №№№ 87374.527.188, № 87374.527.155, № 87374.527.63, №
87374.527.47 и № 87374.527.187, идентичен с парцел XXIV в кв.90 по отменения
план на гр.Ямбол/одобрен със заповед № 2051 от 12.05.1977 г./, настоящ УПИ V в
кв.85 по действащия план на гр.Ямбол /одобрен със заповед № 1-А-630/02.08.1994
г./, отстъпено на Т. П. Л. с договор от 10.01.1990 г., въз основа на Заповед №
1477/28.11.1988 г. и заповед № 1 - А - 2454/22.10.1990 г. на Председателя на ИК
на ОбНС - Ямбол, прехвърлено на Д. М. К.,***, починал на 12.11.2011 г., с н.а.
вх.рег.№ 6517, т.ХVII, н.д.№ 3847/19.12.2001 г. на Служба по вписванията -
Ямбол, не съществува поради погасяването му по давност в резултат на
неупражняването му в период от повече от пет години от учредяването.
Въззивникът
смята решението на първата инстанция за необосновано и незаконосъобразно,
поради което моли да бъде отменено и претендира направените пред двете
инстанции разноски. Въззивникът излага подробни съображения, че са необосновани
и в противоречие със закона изводите на ЯРС, че не била установена
материално-правната легитимация на двете малолетни деца - ответници по иска,
наследници на починалия Д. М. К., придобил правото на строеж от първоначалният
му носител, както и че правото на
строеж е реализирано и не е погасено по давност поради
неупражняването му в предвиденият пет годишен срок. Счита за неправилен извода
на ЯРС, че процесното право на строеж било реализирано в установеният срок.
Смята, че по делото са налице доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца,
че макар и да е посочен в нотариалният акт, обект ателие-гараж върху процесния
недвижим имот никога не е изграждан, в какъвто смисъл е и заключението на
експертизата. По тези и останалите подробно изложени съображения смята
обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде
отменено. Няма направени доказателствени искания.
В
срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от адв.Г.Н.Г. ***, в
качеството му на процесуален представител на малолетните Л.Д.К. и С.Д.К.,
упълномощен от законните им представители, с.а.: гр.Я., ул."*********"
**, кантора ***. В отговора се излага, че първоинстанционното решение е
правилно, изложените във въззивната жалба основания за отмяна са неоснователни.
Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното
решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от заповед №
1477/28.Х1.1988г. на Председателя на ИК на ОбНС - Ямбол, на основание чл.103 от НДИ, в полза на Т. П. Л. е било възмездно отстъпено право на
строеж за построяване на жилище, ателие и
гараж върху държавен имот с площ от 415 кв.м., съставляващ парцел XXIV в кв.90 по плана на гр.Ямбол.
От
представения договор от 10.01.1990г. е видно, че на посочената дата ОбНС -
Ямбол и Т. П. Л., наричан в договора "строител", са
сключили договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно който на Т. Л. е било отстъпено право на строеж за жилище и ателие върху държавна земя - дворно място, съставляващо парцел XXIV в кв.90
от 415 кв.м. по плана на гр.Ямбол, а Т. Л. от своя страна е
поел задължение да построи в дворното място жилище, вила
и ателие по одобрен архитектурен план в срок от 5 години, считано от сключване
на договора, както и в дворното място да бъдат посадени 4 плодни дръвчета. В
т.3 от договора е уговорено, че ако строителят не започне и не завърши строежа
в срок от 5 години, му се отнема правото на строеж, а в т.5 е договорено, че
прехвърляне на имота може да се извърши само с разрешение на ИК на ОбНС, освен
ако прехвърлянето се извършва в полза на съсобственик или роднина по права
линия, на брат, сестра, или дете на брат или сестра.
Видно от препис-извлечение от заповеди № 1477/28.XI.1988г. и № I - А-2454/22.10.1990г. ИК на ГНС -Ямбол е решил на Т. П.Л. да се отстъпи право на строеж върху държавна земя за строеж на жилище, ателие, гараж в
парцел XXIV в кв.90 по плана на гр.Ямбол.
От заповед № I - А-2454/22.10.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС-Ямбол е видно, че във връзка с изменението на застроителния план по плана
на 1-ви жилищен район в кв.90 парцел XXIII и XXIV
като от двата парцела се създава един парцел XXIV с
ново застроително петно, в полза на Т. П.Л. е било отстъпено възмездно допълнително право на строеж за построяване на жилище и ателие
върху общински имот с площ от 220 кв.м., съставляващ
парцел XXIV в кв.90 по плана на гр.Ямбол.
