В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 23 май 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №127 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №R- 28/17.01.2017г. постановено по гр.д.№3383/2015г. по описа на ЯРС, съдът е приел за установено по отношение на Ж.И.В., Ф.И.Ф., Ж.К.Ф., М.Щ.Х. и С.И.С., че ищецът "ПЕЛИКАН АГРО“ЕООД гр. Ямбол, с ЕИК-201724396 е собственик на 32/72 ид.ч. от следните недвижими имоти: нива от 55 дка в м. „СТАМАТИЦА“, имот №070011 по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот и нива от 65 дка в м. „НОВИЯ ЮРТ“, имот №140024 по плана за земеразделяне на землището на с. Джинот, като е отхвърлил иска в останалата част, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на разликата между 32/72 ид.ч. от имотите и претендираните от него 45/72 ид.ч. от същите. С решението съдът се е произнесъл и досежно дължимите разноски между страните, с оглед уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция.

Срещу решението в неговата отхвърлителна част е подадена въззивна жалба от "ПЕЛИКАН АГРО“ЕООД гр.Ямбол, чрез пълномощник адв. В.К. ***. В жалбата се сочи, че решението в отхвърлителната му част, е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочи се, че в решението си ЯРС погрешно е приел, че И. Ф.И. е имал три деца -Ж.И.В., Ф.И.Ф. и Щ. И.Ф., които са го наследили при равни квоти. Съдът не бил взел предвид, че съгласно Удостоверение за наследници №088/12.10.2015г., И. Ф.И. имал не три, а четири деца- Ж.И.В.—позиция -1.1.1, Ф.И.Ф.-позиция-1.1.2, Щ. И.Ф. -позиция 1.1.3 и М. И. К. -позиция -1.1.4 от удостоверението за наследници, които наследяват неговите 5/8 ид.ч при равни квоти или всяко дете има по 5/32 ид.ч. съответно наследниците на Щ. И.Ф.- Ж.К.Ф. и М.Щ.Х. имат по 5/64 ид.ч., а не както съдът е посочил -5/24ид.ч. Сочи се, че на стр.8 от решението ЯРС е допуснал втора фактическа грешка посочвайки, че М. И. К. е наследница не на И. Ф.И., а на сина му- Щ. И.Ф.. Грешката била очевидна, защото Щ. И.Ф. бил с ЕГН-**********, а М. И. К. с ЕГН-**********, което на практика изключвало възможността двамата да са роднини по права линия. В жалбата се твърди, че тази грешка е станала причина за грешния правен извод на първоинстанционния съд, че М. И. К. притежавала само 5/72 ид.ч., а не 5/32 ид.ч.

Твърди се, че след извършените разпореждания от наследниците на Ф.И.Ф.-***.04.1922г., въпросните две ниви, са собственост между следните съсобственици: "***"ЕООД-16/32 ид.ч.; Ж.И.В.-5/32 ид.ч.; Ф.И.Ф.-5/32 ид.ч.; н-ци на Щ. И.Ф.-5/32 ид.ч., съответно-Ж.К.Ф.-5/64 ид.ч. и М.Щ.Х.-5/64 ид.ч. и М. И. К.-1/32 ид.ч. /същата имала 5/32 ид.ч., но с Нот.акт№144 т.7 рег.№9071 дело №866/2015г./ продала на „***"ЕООД само 1/8 ид.ч. или 4/32 ид.ч./. Претендира се с оглед на изложеното, да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на ЯРС в атакуваната част и да се постанови друго, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че „***"ЕООД е собственик на 16/32 ид.ч. или 1/2 ид.ч. от процесиите две земеделски земи- нива от 55дка. в м."Стаматица" имот№070011 и 65дка. в м."Новия юрт" имот№140024 по плана за земеразделяне на с.Джинот. По жалбата не са постъпили отговори от насрещната страна.

Подадена е въззивна жалба и от Ж.И.В., чрез пълномощник адв. П.М. ***, в която е посочено, че се обжалва Решение на ЯРС, само в частта на същото касаещо приетата за установена квота на ищцовото търговско дружество в размер на 32/72 ид.части от Нива от 55 декара в местността „Стаматица", имот №070011 по плана за земеразделяне на село Джинот, обл.Ямбол и Нива от 65 декара в местността „Новия юрт"", имот №140024 по плана за земеразделяне на село Джинот, обл.Ямбол, като неправилно, поради нарушение на материалният закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно възражението за изтекла в полза на Ж.И.В. придобивна давност досежно 10/65 ид.ч. от нивата в местността „Новият юрт". Сочи се, че жалбоподателката е манифестирала собственическите си намерения и владение по отношение на всички останали наследници, като е заградила 40 декара от нивата и я е владяла явно, непрекъснато и неоспорвано повече от 15 години, т.е. налице са и корпуса и анимуса изискуеми от закона, за да бъде уважено възражението й за давност по отношение на 10/65 ид.ч. от нивата в местността „Новият юрт". Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната му част.

