Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........6.10........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На.........................деветнадесети...септември...........................................

През две хиляди и седемнадесета година,..........в състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 258

по описа за 2017 година,... за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д.Х.И., С.Г.Д., К.Г.К., М.Д.К., А.М.А., З.Н.А., З.С.С., Д. П. С., Н.М.С. и С.Г.С. чрез пълномощника им адв.К.,*** против решение № 327/9.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 3547/2016 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения им иск с правно основание чл.108 от ЗС против Г.М.С. и К.С.К. чрез своя баща и законен представител С. К. Д. да им предадат владението върху 20 кв.м от собственият им недвижим имот с идентификатор 87374.541.64.

Постановеното решение се счита за неправилно – основано единствено върху изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза без да е уважено искането на жалбоподателите за назначаване на тройна експертиза. Това искане е направено отново и пред въззивния съд, доуточнено с допълнение към жалбата и мотивирано с това, че е необходимо назначаване на тройна експертиза, тъй като изслушаната не е достатъчно обоснована, не е изготвена скица, на която да е отразено движението на границата между двата имота според различните планове и не е изследван въпроса относно връчване на уведомленията при промените на плановете, а вещото лице приема, че планът се прилага. Това са и въпросите, които се желае да бъдат поставени на исканата тройна експертиза.

В законоустановения срок от ответниците по делото са депозирали отговор на въззивната жалба и считат същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно се желае да бъде оставено в сила и жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят направените разноски в настоящото производство. Излагат се подробни съображения за това, че всички твърдения на ищците по исковата молба са били оборени, като е установена съвсем друга фактическа обстановка, при която искът им е отхвърлен от първата инстанция. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, както и правилно не е уважил искането за назначаване на повторна или тройна съдебно-техническа експертиза.

В съдебно заседание страните чрез своите пълномощници поддържат становищата си по въззивната жалба и отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред ЯРС е предявен иск от жалбоподателите да бъдат осъдени ответниците Г.М.Д. и К.С.К., представлявана от своите родители С. К. Д. и С.М.С. да предадат на ищците владението на собствените им 20 кв.м от подробно описано в ИМ дворно място, представляващо имот 87374.541.64. Уточнено е, че тази площ се намира на границата между имотите на ищците и ответниците, който е имот 87374.541.97. Твърди се, че границата между имотите била трайно материализирана с масивна ограда като през 2015 г. без правно основание и не по установения ред ответниците са преместили границата и са завзели процесните 20 кв.м.

Позицията на ответниците е изразена в техния отговор и становището им пред въззивния съд е същото, а именно, че през 2015 г. при спазване разпоредбите на ЗУТ се снабдили с разрешение за строеж на ограда, изцяло в имота на възложителя. Било извършено трасиране на имота от правоспособно лице. Построената ограда била в съответствие с дадената строителна линия, което било отразено в съответния протокол.

