МОТИВИ на Присъда №127/25.10.2017 г.,

постановена по ВНОХД №251/2017 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Ямбол и въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец Г.З., против Присъда № 108/10.07.2017 г., постановена по НОХД № ***г. по описа на Районен съд - Ямбол, с която подс. Г.Н.П. е бил признат за невинен в това, на 14.06.2016 г., около 01.50 ч., в гр. Ямбол, ул. „В.К.“ № 5, да е направил опит да запали недвижимо имущество със значителна стойност - двуетажна сграда на стойност 74 400 лв., собственост на Г.В.З. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304, от НПК, ЯРС го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Решаващият съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от гражданския ищец Г. З. срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 305 лв. представляващи причинени от деянието имуществени вреди. Разпоредил е веществените доказателства по делото: 1 бр. телескопична метална палка с пластмасова дръжка и пластмасов накрайник (иззета с протокол за оглед на МП от 14.06.2016 г.); 1 бр. стъклена бутилка (счупена) с етикет „Ямболска гроздова“, ведно с текстилна тъкан намираща се в гърлото й, и 2 бр. пластмасови контейнери с течност от бутилката и от текстилната тъкан (иззети с протокол за повторен оглед на МП от 14.06.2016 г.); 2 бр. стопилки (иззети с протокол за повторен оглед на МП от 14.06.2016 г.) 1 бр. пластмасов контейнер с течност от пластмасова стопилка; 1 бр. парче от бетонна тротоарна плочка (иззет с протокол за повторен оглед на МП от 14.06.2016 г.), да се отнемат в полза на държавата и като вещи без стойност – да се унищожат. На основание чл. 190 от НПК, ЯРС е постановил разноските по делото да останат за органите, които са ги направили.

В открито съдебно заседание прокурорът от ОП - Ямбол поддържа протеста като счита, че атакуваната присъда е необоснована, незаконосъобразна и неправилна и че първоинстанционният съд неправилно интерпретирайки събраните доказателства, е достигнал до неправилния извод, че деяние не е доказано. Като излага съображения, че както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие са събрани преки и косвени доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че автор на деянието е подс. Г.П., представителят на държавното обвинение настоява да се отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови осъдителна присъда, с която подс. Г.П. да бъде признат за виновен за извършено деяние по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и да му се наложи ефективно наказание с оглед степента на обществена опасност на дееца и на деянието, независимо от факта на неговата недовършеност.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. К. ЯАК, пледира да се постанови осъдителна присъда и на подсъдимия да се наложи наказание към максималното предвидено в закона. Поддържа предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия - адв. А. ЯАК, пледира да не се уважава депозирания протест от ЯРП и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител, а да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на ЯРС. Като споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви, счита атакувания съдебен акт за правилен, законосъобразен и постановен при стриктно спазване на процесуалните и материалните норми. Предвид депозираните във въззивното производство свидетелски показания счита, че двамата свидетели, макар и да са чули шум от метален предмет, не са разпознали извършителя. Поддържа, че по отношение на прочетените във въззивното производство по реда на чл. 281, ал. 4 НПК свидетелски показания на свид. К. дадени в досъдебното производство, въззивният съд следва да спази ограничението на чл. 281, ал. 8 НПК. Защитникът адв. И. от ЯАК също намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и изключително добре обоснована. По отношение на депозираните във въззивното съдебно следствие свидетелски показания сочи, че мястото където е била намерена процесната палка, по никакъв начин не съвпада по траектория с мястото, откъдето е преминало бягащото лице. Предвид изложеното, пледира да се постанови решение, с което да се остави в сила първоинстанционната присъда. В лична защита и последна дума подс. П. заявява, че не е извършил престъплението и настоява да се потвърди първоинстанционната присада.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Протестът и въззивната жалба са процесуално допустими, като подадени съответно от прокурор и лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, частично правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:

