Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 20.03.2017 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 14.03.2017 г/две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Стоева

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря............... и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №44 по описа за 2017г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Е.Миролио”ЕАД, с ЕИК 119603547, със седалище и адрес на управление:гр.Сливен,представлявано от ИД- д-р Г. Р., чрез пълном. адв.Р.К. против Решение №2/03.01.17г,пост. по гр д №1956/16г на ЯРС,с което предявените обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл 344 ал 1 т.1,2 и 3 КТ, са уважени.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна изцяло. Алтернативно с това се претендира, в случай, че наст. инстанция приеме решението на РС за правилно, то да измени същото в частта, с която „Е.Миролио”ЕАД е осъдено да заплати на осн. чл 344 ал.1 т.3 КТ на Д.Х.Д. сумата 4 550лв,представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 20.06.16г до 20.12.16г, като сумата се „редуцира” до действително дължимата такава в размер на 3685.91лв, а решението се „редуцира” и в осъдителната му част, относно дължимите разноски от ответната страна. Страната претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции,вкл. и за адвокатски хонорар.

Въззивникът сочи, че РС е постановил решението си без да изследва наличието на законовите изисквания на чл 325 ал.1 т.9 КТ, с оглед извършване на преценка, дали действително е налице незаконосъобразно уволнение на ищеца, а се е ограничил в тълкуване на решенията на ТЕЛК, без да съобрази, че за законосъобразно прекратяване на ТПО на работника на осн чл 325 ал 1 т 9 КТ е необходимо и спазване на определени условия-работникът да страда от болест, която е довела до трайно намаляване на работоспособността му, и той да не може да изпълнява възложената му работа и да е налице при работодателя друга, подходяща за здравето на работника работа, която лицето е отказало да заеме, като тези условия са налице, преди връчване на заповедта за уволнение. В жалбата се твърди, че е неправилен и извода на съда, с който е прието, че при наличието на спор, относно изпълняваната от работника длъжност, този въпрос не е отнесен до компетентните органи на ТЕЛК и НЕЛК и решение №1734/09.06.16г на ТЕЛК е необходимо да е влязло в сила. В тази връзка се излагат аргументи, че съдът не е взел предвид допуснатото от закона предварително изпълнение на административния акт, къкъвто е решението на ТЕЛК, а законодателят е предвидил това в разп. на чл.112 ал 9 от Закона за здравето-обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност на органите на медицинската експертиза, не спира изпълнението им. Според страната, изводите на РС са неправилни, т к работодателят е имал задължението да предложи по-подходяща работа на ищеца и едва при отказ от страна на работника, да прекрати неговото ТПО, което е сторено. Според въззивника, неправилността на обжалваното решение в частта му по чл 344 ал 1 т 1 КТ е основание за отмяна на решението и в частта му по чл 344 ал 1, т 2 КТ-възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност,като е неправилно решението и в частта му по чл 344 ал 1 т.3 КТ-за уважаване на исцовата претенция в размер на 4550лв-за заплащане обезщетени на ищеца, заради оставянето му без работа за 6 месеца, т к дължимостта на тази претенция е обусловена от отмяна на уволнението.

В жалбата се навеждат доводи, в случай че ЯОС въпреки изложените от въззивника мотиви и съображения за неправилност на атакуваното решение приеме, че същото е правлино и ответното дружество дължи обезщетение,то размерът от 4550лв да бъде „намален и корегиран” до 3685.91лв.Страната сочи, че съдът не се е съобразил с разп. на чл 228 ал 1 КТ и чл 1 ал 8 т 7 от Наредба за елементите от възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски, съобразно които разпоредби, вещото лице е определило „чиста сума” на обезщетението на ищеца към 10.10.16г в размер на 2 241.48лв,респ. общо за 6-те месеца- 3685.91лв.

Във връзка с въззивната жалба е депозиран отговор от Д.Х.Д.,чрез пълном. адв.С.К.-ЯАК, с който се иска наст. инстанция да остави в сила обжалваното решение на РС,а да отхвърли жалбата на въззивника, като присъди на страната направените по делото разноски пред двете инстанции.

