Р Е Ш Е Н И E

№ 41 07. 12. 2015 година гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение

На 24 ноември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар П. У.

Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова

Търг. дело № 31 по описа за 2014 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД със седалище гр. София, подадена от пълномощника й юриск. Н. П., против „Профит” АД със седалище гр. Ямбол, с която в обективно съединяване са предявени два иска: 1/. иск за заплащане на сумата 99898.97 лв. – главница, представляваща остатъчна счетоводна стойност (ОСС) на извършени от ищеца трайни подобрения в недвижим имот, отдаден му под наем от ответника, дължими поради предсрочно прекратяване на договора за наем по искане на наемодателя; 2/. иск за мораторна лихва върху същата главница в размер на 50085.57 лв. за периода от 12.06.2009 год. до 31.03.2014 год.

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключения между страните договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Търговска” № 35, със срок на действие 2003 год. – 2016 год. ищецът е извършил трайни подобрения в него както следва: 1/. за първоначално преустройство на наетото помещение от електродом в банков офис са изпълнени: част Архитектурна; част Конструктивна- трезори; част Конструктивна – фундаменти, греди, колони; АС допълнително; Климатизация; Ел. част; В и к част; част Отопление и част Вентилации на обща стойност 143 105. 02 лв. ( 116 443.20 лв. + 26661.82 лв.) платени въз основа на три фактури за периода от м. ноември 2003 год. – м. май 2005 год. 2/. извършени през 2004 год. нови СМР в допълнително наето помещение на стойност 3461.64 лв.; 3/. допълнителни (спешни) СМР извършени през 2008 год. в размер на 23 942.44 лв.; 5/. доплащане на ДДС върху стойността на всички СМР, извършени до 2005 год. в размер на 23850 лв., платени от ищеца на държавата, в резултат на промяна в ЗДДС. Поради предсрочното едностранно прекратяване на договора с отправено предизвестие, се е задействала клаузата на чл. 26 от договора за наем, според която ответникът дължи на ищеца направените в процесния имот трайни подобрения в размер на ОСС, които се претендират както следва: извършените през 2003 год. подобрения - в размер на 47 062.46 лв.; извършените през 2004 год. такива – в размер на 1428.46 лв.; платените през 2005 год. довършителни работи – в размер на 15774.98 лв. ; извършените през 2008 год. подобрения в размер на 17937.57 лв. и ОСС на платения ДДС през 2005 год. е 16659.50 лв. От тези пера е формирана цената на иска за главницата в размер на 99 898.97 лв. а мораторната лихва върху нея се претендира за периода 12.06.2009 год.( датата на поканата за плащане) - 31.03.2014 год. – датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира се уважаване на исковата претенция изцяло, законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане и направените по делото разноски за тази инстанция.

В писмения отговор ответната страна е оспорила исковете по основание и размер. Направено е възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на претенцията за главница и за мораторната лихва с оглед характера на тези вземания. Твърди се, че претенцията на ищеца по чл. 26 от договора, във връзка с чл. 79/ ЗЗД по своята правна същност представлява обезщетение за неизпълнен договор (уговорена неустойка), което се погасява с кратката тригодишна давност по см. на чл.111 б.”б”/ЗЗД и същата е изтекла на 31.03.2012 година. По отношение на претенцията за лихва по чл. 86/ ЗЗД се твърди, че тя също се погасява с кратката тригодишна давност по см. на чл.111 б.”в”/ЗЗД, поради което на осн. чл. 120/ ЗЗД е направено общото правопогасяващо възражение за неоснователност на исковете като погасени по давност.

По същество са оспорени претенциите на ищеца за остатъчната стойност (15774.98 лв.) на извършени подобрения през 2005 год., т.к. обекта е приет от приемателна комисия на 05.03.2004 год. без констатации за неизвършени, или недовършени работи и е нелогично през 2005 год. ищецът да е извършвал последните СМР по договора от 2003 год.; оспорена е платената от ищеца през 2006 год. сума в размер на 23850. 54 лв. – ДДС върху стойността на извършените СМР; оспорена е претенцията за ОСС на извършените през 2008 год. подобрения ( СМР) в обекта по съображения, че те касаят друг офис на банката – ищец, а не процесния, и че в процесния офис не е имало наводнение през 2008 год., което да наложи извършването им, респ. по съображения че тези дейности не са трайни подобрения, а представляват текущ ремонт и са за сметка на наемателя. Претенцията за извършените подобрения през 2003 год. се признава от ищеца в размер на 23103.81 лв., представляваща ОСС на 1/7 от извършените СМР в размер на 97036 лв. ( без ДДС), т.е. за оставащата една година от прекратяването на договора до изтичането на договорения срок - 7 години, при условие че не бъде признато направеното възражение на погасителна давност. Твърди се, че до този размер искът за главницата е основателен и доказан, поради което за разликата до пълния предявен размер и претенцията за мораторна лихва, поради недоказаност, следва да се отхвърлят, ако не бъдат отхвърлени изцяло като погасени по давност. Претендират се направените по делото разноски за тази инстанция.