На 14.06.2016 г. около 01.50 часа подс. Г.Н.П. отишъл до сграда находяща се в гр. Ямбол, на ул. „В.К.“ № 5 с намерение да я запали. Постройката била необитаема и представлявала самостоятелна масивна двуетажна сграда с търговски приземен етаж, построена в поземлен имот с идентификатор 87374.535.114 по кадастралната карта на гр. Ямбол – собственост на гражданският ищец и частен обвинител Г.З.. За целта подс. П. носил стъклена бутилка с етикет „Ямболска гроздова“, пълна със запалителна течност – бензин, в гърлото на която било поставено парче текстилна тъкан, както и пластмасова туба от минерална вода, пълна с бензин. Подсъдимият се покатерил на гаражната клетка до западната страна на сградата, счупил стъклото на помещението на първия етаж (югозапад) с парче от тротоарна плочка, поставил вътре в него пластмасовата туба с бензин и с помощта на запалка или кибрит, запалил текстилната тъкан в гърлото на бутилката с етикет „Ямболска гроздова“ и я хвърлил вътре в помещението. В резултат на тези действия на подс. П. възниквал пожар, който се разпространил по пода на помещението и обхванал намиращи се там вещи.

По това време на 14.06.2016 г., в гр. Ямбол се провеждала специализирана полицейска операции за противодействие на палежи свързана с осъществени посегателства на други търговски обекти на свид. З., като полицейските служители свид. Ж.Ж. и свид. Ж.К. *** в посока ул. „Г. Дражев”. В близост до сградата на „Горското стопанство“ - Ямбол те чули шум. Като стигнали до задния двор на „Ловен дом“ двамата полицаи видели пламъците, които излизали от горящото помещение, влезли в двора през незаключената портална врата, приближили до лявата страна (непосредствено до улицата) на бетонната гаражна клетка под горящия прозорец и огледали от къде могат да се качат на гаража. Тогава двамата свидетели Ж.Ж. и Ж.К. чули шум от падане на метален предмет на земята, който дошъл от към дясната част на гаража, обърнали се натам и чули стъпки от бягане. В този момент покрай тях преминал бързо бягащ мъж – подс. Г.П., който бил с качулка на главата, облечен с тъмно горнище със лента на гърба. Подс. Г.П. избягал от дворното място, продължил по ул. „В.К.” и се насочил в посока Горското стопанство - гр. Ямбол. Двамата свидетели започнали да го гонят, като викали „Стой полиция”, а свид. К. произвел изстрели със служебното си оръжие. Въпреки това подс. Г.П. продължил да бяга в посока към ул. „Цар Иван Александър“ и завил покрай блока. Двамата свидетели го загубили от поглед и се върнали обратно до процесната сградата за да предприемат действия по погасяване на пожара. Уведомили за случая дежурния при ОД на МВР - Ямбол, а междувременно свид. К.(живуща в съседния блок), която се събудила от произведените изстрели, видяла горящия пожар и подала сигнал на телефон 112. Свид. К. с помощта на свид. Ж. се качил на бетонния гараж, съблякъл ризата си и с нея успял да погаси горящите дървени крила на прозореца. В този момент от съседния блок излязло неустановено по делото лице, което донесло туба с вода и свид. К. я излял върху огъня, който вече започвал да се разгаря. На място пристигнали пожарникари с противопожарен автомобил и погасили огъня в помещението, като предотвратили възможността пламъците да обхванат сградата. При пожара стените и тавана на помещението били опушени, напълно изгорели 1 бр. билборд с размери 5,50 м/1,50 м, 20 кв. м. балатум, 4 бр. тела на луминесцентни лампи, а обгорели 1 бр. диван, 1 бр. фотьойл и 1 бр. порт-манто.

Още след като се върнали на местопрестъплението свидетелите полицай Ж. и полицай К., отишли до мястото откъдето подс. Г.П. побягнал – до дясната част на бетонния гараж и там намерили телескопична палка, в сгънато състояние, метална в крайната си част. Тази палка те запазили до идването на разследващия екип, който извършил оглед на местопроизшествието, а откритата там металната палка била иззета в съответствие с процесуалните правила. В светлата част на 14.06.2016 г. разследващите извършили и повторен оглед, при който от стаята на първия етаж на сградата иззели 1 бр. стъклена бутилка с етикет „Ямболска гроздова“ ведно с текстилна тъкан намираща се в гърлото й; 2 бр. пластмасови контейнери с течност, съответно от стъклената бутилка и текстилната тъкан; 2 бр. стопилки от пластмасова тъкан; 1 бр. пластмасов контейнер с течност от пластмасовата стопилка; 1 бр. парче от бетонна тротоарна плочка.