В отговора се твърди, че работодателят –ответник не е спазил закона при прекратяване ТПО на ищеца, т к в решение №2452/10.07.15г на ТЕЛК, което не е отменено и е в зак. сила е посочено, че ищецът би могъл да продължи същата работа като „механик”, а заключението на ТЕЛК, не може да бъде пренебрегвано от работодателя и същият не е следвало да предприема дейдствия по трудоустрояване на ищеца.Според въззиваемият, работодателят цитира решение №1734 от 09.06.16г на ТЕЛК, което не отменя и не допълва решение №2452/10.07.15г на ТЕЛК, сочещо за възможността на ищеца да работи като „механик”, но въпреки това, работодателят е предприел действия по трудоустрояване на ищеца и преместването му на друга длъжност. Според страната, решението на РС е правилно и в частта му,с която е присъдено на ищеца обезщетение по чл 225 ал 1 КТ и се иска в тази част жалбата да бъде оставена също без уважение.

В с.з. въззивната страна, чрез проц. си представител поддържа жалбата по исложените в същата мотиви и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, предвид Наредбата за МАВ.По делото са представени и писмени бележки,в които се излагат аргументи за неправилно присъден размер на обезщетението по чл 225 ал 1 КТ, т.к размерът е определен от РС без мотиви и въпреки посочения от В.Л. начин на изчисляване.

Въззиваемата страна, също чрез проц. си представител моли наст. инстанция, да остави без последствие жалбата, като за размера на обещетението на работника се твърди, че съдът следва да присъди обезщетението, съобр. БТВ на работника, като се претендират в пълен размер и направените пред наст. инстанция съдебни разноски. Според страната, размерът на адвокатското възнаграждение е определен, съгл. Наредбата за МРАВ и за да „възпроизведе някакво възпитателно действие към”Миролио”ЕАД”.

ЯОС приема следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото, че ищецът Д.Д. е работил по трудов договор с ответното дружество на длъжност: „механик” на участък „депанатура” в цех „Багрилен”, като въз основа на Заповед № 105 от 20.06.2016г. на работодателя, трудовото му правоотношение е прекратено и като причина в заповедта се сочи- чл.325 ал.1 т.9 от КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намаляване на работоспособността му и по здравни противопоказания, въз основа заключение на ТЕЛК № 2452/10.07.2015г., като работникът отказва да заеме предложената му друга работа: „работник опаковка”, подходяща за здравословното му състояние, съгл. ЕР № 1734/9.6.2016 г. на ТЕЛК.

В мотивите за прекратяване на ТПО на работника е визирано, че след решение на ТЕЛК от 10.07.2015г, относно работника Д.Д. с водеща диагноза: „астма” и посочените противопоказни условия на труд- ТФТ, влага и запрашеност е прието, че „работникът може да продължи работата си като „механик”, съобразно посочените противопоказни условия на труд”, но работодателят преценил, че с цел запазване здравословното състояние на работника, трябва да направи ново запитване до ТЕЛК, дали Д. би могъл да работи на друга длъжност:”работник опаковка” и след издаване на решение от комисията, че това е възможно,длъжността е предложена на работника, но той отказал да я заеме и работодателят преценил, че следва да прекрати ТПО.

В тази връзка по делото е налице и Предложение № 288 от 20.06.2016г на работодателя до Д. Д., с което на осн чл. 314 ал 1 КТ, вр с чл 317 ал 1 и 3 КТ и въз основа на ЕР №1734/09.06.16г на ТЕЛК, на Д. е предложено да заеме длъжността „работник опаковка”, което работникът отказал да подпише и това е удостоверено с подпис на свидетел от дата 20.06.16г, като по същия начин ищецът е отказал да подпише и Допълнително споразумение от 20.06.16г към ТД,касаещо промяна на заеманата длъжност, което е удостоверено отново с подписа на свидетеля К.-началник цех.

В настоящото производство е изискана и приложена преписка по партидата на Д.Х.Д., съдържаща доказателствен материал, във връзка с издадените му експертни решения и в преписката се съдържа ЕР № 2452/10.07.2015 г. По това експертно решение, ТЕЛК е определила на Д. при преосвидетелстване на същия, 75% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза „Астма” и общо заболяване „Бронхиална астма” – средно тежка, персистираща, с голяма даваност /от детска възраст/, с чести обострени и вентилаторни нарушения, като са посочени и противопоказните условия на труд: ТФТ, влага, запрашеност, но в решението на ТЕЛК е посочено, че „Д. би могъл да продължи да работи като „механик”, с противопоказните условия на труд”.

