В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 април 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: Н.И.

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.И.

възз. гр.дело №** по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Н.П.Г., чрез пълномощник адв. Г.М. *** против Решение №73/27.12.2016г., постановено по гр. дело №1**/2016г. по описа на ТРС, с което съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният иск от Н.П.Г. за признаване за установено по отношение на „П.Г. *** и Г.И.Т., че Н.П.Г. е собственик на следния недвижим имот по давностно владение, находящ се в землището на с. С., общ.Т., ЕКАТТЕ *****, а именно: ***** идеални части от нива от **** кв.м., VІІ категория, в местността „В.л.”, имот № ****** по КВЗС, при граници на имота : ПИ № ****** – нива на Н.П.Г., имот № ****** – полски път на Община Т., № ****** – стопански двор – Държавен Поземлен Фонд МЗГ, № ****** – полски път на Община Т. и ПИ № ****** – нива на наследниците на П. и Х.Д., ведно с около 457/522 идеални части от 01 – сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м., като описания в скицата обект не е сграда, а силажна яма, като имотът е образуван от имотите № ****** и № ****** и в имота има една сграда, като ***** идеални части от имота представлява нива от 5300 кв.м., VІІ категория в местността „В.л.” и имот №****** по КВЗС в землището на с.С., общ.Т., при граници на имота № ****** – стопански двор, имот № ****** – нива и имот № ****** – нива и имот № ****** – полски път, ведно с около 457/522 идеални части от 01 – сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м., като сградата представлява силажна яма, и е осъдил въззивника да заплати на насрещната страна разноски в размер на от по 200 лв. В жалбата се сочи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при пълно несъответствие със събраните по делото доказателства, процесуалния и материалния закон. Сочи се, че съдът е извършил неправилна преценка и на събраните по делото гласни доказателства, основавайки решението си на противоречивите показания на свидетелите на ответната страна и игнорирайки показанията на свидетелите посочени от ищеца - лица не заинтересовани лично от изходът на спора. Твърди се, че именно показанията на последните са непротиворечиви, съвпадат си и би следвало да бъдат ценени в тази светлина, т.е. да им бъде дадена вяра. Сочи се, че съдът неправилно се е позовал на приетото в мотивите на предходното дело - гр.д. №******. на ТРС, чието решение не разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на настоящия спор. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и уважаване на установителния иск за собственост. Претендират се и направените разноски.

По жалбата не са постъпили отговори от насрещната страна.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемите, ред уведомени, не изпращат представител в о.с.з.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за наследници №********. на Кметство с.С. общ. Т., въззиваемият Г.И.Т. /ответник в първоинстанционното производство/ е наследник на И. Д. Ф. б.ж. на с.С., поч. на *******. Името на въззивника Н.П.Г. не фигурира в удостоверението за наследници.

От представеното пред ТРС Решение №**********. на ПК – Т., се установява, че на наследниците на И. Д. Ф., б.ж. на с.С., общ.Т., е била възстановена собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в землището на с.С., общ.Т., ЕКАТТЕ ***** – представляващ нива от 5,300 дка, VІІ категория, в м.”В.л.”, имот №****** по КВСЗ при граници на имота: имот №****** стопански двор на Министерство на земеделието и горите, имот № ****** – нива на Кметство село С., имот №****** – нива на наследниците на С.П.Д. и имот №****** – полски път на Кметство с.С..

Не е спорно между страните, а и от представените пред ТРС писмени доказателства се установява, че Г.И.Т. се е снабдил с Нот. акт №**, том ІІ, рег.№***, дело №******. на Съдията по вписванията към ТРС, с който е бил признат за собственик на процесния недвижим имот по давностно владение. В последствие на 03.02.2014г., Г.И.Т. е продал на втория ответник „П.Г. *** процесния недвижим имот, видно от Нот.акт №**, том ІІ, рег.№***, дело №******. на Съдията по вписванията към ТРС.

Установява се също, че „П.Г. *** е придобил по силата на Договор №********. за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост, нива находяща се в землището на с.С., общ.Т., ЕКАТТЕ ***** – представляваща поземлен имот №****** по КВСЗ с площ от 4,199 дка, VІІ категория, в м.”В.л.” / този имот е съседен на процесния- имот №******/.

С констативен нотариален акт №***, том ІІ, рег.№***, дело №*****. на Съдията по вписванията към ТРС, на осн. чл.587, ал.1 от ГПК, „П.Г. А. 90”ЕООД е било признато за собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.С., общ.Т., обл. Хасково ЕКАТТЕ *****, а именно: силажна яма с площ от 522 св.м. от които 451 кв.м., изградени и попадащи в имот №****** по КВЗС, представляващ нива от 5,300 дка, VІІ категория, в местността „В.л.” и 71 кв.м. изградени и попадащи в имот №****** по КВЗС, представляващ нива от 4,199 дка, VІІ категория, в местността „В.л.”, без земята върху която е изградена силажната яма.