По делото в ДП са изслушани от първата инстанция следните експертизи:

– Химическа експертиза, ВЛ по която дава заключение, че в стъклената бутилка с етикет „Ямболска гроздова“, текстилната тъкан със зелен цвят, намираща се в гърлото на тази бутилката и стопилка от пластмасов предмет има наличие на запалима течност – бензин;

– Пожаро-техническа експертиза, ВЛ по която дава заключение, че непосредствена причина за възникване на пожара в процесната сграда, находяща се в гр. Ямбол, ул. „В. Карагьозов” № 5, са действията на физическо лице, което е извършило запалването с помощта на стъклена бутилка пълна с бензин, като е запалило поставената в гърлото на бутилката текстилна тъкан и е хвърлило или оставило бутилката на пода на югозападната стая на първия етаж. ВЛ сочи, че огнището на пожара е в югозападната стая на първия етаж на сградата, в близост до прозореца, като от там пожара се е разпространил по пода и е обхванал мебелите в северната част на стаята. Според ВЛ за предизвикване на пожара е използван огнеизточник с малка мощност, като запалка или кибрит и пожара не е представлявал опасност за хора, но при по-късно откриване е съществувала възможност да обхване цялата сграда;

– ДНК експертиза (Протокол 16/ДНК - 66), според която по металната телескопична палка с черна пластмасова дръжка има наличие на клетъчен материал от лице от мъжки пол, както и минимално количество клетъчен материал от друго/други лица;

– ДНК експертиза (Протокол 16/ДНК - 126), според която клетъчният материал по дръжката на палката, изследвана като обект № 1 в ДНК експертиза № 16/ДНК - 66) има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. Г.П., определен в ДНК експертиза на веществени доказателства № PG149/DNA/07082016 от 07.0.8.2016 г. на **** ООД гр. София;

– Съдебно оценителна експертиза, според ВЛ по която, щетата от процесния пожар е на стойност 305 лева.

– Съдебна строителнотехническа експертиза, според ВЛ по която, пазарната стойност на процесната сградата, собственост на свид. З. е 74 400 лева.

В хода на първоинстанционно съдебно следствие, ЯРС е назначил и изслушал повторна ДНК експертиза (Протокол № 17/ДНК - 137 - 1), от която се установява, че ДНК профилът, определен с Протокол № 16/ДНК - 66, при изследване на металната телескопична палка, показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. Г.П., регистриран в Националната ДНК база данни като криминално проявено лице с бар-код 454537. Според ВЛ, вероятността да се срещне индивид с идентично на подсъдимия ДНК, е 1 към 445 819 462 302 959 000 и ВЛ е категорично, че клетъчния материал върху дръжката на процесната телескопична палка, произхожда от подс. Г.Н.П..

Подсъдимият Г.Н.П. с ЕГН ********** е осъждан четири пъти за умишлени престъпления от общ характер, като по НОХД № **** г. на ЯРС му е наложено наказание за престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, по НОХД № ****г. на ЯРС наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца при строг режим за престъпление по чл. 354а, ал. З, т. 1 от НК – изтърпяно на 29.09.2012 г., а по НОХД № **** г. на ЯРС, за престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – наказание „Пробация” което следва да търпи и към настоящия момент.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Настоящият състав, след като извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства (отделно и в тяхната съвкупност), прие за установена гореописаната фактическата обстановка, частично правилно възприета и от решаващият съд. Така приетата от ЯОС фактическа обстановка на практика се подкрепя от всички кредитирани и от двете съдебни инстанции гласни, писмени и веществени доказателства: от всички показанията на разпитаните по делото свидетели; от заключенията на изготвените по делото експертизи; от писмените доказателствени средства - протоколите за оглед на местопроизшествие със съответните фотоалбуми; от веществените доказателства: метална телескопична палка, 1 бр. стъклена бутилка с етикет „Ямболска гроздова“ с текстилната тъкан, намираща се в гърлото й, 2 бр. пластмасови контейнери с течност, съответно от стъклената бутилка и текстилната тъкан, 2 бр. стопилки от пластмасова тъкан, 1 бр. пластмасов контейнер с течност от пластмасовата стопилка, 1 бр. парче от бетонна тротоарна плочка, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмените доказателства - договор за покупко-продажба на недвижим имот и 3 бр. скици. ЯРС е изложил убедителни мотиви по тяхната верификация, към които настоящият състав се присъединява безкритично и счита за ненужно да ги повтаря детайлно.