По жалбата на Ж.И.В. е постъпил отговор от "***“ЕООД гр.Ямбол, чрез пълномощник адв. В.К. ***. В същия се сочи, че решението, в обжалваната му от Ж.И.В. част, е правилно и законосъобразно, а претенциите за придобити от жалбоподателката по давност 10/65 ид.ч. от имот №140024 в м."Новия юрт", поради давностно владение от 1997г. до 2012г. са неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от ЯРС.

В с.з. жалбите се поддържат.

Въззиваемите, ред уведомени, не изпращат представител в о.с.з.

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представеното пред ЯРС Решение №298Д/31.05.2012г. постановено по преписка №12090 на ОСЗ - Стралджа, се установява, че на наследниците на общия наследодател Ф.И.Ф., поч. през 1922г., е било възстановено правото на собственост върху процесните две ниви: НИВА от 55 дка в м.„Стаматица“, имот №070011 и НИВА от 65 дка в м.„Новия юрт“, имот №140024 по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот обл.Ямболска. Страните не спорят, че това решение на ОСЗ - Стралджа е постановено след проведено между наследниците производство по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, с оглед наличие на спор между тях относно кръга на правоимащите лица, на които е следвало да се възстановят земите: на наследниците на общия наследодател Ф.И.Ф. или само на сина му И. Ф. *** е издала Решение №7Д/03.01.1995г. по преписка №866/23.10.1991г., за възстановяване на процесните земи с план за земеразделяне. Не се спори, че спорът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е бил решен в полза на всички наследници на общия наследодател Ф.И.Ф.,*** е постановила Решение №298Д/31.05.2012г. Това решение, както правилно е посочил ЯРС, е с конститутивно действие и определя имотите, който се възстановяват, и кръга от лица, в чиято полза настъпва реституционният ефект. То легитимира като правоимащи всички наследници на общия наследодател Ф.И.Ф., като предходно постановеното Решение №7Д/03.01.1995г. по преписка №866/23.10.1991г. в полза на И. Ф.И. не поражда правни последици и следва да се счита за отменено. /Решение №7Д/03.01.1995г., е само основание за установяване на добросъвестно владение и придобиване на собствеността по силата на кратката 5-годишна давност./. По тази причина, в периода между двете постановени решения от ОСЗ - Стралджа, сключените сделки с имотите през 1997г. , а именно: с нот.акт №135/28.05.1997г. на нотариус П. К. при ЯРС, с която И. Ф.И. е продал на внука си Ж. М. Ж.15/65 ид.ч. от нивата в м. „Новия юрт“; с нот.акт №136/28.05.1997г. на нотариус П. К. при ЯРС, с която И. Ф.И. е продал на сина си Щ.И.Ф. 30/55 ид.ч. от нивата в м. „Стаматица“; с нот.акт №137/28.05.1997г. на нотариус П. К. при ЯРС, с която И. Ф.И. е продал на дъщеря си М. И. К. 25/65 ид.ч. от нивата в м. „Новия юрт“; с нот.акт №138/28.05.1997г. на нотариус П. К. при ЯРС, с която И. Ф.И. е продал на внука си И.М.Ж.15/65 ид.ч. от нивата в м. „Новия юрт“; и с нот.акт №139/28.05.1997г. на нотариус П. К. при ЯРС, с която И. Ф.И. е продал на дъщеря си Ж.И.В. 10/65 ид.ч. от нивата в м. „Новия юрт“, не са прехвърлили валидно право на собственост. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, не е породила вещно прехвърлително действие и доброволната делба от 30.04.1998г. /лист 28 от делото на ЯРС/, с която някои от наследниците са си поделили 25/55 ид.ч. от нивата в м. „Стаматица“, поради това, че същата е нищожна на осн.чл.75, ал.2 от ЗН /доколкото в нея не са участвали всички наследници/, а и поради факта, че към датата на извършването й правото не е съществувало в патримониума на съделителите.

