РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 04.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател :Д.Кючуков

Членове: Н.Иванов

Г.Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 52/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Й.Г.К. *** срещу решение № 12 /09.01.2017 г. по гр.д. № 2324/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което, на осн.чл.42 "в" ЗН, е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 15.08.1994 г., направено от И.Ц. К., като е прието за установено по отношение на Й.Г.К. ,че Ц.И.К. е собственик на 1/2 ид. част от процесната еднофамилна къща в гр. Ямбол и 1/4 ид. част от прилежащото и дворно място, и Й.Г.К. е осъден да му предаде владението върху имота. Като счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят моли същото да бъде отменено и след като съдът разгледа делото по същество, да отхвърли предявения иск. Съдът неправилно е приел, че в завещанието е налице тежест и благодарствен мотив, като основание да прогласи неговата нищожност. Безвъзмезният характер на завещанието не означава,че завещанието не може да има възнаградителен характер. Благодарствения мотив на завещанието не прави последното нищожно, поради несъответствие със закона и добрите нрави. Не са налице и трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС. По делото не са събрани доказателства, че ищецът е собственик на имота. Изводите на районният съд , че ищецът е придобил имота въз основа на давностно владение са в пълна противоположност със събраните по делото доказателства

Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата и като счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано моли същото да бъде потвърдено .

За да се произнесе окръжният съд установи следното:

Предявените искове са с правно основание чл.42 б "в" от ЗН, чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 ГПК.

Ищецът Ц.И.К. е единствен законен наследник на И.Ц. К., починал на 28.07.1999 г.. Последният със саморъчно завещание от 15.08.1994 г. е завещал на ответника Й.Г.К. 1/2 идеална част от дворно място и 1/2 идеална част от построеното в него масивно жилище, находящи се в гр. Я., ул. "*******" **, както и цялото си движимо имущество и пари. Мотивът за завещателното разпореждане, както завещателят е посочил в заващанието, е:" моето здравословно състояние, че се нуждая от помощ и грижи, които ще ми осигури моят племеник за вбъдеще до моята смърт той ще се грижи за мен и той единствено заслужава да получи цялото ми имущество, което ще оставя след своята смърт".

Универсалните завещателни разпореждания, каквото представлява и саморъчното завещание, предмет на разглеждане по настоящото дело, предполагат безвъзмездно разпореждане в полза на едно лице на цялото или част от цялото имущество на завещателя. Завещанието е безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. Тълкувайки волята на завещателя, изразена в съдържанието на завещанието, районният съд правилно е приел, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен категорично под формата на условие: " че се нуждая от помощ и грижи, коаито ще ми осигури моят племеник за вбъдище до моята смърт", е не да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка. Едно такова завещание, поради липсата на едностранност и безвъзмездност на престацията, като противорещащо на закона и морала е нищожно по силата на разпоредбата на чл. 42 б "в" ЗН.

Не е налице и твърдяния от ищеца благодарствен мотив за направените завещателни разпореждания, съдържащ се в израза "той единствено заслужава да получи цялото ми имущество, което ще оставя след своята смърт". Както правилно е приел и районния съд изразът не може да се тълкува, като благодарност за вече положени грижи от страна на бенефициера, още повече, че към момента на съставяне на завещанието последният е бил във възраст, когато сам се е нуждаел от грижи.

Поради изложените съображения въззивният съд споделя изводите на районния съд, че завещанието е нищожно и като такова не може да легитимира бенифициера, като собственик на недвижимия имот, предмет на завещателните разпореждания. Решението на първоинстанционния съд в частта, с което е прогласена нищожността на завещението е правилно .

При обявена нищожност на завещанието собственик на нуедвижимия имот, предмет на завещателните разпореждания, остава единственият законен наследник на бенефициента И.Ц. К. - ищецът Ц.И.К.. Недвижимият имот, предмет на завещанието, се владее от ответника Й.Г.К.. Поради отпадане на основанието за владение на имота от ответника Й.Г.К., имотът следва да се върне в патримониума на наследника Ц.И.К..

Налице са кумулативно изискуеми от закона предпоставки за да се води успешно искът по чл.108 ЗС: собственост върху претендираната част от имота, владението от страна на ответника и това владение е противоправно.

Възражението на ответника Й.Г.К. за наличие на десет годишна придобивна давност, по силата на която е станал собственик на имота, е направено едва с въззивната жалба. Възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба и могат да се въвъдат за пръв път във въззивното производство, само ако поради нарушаване на съдопроизводствените правила страната не е успяла да ги заяви пред първоинстанционния съд. В този смисъл т.р. №1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г н ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответникът не е направил възражението за придобивна давност с отговора на исковата молба. Прави го едва с въззивната жалба. Във въззивната жалба не се позовава на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстаниционния съд при разглеждане на делото, лишили го от възможността да заяви възражението си за придобивна давност пред същия съд, поради което възражението му за придобивна давност е преклудирано.

Решението, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.108 ЗС, е правилно и следва да бъда потвърдено и в тази му част.

Констативния нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот № 99/1999 г. на нотариус при ЯРС, придобит на основание саморъчното завещание от ответника Й.Г.К., поради уважаване на исковете по чл. чл.42 "в" ЗН и чл.108 ЗС, законосъобразно е бил отменен от районния съд, на основание разпоредбата на чл. 537 ал.2 ГПК.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи горните изводи и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/09.01.2017 г. по гр.д. № 2324/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда Й.Г.К. *** 78, ЕГН ********** да заплати на Ц.И.К. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: