РЕШЕНИЕ

гр. Ямбол 04.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесета април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н.Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 37/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от В.С.М. *** срещу решение № 627/05.12.2016 г. по гр.д. f\l° 1986/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е унищожен в полза на Й.М. , в качеството му на синдик в , производството по несъстоятелност относно наследството на починалия Т.Б., извършеният от страна на В.С.М. отказ от наследството на майка му Е.Г.М. до размера на задълженията му към кредитора. Като счита решението за недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, иска същото да бъде отменено и след като съдът разгледа делото по същество, да отхвърли предявения иск. Според жалбоподателя съдът неправилно и в нарушение на разпоредбите на ГПК е допуснал разместване на доказателствената тежест, като възложил на ответника да доказва кога ищецът е узнал за извършване на отказа от наследство, вместо това да бъде в тежест на ищеца. Ищецът не е провел пълно доказване на това обстоятелство. Единствения документ, представен по делото в тази връзка-писмо от ЧСИ, е бил оспорен от ответника . Няма събрани по делото доказателства, че писмото е било получено от ответника . Освен това ищецът не е направил превод на документа въз основа на който претендира своето уведомяване,съобразно правилата на ГПК, поради което същият следва да се изключи от доказателствата по делото.

Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, постановено съобразно приложимите материалноправни и процесуалноправни норми.

За да се произнесе окръжният съд установи следното:

Ищецът Й.М., в качеството му на синдик в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия

Т.Б., има вземане към ответника В.С.М. за събиране на което е образувано изп.д. № 782/2014 г. по описа на ЧСИ И.Х.. По справка от изпълнителното дело към 25.02.2016 г. размерът на дълга е общо 50 500,81лв.. Ответникът В.С.М. не разполага с достатъчно имущество от което ищецът да бъде удовлетворен за своето вземане.

Изложеното се установява от събраните по делото доказателства и по отношение на него страните не спорят.

Безспорно е също, че на 29.04. 2014 г. ответникът В.С.М. се отказал от наследството, оставено му от неговата майка Е.Г.М., починала на 25.04.2014 г., като отказът е бил вписан в специалната книга на ЯРС под № 42/25.04.2014 г.. С писмо от 15.09.2014 г. ЧСИ е уведомил взискателя по изп.дело за извършения отказ от наследство от страна на длъжника. Видно от пролиженото по изп.дело известие за доставяне писмото е било получено от ищеца на 18.09.2015 г., която дата районният съд правилно е приел като дата на узнаване от страна на ищеца на направения отказ от наследството. Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът е узнал много по рано за направния отказ, още с вписването му в специалната книга на ЯРС на 25.04.2014 г., откогато започва да тече и тригодишния преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 56 ал.2 ЗН.

Съдебната практика определя узнаването като фактичебко достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, съществили се вече в действителността. Следователно моментът на узнаване от страна на кредиторите на отказа от наследство е момента в който отказът фактически достигне до знанието на кредиторите. Практиката изрично приема, е съществуващата възможност за узнаване не е равнозначна на самото узнаване. В този смисъл правилно районният съд се е позовал на р.536/28.07.2010 г. по гр.д. № 1400/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Неоснователно и е оплакването на жалбоподателя, че съдът неправилно и в нарушение на разпоредбите на ГПК е допуснал разместване на доказателствената тежест, като възложил на ответника да доказва кога ищецът е узнал за извършване на отказа от наследство, вместо това да бъде в тежест на ищеца. Тежестта на доказване на узнаването на отказа е за длъжника/ чл.154 ал.1 ГПК/.

Искът по чл.56 ал.2 ЗН е предявен в законоустановения едногодишен срок от узнаването и в тригодишния срок от извършване на отказа,поради което е допустим. Същият е и основателен. Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожаването на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Безспорно е, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника, както е безспорно, че последният е увредил интересите на кредитора, доколкото с направнения отказ от наследството на свойта майка е възпрепятствал кредитора от възможността му да се удовлетвори за вземането си от наследството на ответника, оставено му от неговата майка.

-

По изложените съображения въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, с което искът по чл.56 ЗН е уважен, за правилно , поради което същото следва да бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 627/05.12.2016 г. по гр.д. № 1986/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда В.С.М. *** ЕГН ********** да заплати на Й.М. , в качеството му на синдик в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия Т.Б., със съдебен адрес *** сумата 720 лв., съставляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: