гр.Ямбол........30.05........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На......................................девети...май………..........................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна
жалба от ЕТ ”Гелин Сарай-М.З.”*** против решение № 330/16.06.2016 г.,
постановено по гр.д. № 2715/2015 г. на ЯРС, с което предявеният на основание
чл.124 ал.1 във връзка с чл.439 ал.1 ГПК иск, като неоснователен е отхвърлен. В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречи на материалния закон и е необосновано, поради
което се иска неговата отмяна и настоящата инстанция да постанови ново решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника „Процес” ООД, че вземането, предмет на изпълнение по ИД № 20158780400771
на ЧСИ И. Х.,*** действие ЯОС, активната легитимация, на което произтича от договор
за цесия от 07.08.2015 г., не съществува. Относно твърдението за противоречие
на обжалвания съдебен акт с материални
закон се сочи, че съдът е приел, прилагането на уведомление за извършена цесия
към отговора на исковата молба за достатъчно да се счете, че е изпълнено
изискването на чл.99 ал.3 ЗЗД и договорът за цесия има действие спрямо
длъжника. В тази връзка въззвникът твърди, че съдът не се е съобразил с
изричната разпоредба на чл.99 ал.4 ЗЗД - прехвърлянето да има действие спрямо
длъжника, считано от деня на съобщението и то от предишния кредитор за
извършената цесия и въпреки визираното в
т.4 от договора за цесия, страните изрично да са договорили, че цедента
се задължава да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземането. Според
въззивника, към момента на образуване на ИД № 771/2015 г. на ЧСИ, извършеното
прехвърляне на вземането с договора за
цесия, не е имало действие спрямо длъжника, след като не му е съобщено и по
отношение на „Процес” ООД не е била налице активна процесуална легитимация за
водене на изпълнително производство, респ. новият кредитор не е легитимиран като
взискател към момента на образуване на изпълнителното дело.
Относно необосноваността на
решението се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, за да е обоснован
съдебният акт, следва изводите на решаващия съд досежно обстоятелствата, които
имат значение за спора /релевантните факти/, да съответстват на събраните по делото
доказателства, а в случая сумите предмет на изпълнителен лист по ИД № 771/2015 г.
на ЧСИ не са били предмет на ИД № 949/2015 г. на ЧСИ, но въпреки това е прието
от съда, че договорът не се преценя като нищожен поради липса на съгласие,
въпреки че и в исковата молба се сочи, че при липса на надлежна правна
индивидуализация на прехвърлените вземания, липсва съгласие на страните относно
прехвърляното вземане и на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, т.е. договорът за цесия
е нищожен. В жалбата се твърди още, че районният съд не е обсъдил възраженията
на ищеца в писмените му бележки, че ако сумата по договора за цесия не бъде
платена, то този договор се прекратява, а щом като липсват доказателства за
изплащане на сумата следва да се приеме, че договорът за цесия е прекратен.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е
постъпил отговор от „ПРОЦЕС” ООД, представлявано от управителя Ц.А., в който се твърди, че
жалбата е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване и присъждане на страната на направените пред
настоящата инстанция разноски. В отговора се твърди, че съдът е изложил
подробни мотиви в решението си по отношение направените възражения в исковата
молба за нищожност на договора за цесия и договорът не е нищожен, тъй като длъжникът
е уведомен за цесията с писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД на 11.08.2015 г., поради което
е лишено от логика твърдението, че „Процес“ ООД не е надлежен кредитор, а ИД №
771/2015 г. на ЧСИ е образувано по издаден изпълнителен лист на основание
влязло в сила решение по гр.д. № 137/2013 г. на ЕРС и решение по възз.гр.д № 347/2013 г. на ЯОС и вземането
е съществувало към момента на образуване на изпълнително дело. В тази връзка с
договора за цесия, носителят на правото върху вземането го е прехвърлил на
друго лице - цесионер, без да е необходимо съгласие на длъжника и на последния
е съобщено за прехвърлянето, поради което е неоснователно твърдението, че
договорът за цесия не е породил действие по отношение на длъжника, а няма и
твърдение от страна на ищеца, че получената
лично от него пратка на 11.08.2015 г. със съобщение от Телепоща, не е
уведомлението по чл.99 ал.4 ЗЗД за процесния договор за цесия, като такива
оспорвания, касаещи съдържанието на пратката се навеждат за пръв път с
въззивната жалба, но това оспорване е преклудирано.
В съдебно заседание страните
редовно призовани чрез своите пълномощници поддържат взетите становища като
въззивника направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
представителя на въззиваемата страна.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са приложени и.д.№
949/2014 г. и № 771/2015 г., двете по описа на ЧСИ И.Х.. И.д.№ 949/2014 г. е
било образувано по молба на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр.Троян за образуване на
изпълнително производство против ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“*** въз основа на
изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден въз основа на решение по гр.д.№
137/2013 г. на ЕРС и решение по възз.гр.д.№ 347/2014 г. на ЯОС за сумата
24 000 лв. – част от неизплатено възнаграждение по договор за
консултантска услуга; законната лихва върху тази главница, считано от
21.03.2013 г. до окончателното изплащане; 900 лв. – част от целия размер
обезщетение за забава за периода 7.06.2012 г. – 19.03.2013 г. В хода на
производството взискателят е представил и изпълнителен лист от 16.01.2015 г., издаден
въз основа на решение по гр.д.№ 137/2013 г. на ЕРС и решение по възз.гр.д.№
347/2014 г. на ЯОС за присъдени в двете дела съдебно разноски в размер 5317 лв.
В изпълнителното производство са извършвани изпълнителни действия от съдебния
изпълнител и страните като на 6.07.2015 г. взискателят е депозира пред ЧСИ
молба за прекратяване на производството и връщане на изпълните листи, която е
уважена и от същата дата делото е прекратено.
Въз основа на молба от „Процес“ ООД
гр.Плевен на 15.10.2015 г. е образувано и.д. № 771/2015 г. по описа на ЧСИ И.Х.
като е представен изпълнителният лист от 16.01.2015 г. за присъдените разноски
и договор за цесия от 7.08.2015 г., с който вземането на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД гр.Троян към ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“*** му е прехвърлено, заедно с писмо
уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, получено лично от З. на 11.08.2015 г.
В първоинстанционното производство
от „Процес“ ООД с писмения му отговор са представени договора за цесия от
7.08.2015 г., уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, известието за доставяне,
получено лично от М.З. на 11.08.2015 г. и съобщение от Телепоща за пратка от
„ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД до ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“*** със заверка на съдържание
също от 11.08.2015 г. Съгласно договора за цесия „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД като
цедент прехвърля изцяло и възмездно на „Процес“ ООД като цесионер вземането си
към ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“***, за което са издадени изпълнителен лист от
19.12.2014 г. по възз.гр.д.№ 347/2014 г. на ЯОС и изпълнителен лист №
21/16.01.2015 г. по гр.д.№ 137/2013 г. на ЕРС за следните суми предмет на и.д.№
20148780400949 на ЧСИ И.Х., както следва: 24 000 лв. – част от неизплатено
възнаграждение по договор за консултантска услуга; законната лихва върху тази
главница, считано от 21.03.2013 г. до окончателното изплащане; 900 лв. – част
от целия размер обезщетение за забава за периода 7.06.2012 г. – 19.03.2013 г. и
присъдени в двете дела съдебно разноски в размер 5317 лв. същото е съдържанието
и на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Към договора за цесия страните по него
са подписали и приложение № 1, в което е уговорен начина и срока на плащане на
цената по него, както и че ако срокът не бъде спазен, договорът се прекратява.
Във връзка с оспорване
действителността на договора за цесия и уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД,
пред районния съд е била изготвена съдебно-почеркова експертиза, по която
вещото лице е категорично, че подписите, положени в графите „цедент“ и
„цесионер“ в договора за цесия, приложение № 1 към договора и уведомление за
цесия от 7.08.2015 г. са на лицата Ц.М.С.и Ц.А.А..