За установяване на обстоятелството, че са собственици на недвижим имот 87374.541.64, ищците са представили пред районния съд следните нотариални актове и удостоверения: за дарение на недвижим имот № 8/15.06.1974 г., по който Д.М. Т. е дарила на дъщеря си – М. И. А. следния свой собствен недвижим имот 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 150 кв.м, съставляващо имот № 2395 в кв. 38 по плана на гр. Ямбол, заедно с построената в него 1/2 ид.ч. от жилищна сграда и паянтов навес, в който имот се отрежда съсобствен парцел № IV-2395,2396 в кв. 38, при посочени граници на целия имот. Видно от приложеното удостоверение за наследници от 17.07.2008 г. ищцата Д.Х.И. е единствен наследник на надарената М. И. А.; за собственост по дарение и делба № 30/08.12.2003 г., по който ищцата С.Г.К. е била призната за собственик на апартамент 3 в триетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Я., ул.“******“**, ет.*, построена в УПИ VII- 3609,3610 и УПИ VIII – 3611 с обща площ на двата имота 484 кв.м, както и на 49/245 ид.ч. от дворно място, цялото от 254 кв.м, находящо се в гр. Я., ул. „**********“ **, съставляващо УПИ VII-3609,3610; за собственост по продажба и делба № 55/18.02.2005 г., по който ищците К. и М. К. са признати за собственици на апартамент 5 в триетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Я., ул.“******“**, ет. *, построена в УПИ VII- 3609,3610 и УПИ VIII – 3611 с обща площ на двата имота 484 кв.м, както и на 49/245 ид.ч. от дворно място, цялото от 254 кв.м, находящо се в гр. Я., ул. „*******“ **, съставляващо УПИ VII-3609,3610. От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че К. и М. К. са сключили граждански брак на 02.12.1973 г.; за дарение на недвижим имот № 39/29.12.1973 г., по който по силата на дарение ищецът А.М.А. е станал собственик на 86/250 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Ямбол, съставляващо парцел V-2393, 2394 по плана на града, цялото 250 кв.м, а по нотариален акт на дарителя 387 кв.м. От представения акт за сключен граждански брак се установява, че ищците А. и З. А. са сключили граждански брак на 14.12.1975 г., т.е. след извършеното в полза на съпруга дарение; за покупко – продажба на недвижим имот № 30/15.03.2004 г., по който ищците З. и Д. С. са придобили собствеността върху апартамент 1, намиращ се на първи етаж на триетажна жилищна сграда, находящ се в гр. Я.л, ул. „********“ **, построен в УПИ VII- 3609,3610 и УПИ VIII – 3611 с обща площ на двата имота 484 кв.м и 98/254 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Я., ул. „*******“ **, съставляващо УПИ VII- 3609,3610, цялото с площ 254 кв.м. От представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно, че З. и Д. С. са сключили граждански брак на 29.01.1995 г.; за дарение на недвижим имот № 38/29.12.1973 г., съгласно който ищцата Н.М.С. е придобила 87/250 ид.ч. от едно дворно място, находящо се в гр. Ямбол, съставляващо парцел № V – 2393,2394 в кв. 30 по плана на града, цялото от 250 кв.м, а по нотариален акт на дарителя 387 кв.м. От приложеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищците С.С. и Н.С. са сключили граждански брак на 22.11.1981 год., т.е. след извършеното в полза на съпругата дарение.

Съгласно скица № 15-500100/13.10.2016 г. на ПИ с идентификатор 87374.541.64, находящ се на адрес ул. „********“ № ***, същият е с площ 484 кв.м.

Ищците са представили още протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, по който на 18.01.1993 г. е оценено дворно място от 14 кв.м собственост на Община Ямбол, което се предава към парцел VII – 3609,3610,3611, собственост на М. А., К. К., М.К., С.Д., Ж. А., Н. С. и А.А.. Приложена е и разписка за заплащане на сумата 1690 лв. на Община Ямбол от 21.01.1993 г.

Във връзка със своите твърдения, че изграждането на оградата на границата с имота на ищците е изцяло в съответствие със съществуващите строителни правила и норми ответниците са представили следните писмени доказателства: разрешение за строеж от 18.05.2015 г.; Протокол за трасиране, означаване и координиране на северната и източната граница на УПИ VII-97, кв.85 от 25.06.2015 г.; Координатен регистър; Скица на УПИ VII-97, кв.85 към протокол от 25.06.2015 г.; Констативен протокол за извършена проверка на северната граница на УПИ VII-97, кв.85 от 19.11.2016 г.; Заповед на Община Ямбол от 22.01.2016 г.

Пред първата инстанция е назначена, изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че по отношение на ПИ с идентификатор 87374.541.64 е имало КРП от 1962 г. – имот пл. № 2395 в кв. 38, съставляващо парцел 2395,2396 и имот пл.№ 2393, съставляващ парцел – 2393,2394 в кв.38; КРП от 1975 г., по който имот пл.№ 2395 е идентичен с ПИ 3609; имот пл.№ 2394 е идентичен с ПИ 3610 и имот пл.№2393 е идентичен с ПИ 3611; КРП от 1983 г., който е действал и към 1993 г., според който имоти ПИ 3609, 3610 и 3611 си запазват номерацията и имот с идентификатор 87374.541.64 е съставен от тези три имота. При справка в Община Ямбол било установено, че общинското място, съгласно протокол от 18.01.1993 г. /14 кв.м/ е предадено към имота на ищците, като няма обаче данни къде точно, в коя част на имота е предадено. В скица е очертано местоположението на границата между двата имота по плана от 1993 г. При направения на място оглед било установено, че е изградена масивна ограда от ответниците на границата между ПИ, за която има издадено строително разрешение, като оградата е разположена изцяло в имота на възложителя, т.е. в имота на ответниците. По изграждане на оградата били спазени всички строителни изисквания. От устни разговори се установило, че през 1994 г. ищците били построили ограда, без строително разрешение.