От изроените по-горе купувачи, единствено ответницата Ж.В., е направила възражение за придобивна давност. В жалбата си същата твърди, че е придобила по давност 10/65 ид.ч. от нивата в м. „Новия юрт“. Жалбата се преценя, като неоснователна. Съдът приема, че не е доказано придобиването на 10/65 ид. части от имота въз основа на упражнено от въззивницата давностно владение. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години, а ако владението е добросъвестно в период от 5 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик, респ. останалите съсобственици на вещта, поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

При наследяването като общо правоприемство, владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот. Съгласно приетото в ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот респ. на част от него, от един от съсобствениците, какъвто е настоящия случай, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си имота и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. В случая, с оглед разрешения по съдебен ред спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, между наследниците на Ф.И.Ф., по иск предявен срещу наследниците на неговия син И. Ф.И. /наследодател на въззивницата В./, следва че след решението на съда основанието, на което съсобственикът В. има фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици- наследниците на Ф.Ф., и то я прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. В случая въззивницата В. не е провела пълно доказване на релевантните за спора факти във връзка с направеното от нея възражение за придобивна давност. В тази връзка не могат да се ползват събраните пред ЯРС гласни доказателства. В случая единствено в показанията на св.Желев- син на въззивницата, разпитан пред ЯРС се твърди, че през периода 1994г.-1997г., след като на майка му възстановили земи в землището на с.Джинот по наследство от Иван Ф., през 1997г. те трасирали около 40 дка от нивата в м. „Новия юрт“. Сочи, че са обработвали тези 40 дка в периода 1997г.-2004г., след което нивата била дадена за обработване от арендатори. Свидетелят е посочил, че докато обработвали нивата лично, никой друг от наследниците не бил идвал и не бил заявявал претенции за земята, а след отдаване на земята под аренда, майка му получавала рентата и не е плащала на другите наследници. От показанията на другия разпитан по делото св.Младенов се установява, че въззивницата и синовете й са обработвали процесната нива лично само една или две години, след което нивата била дадена на арендатори. Според този свидетел друг не е имал претенции към нивата. Свидетелят е заявил, че бил чувал за съдебни спорове във връзка със собствеността на нивите.

Съгласно чл.31 ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са били лишени, от деня на писменото поискване. Обстоятелството, че някой от съсобствениците е сключил наемен или аренден договор за земеделските земи, и че другите не са предявили писмено искане за обезщетение, не е действие, чрез което може да се промени държането на идеални части във владение за себе си. Т.е. ако земите са били обработвани от трети лица, въз основа на такива договори, дори и сключени само от въззивницата Ж.В., това не може да бъде определено като действие, чрез което държателят може да превърне държането във владение.

По изложените съображение жалбата на Ж.В., следва да бъде оставена без уважение.

По жалбата на "***“ЕООД гр.Ямбол:

По делото пред ЯРС, предмет на установяване са били правата на „***“ ЕООД по предявения от него установителен иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК за право на собственост върху 5/8 ид части процесните две ниви /съгл. заявеното в ИМ и Определение №293/24.08.2016г. по ч.гр.д. №276/2016г. на ЯОС/. Ищецът твърди, че е придобил собствеността си по силата на броя договори за покупко-продажба, сключени с част от наследниците на Ф.Ф.. По тази причина ЯРС, правилно е приел, че следва да се изследват единствено правата на собственост на неговите праводатели, респ. на праводателите на тези праводатели, а не на всички наследници- правоимащи на Ф.Ф., които не са страни по сделките с ищеца или с неговите праводатели. При установяване на правата на собственост на праводателите на ищеца върху двете ниви, първоинстанционния съд е допуснал грешка, при определяне на наследниците на И. Ф.И., син на общия наследодател Ф.И.Ф. поч. на 11.04.1922г./Удост. за наследници №088/12.10.2015г. на Кметство с.Джинот Община Стралджа/. Съдът неправилно е приел, че И. Ф.И. има 3 деца, а не 4, така както е посочено в удостоверението за наследници, и неправилно е посочил, че М. И. К. е дъщеря не на И. Ф.И., а на неговия син Щ. И.Ф.. Допуснатата от съда грешка е повлияла при определяне на ид.части на М. И. К. в съсобствеността, респ. и на крайния извод на съда за това какви права е прехвърлила тя на ищеца.

