Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.10.2016 година гр.Ямбол
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 20
септември 2016 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2.
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като
разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно
гражданско дело № 283 по описа на 2016 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Й.К.К. ***
и въззивна жалба на М.К.К. ***, двете против Решение №322/10.06.2016 г.,
постановено по гр.д.№140/2016 г. по описа на ЯРС
С посоченото решение първостепенния съд е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.К.К.
с ЕГН ********** *** и М.К.К. с ЕГН ********** *** и двамата със съдебен адрес:***
иск по чл.108 от ЗС против „АГРОТЕС" АД с ЕИК 203072131 със седалище и
адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Граф Игнатиев" №58-А-17, представлявано
от изпълнителен директор Т.А.Т. да се приеме за установено по отношение на
ответника, че са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ Нива от 4,996 дка с идентификатор №87374.59.142 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол, находяща се в местността „Под
Курткая", IV категория, имот №059142 по плана за земеразделяне на град
Ямбол, ЕКАТТЕ 87374, при граници и съседи: имот №059153 с идентификатор
№87374.59.153 - нива на Р. Д. Р.; имот №059011 с идентификатор №87374.59.245 - нива на
наследниците на К. А. П.; имот №059016 с идентификатор №
87374.59.16 - имот на П. К. Ц.; имот №593 с идентификатор № 87374.59.593 - полски път,
както и да им бъде предадено владението върху него, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.К.К. и М.К.К. на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на „АГРОТЕС" АД направените по делото
разноски в размер на 450 лв.
С
въззивните жалби решението
на ЯРС се обжалва изцяло с твърдения
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Двете въззивни жалби са
идентични по съдържание и по заявени в тях оплаквания против атакуваното
решение. И в двете въззивни жалби са изложени изключително подробни, повтарящи
се съображения в подкрепа на заявените оплаквания, въз основа на които
въззивниците искат отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.
Всеки от въззивниците е заявил претенция за присъждане на разноските по делото
и за двете съдебни инстанции.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата страна „АГРОТЕС" АД гр.Ямбол е
постъпил писмен отговор на въззивните жалби, в който е оспорена
основателността им, като са изложени подробни съображения за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение на ЯРС, съответно – за липса на
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Иска се
потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена
е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника Й.К.К.
се явява лично,
като поддържа жалбата си, по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Подържа и претенцията за
присъждане на сторените в производството разноски, като представя и списък по
чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззивника М.К.К.,
редовно призована, не се явява, но чрез процесуалния си представител адв.В. от ЯАК поддържа
жалбата си, по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявените искове. Подържа и претенцията за присъждане
на сторените в производството разноски, като представя и списък по чл.80 ГПК.
В
о.с.з. въззиваемата страна „АГРОТЕС" АД се представлява от пълномощника
адв.Х.К. от ЯАК, като поддържа заявеното в писмения отговор становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното
решение.
Подържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като
представя и списък по чл.80 ГПК.
След преценка на
оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по
делото не е спорна между страните и правилно е установена от първостепенния
съд.
Видно от
представеното удостоверение за наследници, изх.№ГС/02-000186/08.01.2016 г. на
Община Ямбол, ищците са внуци на М. Д. Д., починала на
04.07.2005 г., т.е. същите са нейни наследници по заместване на починалият си
баща К. Д. К. - син на
наследодателката. Съгласно същото удостоверение М. Д.Д. е оставила и още
един наследник – С. Д. К. - неин
син.
Преди смъртта си М. Д. по силата на
договор за доброволна делба на земеделски земи, надлежно вписан в СП, вх.per.№3365, том VI, от
26.09.1997 г. е придобила правото на собственост върху три земеделски имота –
ниви, в т.ч. и върху процесната нива от 4.966 дка, IV-та категория, в
местността „Под Курткая", имот №059142 по плана за земеразделяне на
гр.Ямбол, при описани в договора съседи.
Видно от нот.акт
№167, том VIII, per.№5671, дело №789/05.09.2013 г. на нотариус
Е. Щ., №487 и район на
действие съдебния район на Районен съд Ямбол, С. Д. К. е дарил
на „Агромейт" ООД гр.Ямбол собствената си ½ ид.ч. от процесната
нива.
