РЕШЕН И Е 35

 

гр.Ямбол 05.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков Членове: Н.Иванов

Г.Вълчанова

 

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 28/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от С.В.Т. *** срещу решение № 655/23.12.2016 г. по гр.д. № 1962/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С.В.Т. и Г.В.Т. искове за провъзгласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, предмет на нот.акт № 98/2015 г. на нотариус Т Д. с per. № 243 на нотариалната камара, поради липса на основание и накърняване на добрите нрави, както и за унищожаването му, поради заплашване и крайна нужда, за развалянето му поради неизпълнение, на осн.чл.87 ал.З ЗЗД, като се иска и връщане на имота. Като счита решението за неправилно, необосновано, постановено при неправилни фактически и правни изводи и несъвкупната преценка на всички доказателства по делото жалбоподателят иска решението да бъде отменено и постановено ново решение, с което да бъдат уважени изцяло ищцовите претенции. Според жалбата съдът не се е съобразил с постоянната съдебна практика, според която, ако към момента на сключване на договора прехвърлителят е в болестно състояние при което се прогнозира последваща смърт и това е било известно на приобретателя договорът е нищожен поради липса на основание, тъй като прехвърлителят няма да получи престацията срещу прехвърленото право на собственост. В случая, макар имотът да е бил прехвърлен срещу минали грижи, както и за бъдещи такива, намира приложение разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД, тъй като нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. Счита се, че договорът е нищожен поради изначална липса на основание, тъй като към момента на сключването му прехвърлителят е бил нетрудоспособен, в нелечимо здравословно състояние, имал е нужда от издръжка, която не му е била давана. Приобретателят не е полагал и дължимите грижи за прехвърлителя. В това отношение съдът неправилно е ценил и свидетелските показания по делото.   Освен това приобретателят по договора е експлоатирала тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, като го е притеснявала и настоявала за сключване на договора с единствената цел да се облагодетелства, а неговите наследници да бъдат лишение от наследство. Поради тази причина се твърди, че договорът за прехвърлене на недвижимие имот срещу издръжка и гледане е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Договорът е унищожаем, тъй като е сключен под заплаха и крайна нужда, предвид неотложната нужда от грижи и издръжка за прехвърлителя и заплахи от страна на приобратателя, че няма да ги даде, ако имотът не бъде прехвърлен.

Въззиваемата страна по делото И.А.И. , като счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, моли същото да бъде потвърдено . Според постоянната съдебна практика допускането ,че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, нито води до нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Договорът не е сключен по настояване на приобратателя, а тъкмо напротив. Страните по договора са имали прекрасни отношения и са били опора един за друг в ежедневните житейски изпитания.

За да се произнесе окръжният съд установи следното:

Ищците С.В.Т. и Г.В.Т. са единствени наследници по закон на В Т. Д, починал на 1.04.2016 г..

С нотариален акт № 98/2015 г. на нотариус Т Д. с per. № 243 на нотариалната камара между наследодателя на ищците В Т. Д и ответницата И.А.И. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка. В договора е посочено,че имота се прехвърля срещу задължение за издръжка и ггледане на продавача,както досега, така и за вбъдеще до края на живота му.

По иска за прогласяване нищожността на договора, на осн. чл. 26 ал.2 ЗЗД

От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства се установява по безспорен начин,че наследодателят на ищците В Т. Д и ответницата И.А.И., след развода на първия през 2007 г., са заживяли на съпружески начала, като съвместното им съжителство е продължило до смъртта на В Т. Д. През време на съжителството им ответницата полагала грижи за наследодателя на ищците. През месец ноември 2015 г. било установено тежко заболяване на наследодателя В Т. Д. На 23.12.2015 г. между него и ответницата И.А.И. бил сключен договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. След сключване на договора отвтницата продължила да полага грижи по отношение на наследодателя на ищците, като изпълнявала ежедневно и непрекъснато задълженията си по издръжката и гледането му, поети с договора до неговата смърт. Окръжният съд, така както и районният съд, не намира причина да не бъдат кредитирани показанията на едната група свидетели - А.А, М.А и Т.Т, върху които районният съд е изградил изводите си, че ответницата стриктно е спазвала задълженията си по алеаторния договор, като е осигурявала на прехвърлителя необходимите грижи и издръжка, съобразно нуждите, възрастта и здравословното му състояние. По делото не се установиха факти и не се събраха доказателства, които да подложат на съмнение показанията на тази група свидетели или тяхната безпристрастност. Свидетелите от тази група са имали ежедневни и непосредствени впечатления за полаганите от ответницата грижи.

Съдебната практика приема, че е налице нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание в случаите, когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за близката смърт на прехвърлителя и липсата на намерение да да изпълнява поетото задължение. В случая договорът между наследодателя и ответницата е сключен, както с оглед на полагани от приобретателката грижи за минал период, така и за бъдещи грижи, полагането на които е продължило повече от четири месеца. Както правилно е приел и районния съд, поставената тежка диагноза съвсем не означава предстояща много близка смърт на прехвърлителя респ. знание на приобретателя, че няма да изпълнява задълженията си по договора. С оглед твърдението на жалбоподотеля, че сключването на договора противоречи на добрите нрави, което води до неговата нищожност, не може да се отрече интереса на прехвърлителя да си осигури необходимите грижи в този критичен за него момент, което в нинакъв случай не може да бъде прието, като противоречащо на добрите нрави. Следователно договорът не е нищожен, както поради липса на основание за сключването му, така и поради липса на противоречие с добрите нрави.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

По иска за унищожаване на договора,на осн. чл.ЗО ЗН и чл. 33

ЗН.

Както правилно е приел районния съд по делото не установява прехвърлителят да е бил принуден от другата страна да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх или договорът да е бил сключен при крайна нужда. Недоказани са твърдениета на ищците, че ответницата е експлоатирала тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, заплашвайки, че ще го напусне и остави без грижи, ако не и прехвърли имота. Показанията на св. М.А и А.А опровергават тези твърдения. Към момента на прхвърляне на имота прехвърлителят е бил в добро физическо състояние, сам е настоявал за сключване на договора и не е действал под заплаха. Показанията на другата група свидетели - К.Н и М. И., както правилно е приел и районния съд, не почиват на преки и ежедневни възприятия за осъществяваните заплахи, поради което и съдът правилно не ги е съобразил при изграждането на изводите си, че договорът не е умищожаем, като сключен по принуда чрез възбуждане на основателен страх или при крайна нужда.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

По иска за разваляне на договора поради неизпълнение, на осн.чл.87 ал.З ЗЗД

От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата е изпълнявала ежедневно и непрекъснато задълженията си по издръжката и гледането на ищцата, поети с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка. Такива грижи е полагала и преди сключване на договора. Както вече бе отбелязано по горе в мотивите, ответницата стриктно е спазвала задълженията си по алеаторния договор, като е осигурявала на прехвърлителя нужните грижи и издръжка, съобразно нуждите, възрастта и здравословното му състояние. По изложените съображения районният съд е напревил законосъбразния извод за неоснователност на иска за разваляне на договора, поради неизпълнение, на осн.чл.87 ал.З ЗЗД .

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Решението на Ямболския районен съд е правилно. Изградено е на събраните по делото доказателства и е обосновано.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено Водим от горното   и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд Водим от горното окръжният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 655/23.12.2016 г. по гр.д. № 1962/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда С.В.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на И.А.И. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                      ЧЛЕНОВЕ  1

 

 

                                                                                                     2