Видно
от скица на поземлен имот № 15-51446-04.02.2016г. на СГКК Ямбол, поземленият
имот съставлява ПИ с идентификатор № 87374.527.161 по кадастралната карта на гр.Ямбол, с номер по стар план парцел V в кв.85, с площ от 635
кв.м. и начин на трайно ползване: незастроен имот
за жилищни нужди.
Видно от заповед № 1-А-630/02.08.1994г. на кмета на община Ямбол са били одобрени кадастралния, застроителния и регулационния планове на 1-ви
жилищен район - Ямбол, а съгласно удостоверение изх.№ 2801-14075/27.08.2015г.
на община Ямбол УПИ V в кв.85 по действащия план на гр.Ямбол (одобрен със заповед №
1-А-630/02.08.1994г.), представляващ част от
ПИ с идентификатор № 87374.527.48 по КК на гр.Ямбол е идентичен с УПИ XXIV в кв.90 по стария обезсилен
регулационен план на гр.Ямбол от
1977г..
Представена е скица-проект № 15-433138/07.10.2015г. на СГКК - Ямбол за
изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори:
87374.527.161, 87374.527.49, 87374.527.47 за изменение
на кадастралната карта на гр.Ямбол, като ПИ с идентификатор
№ 87374.527.48 по КК на гр.Ямбол е заличен, а по действащата кадастрална карта на гр.Ямбол парцел V в кв.85 съответства на поземлен имот
с идентификатор № 87374.527.161 и е с площ от 635 кв.м.
Видно
от акт № 1955 за частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията с вх.рег.№ 10650, т.32, стр.150 от 02.12.2015г., незастроен
поземлен имот с идентификатор № 87374.527.161 по кадастралната карта на
гр.Ямбол, идентичен с парцел V в кв.85 по регулационния
план на гр.Ямбол, в сила от 02.08.1994г., с площ от 635 кв.м. и начин на трайно ползване - ниско застрояване, е актуван като
общинска частна собственост на основание чл.2, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.59, ал.1 от ЗОС,
§42 от ПЗР на ЗОС.
От представения акт за държавна собственост № 5518/12.01.1990г. е видно, че парцел XXIV в кв.90 по плана на гр.Ямбол, с площ от 415 кв.м., е бил актуван като държавна
собственост.
Видно от н.а. № 102,
т.ХП, рег.№ 12940, дело № 1609 от 19.12.2001г. на нотариус Д. Л., с рег.№ 322 по регистъра на НК и район на
действие при ЯРС, Т.П. Л. и М. Д. Л.,
в качеството си на продавачи, са продали на Д. М. К. в качеството му на купувач
следния свой недвижим имот: право на строеж върху дворно място, находящо се в
гр.Я., ул."********", представляващо
УПИ V в кв.85 по плана на града, с площ от 635кв.м., заедно с построеното в имота ателие-гараж, завършено в груб
строеж с 50% степен на завършеност, за
което е издадено строително разрешение №126/27.04.1999г..
Видно
от удостоверение за наследници изх.№ 40/10.02.2016г. на община „Тунджа", населено място с.Кукорево, Д. М. К. е починал на 12.11.2011г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници дъщерите си Л.Д.К. и С.Д.К..
Видно от представените с отговора на исковата молба заявление за издаване
на скица от 15.01.2002г., заявление за издаване на
виза за проектиране от 15.01.2002г., приложение към
виза 74/22.01.2002г., скица № 74/22.01.2002г., Д. М.К. *** за издаване на виза и скица за проектиране на жилищна
сграда на 2 етажа в УПИ V в кв.85 по плана на гр.Ямбол, като такива са му били
издадени.
Представен
е архитектурен проект за двуетажна еднофамилна сграда в УПИ V в кв.85 с инвеститор Д. М. К., изготвен въз основа на издадените виза и скица за проектиране, който е одобрен от община Ямбол,
а впоследствие, видно от разрешение за строеж № 149/06.06.2002г. на община Ямбол, на Д. М. К. е издадено разрешение за строеж на двуетажна еднофамилна сграда в УПИ V в кв.85 по плана на гр.Ямбол.
Видно
от архитектурен проект за ателие и жилищна сграда в парцел XXIV в кв.90 по плана на гр.Ямбол, с инвеститор Т.Л., е налице одобрен архитектурен проект за извършване на строителство на ателие и жилищна
сграда в парцел XXIV в кв.90 по плана на гр.Ямбол.