От приложеното гр д № 2173/15г на ЯРС е видно,че ищецът е имал издадена предходна заповед за уволнение № 81/2.8.2015г. на осн. чл 325 ал 1 т 9 КТ и Д. е атакувал прекратяване на трудовото си правоотношение пред съда, като в тази връзка е постановено влязло в сила Решение № 705/21.12.15г, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно и същото е отменено и Д. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „механик”. В мотивите на съдебния акт е прието, че уволнението е незаконосъобразно, т.к според заключение на ТЕЛК от 10.07.2015г, ищецът може да работи като механик, а ответникът- работодател не е доказал наличието на основание, както и невъзможността на Д., да изпълнява работата си като такъв и уволнението е отменено.

След отмяна на уволнението по гр.д. № 2173/2015г и възстановяване на ищеца на длъжността „механик”,която е заемал преди уволнението, работодателят е направил запитване от 25.1.2016г до МБАЛ „Св.Пантелеймон” –ТЕЛК- Ямбол, с искане за становище, дали Д. би могъл да работи като „работник – опаковка”, с цел преместването му на това работно място, като предварително е направена консултация и със Служба трудова медицина и ответното дружество е получило становище, че въздействието на факторите: влажност и прах, със стойности близки до граничните, може да доведе до още по- неблагоприятно развитие на заболяването на лицето и до по- голямо влошаване на здравословното му състояние.

В тази връзка, ТЕЛК Ямбол е издал Р № 0597/25.2.2016г. затова, че видно от приложената към досието на Д. документация, последният не е възстановен на работа и не се намира в ТПО с работодателя към него момент, поради което комисията не може да се произнесе относно ново трудово насочване на Д.. Цитираното решение на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК и последната се е произнесла с решение №0361/26.4.2016г, като е отменила и върнала експертното решение на ТЕЛК, за ново произнасяне, т к към момента на обжалването пред НЕЛК, е било налице възстановяване на Д. на заеманата работа „механик” и следва да бъдат изискани допълнителни документи.

ТЕЛК се е произнесла със становище, обективирано в Решение № 1734/9.6.2016 г, че Д. може да работи като „работник опаковка”, съобразно условията на труд, определени от ТЕЛК. Върху решението е отбелязано, че Д. е получил решението на 10.06.2016 г, като решението на ТЕЛК е влязло в сила на 28.6.2016 г.

Относно твърдението си, че атакуваното уволнение не е незаконосъобразно, ответникът–работодател е представил в настоящето производство и протокол № 2 от 11.1.2016 г, изд. на осн. чл.315 КТ и чл.2 от Наредба за трудоустрояване и чл.1 от Наредба за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от надлежна комисия, която е обявила длъжността” „работник – опаковка” – 5 броя места за трудоустроявани и е представено Длъжностно разписание на персонала от 1.1.2016г, където за длъжността „работник – опаковка” са предвидени 19 места.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото са допуснати и гласни доказателства: Св.И. – работила като началник отдел „Екология, охрана на труда и пожарна безопасност” твърди, че в началото на всяка година се създава комисия, определяща местата за хора с намалена трудоспособоност и задължително е изисквана справка от личен състав на хората, които вече са с такава намалена трудова способност и едва след получаване на справката, тези хора задължително попадат в списъка. Според свидетелката, въз основа на този списък всяка година е подавана заявка- спецификация в БТ с цел хората, които имат увреждания да постъпят на работа и длъжността: „механик” в цех „Багрилен” е била включена в списъка, но за 2016 г. е изключена от този списък. Свидетелка сочи, че по- голяма част от дейностите, които лицето на длъжност „работник опаковка”е следвало да извършва, са механизирани.

Във връзка с направеното твърдение, че предлаганата на ищеца длъжност „работник- опаковка” не отговаря на предписанията на ТЕЛК е разпитан и св. Т. И. – работещ в ответното дружество като общ работник. Този свидетел твърди, че длъжността „работник опаковка” се състои в това, работникът да пакетира бубини, които поставя в кашони от 27-28 кг, а после робот подрежда кашоните на палет, но когато робота не работи, всичко се реди ръчно на палета от „работник опаковка” и се кара от работника с ръчна количка до паркинга, където се реди. Според свидетеля, имало е предвидено студозащитно облекло за работниците, но т.к облеклото имало висока запрашеност, не е ползвано.