Според представения
договор за аренда на земеделска земя от 13.11.2013 г. вписан в СП-Ямбол - вх.per.№10179, том 12,
стр.216 от 14.11.2013 г., „Агромейт"ООД, като арендодател е предоставил на
„Агротекс" ООД, като арендатор под аренда за срок от 10 стопански години
считано от 2013/2014 г., 4 броя земеделски имота, находящи се в землището на гр.Ямбол, между които и процесната нива с площ от 4.966
дка, представляваща ПИ с идентификатор №87374.59.142 в местност „Под Курткая”, ІV-та
категория. Договорът е сключев в изискуемата от закона форма и е с нотариална
заверка на подписите на страните.
Ищците са отправили
покана до ответника да освободи доброволно и да им предаде владението върху собствената
им ½ ид.ч. от процесната нива. Поканата е връчена на адресата на
03.12.2015 г., видно от приложена по делото обратна разписка.
За процесния имот
ищците са представили скица №15-1016/04.01.2016 г., издадена, от СГКК -
гр.Ямбол, удостоверение за характеристики на ПИ в земеделска територия
изх.№25-192/05.01.2016 г. на СГКК-гр.Ямбол и удостоверение за данъчна оценка
изх.№Д0000058/08.01.2016 г. на Община Ямбол.
Във връзка с твърденията си, че ищцата е получила
арендно плащане за общо ½ ид.ч. от процесната нива за стопанската
2013/2014 г. и за следващата стопанска година 2014-2015 г., ответникът е
представил извлечение от списък на раздадена рента за 2015 г. на
,Агромейт" ООД, където под №274 е подписана М.К.К., извлечение от списък
за раздадена рента за 2014 г. на „Агромейт" ООД, където М.К.К. се е
подписала под №275 и извлечение от списък на раздадена рента за 2013 г. на
„Агромейт" ООД, в който М.К.К. се подписала под №269.
Ответниците са представили и договор за наем на
земеделска земя №80/03.04.2014 г., видно от съдържанието на който М.К.К. като
наемодател и „Агромейт" ООД като наемател са сключили договор за наем с
предмет ½ ид.ч. от процесната нива, със срок за
ползване от една стопанска година - 01.10.2014 г./30.09.2015 г. След оспорване
от страна на ищците, същите са представили друг договор за наем от същата дата,
съгласно който под наем за срок от една година е отдадена цялата нива.
Във връзка с твърденията за наличие на дългогодишни
наемни отношения между М.К. и „Агромейт" ООД ищците са представили договор
за наем №69А/18.08.2014 г.; договор за наем на земеделска земя №80/01.06.2012
г.; договор за наем на земеделска земя №82/03.09.2010 г.; договор за
наем на земеделска земя №80/10.04.2013 г.; РКО №2/02.09.2013 г. за изплатена на
М.К. сума от 24.50 лв.; РКО №14/05.09.2014 г. на „Агромейт"ООД за
изплатена рента на М.К. за 2014 г. в размер на 79.50 лв. и РКО №19/04.09.2015
г. за изплатена на М.К. рента за 2015 г. от 79 лв.
Ищцата
М.К. е отправила писмено предизвестие до „Агромейт"ООД, връчено с обратна
разписка относно това, че прекратява договора за наем на ПИ №059142, в местност
„Под Курткая" – 1/2 ид.ч.
от 4.966 дка за стопанската 2015/2016 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването.
Въз основа на
обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявения петитум, първоинстанционното
производство има за предмет предявен от Й.К.
и М.К. против „АГРОТЕС” АД иск по чл.108 от ЗС да се признае за установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот – 1/2 идеална част от Нива
от 4,996 дка, с идентификатор №87374.59.142 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Ямбол, находяща се в местността „Под
Курткая", IV категория, имот №059142 по плана за земеразделяне на град
Ямбол, ЕКАТТЕ 87374, при граници и съседи, посочени в ИМ, както и да бъде осъден ответника да им предаде владението на
имота.
Съгласно нормата на чл.108
от ЗС, за да бъде уважен този иск в тежест на ищците (в съответствие с разпоредбата
на чл.154, ал.1 ГПК) е да установят наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: че са собственици на процесния имот, че същият се владее или
държи от ответника и че това владение или държание е без правно основание.
Липсата на която и да било от така изброените предпоставки, води до
неоснователност на претенцията.
За да отхвърли иска с правно основание чл.108 ЗС, ЯРС
в обжалваното решение, е приел, че макар и между страните да липсва спор
относно собствеността на ищците върху процесния недвижим имот, искът е
неоснователен, поради това, че ответника владее имота на правно основание –
договор за аренда, сключен от един от съсобствениците, който по силата на чл.3,
ал.4 ЗАЗ поражда действие и по отношение на останалите съсобственици.