Видно от писмо изх.№ 2801-06800/21.04.2016г. и писмо изх.№ 2801-09524/07.06.2016г.,
и двете на община Ямбол, в архива на общината не е налице удостоверение за степен на завършеност на обект №
1226/18.12.2001г., издадено на Т. П. Л.,
и в регистрите на общината за издаването на удостоверения за степен на завършеност не се съдържа информация за
удостоверение за степен на завършеност
на обект № 1226/18.12.2001г., издадено на Т. П. Л..
От
писмо изх.№ 07/31.05.2016г. на нотариус Д.Л., с рег.№ 322 по регистъра на НК и
район на действие при ЯРС, се установява, че материалите по нот.д.№ 1609/2001г.
не се съхраняват от нотариуса поради изтичане на срока за съхранение на делата.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, се установява, че към 09.05.2016г. в ПИ с
идентификатор № 87374.527.161 по КК на
гр.Ямбол, с площ от 635 кв.м., с адрес: гр.Я., ул."******" №**, няма извършено никакво застрояване. Имотът е
покрит с храсти, дървета и трева. Източната
граница на имота е материализирана на терена, с изпълнена ограда от мрежа с
бетонови стълбове.
От
удостоверение, издадено от ЯРС по ч.гр.д.338/2012г. на ЯРС,
определение №509/02.03.2012г. на ЯРС по ч.гр.д.338/2012 г. по описа на ЯРС и
протокол за опис на недвижими имущества от 01.03.2012г. по изп.дело
№2043/2012г. на ДСИ при ЯРС, се установява, че наследниците на починалия Д. М. К.
- Л.Д.К. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Л.К. с ЕГН **********, и С.Д.К.
с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител В.Ж.И.
с ЕГН **********, са приели наследството на баща си Д. М. К.,***, починал на
12.11.2011г., по описа, изготвен с протокол от
01.03.2012г. по изп.дело №2043/2012г. на ДСИ при ЯРС, като приемането е вписано
под №8 в особената за това книга на ЯРС по чл.49, ал.1 от ЗН.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в
чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната
жалба е основателна.
При извършената служебна проверка
по чл.269 от ГПК ЯОС намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Предявените
искове са установителни по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67, ал.1 от
Закона за собствеността (ЗС).
Съгласно
чл.67, ал.1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл.63, ал.1 ЗС) се погасява в
полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5
години. Нормата на чл.67 от ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се
упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то
се погасява по давност.
Съгласно
практиката на ВКС, срокът от пет години, в който следва да се упражни правото на строеж, за да
не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен. От определянето на срока по чл.67, ал.1 от
ЗС като давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване
на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността - чл.120
ЗЗД; собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото
на строеж вече е реализирано - чл.118 ЗЗД; срокът може да бъде прекъсван и
спиран на предвидените в чл.115 и 116 ЗЗД основания.
Според разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012г. на ВКС по тълк.д.№1/2011г., ОСГК,
понятието "упражняване" на правото на строеж, употребено в чл.67 ЗС,
следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се
постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост.
Съгласно чл.181, ал.1 и 2 от ЗУТ
правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в
груб строеж. Разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на
придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Съгласно даденото в §5,
т.46 от ДР на ЗУТ определение, груб строеж е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение
на довършителните работи. От момента на завършване на грубия строеж - изпълнени
ограждащи стени и покрив, се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна
собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл.110
от ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е
отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено.
При неизпълнение на задължението
за изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на земята може, без
да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за
собственост срещу суперфициаря, ако в петгодишния срок от учредяването му,
сградата не е завършена до покрив. При
уважаването на иска правото на строеж като погасено по давност ще се върне в
патримониума на собственика на земята.
Ако междувременно правото на
строеж е прехвърлено на трети лица, тези от тях, които са договаряли преди
предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното
учредяване на правото на строеж, ще запазят правата си на основание чл.88, ал.2
от ЗЗД. Те обаче черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да
бъдат в по-благоприятно положение от него. Последващото прехвърляне не обвързва
собственика на земята, затова правото на строеж трябва да се реализира в
рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията. Ако този срок не е
спазен и давността не е спирана и прекъсвана, правото ще се погаси за всички
обекти при позоваване на давността от собственика на земята.