Въззивния съд проведе допълнителен разпит на свид. Ж. и свид. К. и приобщи към доказателствената съвкупност, чрез техниката по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показанията от ДП на свидетеля Ж.К. (находящи се на л. 44 и л. 45 от том ДП), в частта относно падането на процесната телескопична палка. ЯОС кредитира изцяло показанията на свидетелите Ж. и К., вкл. и тези дадени от свид. Ж.К. в ДП в частта относно падането на предмет, като непреднамерени, логични, последователни, непротиворечиви вътрешно, кореспондиращи помежду си и с целия кредитиран доказателствен материал. Всеки от двамата свидетели пресъздава обективно и добросъвестно своите лични възприятия относно фактите по делото – възникналия пожар, бягащото лицето, техните действия, вкл. и намирането на процесната метална телескопична палка. Безспорно техните показания са подкрепени и от съдържанието на протоколите за оглед и допълнителен оглед на местопроизшествието от 14.06.2016 година.

ЯОС споделя извода на решаващият съд, че кредит на доверие следва да се даде и на показанията на свидетелите З., К.и С., които макар и да не изясняват факти, пряко свързани с предмета на доказване, допринасят за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.

Правилно ЯРС не е ползвал при изграждането на фактическата обстановка ДНК експертиза по Протокол № 16/ДНК - 126 като е преценил, че при изготвянето й ВЛ се позовало на заключение на експертиза, изготвена по друго досъдебно производство и приемането й би противоречало на принципа на непосредственост. ЯОС подкрепя този извод и също не изгради своите изводи на базата на тази ДНК експертиза.

Настоящият състав цени заключението на ВЛ по ДНК експертиза (Протокол № 17/ДНК-137-1), приета от ЯРС в съдебното заседание на 12.06.2017 г. като намира, че тя е изготвена от компетентен квалифициран и непредубеден специалист. Решаващият съд правилно е отхвърлил възражението на защитата твърдяща, че ВЛ е използвало неприета по делото ДНК експертиза (Протокол № ДНК № 16/ДНК - 66/23.06.2016 г.).

ЯОС споделя изложеното от решаващия съд, че при формиране на доказателствената съвкупност по делото в ДП, са спазени всички процесуални изисквания за извършване оглед на местопроизшествие и кредитира изцяло съдържанието на съответните протоколи (за оглед от 14.06.2016 г. и този за повторен оглед от същата дата). Поправката в двата протокола на номера на процесната сграда – ул. „В.К.“ № 5, не опорочава това процесуално действие, тъй като от всички останали доказателства, абсолютно безспорно се установява точната локализация на постройката, ерго – на местопроизшествието и мястото на провеждането на огледите.

В хода на наказателното производство подс. Г.П. поддържа без отклонения само една позиция – че е невинен и осъществява процесуалното си право да не дава обяснения. Поради това обяснения на подсъдимия не могат да се коментират подробно от инстанциите. Заявеното от подсъдимият, че е невинен ЯОС приема за защитна позиция, която не само не намира опора, а е в явно противоречие с цялата събрана по делото доказателствена съвкупност.

Настоящият състав счита, че всички кредитирани доказателства, по отношение на предмета на доказване на практика са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин правно-значимите факти по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е направил грешен правен извод, че обвинението спрямо подс. Г.П., за престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 18 от НК, не е доказано.

Въззивният съд намира за безспорно и несъмнено доказано по делото, че подс. Г.Н.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като на 14.06.2016 г., около 01.50 ч., в гр. Ямбол, ул. „В.К.“ № 5, да е направил опит да запали недвижимо имущество със значителна стойност – двуетажна сграда на стойност 74 400 лв., собственост на Г.В.З. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Анализирайки доказателствата, първостепенният съд е приел за безспорно установено, че от обективна страна са налице елементите на престъплението по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като този извод правило е базирал на част от събраните по делото доказателства – съдържанието на протоколите за оглед на местопроизшествие и заключенията на химическата и на пожаро-техническата експертиза от които се установява, че запалена текстилната тъкан в гърлото на бутилка съдържаща запалителна течност е била оставена на пода на стаята на първия етаж на сградата и в резултат на действията на физическо лице пода и намиращите са там мебелите са се запалили и са започнали да горят самостоятелно.