Видно от Протокол за трасиране от 21.03.2015г., Заключението на изслушаната пред ТРС СТЕ и представените по делото скици №№ ***********.; ***********. и ***********. на ОСЗ-Т. на 21.03.2015г. е било извършено трасиране на имоти с №№****** и ******, а в последствие е било извършено обединение на двата имота в имот с №****** с площ от 9,499 дка, и към настоящия момент имот №****** е част от имот с №****** /скица №***********./ . В представените скици и протокола за трасиране като собственик на имотите е вписано „П.Г. А. 90”ЕООД. Последното е посочено като собственик и в прложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота №***********.

Пред ТРС са били събрани и гласни доказоателства:

Св.Г. М. e заявил, че познава ищеца, с който били израснали от деца, а ответника Г.Т. е първи братовчед на баща му. Посочил е, че Н.Г. стопанисвал част от стопанския двор в с.С. от 2005г. Заявил е, че миналата година научил, че е пряк наследник на процесната нивата, която се намирала в стопанския двор, че същата е продадена без негово знание. Посочил е, че не знае наследниците на И. Ф. да са се събирали, за да разпределят имотите на Ф.. Видно от показанията на свидетеля в процесния имот има силажна яма, която се ползвала от Н.Г. и там последния съхранявал сено. Свидетелят е посочил, че Г.Т. бил болен от 7-8 години и имал проблем с краката, като в момента бил на легло и се обслужвал от други хора, и че това е от около 5-6 години. Заявил е, че живее в гр.С. от 1991г., като до смъртта на родителите си посещавал с.С. през седмица, а от 2-3 години идвал по рядко. Посочил е, че Н. *** и там живеел от 2005г., но не знаел дали Н. живее на съпружески начала и с кого.

Св.П. А. е посочила, че познава Н.Г. и миналата година му продала нива, която се намирала до стопанския двор в м."В.л.". Нивата била дарена от свекъра й на дъщеря й, и дъщеря й я продала на Н.. Тази нива граничела със стопанския двор, където Н. ползвал "неговите ниви". Посочила е, че през 2006г. гледала телета и вземала бали от Н. от силажната яма в процесния имот. Според свидетелката, от 2005г., Н. гледал животни в този имот. Животните му били в бившия стопански двор. Заявила е че не знае колко ниви имал Н.. Заявила е, че Г.Т. не го е виждала в това място, а мястото е необработваемо. Свидетелката е посочила, че Г.Т., в момента бил болен и бил на легло и поне две години не го е виждала да излиза навън. Посочила е, че освен Н. никой друг не е виждала в процесния имот.

Св.Д.К. е заявил, че живее в с.У., че познава ищеца от 36 години и в периода 2012г.-2015г. е работил при него. Според свидетеля ищеца от 2005г. стопанисвал част от стопанския двор, като според свидетеля "всичко е негово". Затварял животни вътре, имал бали, имал крави, овце и кози. Н. ползвал мястото откакто разтурили ТКЗС, а свидетелят не бил виждал друг там освен Н.. Посочил е, че за последно ходил на работа в чужбина през 2010г. и се върнал в началото на 2011г. Посочил е, че Н. ***, но не знае дали живее с някаква жена. Свидетелят е заявил, че не познава Г.И.Т..

Св. Н. Н. е дал показания, че е живял само в с.С., и че познава Н. и Г.. Според свидетеля ищеца като дете живеел в С., след това отишъл в С., за да учи, след това живял в с.Ч., С., и гледал животни, а през 2007г. се върнал в с.С.. Посочил е, че когато ищеца се върнал в селото го потърсил като приятел, за да му съдейства за една сграда, която имал купена с В.Д.Д.. Били я купили от кооперация „А.С.". Н. искал обор, за да гледа животни. Тогава той дошъл в тази тяхна сграда, която била един обор в стопанския двор. Свидетелят е посочил, че е работил при Н., за да му помага около две години. Свидетелят е посочил, че още когато купили обора, Г.Т. идвал в стопанския двор и му казвал, че и той имал нива там и идвал да я вижда. Според свидетеля бай Г. си обработвал нивата преди 2000г., когато нивата била засята с жито. Свидетелят е заявил ,че познава св.Г. М., но не го е виждал в с.С. много години. Видял го веднъж на погребението на баща му. Посочил е, че не е бил там, когато наследниците на Ф. са се разбирали за процесната нива, въпреки че заявил това пред съдията по вписванията. Срещнал се с бай Г. и той му каза: „Н. искаме да продадем една нива, за която ми каза че има разбирателство на другите наследници. Аз им отстъпвам друга нива а тази нива искам да я дам на Г.." Ставало дума за нивата със силажната яма.