Когато правото на строеж се
учредява с договор между страните, от момента на сключването му или от момента,
в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за
упражняването му. Учредителят на правото следва да съдейства на суперфициаря за
изпълнението на договора.
По делото
е установено от фактическа страна, че през 1990г. община Ямбол е учредила в
полза на Т. П. Л. право на строеж върху държавен имот, съставлявал УПИ XXIV в
кв. 90 по плана на гр. Ямбол за построяване на жилище и ателие. Със заповед № I-A
2454 от 22.10.1990г. община Ямбол е отстъпила допълнително право на строеж
върху още 220 кв.м., предвид влязло в сила изменение на застроителния план, с
който площта на парцела е била увеличена с още 220 кв.м. След изменение на
плана от 1994г. имотът съставлява УПИ V в кв.85 по плана на гр.Ямбол, а след
одобряване на КК и КР за града през 2005г. той е с идентификатор 87374.527.161.
Видно от представения договор от 10.01.1990г. за отстъпено право на строеж върху
държавна земя, сключен между ОбНС - Ямбол и Т. П. Л., наричан в договора "строител", на
Т. Л. е било възмездно отстъпено право на строеж за жилище и ателие върху държавна земя - дворно място, съставляващо парцел XXIV в кв.90
от 415 кв.м. по плана на гр.Ямбол, а Т. Л. е поел
задължение да построи в дворното място жилище, вила
и ателие по одобрен архитектурен план в срок от 5 години, считано от сключване
на договора - 10.01.1990г., като е уговорено, че ако строителят не започне и
не завърши строежа в срок от 5 години, му се отнема правото на строеж.
По предявения иск ответниците са
направили възражение, че давностния срок е спрял да тече за суперфициаря до
издаване на строително разрешение №126/27.04.1999г. от община Ямбол, която е
ищец. Ответниците са направили
възражение, че фактическата възможност за упражняване правото на строеж е
налице от 27.04.1999г. и няма възражение за последващо препятстване от страна
на ищеца на упражняването на правото на строеж.
ЯОС намира, че с оглед действията
на орган на общината следва да се приеме, че към момента на издаване на
строително разрешение №126/27.04.1999г. правото на строеж, отстъпено в полза на
Т.Л., не е било погасено, въпреки обстоятелството, че е изтекъл 5-годишния срок
от сключване на договора за отстъпено право на строеж на 10.01.1990г., тъй като
издаването на строително разрешение съставлява признание от общината на
съществуването на правото на строеж по смисъла на чл.116, б."а" от
ЗЗД, с което давността се прекъсва. От прекъсването на давността почва да тече
нова давност (чл.117 ЗЗД). С издаването на строителното разрешение на
27.04.1999г. от община Ямбол е започнал да тече срока по чл.67 от ЗС за
упражняване правото на строеж и същият изтича на 27.04.2004г..
Междувременно на
19.12.2001г. Л. и съпругата му са продали на Д. М.К. отстъпеното им
право на строеж върху имота с нот.акт 102/2001г.. От
записаното в акта, може да се направи извод, че към него момент, ако е имало
извършено строителство, то е било с 50% степен на завършеност на грубия строеж,
което означава, че правото на строеж не е било упражнено.
След
закупуването на правото на строеж, на Д.К. *** разрешение за строеж №
149/06.06.2002г., което обстоятелство не влияе върху срока по чл.67 ЗС. След
смъртта на Д.К., негови законни наследници са малолетните му дъщери - ответници
по делото, които всяка чрез своята майка, са приели
наследството на баща си Д. М. К., починал на 12.11.2011г., по описа, изготвен с
протокол от 01.03.2012г. по изп.дело №2043/2012г. на
ДСИ при ЯРС, като приемането е вписано под №8 в особената за това книга на ЯРС
по чл.49, ал.1 от ЗН.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от
04.05.2012г. на ВКС по тълк.д.№1/2011г., ОСГК, последващото прехвърляне на
правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собственика на
земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за
упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от
своя праводател. Петгодишният давностен срок по чл.67 от ЗС тече от един и същи
момент както за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за
лицата, на които той впоследствие прехвърля това право за отделни обекти в
сградата. Независимо от всякакви последващи прехвърляния, давностният срок по
чл.67 от ЗС в случая е изтекъл на 27.04.2004г. Дотогава, а и видно от
заключението на СТЕ, към момента в процесния ПИ с идентификатор № 87374.527.161 по КК на гр.Ямбол, с площ от 635 кв.м., с адрес: гр.Я.,
ул."*******" №**, няма
извършено никакво застрояване.