Във връзка с оспорванията на ищците и на въпроси на ответниците в с.з., вещото лице посочва, че изградената от ответниците ограда съвпада с регулационната и кадастрална граница между двата имота. Оградата е изградена и са спазени всички строителни изисквания. Проверка в Община Ямбол била направена на 04.05.2017 г. на досието, в което се намирал протокола по чл. 265 от ППЗТСУ, касаещ 14 кв.м като никъде не било отразено къде точно се намира тази площ. В личен разговор с ищеца А.А. вещото лице констатирало, че тези 14 кв.м най-вероятно не граничат с имота на ответниците. На място били констатирани основите на старата ограда, като разстоянието между тях и новата ограда било около 33 кв.м. Тази стара ограда била построена в имота на ответниците и без строително разрешение.

Въззивният съд кредитира изводите на експертизата, по която вещото лице е провело обстойно проучване на всичката налична документация, правило е оглед на място и е разговаряло с някои от ищците. При тези обстоятелства съдът не приема възраженията на пълномощника на ищците, че експертизата не е достоверна и се основава единствено на проведени разговори със страните, поради което и повторна експертиза не е назначена при въззивното разглеждане на делото.

Пред първата инстанция са разпитани и свидетели като в показанията си свидетелката С. посочва, че знае имота на ищците, който се намира на ул.“*********“ и от вътрешната страна граничел с имота на сем. К.. С. били насреща, а преди това имотът бил на някакви Ч.. Първоначално нямало ограда, но после Н. и А. си сложили ограда. Това станало през 1992, 1993 или 1994 г. Тази стара ограда съществувала до миналата година. Свидетелката не знаела кой премахнал оградата, видяла само бащата на С.С., че свалил няколко от колчетата. С. си ремонтирали сградата и в двора им влизали камиони със строителни материали, но тогава старата ограда си съществувала.

Свидетелят Д. също познава имота на С.С.,*** и граничи с имота на ищците по делото. През 2003 г. започнали да ремонтират съществуващата сграда. Между двата имота съществувала стара ограда, но през 2005 г. вече я нямало. Ищците разрешили събарянето на оградата и по – специално ищецът А., който по това време бил в чужбина. Дошли геодезисти, дали линия и започнал строежа на новата, като свидетелят не е сигурен кога точно е построена.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС, каквато е и дадената от районния съд квалификация. За да бъде основателен ревандикационният иск е необходимо ищците да докажат, че са собственици на претендираната от тях площ, че тази площ се държи или владее от ответниците и последните упражняват това държане или владение без правно основание. Наличието на тези предпоставки следва да е кумулативно, като при липса на коя да е, искът е неосноватален.

В настоящия случай предвид събраните по делото доказателства съдът счита, че не е налице никоя от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС. Ищците по не установяват да са собственици на 20 кв.м, намиращи се на границата между техния ПИ 87374.541.64 и собствения на ответниците 87374.541.97. Действително вещото лице е проследило, че в годините, например по действащия план от 1993 г. границата между имотите не е на сегашното си място, впоследствие по плана от 2001 г. границата отговаря на сегашното местоположение, т.е. имало е промени. Понастоящем, видно от представената от ищците скица на имотите, същите са във вида съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/30.08.2005 г. и последното изменение е от 2013 г. Въз основа на данните по действащия план през 2015 г. ответниците, спазвайки всички правила по ЗУТ са изградили масивна ограда на границата с имота на ищците изцяло в собствения си имот. Строителството е надлежно проверено след приключването му от специалист и както в констативен протокол от 19.11.2016 г. е констатирано, така и вещото лице по делото е установило, че изградената ограда съвпада изцяло с вътрешнорегулационната линия на УПИ VII-97, кв.85 и е изградена въз основа на даденото строително разрешение като регулационната и имотната граници на имота съвпадат. Т.е. ищците не само не установяват да са собственици на претендираните от тях 20 кв.м, но и категорично се доказва, че ответниците не са завземали площ от техния имот, изграждайки масивна ограда на границата между двата имота.

Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че първата инстанция е постановила правилно и обосновано решение като е отхвърлила предявения от ищците иск по чл.108 от ЗС, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените пред настоящата инстанция разноски в размер 600 лв.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 327/9.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 3547/2016 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.Х.И., С.Г.Д., К.Г.К., М.Д.К., А.М.А., З.Н.А., З.С.С., Д. П. С., Н.М.С. и С.Г.С. да заплатят на Г.М.Д. и К.С.К. чрез своя баща и законен представител С. К. Д. направените пред настоящата инстанция разноски в размер 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.