Производството пред въззивната
инстанция е било спряно до приключване на ДП № 2554/2016 г. на ЯРП и съответно
възобновено след произнасянето на ВКП, че жалбата на З. против постановлението
на АП Бургас от 19.01.2017 г. по пр.№ 118/2017 г., с което е потвърдено
постановление на ОП Ямбол от 16.12.2016 г. по пр.№ 4147/2016 г., с което пък е
потвърдено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
23.11.2016 г. по пр.№2554/2016 г. на РП Ямбол, е недопустима съгласно чл.213 от
НПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правна
квалификация чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.439 ал.1
ГПК, каквато е дадена и от първоинстанционния съд. Според тази разпоредба
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът и въззивник в
производството ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“***
оспорва съществуването на вземането по и.д.№ 771/2015 г., тъй като същото е
образувано от ответника „Процес“ ООД въз основа на договор за цесия. Последният
се счита, че не е кредитор на ищеца, тъй като по отношение на едноличния
търговец договор за цесия от 7.08.2015 г., по който е цедирано вземането на „ТС
АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД няма действие по отношение на него – не му е съобщено от
цедента за извършеното прехвърляне.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ЕТ за това, че не следва по отношение на него договора за цесия
да поражда задължение да дължи на новия кредитор, след като не му е било
съобщено прехвърлянето на вземането. На първо място съдът счита, че посредством
представените от „Процес“ ООД уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД заедно с
известие за доставяне, получено лично от ЕТ М.З. и съобщение от Телепоща се
установява именно това уведомяване, което съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД обвързва
длъжника по вземането с прехвърляне на задължението на новия кредитор.
Несъстоятелни са твърденията за това, че не е ясно каква е доставената пратка с
полученото известие за доставяне след като не се твърди какво може друго да е
получено и не се твърди в периода на получаване между тези търговци да е водена
друга кореспонденция и евентуално да е друга пратката, до които изводи е
стигнал и районният съд. По тези съображения настоящият съд също приема, че
представените доказателства за доставка удостоверяват получаването именно на уведомлението
по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Дори да липсваше уведомяване на ищеца длъжник
непосредствено след сключване на договора за цесия, съгласно задължителната
съдебна практика по решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО – уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера /в случая представено
от него с писмения отговор/ и достигнало до длъжника с връчването на същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4
от ЗЗД. В този случай това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235 ал.3 от ГПК.
Неоснователни са и останалите
възражения за недължимост поради нищожност на договора за цесия – неясно
определен предмет, вследствие на което липса на съгласие за сключването му от
страните. Съдът счита, че предмета на договора за цесия е пределно ясен след
като е посочен произхода на вземането – два издадени изпълнителни листа, по кои
дела са издадени и образуването на изпълнително производство /последното
прекратено без да е събрано вземането преди прехвърлянето му/. Освен това в
предмета на договора за цесия конкретно са посочени и дължимите суми по пера и
период за лихвите, с което съдът приема, че страните по този договор съвсем
ясно и изрично са посочили предмета му и са се съгласили с него, т.е. липсват
основания за негова нищожност.
Неоснователно е и възражението за
прекратяване на договора поради недоказване на плащането на цената му,
направено в писмените бележки на въззивника пред първата инстанция.
Действително страните по договора за цесия са уговорили, че при неплащане на
сумата в срок договорът се прекратява, но в случая длъжникът по вземането няма
правен интерес да се позовава на неплащане на цената му. Не са представени
доказателства за прекратяване на договора, няма такива твърдения от
въззиваемата страна, която е страна по договора и е цесионер по него, поради
което съдът приема, че същият е валидно сключен и действащ договор за цесия.
В обобщение на казаното до тук, при
липса на твърдения и доказателства от страна на едноличния търговец, че
вземането по и.д.№ 771/2015 г. не съществува поради направено от него плащане,
недействителен договор за цесия и от там нелегитимен кредитор, съдът намира
искът за напълно неоснователен. Районният съд правилно се е произнесъл като го
е отхвърлил, а депозираната срещу решението жалба е неоснователна.
При този изход на делото следва да
бъде уважено искането на въззиваемата страна „Процес“ ООД като ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“
следва да бъде осъден да му заплати направените пред настоящата инстанция
разноски в размер 640 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 330/16.06.2016
г., постановено по гр.д. № 2715/2015 г. на ЯРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.