Въззиваемите не твърдят
въззивникът-собственик на земята, да е проявил недобросъвестно поведение, създавайки
пречки за реализиране на правото на строеж след издаването на строително
разрешение 126/27.04.1999г.. Не се твърди наличието на други основания, довели
до спиране или прекъсване на давностния срок, поради което на 27.04.2004г.
учреденото право на строеж за построяване на сгради в недвижим имот частна общинска
собственост, представляващ ПИ с идентификатор № 87374.527.161 по кадастралната
карта на гр.Ямбол, с площ от 635 кв.м., с адрес: гр.Я., ул."*****",
при граници: имоти с идентификатори №№№ 87374.527.188, № 87374.527.155, №
87374.527.63. № 87374.527.47 и № 87374.527.187, идентичен с парцел XXIV в кв.90 по отменения
план на гр.Ямбол (одобрен със заповед № 2051 от 12.05.1977г.), настоящ УПИ V в кв.85 по действащия план на
гр.Ямбол (одобрен със заповед № 1-А-
630/02.08.1994г.), е погасено в полза на собственика на имота. Като основателен,
предявеният от община Ямбол иск следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, ЯОС намира
обжалваното решение на първоинстанционния съд за неправилно и същото следва да
се отмени като вместо него се постанови решение, с което се уважат предявените от община Ямбол против Л.Д.К., представлявана от своята майка и
законен представител М.Л.К.,
и С.Д.К., представлявана
от своята майка и законен представител
В.Ж.И., пасивно
субективно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 от
ГПК вр. чл.67, ал.1 от ЗС, с които община Ямбол претендира да се признае за установено по отношение на ответниците,
че процесното право на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж върху
недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ ПИ
с идентификатор № 87374.527.161 по
кадастралната карта на гр.Ямбол, не съществува поради погасяването му
по давност поради
неупражняването му в срок.
С
оглед изхода на спора, ЯОС следва да присъди на въззивника община Ямбол
направените разноските по делото като вземе предвид и сторените разноски за касационното
производство, които са в общ размер 2895.76лв., от които 1092.88лв. направени
разноски пред ЯРС, 901.44лв. - разноски по в.гр.д.№279/2016г. по описа на ЯОС,
901.44лв. - разноски по
к.гр.д.№5526/2016 на ВКС, ГК, I г.о..
Предвид
изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Отменя решение
№ 336 от 20.06.2016г. на ЯРС по гр.д.№ 481/2016г. по описа на ЯРС, вместо
което постановява:
Приема за
установено по предявените от община Ямбол против Л.Д.К. с ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител М.Л.К. с ЕГН **********, и двете от гр.С., и
С.Д.К. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител В.Ж.И.
с ЕГН **********,***,
субективно съединени установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67,
ал.1 от ЗС, по отношение на ответниците, че правото на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж
върху недвижим имот частна общинска
собственост, представляващ ПИ с идентификатор № 87374.527.161 по кадастралната
карта на гр.Ямбол, с площ от 635 кв.м., с адрес: гр.Я., ул."******",
при граници: имоти с идентификатори №№№ 87374.527.188, № 87374.527.155, №
87374.527.63. № 87374.527.47 и № 87374.527.187, идентичен с парцел XXIV в кв.90 по отменения
план на гр.Я. (одобрен със заповед № 2051 от 12.05.1977г.), настоящ УПИ V в кв.85 по действащия план на
гр.Я. (одобрен със заповед № 1-А-
630/02.08.1994г.), отстъпено на Т. П. Л. с договор от 10.01.1990г., въз основа на Заповед № 1477/28.11.1988г. и заповед № I
А 2454/22.10.1990г.
на Председателя на ИК на ОбНС - Ямбол,
прехвърлено на Д. М. К.,***, починал на 12.11.2011г.,
с нот.акт вх.рег.№ 6517, т.ХVII, н.д.№ 3847/19.12.2001г.
на Служба по вписванията - Ямбол, не съществува поради погасяването му по давност.
Осъжда Л.Д.К. с ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител М.Л.К. с ЕГН **********, и С.Д.К. с ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител
В.Ж.И. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на
община Ямбол направените по делото разноски в общ размер 2895.76лв., от които 1092.88лв. - направени разноски пред ЯРС;
901.44лв. - разноски пред въззивната инстанция и 901.44лв. - разноски по
к.гр.д.№5526/2016г. на ВКС, ГК, I г.о..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.