В с.з. страните се представляват от процесуалните си представители, всеки от които развива доводи и аргументи в защита на тезата си.

От доказателствата по делото съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С писмени доказателства е установено следното:

На 23.06.2003 год. страните са сключили договор за наем, с който ответникът като наемодател отдал под наем на ищеца като наемател недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Търговска” № 35, представляващ „ електродом” със застроена площ от 225 кв.м. за срок от 7 години. Договорено е, че след изпълнение на преустройство и въвеждане в експлоатация, отдадения под наем имот ще бъде използван и стопанисван от наемателя като финансов център, обслужващ дейността на Пощенска банка АД ( сега Юробанк България) АД, като преустройството ще се извърши съгласно указанията посочени в приложение № 1. В приложение № 1 е посочено кои строителни работи в наетия имот ще се извършат за сметка на наемодателя и кои от тях – за сметка на наемателя. С анекс от 05.09.2003 год.ответникът отдал под наем на ищеца при същите условия още 10.24 кв.м., представляващи построено помещение, фактически налично към датата на сключване на договора за наем и долепено до основния обект от 225 кв.м. С допълнително споразумение от 29.05.2006 год. срока на договора за наем от 23.06.2003 год. е продължен до 29.05.2016 год. Отдадения под наем обект е предаден между страните с приемно- предавателен протокол, съставен на 05.09.2003 год., с описание на състоянието към тази дата.

С едностранно предизвестие от 15.08.2008 год. ответникът уведомил ищеца, че прекратява действието на договора, считано от 31.03.2009 год., т.к. инвестиционните планове на фирмата предвиждат извършване на промени в част от сградния фонд и това налага помещението да бъде освободено. На 30.04.2009 год. е подписан приемно- предавателен протокол за предаване на ключовете от освободеното от ищеца помещение и приемно- предавателен протокол за състоянието му към момента на предаването му на ответника.

С чл. 26 от договора за наем страните са договорили, че при прекратяване на договора по чл. 25, т.е. едностранно от наемодателя преди изтичане на срока и без виновно поведение на наемателя, последният има право да иска от наемодателя заплащане на извършените от него трайни подобрения, съгласно тяхната остатъчна счетоводна стойност. На основание тази договореност ищецът е изпратил на ответника нотариална покана, в срок от 7 дни от получаването й да бъдат платени направените подобрения в процесния имот по тяхната ОСС в размер на исковата претенция за главницата, която е връчена на законния представител на ответника на 28.08.2009 год..

Установено е по делото, че от сключването на договора до неговото прекратяване ищецът е извършил договореното преустройство на отдаденото под наем помещение, в резултат на което същото от „електродом” се е превърнало в „банков офис”. За целта и в изпълнение на постигнатата договореност с приложение № 1 към договора на наем, ищецът е сключил договор № 1112- 0961/ 07.11.2003 год. със строителна фирма „Инджов- 19” ЕООД, която до приемането на обекта с констативен акт за установяване годността и приемането му, съставен на 05.03.2004 год. от приемателна комисия, е извършила СМР на стойност 116443.20 лв. ( с ДДС), която сума е платена от ищеца на изпълнителя по две фактури от 10.09.2003 год. и от 29.12.2003 год. С фактура № 625/ 12.05.2005 год. изпълнителят „Инджов – 19” е фактурирал на ищеца сумата 26661. 82 лв., в която е посочено, че се касае за окончателно плащане на СМР по договор № 1111- 0961 и не се спори, че сумата е платена.

С протокол от 08.05.2008 год., подписан между „Италмодалуче-България” ООД (изпълнител) и ищеца (инвеститор) е установено завършването и заплащането на натурални видове СМР в съществуващ банков офис на БПБ АД гр. Ямбол на стойност 23942.93 лв. ( с ДДС) и на същата дата е издадена данъчна фактура за същата стойност, която ответникът е платил на изпълнителя.

Не са ангажирани писмени доказателства относно претенциите на ищеца за: 1/. извършени през 2004 год. нови СМР в допълнително наетото помещение на стойност 4361.64 лв., за които е направен идеен проект на стойност 1556.77 лв., с остатъчни счетоводни стойности съответно 1701.84 лв. за СМР и 726.62 лв.за идеен проект; 2/. платен на държавата ДДС през 2006 год. в размер на 23 850.54 лв., чиято остатъчна счетоводна стойност се претендира с исковата молба в размер на 16695.50 лв.