При служебната
си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Преценена
по същество въззивната жалба е частично основателна.
Първото направено във въззивната
жалба оплакване е, че независимо от липсата на спор между страните относно
правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот и въпреки
приетото в доклада, че този факт не се нуждае от доказване, първостепенния съд,
в противоречие със собствените си мотиви, в диспозитива на решението си е
отхвърлил иска им да се признае за установено по отношение на ответника, че са
собственици на ½ ид.ч. от процесната нива.
Така заявеното оплакване е
основателно, а позоваването от страна на въззивниците на ТР №4/2014 г. от
14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС е правилно. В т.2А от цитираното тълкувателно
решение (неправилно посочена от въззивника К. като т.1В, която е с друго
съдържание) е посочено, че съдът,
сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се
произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца.
В
конкретния случай и както вече се посочи, между страните по делото липсва спор относно правото на собственост
на ищците върху процесния недвижим имот, а и този правнорелевантен факт е
безспорно установен от събраните по делото писмени доказателства. При това
положение, ЯРС постановявайки отхвърлителен диспозитив, относно правото на
собственост на ищците, е постановил неправилно решение, което в тази част
следва да бъде отменено, вместо което въззивния съд да постанови решение, с
което да признае за установено между страните правото на собственост на ищците,
сега въззивници, по отношение на ½ ид.ч. от процесната нива.
В
останалата част, с която е отхвърлена претенцията на ищците да им бъде предадено
владението върху ½ ид.ч. от процесната нива, решението на първостепенния
съд се прецени за правилно.
Както вече се посочи
по-горе, установената по делото от първостепенния съд фактическа обстановка е
безспорна между страните, във въззивната инстанция не се ангажираха
доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни
изводи.
По останалите многобройни оплаквания
във въззивната жалба, въззивния съд намери следното:
Заявените в двете въззивни жалби оплаквания по
същество са абсолютно идентични, като се акцентира на неправилност на
направените от ЯРС крайни изводи, както и са наведени твърдения за допуснати от
съда процесуални нарушения.
За неоснователно се прецени твърдението на
въззивниците за неправилност на извода на ЯРС, че ответника (сега въззиваема
страна) ползва процесния имот на правно основание, обосновано с твърдение, че
тъй като въззивниците не са страни по договора за аренда от 13.11.2013 г. и не
са били уведомявани за него, то същия не ги обвързва и не може да им бъде
противопоставен.
Между страните по
делото не е спорно, че „Агромейт"ООД (съсобственик на въззивниците и
собственик на другата ½
ид.ч. от процесната нива),
като арендодател е сключило Договор за аренда на земеделска земя от 13.11.2013
г. вписан в СП-Ямбол - вх.per.№10179, том 12,
стр.216 от 14.11.2013 г., по силата на който е предоставило на „Агротекс"
ООД, под аренда за срок от 10 стопански години считано от 2013/2014 г., цялата
процесната нива с площ от 4.966 дка, представляваща ПИ с идентификатор
№87374.59.142 в местност „Под Курткая”, ІV-та категория.
Така сключения
договор е действителен и поражда действие и по отношение на въззивниците. Както правилно е приел и първостепенния
съд, разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ допуска арендният договор да
бъде сключван и само от един от съсобствениците на земеделските земи, като
отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от
Закона за собствеността. Именно по аргумент от чл.3, ал.4 ЗАЗ отдаването под аренда е
действие, което може да бъде извършено самостоятелно от отделен съсобственик и
без съгласие на останалите участници в общността, чиито права и интереси са
гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и в случай на увреждане могат да
бъдат защитени по общия исков ред. Специалният характер на разпоредбата на чл.3, ал.4
ЗАЗ изключва приложението на общата разпоредба на чл.32, ал. 1 ЗС и на
закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение
на мнозинството от съсобствениците.
Действително по своята правна същност
договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, но за него има
предвидена специална уредба в ЗАЗ, който се явява специален по отношение
разпоредбите, касаещи договора за наем в ЗЗД. Ето защо цитираната разпоредба на
чл.3, ал.4 ЗАЗ поради специалния си характер изключва и приложението на общите
правила на ЗЗД относно договора за наем (с изключение на неуредените в ЗАЗ
въпроси). В тази връзка не се споделя и не намира опора в закона тезата на
въззивниците, че нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ има само препращащ характер и единствено
регулира вътрешните отношения между съсобствениците. Да се възприеме такова
тълкуване би означавало да се излезе извън буквата на закона, както и да се
допусне нарушение на законоустановения принцип за съотношението между общи и
специални законови норми.