Съдът е назначил и изслушал СМЕ, по която вещите лица сочат, че бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване, при което наличието на алергени в домашна и производствена среда влияе върху протичане на заболяването, поради което изпълняваната от Д. длъжност „механик”, не е подходяща за здравословното му състояние. След направен сравнителен анализ на длъжностите „механик” и „работник опаковка”, експертите приемат, че по- подходящо за Д. е „работник опаковка”. Същевременно експертизата сочи, че стойностите на микроклимата и оценъчната стойност на риска е степен 0 – няма риск на всички работни места при работодателя, с изключение на „работник опаковка”, в цел „Багрилен” и общ работник в склад „Централен”, където стойността е 1- ограничен приемлив риск. Според заключението, на всички работни места се извършва физически труд – ръчна работа с тежести и лека до средна степен, а във всички длъжностни характеристики в раздел ІІ- т.4– изискване за заеманата длъжност, за медицински показания е отбелязано изискване към работодотеля, лицата да бъдат физически и психически здрави, което не кореспондира с изискването да бъдат заемани тези длъжности от лица с намалена работоспособност.

По делото е назначена и изслушана СИЕ и допълнителна такава , с оглед изчисляване на обезщетението, което ищецът следва да получи за времето,през което е останал без работа поради уволнението.

В заключението на В.Л. от СИЕ от 03.10.16г се сочи, че БТВ на ищеца за месеца презхождащ уволнението-м.май 2016г е в размер на 773.90лв, от които 710 лв-основна заплата + 63.90лв-допълнително ТВ от 9% за трудов стаж и порфесионален опит, като периода за който е изчислено обезщетението е от 20.06.16г/денят на уволнението/ до 10.10.16г/датата на о.с.з./-преди да са изтекли 6 месеца от уволнението, като в заключението се сочи, че обезщетението, изчислено на база БТВ на ищеца е 2 859.41лв, а чистата сума за получаване е 2 241.48лв,след призпадане на облагаемия доход.

В тази връзка е поставена допълнителна задача на СИЕ, според която В.Л. е дало Допълнително заключение досежно дължимото на ищеца обезщетение за периода от 20.06.16г-деня ва уволнението до 31. 31.10.16г-датата на съд. заседание, но твърди, че на ищеца се дължи обезщетение в брутен размер и вземайки предвид същата база на БТВ от 773.90лв –за м.май 2016г-месеца предхождащ уволнението, обезщетението е определено в брутен р-р на 3 412.20лв, като експертът е посочил, че чистата сума за получаване е 2 674.81лв/изчислението е направено само върху основната заплата от 710лв/.

Предвид изложената фактическа обстановка ,ЯОС прави следните правни издводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се приема за неоснователна, по следните съображения:

Предявени са три обективно кумулативно съединени иска, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ - да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, да бъде отменена уволнителната заповед като незаконосъобразна и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност: „механик”, като на същия бъде присъдено и обезщетение в размер на 4550лв за 6 месеца – времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

По иска с пр.осн. чл 325 ал.1, т.1 КТ.

Съгл. разп. на чл.325 ал.1 т.9 КТ, ТД се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособността или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, като прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.

Или, основанието за прекратяване на ТПО по чл.325, ал. 1, т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза на чл. 325 ал.1 , т.9 изр.1 КТ е поради болест, довела до трайна неработоспособност/инвалидност/, което означава на работника, респ. служителя да е призната неработоспособност -50% и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се изразява по установения за това ред. Втората хипотеза на чл 325 ,ал 1 ,т.9 изр.1 КТ е поради”здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по ТПО.

И двете хипотези обаче касаят медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК-със заключение по експертно решение, да посочи болестта,довела до инвалидност работника и наличието на съотвентните здравни противопоказания на заболяването ,във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника длъжност, като е налице и кумулативното условие, при работодателят да няма друга работа,подходяща за здравословното състояние на работника. В тази насока е и съдебната практика /Р 195/30.10.14г по гр.д. №1997/14г ВКС ІІІг.о.,Р №332/21.10.11г по гр.д №565/11г на ВКС-ІІІг.0./.

В конкретният случай данните по делото сочат, че ТПО на ищеца с ответното дружество е прекратено на осн. чл 325 ал 1 т.9 КТ-без предизвестие и поради невъзможност на работинка да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, като ответникът отказва да заеме и предложевната му друга работа”работник опаковка”, подходяща за здравословното му състояние, съгл. ЕР №1734/09.06.16г на ТЕЛК.

Според доказателствата по делото обаче, в случая не е налице предписание от надлежен орган за това, че работникът Д. Д.,който поради заболяване –„асма” и по здравни противопоказания, обективирани в решение на ТЕЛК, не може да изпълнява заеманата от същия длъжност”механик”.В Решение на ТЕЛК №1734/09.06.16г е посочено, че Д. „може да работи като „работник опаковка”, но няма отразяване, че работникът „не може да работи на заеманата от него длъжност”механик”.