С Решение №298Д/31.05.2012г. постановено по преписка №12090 на ОСЗ - Стралджа между наследниците на Ф.И.Ф., поч. на 11.04.1922г., е възникнала съсобственост върху възстановените с решението земи в т.ч. и върху НИВА от 55 дка в м.„Стаматица“, имот №070011 и НИВА от 65 дка в м.„Новия юрт“, имот №140024 по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот обл.Ямболска,

Съгласно чл.21 от ЗН/отм. /, действал към момента на смъртта на Ф.И.Ф.- поч.на 11.04.1922г., наследниците от мъжки пол получават два дяла в сравнение с наследниците от женски пол. В този случай преживелият съпруг, при две деца от различен пол, получава дял равен с този на частта на дете от женски пол. Ф.Ф. е оставил за свои законни наследници две деца: син- И. Ф.И. -поч. на 25.02.1998г. и дъщеря- Д. Ф. М.- поч. на 12.10.1992г., както и преживяла съпруга- И. Ф.И.- поч.1962г. От това следва, че синът И. Ф.И. е получил 2/4 ид.ч.от наследството на баща си, дъщерята Д. Ф. М.- 1/4 ид.ч., а преживялата съпруга- 1/4 ид.ч. След смъртта на съпругата, нейната 1/4 ид.ч. се е разделила по равно между двете деца, с оглед на което дела на И. Ф.И. от наследството на баща му Ф.И.Ф. е 5/8 ид.ч., а на Д. Ф. М.- 3/8 ид.ч.

След смъртта си на 25.02.1998г. И. Ф.И. е оставил за свои законни наследници: съпруга М.Д. И. поч. на 03.12.2000г. и четири деца: дъщеря Ж.И.В.- позиция 1.1.1; син Ф.И.Ф.- позиция 1.1.2; син Щ. И.Ф. /поч. на 08.06.2015г./ - позиция 1.1.3 и дъщеря М. И. К. -позиция -1.1.4 от удостоверение за наследници №088/12.10.2015г. на Кметство с.Джинот Община Стралджа, които са го наследили при равни квоти. По тази причина и след смъртта на съпругата на И. Ф.И., всяко от децата му е придобило по 5/32 ид.ч. от наследството, респ. наследниците на починалия син Щ. И.Ф. /поч. на 08.06.2015г./- Ж.К.Ф.- съпруга и М.Щ.Х.- дъщеря / Удост за наследници №9400-12077/15.06.2015г. на Община Сливен/ са придобили по 5/64 ид.ч.

Наследниците на Д. Ф. М., поч. на 12.10.1992г., са трима сина: Ф. Ж. Ф., М. Ж. Ф. и Т. Ж. Ф., т.е. същите са придобили по 1/8 ид.ч., от наследството на общия наследодател Ф.И.Ф., поч. на 11.04.1922г. След смъртта си Ф. Ж. Ф., поч. на 07.09.2012г. е бил наследен от двете си децата: Д. Ф. Д.и Ж. Ф.Ф. при равни квоти, т.е. по 1/16 ид.ч., а Т. Ж. Ф., поч. на 08.11.1998г. е бил наследен от двете си децата Д. Т.М. и Й. Т. Ф. при равни квоти, т.е. по 1/16 ид.ч.

Видно от Нот.акт№39 т.7 рег.№9384 ид.ч. дело№828/2012г., Ж. Ф.Ф. е дарил на сестра си Д.Ф. Д. 1/12 ид.ч. от процесните два имота. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че тази сделка е прехвърлила права, тъй като е била сключена след датата на издаване на конститутивното решение от 31.05.2012 г. но Ж. Ф.Ф. се е разпоредил в полза на Д. Ф. Д. с повече права, отколкото е притежавал, и че в случая сделката е породила вещно-прехвърлително действие само до размера на притежаваната от прехвърлителя 1/16 ид.ч. от имотите. Т.е., след дарението Д. Ф. Д.е придобила общо 1/8 ид. част от процесните два имота.

С оглед горните констатации, и принципа, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава, следва, че по силата на сключени договори за покупко- продажба, с част от наследниците на Ф.Ф.,*** е придобил следните ид. части от процесните две ниви:

С договора оформен с Нот.акт №104 т.7 рег.№8308 дело №733/2013г. от 04.11.2013г., с предмет продажба на 1/12 ид.ч. от двете ниви и продавач Й. Т. Ф., „***"ЕООД е придобил само 1/16 ид.ч., собствена на праводателя му.

С договора оформен с Нот.акт №105 т.7 рег.№8309 дело №734/2013г. от 04.11.2013г., с предмет продажба на 1/12 ид.ч. от двете ниви и продавач Д.Т. М., „***"ЕООД е придобил само 1/16 ид.ч., собствена на праводателя му.

С договора оформен с нот.акт №106 т.7 рег.№8311 дело №735/2013г. от 04.11.2013г., с предмет продажба на 1/6 ид.ч. от двете ниви и продавач М. Ж. Ф., „***"ЕООД е придобил само 1/8 ид.ч., собствена на праводателя му.

С договора оформен с нот.акт №107 т.7 рег.№8321 дело №73б/2013г. от 04.11.2013г., с предмет продажба на 1/6 ид.ч. от двете ниви и продавач Д. Ф. Д., „***"ЕООД е придобил само 1/8 ид.ч., собствена на праводателя му.