При изложените до тук съображения въззивния съд,
както и първоинстонционния, стигна до извод, че ответника ползва собствената на
въззивниците ½ ид.ч. от процесната нива на правно основание.
По отношение оплакването на въззвниците за
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неразглеждане по същество на
направените своевременно 2 броя възражения за нищожност на договора за аренда
от 14.11.2013 г., настоящия съд намери следното:
В първото и единствено о.с.з., на което са
присъствали страните по делото (ищеца Й.К. лично и като пълномощник на сестра
си М.К., а ответника, чрез пълномощника си адв.К.) ищеца К. е заявил, под
формата на възражение, ново основание на предявения иск: 1. възражение за
нищожност на договора за аренда на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.1 ЗС,
тъй като не е формирано мнозинство от съсобствениците за отдаване на общата вещ
под аренда и 2. възражение за нищожност на договора за аренда, поради
симулативност, тъй като единствената цел на договора за аренда е ответникът,
който според ищците по силата на договора за аренда се превръща във владелец на
имота, да придобие след изтичане на 10-годишния давностен срок идеалните части
на ищците.
Противно на приетото от ЯРС, настоящия съд намира,
че двете възражения за нищожност са своевременно заявени – в срока по чл.143,
ал.3 ГПК и преди доклада на съда и съответно преди настъпване на преклузията по
чл.147 ГПК. Действително вярно е изложеното от районния съд, че с двете
възражения за нищожност на договора за аренда де факто ищците са предприели
изменение на основанието на предявения иск с въвеждане на ново такова, от което
да се изведе претендираното право. Изменението на иска обаче е направено в
съответствие с изискванията на закона, тъй като макар и направено устно в с.з.,
е направено в присъствие на другата страна и в предвидения в процесуалния закон
срок. При изложените съображения възраженията за нищожност следва да бъдат
разгледани по същество, което междувпрочем районния съд е сторил (независимо,
че ги е приел за преклудирани).
При преценка по същество, въззивния съд намери и
двете възражения за нищожност на процесния договор за аренда за неоснователни.
Възражението за нищожност на договора за
аренда на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.1 ЗС, тъй като не е формирано
мнозинство от съсобствениците за отдаване на общата вещ под аренда е
неоснователно. Както вече се посочи по-горе, разпоредбата на чл.3, ал.4 от
ЗАЗ допуска арендният договор да бъде сключван и само от един от
съсобствениците на земеделските земи, като отношенията между тях се уреждат
съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. Специалният
характер на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ изключва приложението на общата
разпоредба на чл.32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и
управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.
Възражението за нищожност на договора за аренда,
поради симулативност също се прецени за неоснователно. Симулативността според
ищците се изразява в това, че единствената цел на договора за аренда е
ответникът, който според ищците по силата на договора за аренда се превръща във
владелец на имота, да придобие след изтичане на 10-годишния давностен срок
идеалните части на ищците.
Правната теория познава
привидни и прикрити сделки. Привидната (симулативна) сделка е тази, по която
волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на другата страна не
се желае нейното правно действие. При привидните сделки е налице едно
съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Прикритата
(дисимулирана) сделка по същността си е сделка, която се сключва от страните с
желание да породи целеното правно действие, но то да не стане достояние на
третите лица. Съчетанието между привидна и прикрита сделка (т.нар. относителна
симулация) се урежда в правната норма на чл.17 от ЗЗД, съгласно която ако
страните по една правна сделка прикрият сключено между тях съглашение с
привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, а съгласно чл.26,
ал.2 от ЗЗД привидната сделка е нищожна.
От една страна, в
конкретния случай при заявяване на възражението за нищожност поради симулативност,
ищците не навеждат съображения по см. на чл.17 ЗЗД. От друга страна заявеното
твърдение, че договора за аренда превръща арендатора във владелец не намира
опора в закона и по същността си съставлява смесване на съществени институти на
правото, а именно - владение и държание.
В Решение №8/19.02.2014 г.