Настоящата инстанция приема, че единственото предписание за трудоустрояването на ищеца се съдържа в Решение №2452/10.07.15г на ТЕЛК, в което е определена за работника трайна намалена работоспособност -75% с водеща диагноза: „астма” и са посочени противопоказните условия на труд, но ТЕЛК е излязла със становище, че Д. Д. би могъл да продължи да ралботи „механик”, съобразно посочените противопоказни условия на труд. По това експертно решение обаче има постановено влязло в сила съдебно решение по гр д №2173/15г, като е отменено предходното уволнение на Д.,извършено със заповед № 81 от 02.08.15г, именно по повод решението на ТЕЛК от 10.07.15г,в което е визирано, че Д. Д. , може да продължи работата си като „механик”.

От друга страна, преди влизане на решението на ТЕЛК в сила, работодателят е предложил на ищеца да изпълнява длъжността „работник опаковка”,което работникът е отказал и работодателят е издал процесната уволнителна заповед.

Решението на ТЕЛК №1734от 09.06.16г, връчено на ищеца на 10.06.16г, влиза в сила на 28.06.16г, а Предложението за новата длъжност: ”работник опаковка”,отправено от работодателя до Д. ,както и атакуваната уволнителна заповед, предмет на наст. роизводство са от дата 20.06.16г, което категорично навежда на извода, че заповедта за прекратяване на ТПО с ищеца е преждевременно издадена.

В тази връзка, съгл. задължителните разяснения дадени с решение №195/17.09.14г по гр д №1997/1`4г на ВКС-ІІІг о пост. по реда на чл 290 ГПК,при преценка законността на уволнението , решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила към момента на уволнението на ищеца. Според ВКС, действително в чл 112 ал 9 от Закона за здравето, е предвидено, че обжалването на решението на ТЕЛК, не спира изпълнението му, но за да може работодателят законно да упражни правото на уволнение спрямо работника, следва да изчака влизането на решението на ТЕЛК в сила. В тази връзка наведените от въззивника аргументи на противното, се преценят от съда за неоснователни.

Ето защо ЯОС приема, че процесната уволнителна заповед е незаконосъобразна, т к в решението на ТЕЛК от 09.06.16г, липсва предписание за трудоустрояване на работника, поради невъзможност да изпълнява длъжността: ”механик”, а и самата уволнителна заповед е преждевременно издадена, преди влизане на решението на ТЕЛК в сила.

Данните по делото сочат,че след възстановяване на Д. на заеманата от него длъжност, въз основа на съдебното решение по гр.д. № 2173/15г.на ЯРС, работодателят е поискал становище от „Служба трудова медицина”за факторите, при които Д. работи на длъжността „механик” и е дадено становище, че работникът е с риск за влошаване на здравословното състояние, но съдът не следва да обсъжда това становище, т к то не е дадено от компетентния орган-ТЕЛК или НЕЛК, чиито актове имат задължителен характер, когато са влезли в сила, а медицинския въпрос, дали заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за неговото здраве или не, не може да се изследва от службите по трудова медицина и наведените в тази насока аргументи от въззивника са голословни.

След становището на Служба труд. медицина, работодателят е направил запитване и до ТЕЛК, дали ищецът би могъл да работи на друга длъжност: „работник опаковка” и ТЕЛК е постановил решение ЕР №1734/09.06.16г, че това е възможно и работодателят е отправил предложение до Д. на 20.06.2016г,с което му предлага да заеме длъжността „работник опаковка”, но това не санира липсващото решение на ТЕЛК, че Д. Д. не може да работи като „механик”, с оглед заболяването си и в тази насока е без значение отказа на работника да заеме предложената му друга длъжност.

Предвид изложеното съдът приема, че издадена уволнителната заповед №105/20.06.16г , с която ТПО на Д.Х.Д. с ответното дружество е прекратено на осн. чл 325 ал 1 т 9 КТ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, т к в същата не се съдържа становище на ТЕЛК, че ищецът не може да работи на длъжността”механик”, с оглед заболяването си и вредната за него работна среда, а и заповедта е издадена от 20.06.16г - преди влизане на решението на ТЕЛК в сила- на 28.06.16г,като и Предложението за заемане на новата длъжност е от 20.06.16г-също преди влизане в сила на ЕР.

Ето защо, уволнение на ищеца с процесната заповед следва да бъде отменено, поради незаконосъобразност на същата.

Съдът приема акцесорния иск по чл 344 ал 1 т 2 КТ също за основателен,т.к той следва съдбата на главния иск,а уважаването на иска по чл 344 ал 1 т 1 КТ, поражда субективно право за ищеца- да претендира за възстановвяването си на заеманата преди уволнението длъжност и този иск като основателен, също следва да бъде уважен.