С договора оформен нот.акт №144 т.7 нот.д.№9071 дело №866/2015г. от 08.12.2015г., М. И. К.е продала на „***"ЕООД 1/8 ид.ч. от двете ниви, т.е 4/32 ид.ч. от общо притежаваните от нея 5/32 ид.ч..

Т.е. по петте сделки, след извършените разпореждания, от горепосочените наследниците на Ф.И.Ф., поч. на 11.04.1922г., въззивникът „***"ЕООД е придобил право на собственост общо върху 1/2 ид. част от процесните две ниви.

С оглед на гореизложеното, предявения иск по чл. 124 от ГПК е основателен до размера на 1/2 ид. част и неоснователен за разликата над този размер до размера 5/8 ид. части от процесните ниви. Ето защо решението на първоинстанционния съд, в частта му с която е отхвърлена исковата претенция в разликата над 4/9 ид.ч. /посочени като 32/72 ид.ч. от ЯРС/ до размера на 1/2 ид.ч., следва да бъде отменено, като на ищеца следва да се признае претендираното право на собственост и за разликата до посочената 1/2 ид. част от двете ниви. Решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част, за разликата над 1/2 ид.ч. да размера от 5/8 ид.ч. /посочени като 45/72 ид.ч. от ЯРС/ от процесните ниви, следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде отменено и в частта му, с която „***"ЕООД е осъдено да заплати, както следва: на Ж.И.В. на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото разноски, в разликата над 100лв. до размера 173,33лв. / същите са изчислени въз осн. на възнаграждение за един адвокат съгл. Договор за ПЗС от №0000063801/30.11.2016г. и съразмерни с отхвърлената част от иска/, на Ф.И.Ф. на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото разноски, в разликата над 70лв. до размера 101,11лв. и на С.И.С. на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото разноски, в разликата над 160лв. до размера 231,11лв.

При този изход на въззивното производство и с оглед основателността на жалбата на „***"ЕООД, в полза на това дружество следва да се доприсъдят разноски в размер на 103,73лв., направени в първоинстанционното производство, както и да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на 578,46лв., от които както следва: 78,64лв.- платена за жалбата ДТ и 500лв. -адвокатско възнаграждение /съгласно представения списък по чл.80 ГПК и Договор за ПЗС сер.Я №0000061264/24.04.2017г./.

С оглед неоснователността на жалбата на Ж.И.В., последната дължи заплащане на направените от „***"ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по тази жалба, в размер на 500лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК и Договор за ПЗС сер.Я №0000061264/24.04.2017г.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №R- 28/17.01.2017г. постановено по гр.д.№3383/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от „***"ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-201724396, иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК, да бъде прието за установено по отношение на Ж.И.В., Ф.И.Ф., Ж.К.Ф., М.Щ.Х. и С.И.С., че ищецът „***"ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-201724396, е собственик и в разликата над 4/9 ид.ч. /посочени като 32/72 ид.ч. от ЯРС/ до размера на 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: НИВА от 55 дка в м.„Стаматица“, имот №070011 и НИВА от 65 дка в м.„Новия юрт“, имот №140024 по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот обл.Ямболска , както и в частта му, с която "ПЕЛИКАН АГРО“ЕООД е осъдено да заплати, както следва: на Ж.И.В. на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото разноски, в разликата над 100лв. до размера 173,33лв., на Ф.И.Ф. на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото разноски, в разликата над 70лв. до размера 101,11лв. и на С.И.С. на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото разноски, в разликата над 160лв. до размера 231,11лв., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на Ж.И.В., Ф.И.Ф., Ж.К.Ф., М.Щ.Х. и С.И.С., че "ПЕЛИКАН АГРО“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-201724396 е собственик и в разликата над 4/9 ид.ч. /посочени като 32/72 ид.ч. от ЯРС/ до размера на 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: НИВА от 55 дка в м.„Стаматица“, имот №070011 и НИВА от 65 дка в м.„Новия юрт“, имот №140024 по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот обл.Ямболска.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №R- 28/17.01.2017г. постановено по гр.д.№3383/2015г. по описа на ЯРС, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Ж.И.В., Ф.И.Ф., Ж.К.Ф., М.Щ.Х. и С.И.С. да заплатят на "ПЕЛИКАН АГРО“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-201724396, разноски общо в размер на 682,19лв., от които: 103,73лв.- неприсъдени разноски пред първата инстанция и 578,46лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ж.И.В. да заплати на "ПЕЛИКАН АГРО“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-201724396 сумата 500лв. -разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.