на ВКС по гр.д.№5109/2013 г., II г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК
и в тази връзка съставляващо задължителна съдебна практика, при отговора на
допуснатия до касация правен въпрос, съдът е изложил следното: „Тълкувайки
историческото развитие и нормативната уредба на института на владението,
съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и
волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на
владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе
гражданските последици, които произтичат от владението. За да е налице
владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на
фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е
спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е
несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я
държи за себе си/. Най-често спорове за несъмнеността на владението възникват,
когато то е придобито от държател, който променя намерението, с което държи
вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение.
Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът й има правно
основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например
чл.31, ал.1 ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата
власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща
трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.е. чрез действия който не
будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат
чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в
тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже
извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително
сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика,
респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за аренда е облигационен по
повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за
земеделско производство, съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 Закон за
арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на
обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно
плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното
или мълчаливо /т.е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като
отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30,
ал.3 ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл.30 и сл. ЗС е изрично
уредена с новата ал.4 на чл.3 Закон за арендата в земеделието. Следователно сключването на договор за аренда, както
преди, така и след приемането на чл.3, ал.4 Закон за арендата в земеделието, съставлява управително действие по
отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие
на явно и несъмнено владение.”
В контекста на
горе-изложените разяснения на касационната инстанция не може да бъде споделена
тезата на въззивника, че процесния договор за аренда е нищожен, тъй като
единствената му цел е ответникът да придобие след изтичане на 10-годишния
давностен срок идеалните части на ищците. Както се посочи, по силата на
договора за аренда ответника е само държател на идеалните части на въззивниците
от процесната нива и за да превърне държането във владение, същият следва да
извърши конкретни действия, с които да обективира промяна в намерението си. По
делото липсват данни за извършване на такива действия, липсват и твърдения в
тази насока – нещо повече цялата защитна теза на въззиваемото дружество -
арендатор е изградена на основата на твърдения, че владее процесния имот на правно
основание – договор за аренда, без да оспорва, че той е собственост на ищците –
въззивници.
При всичко изложено до
тук, предявеният в производството иск с правно осн. чл.108 от ЗС в частта му да бъде осъден ответника да
предаде владението върху процесния недвижим имот на ищците, се прецени за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, както правилно е
постановил и първостепенния съд.
При този изход на въззивното
производство и предвид частичното уважаване на въззивната жалба, съответно
частична отмяна на атакуваното решение, разноските следва да останат върху
страните така, както са ги направили.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №322/10.06.2016 г., постановено
по гр.д.№140/2016 г. по описа на ЯРС, В
ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от Й.К.К. с ЕГН ********** *** и М.К.К. с
ЕГН ********** *** и двамата със съдебен адрес:*** иск по чл.108 от ЗС против
„АГРОТЕС" АД с ЕИК 203072131 със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул.”Граф Игнатиев" №58-А-17, представлявано от изпълнителен директор Т.А.Т.
да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици
на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ Нива от 4,996 дка с
идентификатор №87374.59.142 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Ямбол, находяща се в местността „Под Курткая", IV категория, имот №059142
по плана за земеразделяне на град Ямбол, ЕКАТТЕ 87374, при граници и съседи:
имот №059153 с идентификатор №87374.59.153 - нива на Р. Д. Р.; имот №059011 с
идентификатор №87374.59.245 - нива на наследниците на К. А. П.; имот №059016 с
идентификатор № 87374.59.16 - имот на П. К. Ц.; имот №593 с идентификатор №
87374.59.593 - полски път, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „АГРОТЕС" АД
с ЕИК 203072131 със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Граф
Игнатиев" №58-А-17, представлявано от изпълнителен директор Т.А.Т., че Й.К.К.
с ЕГН ********** *** и М.К.К. с ЕГН ********** *** са собственици на 1/2
идеална част от недвижим имот, представляващ Нива от 4,996 дка с идентификатор
№87374.59.142 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол,
находяща се в местността „Под Курткая", IV категория, имот №059142 по плана
за земеразделяне на град Ямбол, ЕКАТТЕ 87374, при граници и съседи: имот
№059153 с идентификатор №87374.59.153 - нива на Р. Д. Р.; имот №059011 с идентификатор
№87374.59.245 - нива на наследниците на К. А. П.; имот №059016 с идентификатор
№ 87374.59.16 - имот на П. К. Ц.; имот №593 с идентификатор № 87374.59.593 - полски път
ПОТВЪРЖДАВА Решение №322/10.06.2016 г., постановено
по гр.д.№140/2016 г. по описа на ЯРС в
останалата част.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.