Св.Ж.К. е заявил, че познава страните по делото от 10 години, т.е. откакто е в с.С., където имал селскостопански имоти. Н. познавал откакто последния дошъл в стопанския двор с кравите. Свидетелят е посочил, че той е собственик на имот от 2005г. в стоп. двор, а през април 2006г. участвал на търг и спечелил други имот там- тогава бил единствен собственик на имотите в стопанския двор в село С.. Имотите на свидетеля били: единият хамбар за зърно, а другия метален навес със зърноплощадка. Н. дошъл през зимата на 2007г. декември, или януари 2008г. с 20-30 крави и се настанил в обора на В., който обор преди това бил ползван от свидетеля за съхранение на бали. Тогава свидетеля за пръв път видял ищеца и се запознал с него. Според свидетеля с Н. имали нормални отношения. Електричество имал само свидетеля, тъй като платил задължение от 1999г. за ток на Кооперация „Т.", а кооперацията му прехвърлила стълбовата линия и партидата. В обора в който се настанил Н. нямало ток и той се закачил, чрез свидетеля, като си сложил вътрешен електромер. Свидетелят е посочил, че познава ответника Г., защото му бил правил забележка, че пуща шилетата си в неговото място. Мястото на бай Г. било в съседство до мястото на свидетеля и представлявало нива от около 5-6 дка, със застроена част от нея - силажна яма. Първите години бай Г. си обработвал нивата. От тогава имало десет години. Тогава бай Г. можел да върви, а Н. го нямало. Свидетелят е уточнил, че говори за 2005-2006 г., тъй като той бил там от лятото на 2005г.

Св.Д. Г. - баща на управителя на ответното дружество е заявил, че познава страните, като след закупуването на процесния имот е в лоши отношения с ищеца. Посочил е, че е започнал да се занимава със земеделие от 2008г. в с.С.. Сочи, че през 2008г. е виждал Н. в ТКЗС-то. Свидетелят е посочил, че е участвал при трасирането на имота, който синът му закупил. Трасираното било извършено от старозагорската фирма "Г.г.", това било през месец март 2015 г. Във връзка с това трасиране свидетелят е посочил, че не е възниквал спор между него и Н.. Н. видял свидетеля в деня на трасирането, както и че има колчета. Според свидетеля, след покупката на нивите от ответното дружество, последното ги владеело. Ищецът гледал крави наблизо и било възможно кравите да минават през имота, ако бъдат насочени натам, тъй като имотът не бил ограден. Преди това нивата се обработвала от дядо Г., който сеел ечемик и пшеница до 2008г. - 2009г. Нивата се обработвала лично, като свидетелят не бил чувал да е била давана под наем.Според свидетеля от около 3 години дядо Г. бил болен.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията като такава с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК. Претендира се признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно владение на процесния недвижим имот, находящ се в с.С., общ.Т..

За уважаването на претенцията, въззивника- ищец в първоинстанционното производство, следва да установи правата, които претендира върху имота, като тежестта на доказване пада върху него. Твърденията му, че е придобил право на собственост върху процесния имот, чрез давностно владение, установено от него върху имота, от началото на м. септември 2005г. и продължило в законоустановения 10г. срок, са неоснователни.

Съдът приема, че не е доказано придобиването на имота въз основа на упражнено от ищеца давностно владение. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта, поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

Не е спорно между страните, че с Решение №**********. на ПК – Т., на наследниците на И. Д. Ф., б.ж. на с.С., общ.Т., е била възстановена собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в землището на с.С., общ.Т., представляващ нива от 5,300 дка, VІІ категория, в м.”В.л.”, имот №******. От показанията на Св.Н. е видно, че преди 2000г. фактическата власт върху имота и е упражнявал въззиваемият Г.И.Т., който обработвал нивата и нивата била засята с жито. В по-късен момент, Т. посещавал стопанския двор, като в разговор със свидетеля му заявил, че и той има нива наблизо и идвал, за да я вижда. Св. К. е посочил също, че към 2005г.-2006г., Т. продължавал да си обработва нивата, като дори бил правил забележка на свидетеля, да не пуща животните си в нивата му. Според св.Г. /баща на управителя на ответното дружество/ ползване на имота от Т. имало и към 2008г. - 2009г.

