РЕШЕНИЕ

№ 84 27.07.2017 година гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав, на 04.07.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 164/2017г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от „Пивоимпекс"АД с ЕИК 831902273, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Обходен път Запад"№33, представлявано от З.Д., със съдебен адрес ***, п.к. 1142, адв.Н.С.Т. от САК, срещу решение №R-38 от 25.01.2017г. на ЯРС, поправено с решение № 240 от 20.04.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 1146/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът ОСЪЖДА „Пивоимпекс"АД с ЕИК 831902273, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Обходен път Запад"№33, представлявано от З.Д., със съдебен адрес ***, п.к. 1142, да заплати на Д.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, ст.5 -адв.И.Д., сумата от 31 021,12лв. - дължимо нетно трудово възнаграждение за периода м.май 2013г. - м.април 2016г. вкл., ведно с лихва за забава в общ размер на 4 860,48 лв. за периода от 01.06.2013 г. до датата на исковата молба - 28.04.2016 г.; сумата от 552,38 лв. - брутно обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни, както и сумата от 1 227,52 лв. - брутно обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ; ОСЪЖДА „Пивоимпекс"АД с ЕИК 831902273 да заплати на Д.И.И. ***, сумата от 1 659,85 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски; ОСЪЖДА „Пивоимпекс"АД с ЕИК 831902273 да заплати по сметка на ЯРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 1 535,26 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството, сумата от 120 лв. - заплатено възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист. Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и излага подробни съображения, че ЯРС неправилно е приел, че на ищеца не са изплатени претендираните суми. Иска ЯОС да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за разноските пред двете инстанции. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от другата страна - Д.И.И., чрез адв.И.Д. от ЯАК, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор и това се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е сключил с ответника трудов договор за неопределен срок, по силата на който през периода от 01.09.2003 г. до 11.04.2016 г. е заемал длъжността „счетоводител" в предприятието, като правоотношението му е било прекратено с акт на работодателя на 11.04.2016г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ - поради неизплащане на дължимо трудово възнаграждение. Със същия акт е разпоредено изплащането на ищеца на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни и на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 1 брутна работна заплата. По делото доказателства за изплащането на тези суми.

От назначената по делото СИЕ се установява, че дължимото на ищеца нетно трудово възнаграждение за процесиите месеци (от 1 май 2013г. до 11 април 2016г.) е в общ размер на 31 021,12 лв., а лихвата за забава върху тези възнаграждения за периода от първо число на следващия месец, за който е дължимо възнаграждението, до датата на исковата молба е в размер на общо 4 860,48 лв.; дължимото на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в брутен размер от 1 227,52 лв., а на обезщетението за неизползван отпуск в размер за девет работни дни - в брутен размер от 552,38 лв. Вещото лице е работило по справки-извлечения от компютърната счетоводна система в ответното предприятие, тъй като не са му били предоставени ведомости за заплати или друга счетоводна документация на хартиен носител. В с.з. на 11.01.2017г. пред ЯРС вещото лице уточнява, че тази счетоводна програма е отражение на ведомостите за заплати, които са разпечатвани от нея. С определение в с.з. на 07.09.2016 г. ответникът е бил задължен от съда да представи на вещото лице необходимата информация за изготвяне на експертизата, като в противен случай е предупреден за прилагане на разпоредбата на чл.161 от ГПК и последиците от това. Въпреки предупреждението, ответникът-въззивник не е изпълнил задължението си и не е предоставил на вещото лице платежните ведомости. Твърди, че не разполага с тях.

ЯОС намира, че тъй като задължение на работодателя е да съхранява и да представя за справка собствената си счетоводна документация, както и предвид събраните по делото писмени доказателства, извършената справка в базата счетоводни данни на ответника, вкл. изготвеното заключение на експертизата, следва да се приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и да се приемат за доказани твърдяните в исковата молба от ищеца факти.

Представена е нотариална покана от ответника-работодател до Й. Г. да предаде документите, описани в писмо на изп.директор, сред които и ведомости за заплати.

Видно от приемо-предавателен протокол от 24.06.2016г. Й. Г. не е предала ведомости за заплати за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. до м.06.2014г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявените в производството искове са с правно основание чл.128, чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Исковете са допустими и основателни.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът е искал да бъде осъден ответника да му заплати дължими суми за неплатено трудово възнаграждение и обезщетения по прекратено ТПО. Според чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Съгласно чл.269 и чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари, в предприятието, където се извършва работата, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като изплащането става авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

ЯОС намира, че искът по чл.128 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е преценил и първоинстанционния съд. По смисъла на тази норма в тежест на работодателя е задължението за заплащане на трудово възнаграждение. В случая от заключението на назначената експертиза се установява, че претендираните от ищеца суми за трудово възнаграждение за процесния период са надлежно начислени. Няма доказателства, че същите са изплатени. Следователно, искът от чл.128 от КТ е основателен и доказан. С оглед основателността на главния иск основателна е и претенцията за мораторна лихва в претендирания размер, установен в заключението на в.л.. По отношение на иска по чл.224 от КТ за претендираното обезщетение за неползван отпуск и относно иска по чл.221, ал.1 от КТ - обезщетение за неспазено предизвестие, е налице извънсъдебно признание - ответникът ги е признал, посочвайки ги в акта за удостоверяване прекратяването на трудовия договор без предизвестие, а по делото няма доказателства тези обезщетения да са заплатени на ищеца. При това положение предявените искове са основателни и доказани и правилно са били уважени от ЯРС. Обжалваното решение е правилно, изложените от ЯРС мотиви относно основателността на предявените искове се споделят от въззивния съд, който на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователни са възраженията на въззивника за неоснователност на предявените искове, тъй като счетоводителката Й.Г. не му е предала ведомостите. Задължение на работодателя е да съхранява ведомостите за заплати, а неизпълнението на това задължение не може да го ползва при предявяване на претенция за неизплатени трудови възнаграждения. Освен това, щом работодателят възразява, че трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период е надлежно заплатено, то в негова тежест е да докаже този правно релевантен факт, при условията на пълно и главно доказване, което в настоящия процес не е сторено. По делото няма доказателства, че трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период е изплатено изцяло или частично под формата на периодично изплащани аванси. Начисляването в платежните ведомости на възнагражденията за процесния период и липсата на доказателства, че същите са платени от работодателя води до извод за основателност на предявения иск по чл.128 КТ.

По изложените съображения въззивната жалба се преценя като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед изхода на делото, ЯОС следва да присъди на въззиваемия сторените във въззивното производство разноски в размер на 1000лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в съответствие с представения списък по чл.80 ГПК.

На основание горното, ЯОС

РЕШИ :

Потвърждава решение № R-38 от 25.01.2017г. на ЯРС, поправено с решение № 240 от 20.04.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 1146/2016г. по описа на ЯРС.