Основният въпрос стоящ за решаване по делото, е този за авторството на подс. Г.П. на процесното деяние. ЯОС счита, че съвкупния анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и първостепенният съд е стигнал до неправилен извод за недоказаност на авторството на подсъдимия на инкриминирания палеж, мотивирайки се с липса на преки доказателства в тази насока, а събраните косвени доказателства е оценил като недостатъчни да обосноват осъдителна присъда. Правилно първият съд е отчел липсата в конкретния случай на преки очевидци на извършването на инкриминираното деяние, но това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за недоказаност на авторството на деянието, доколкото по делото са събрани достатъчно по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК доказателства. Въззивната инстанция намира, че доказателства, анализирани поотделно и поставени в логична взаимовръзка помежду си: данните от свидетелските показания (основно на свид. К. и Ж.), от извършените огледи, от резултатите от назначените съдебни експертизи и заключенията на вещите лица, от вещите откритите на местопроизшествието и основно – намерената там телескопична палка с ДНК на подс. Г.П., обсъдени съвкупно обосноват единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението. Също така, от тази доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин и механизма на извършване на деянието – подс. П., след като счупил стъклото на помещението с парче от тротоарна плочка, оставил бутилката пълна с бензин в гърлото на която било поставено парче текстилна тъкан и пластмасовата туба от минерална вода, пълна с бензин и с помощта на запалка или кибрит запалил текстилната тъкан в гърлото на бутилката. Логично, предвид изненадата и бързото избягване на подс. П. от местопрестъплението свидетелите Ж. и К. не са успели да разпознаят извършителя и макар (предвид факта, че всеки от тях излага своите лични възприятия) свид. Ж. да твърди, че извършителят е бил със слабо телосложението, а свид. К. – че бил атлетичен, двамата са категорични, че става въпрос за лице от мъжки пол, средно на ръст каквито анатомични особености безспорно притежава подс. Г.П.. Извода, че подс. П. е извършител на палежа се подкрепя еднозначно и от обстоятелствата относно намерената на местопрестъплението палка, за която няма съмнение, че по дръжката й има клетъчен материал произхождащ от подсъдимия (вероятността да се срещне друг индивид с идентично ДНК е 1 към 445 819 462 302 959 000 - число превишаващо многократно населението на Земята).

От обективна страна, за да е налице престъпление по основния текст на чл. 330, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да запали сгради, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност. Изпълнителното деяние на престъплението „палеж” се изразява в запалване на предмета на престъплението, като съставомерният резултат настъпва при тази фаза на горенето, при която вещта гори самостоятелно със собствен огън. Безспорно по делото е установено от целокупния и непротиворечащ доказателствен материал, че именно от действията на подс. П., чрез запалване на текстилната тъкан в гърлото на бутилка съдържаща запалителна течност и оставянето й на пода на стаята на първия етаж на процесната сградата, намиращите са там мебелите са се запалили и са започнали да горят самостоятелно. Подс. П. е целял запалването на сградата на пострадалия Г.З., като за правилната квалификация на извършен палеж по чл. 330 ал. 1 НК е без всякакво значение обстоятелството на каква стойност възлиза причинената от пожара щета (на стойност 305 лв.), след като е установено, че запаленото имущество има значителна стойност. Конкретно по делото, видно от заключението на строителнотехническа експертиза, стойността на обекта на посегателство – запалената двуетажна сграда е 74 400 лв., с оглед на което е налице признака значителна стойност на предмета на деянието, предпоставящ съставомерността му като престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Тук следва да се отбележи, че законът не съдържа дефиниция на понятието „значителна стойност”, липсва и задължителна практика по този въпрос. В конкретния случай, предвид неединната съдебна практика по въпроса, ЯОС ще отбележи, че стойността на обектът на посегателство надвишава и сумата от 1000 лв., а така също и сумата от 5880 лв. (т.е. повече от 14 минимални работни заплати за страната към датата на деянието, т.к. към 14.06.2016 г., размерът на една МРЗ е бил 420.00 лв. – ПМС №375/28.12.2015 година). Следователно, запаленият имот представлява имущество със значителна стойност по смисъла на чл. 330, ал. 1 от НК.

Съгласно заключението ВЛ по пожаро-техническата експертиза не се установява опасност за живота на другиго или риск от разпространение на пожара върху други такива имоти и не са последвали значителни вреди, с оглед на което отсъстват квалифициращи деянието обстоятелства, макар и при по-късно откриване на процесния пожар да е съществувала възможност той да обхване цялата сграда.