Твърденията на ищеца в ИМ са, както се посочи по-горе, че е установил владение върху имота в началото на м. септември 2005г. По делото липсват обаче категорични доказателства за осъществявано от Н.П.Г. владение върху имота, започнало от този момент и продължило в законоустановения 10 г. срок. Налице е противоречие в гласните доказателства събрани от ТРС, относно началния момент на твърдяната от въззивника окупация на имота. Свидетелите сочени от ищеца /М., А. и К./, в показанията си са заявили, че Г. е започнал да отглежда животни в стопанския двор на с. С. през 2005г. Тези показания противоречат на показанията на свидетелите посочени от ответната страна /Н. и К./, според които въззивникът се е върнал да живее и да отглежда крави в с.С. през зимата на 2007г., като дори тогава не е бил в процесния имот, а в друга сграда, намираща се в стопанския двор на селото, предоставена му от В. Д. /св. Н. е посочил, че именно той е съдействал на въззивника да му бъде предоставена сградата на Д., а св.К., придобил сгради в стопанския двор на селото от 2005г. и 2006г., е заявил, че той е предоставил възможност на въззивника да прекара електричество до обора на В., след идването на Г. през 2007г./. Т.е. от една страна не се установи по категоричен начин, че още с връщането си в с.С., за да гледа животни, въззивникът е установил фактическа власт именно върху процесния имот №****** по КВЗС, представляващ нива от 5,300 дка, VІІ категория, в местността „В.л.” /св. М. и св.К. говорят за част от стопанския двор, а св. Н. и св.К. дават показания, че първоначално животните отглеждани от Г. са се намирали в имот различен от процесния/, а от друга не е установен и точно началния момент на твърдяната окупация. Следва да се посочи също, че дори свидетелите на ищеца, не сочат каквито и да са грижи от страна на въззивника по стопанисване, обработване или др. грижи за процесния имот, освен че ползвал силажната яма в същия, за да съхранява сено.

По делото не е доказано и упражняването на фактическа власт от страна на ищеца по отношение на процесния имот, в продължение на изискуемия от закона 10 годишен срок- непрекъснато, несъмнено и явно, както и намерението им за своене, което да е било доведено до знанието на въззиваемите, респ. до знанието на наследниците на И. Д. Ф. б.ж. на с.С., поч. на *******./на които имота е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ/. От събраните писмени доказателства се установява, че през 2014г. въззиваемият Г.И.Т. /един от наследниците на И. Д. Ф./ се е снабдил с Нот. акт №**, том ІІ, рег.№***, дело №******. на Съдията по вписванията към ТРС, с който е бил признат за собственик на процесния недвижим имот. В последствие на 03.02.2014г., Г.И.Т. е продал на втория ответник „П.Г. *** имота /видно от Нот.акт №**, том ІІ, рег.№***, дело №******. на Съдията по вписванията към ТРС/. След извършване на покупко-продажбата, по инициатива на въззиваемото ЕООД, е било извършено трасиране на имоти с №№****** и ******, а в последствие е било извършено обединение на двата имота, в имот с №****** с площ от 9,499 дка, и към настоящия момент имот №****** е част от имот с №****** /видно от Протокол за трасиране от 21.03.2015г., Заключението на изслушаната пред ТРС СТЕ и представените по делото скици №№***********.; ***********. и ***********. на ОСЗ-Т. на 21.03.2015г./. От показанията на св.Г., присъствал при трасирането е видно, че същия ден въззивникът е узнал за предприетите от „П.Г. А. 90”ЕООД действия, като по делото липсват данни да им се е противопоставил. В представените скици и протокола за трасиране, в т.ч. и в скица №***********., касаеща новообразувания имот №******, като собственик на имотите е вписано „П.Г. А. 90”ЕООД. Установено е също, че дружеството е декларирало процесния имот като свой собствен в данъчната служба на общината, тъй като видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота №***********., именно последното е посочено като собственик.

С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че ищецът не е провел пълно доказване на релевантните за спора факти, което безспорно налага извода, че предявения установителен иск е неоснователен и недоказан. Като е приел, че ищеца не е придобил по давност процесния имот, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон.

Поради обстоятелството, че върху въззивника пада тежестта на доказване твърденията, че е придобил право на собственост върху процесния имот, чрез давностно владение, установено от него върху имота, и предвид горепосоченото, че същият не е провел пълно доказване на релевантните за спора факти, без значение по делото е, че въззиваемият Г.И.Т. не се е явил, на осн.чл.176 ГПК, в насроченото по делото о.с.з., за да отговори на поставените в жалбата въпроси: 1. На коя дата, къде и кои от наследниците на И. Д. са се събрали и по кой начин са се разбрали той да установи собствено владение върху процесния имот, който по тогава действащият план за възстановяване на собственост е с № ******, а сега попада в № ******?; 2.Присъствала ли е на това събиране съпругата на ответника?; 3.Как точно е установено и осъществено владението върху процесния имот и от кой момент?

Ето защо решението на ТРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №73/27.12.2016г., постановено по гр. дело №1**/2016г. по описа на ТРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.