Относно иска по чл 344 ал 1 т 3 КТ,във вр с чл 225 ал 1 КТ съдът приема ,че е основателен и доказан,предвид следното:

Съгл. разп. на чл 344 ал 1 т 3 КТ, работинкът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а според чл 225 ал 1 КТ, при незаконно уволнение, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.

В конкретният случай, данните по делото сочат, че поради незаконно уволнение, ищецът е останал без работа, вследствие прекратяване на ТПО с ответното дружество, въз основа на процесната незаконосъобразна уволнителна заповед и считано от 20.06.16г, същият не е работил по друго ТПО с друг работодател.

С оглед изложеното съдът приема, че Д. е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснатото БТВ,което е щял да получи за период от 6 месеца,предвид разп. нап чл 225 ал 1 КТ.

В тази връзка съдът приема , че за периода от 20.06.16г-деня на уволнението до 20.12.16г-датата на приключване на последното о.с.з. е изминал период от 6 месеца и след като се съобрази със заключенито на В.Л. от Допълнителната СИЕ в частта, в която се сочи, че БТВ на работника за месеца предхождащ уволнението е в размер на 773.90лв /710лв основна заплата и 63.90лв-9% -за трудов стаж и професионален опит/, то се налага извода, че за 6 месеца, на Д. следва да му бъде изплатена сума в размер на 4643.40лв, но т к размерът на обезщетението се претендира в размер на 4 550лв, съдът приема, че иска следва да бъде в този размер .

Наст. инстанция приема, че при този изход на делото и на осн чл 78 ал 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, направените по делото разноски в размер на 750лв, както и да заплати ДТ от 282лв / 50лв за неоценяеми искове и 182лв върху присъденото обезщетение/, ДТ от 5 лв при издаване на ИЛ,като заплати и по сметката на ЯРС, сумата 150лв за хонорар на вещо лице.

Предвид всичко изложено, ЯОС намира атакуваното решение на РС за правилно и счита, че същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивната страна ще следва да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски пред ЯОС за адв. възнаграждение, но превид направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и съобразно чл.7 ал 1 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ, съдът намира следното:

Съобразно своевременно релевираното от въззивника възражение по чл 78 ал 5 ГПК-за прекомерност на разноските и предвид разп. на чл 7 ал 1 ,т.1 и ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ по трудови дела с пр. осн чл 344 ал 1 т.1, 2 и 3 КТ и след като се съобрази с размера на МРЗ към датата на сключване на Догор за правна защита и съдействие от 13.02.17г от въззиваемия и съобразно фактическата и правна сложност на делото , ЯОС приема следното:

Договорът за правна помощ на въззиваемия е сключен на 13.02.17г, когато МРЗ за страната е в размер на 380лв.По предявените два неоценяеми иска по чл 344 ал 1 т 1 и 2 КТ, съобр. разп. на чл 7 ал 1 т 1 от Наредба №1/04г за МРАВ, адв. хонорар следва да е в размер на 200лв, а за оценяемия иск по чл 344 ал 1 т.3 КТ,предвид разп. на чл 7 ал 1 т 1 и ал 2 т.2 от Наредба №1/04г, по трудови дела с интерес от 1000лв до 5000лв ,минималният размер на адв. възнаграждение е 300 лв + 7% за горницата над 1000лв, което в случая е: 300лв + 248.50лв или общо: 548.50лв. Към тази сума следва да се привави и адв. хонорар за неоценяемите искове по чл 344 ал 1 т1 и т2 КТ, в размер на 200лв. Това налага извода, че глобално адв.възнаграждение, следва да бъде определено на 748.50лв, а въззиваемият е заплатил адв. хонорар 750лв и разликата от 1.50лв, не следва да се приема като прекомерност на разноските, които виззивникът следва да заплати.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая адв. възнаграждение за процесуална защита на въззиваемия, не е в завишен размер и наведените на противното аргументи от въззивника са неоснователни.

Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 750лв.

Водим от горното ,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №2/03.01.17г,пост. по гр д №1956/16г на ЯРС.

Осъжда„Е.Миролио”ЕАД, с ЕИК 119603547, със седалище:гр.Сливен, „Индустриална зона”, представлявано от Г.Р. да заплати на Д. Х.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,кан.***,чрез пълном.адв.С.К., направените пред ЯОС разноски в размер на 750лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: членове:1. 2.