Изпълнително деяние на палежа се осъществява чрез действие, изразяващо се в предизвикване на процес на бурна окислителна реакция, като то се счита за довършено, когато предмета започне да гори самостоятелно със собствен огън. Във връзка с горното, от заключението на назначената пожаро-техническа експертиза се изяснява, че не е започнал самостоятелен процес на горене на процесната сграда, преди ликвидиране на огнищата на горене, възникнали в резултат на възпламеняване с външен огнеизточник с леснозапалима течност – от огнището на пожара в югозападната стая на първия етаж на сградата (в близост до прозореца), той се е разпространил по пода и е обхванал мебелите в северната част на стаята, но не и цялата сграда. Ето защо ЯОС приеме, че деянието е останало във фазата на довършения опит, тъй като желаните от дееца общественоопасни последици не са настъпили по независещи от волята му причини, а именно своевременното откриване на пожара и погасяването му от огнеборците – факт обуславящ квалификацията на престъпното деяние по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подс. Г.П. с пряк умисъл. Подсъдимият, който е пълнолетно вменяемо лице по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той логично е съзнавал, че извършва действия по запалване на чужд имот които са от естество да предизвикат горене на имущество със значителна стойност, предвиждал е че пожарът ще се разрасне и обхване сградата, като същевременно е целял настъпването на именно такъв резултат – желаел е да настъпят общественоопасните последици, макар и деянието да е останало недовършено, по посочените по-горе независещи от волята му причини. Всичките му действия са в логична и последователна взаимна свързаност, от което следва, че подсъдимият е съзнавал елементите на фактическия състав на извършеното престъпление. Извода за умисъла у дееца, се базира на заключението на назначената пожаро-техническа експертиза сочеща за създадено огнище на горене вътре в помещението, а индиция за наличието на пряк умисъл е предварителната подготовка и използване на запалителни вещества подпомагащи възпламеняването от външен огнеизточник – намерението и решението за извършване на престъплението са възникнали у подсъдимия предварително, още преди отиване на местопрестъплението, за което свидетелства факта на набавяне на запалителна течност послужила за запалване на огъня. Предвид гореизложеното от субективна страна, настоящият състав приема, че подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието в които е обвинен, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, поради което ЯОС счита, че престъплението е осъществено умишлено, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

С оглед изложено въззивният съд съдът намира, че подс. Г.П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Множеството доказателства обсъдени в съвкупност, обуславя единствено възможния извод, че именно подс. Г.П. е извършител на процесното деяние и инкриминираното му поведението му се субсумира от основния състав на престъпление „палеж”. По делото са налице поредица от доказателства – свидетелски показания, заключенията по проведените експертизи, обективните находки на местопрестъплението, които дават основание да се заключи за авторството на палежа. Тук следва да се отбележи, че ЯОС не установи факти, който да пораждат съмнение в тази поредица. Теоретично една присъдата може да почива и само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да е установена тяхната фактическа и логическа връзка и последователност, която в цялост да разкриват всички съставомерни елементи на престъпно поведение и на тази основа да не е възможен друг извод, освен този за извършеното деяние и авторството му. Такава е и постоянна практика на съдилищата, като настоящата инстанция намира, че в конкретния случай е налице именно такова съчетание на доказателства, което разкрива както поведението на подсъдимия, така и последиците от него.

За причини за извършване на престъплението, ЯОС приема трайно установените престъпни навици на подс. Г.П. и незачитането от негова страна на правовия ред установен в държавата.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че осъдителен съдебен акт по делата би се постановил единствено на доказателства събрани по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, при изрична забрана за това в предвидена в чл. 281, ал. 8 НПК. В тази връзка ЯОС счита, че макар осъдителната присъда да се основава и върху показанията на свид. Ж.К. приобщени към доказателствения материал посредством посочената от защитата техника, то правото на подс. Г.П. на справедлив процес не е накърнено, тъй като резултатите от прочетените на основание чл. 281, ал. 4 НПК показания на свидетел К. от досъдебното производство, се подкрепят от други източници на обвинителни доказателства срещу него – показанията на свид. Ж., заключенията на ВЛ, обективните находки. Поради това ЯОС счита, че така приобщените показания от ДП на свид. Ж.К., подкрепени и от други доказателства, съставляват годна предпоставка за постановяване на осъдителна присъда.

Неоснователно е и възражението на защитата, че мястото където е била намерена процесната палка не съвпада с траекторията откъдето е преминало бягащото лице. В тази насока ЯОС ще отбележи, че и двамата разпитани по делото свидетели полицаите Ж.К. и Ж.Ж., еднозначно сочат (вкл. и пред настоящият състав), че лицето е изскочило от мястото, където в последствие е била намерена и иззета процесната палка.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подс. Г.П. деяние, законодателят е предвидил наказание от една до осем години лишаване свобода. При определяне на конкретния вид и размер на наказанието, съдът прецени смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – относително младата му (в активна трудова) възраст, както и доброто му процесуално поведение във въззивното съдебното производство, но и отегчаващите такива – високата степен на обществената опасност на деянието и съдебната обремененост на личността му, като подс. П. е осъждан четири пъти за умишлени престъпления от общ и търпените от него наказания явно не му влияли възпиращо. ЯОС счита, че констатираните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, разгледани в комплекс с отегчаващите, не се явяват многобройни такива, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Затова съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 НК – лишаване от свобода за срок от три години. Наложеното на подс. П. наказание ЯОС счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението, като при индивидуализирането му отчете превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. С това наказание под средния размер определен в наказателния закон, съдът дава приоритет на личната пред генералната превенция предвид факта, че подс. П. е млад човек в трудоспособна възраст, с добро процесуално поведение и причинените щети от деянието не са на голяма парична стойност. Ето защо ЯОС счита, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, е безцелно да му се определя по-тежко по размер наказание лишаване от свобода. Именно конкретното определено наказание, настоящият състав счита за подходящо да повлияе на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави и да го възпре да върши други престъпления. То ще въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.

В случая са налице законови пречки за приложение спрямо подс. Г.П. на института на условното осъждане, като за това е достатъчно негово предходно осъждане за което не е реабилитиран – това по НОХД № 320/2012 г. на ЯРС за престъпление по чл. 354а, ал. З, т. 1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца при строг режим, изтърпяно от него 29.09.2012 година. При това положение, съгласно чл. 57, ал. 2, б. „б” от ЗИНЗС, наложеното му наказание следва да се изтърпи от него при първоначален строг режим.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

В хода на производството, гражданският ищец Г.З. е предявил иск срещу подс. Г.П., за репариране на причинените му от деянието имуществени вреди в размер на 305 лв., ведно със законната лихва считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Основанието за ангажиране на гражданска отговорност в адхезионния процес са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно, процесното престъплението представлява противоправно деяние, извършено е виновно и е в причинна връзка с имущественото увреждане на пострадалия. Тъй като подс. Г.П. беше признат за виновен по предявеното обвинение, настоящият състав намира, че са налице предпоставките и за ангажиране на гражданската му отговорност – предявения иск безспорно е доказан по основание. Досежно размера на исковата претенция, ЯОС я уважи за сумата от 305 лв., като за да постанови присъдата в тази й част, се базира на заключението на ВЛ по съдебно-оценителната експертиза за стойността на засегнатите при пожара вещи – 1 бр. билборд с размери 5,50 м/1,50 м, 20 кв. м. балатум, 4 бр. тела на луминесцентни лампи, 1 бр. диван, 1 бр. фотьойл и 1 бр. порт-манто. Предвид аксесорния характер и направеното искане, върху уважения размер на гражданския иск, се присъди и законна лихва, считана от датата на увреждането 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въз връзка с уважения граждански иск, настоящият състав осъди подс. Г.П. да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол и държавна такса в размер на 50 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. Г.Н.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 702.99 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Ямбол, както и 74 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка по сметка на ЯРС.

Също така ЯОС осъди подс. П. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

На основание чл. 53 ал. 1 б. „а” от НК, настоящият съд отне полза на държавата веществените доказателства по делото: 1 бр. телескопична метална палка с пластмасова дръжка и пластмасов накрайник; 1 бр. стъклена бутилка (счупена) с етикет „Ямболска гроздова“, ведно с текстилна тъкан намираща се в гърлото й, и 2 бр. пластмасови контейнери с течност от бутилката и от текстилната тъкан; 2 бр. стопилки; 1 бр. пластмасов контейнер с течност от пластмасова стопилка; 1 бр. парче от бетонна тротоарна плочка, и разпореди те като вещи без стойност, да се унищожат след влизане в сила на настоящата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.