Относно твърдението, че през пролетта на 2008 год. в процесното помещение е имало наводнение, което наложило извършването на СМР в размер на 23942.44 лв. са изслушани две групи свидетели, които установят следното:

Свид. Д. М. в качеството си на управител на клона на ищцовата банка в гр. Ямбол е дал показания, че към 2008 год. банката е имала само едни клон в гр. Ямбол, находящ се на ул. „Търговска” № 35; че в началото на м. май 2008 год. имало наводнение, т.к. влязла вода в офиса от тоалетната шахта, в резултат на което една част от паричния салон била наводнена; наводнен бил ламината, с който бил покрит паричния салон, мокета в кабинета на управителя и страничните стени, които били изградени от гипсокартон и също поели влага. Това наложило да се извика фирма, която сменила ламината и боядисала стените. Свид. Атанасов, който работи като охрана в ищцовата банка – клон Ямбол дава показания, че от колегите разбрал за избила вода от канализацията, която влязла в помещението на банката, след което се направил ремонт в офиса – сменил се паркета и са измазали стените.

От показанията на свид. В. Б. – председател на УС на ответното търговско дружество се установява, че офиса на банката е част от хотелския комплекс „Кабиле” ; че парната инсталация е една за целия комплекс и че ако е имало наводнение, такова е следвало да има и в хотелската част където се намира офиса на ответника. Свидетелят твърди, че при сключването на договора имало уговорка при произшествия собственика да бъде уведомяван за ремонтите, които следва да се извършват, както и че не му известно да е имало наводнение и да са били уведомени за извършен ремонт в банковия офис. Свид. Т. Т. – управител на хотел „Кабиле” дава показания, че през 2008 год. не е имало наводнение в банковия офис, че дружеството не е уведомено за такова събитие, както и че тя не е забелязала там да се извършват ремонтни дейности.

По делото е назначена комплексна техничеко- икономическа експертиза, която е отговорила на поставените от двете страни въпроси. От заключението на в. лица се установява, че до въвеждането на обекта в експлоатация на 05.03.2004 год. ищецът е извършил трайни подобрения на стойност 116443. 20 лв.( с ДДС), които са платени от ищеца на строителната фирма „ Инджов – 19” с две фактури № 454/ 10.11.2003 год. и № 470/ 29.12.2003 год. По искане на ответника е изчислена ОСС на подобренията в размер на 97036 лв. по фактурите от 10.11.2003 год. и от 29.12.2003 год. без включен ДДС, за срок от една година, при амортизационна квота 14.29 изчислена по формулата със срок на договора – 7 години, която стойност е в размер на 23103.81 лв. В. лица са дали заключение, че начисления ДДС за трайните подобрения не би следвало да се включва в амортизируемата им стойност, т.к. той се ползва като данъчен кредит от ищеца.

Относно начина на изчисляване на остатъчната счетоводна стойност (ОСС) в. лица са дали заключение, че тя е равна на историческата цена ( цена придобиване на актива), намалена с набраните амортизации към даден момент, до момента на 100% амортизиране на актива. При формулата за изчисляване на остатъчната счетоводна стойност: АС х А квота = А норма ( годишна) и ОС = АС – Анорма, където АС е амотизируемата стойност, която е равна на историческата цена или цена на придобиване на актива; Аквота – амортизационна квота и Анорма- амортизационна норма, в. лица са изчислили ОСС с Аквота 14. 29, изчислена при горната формула при срок на договора – 7 години – приложение № 5.

В приложение № 4 в.лица са отразили ОСС на претендираните от ищеца трайни подобрения при Аквота 15 за първите две години от действието на договора и при квота 10 – за следващите 5 години до датата на прекратяването му, които стойности изцяло съвпадат с посочените в исковата молба суми.

По посочената от в.лица формула за изчисляване на Аквота, при срок на договора 13 години, същата е 7.69.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за главницата е с правно основание чл. 79 ал.1/ ЗЗД, вр. чл. 288/ ТЗ. Съгласно чл. 79 ал.1/ ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая претенцията на ищеца е за изпълнение на договореното с чл. 26 от договора за наем плащане на трайните подобрения в имота по тяхната остатъчна счетоводна стойност към датата на прекратяване на договора, т.е. налице е първата хипотеза на чл. 79 ал.1 /ЗЗД.

Не се споделя твърдението на ответника, че ищецът претендира обезщетение за неизпълнение, което неизпълнение се изразява в непредоставяне от страна на ответника на обекта за целия договорен период, т.к. това твърдение не отговаря на действителната воля на страните. За неизпълнение на задълженията по договора страните са договорили санкционни клаузи в други текстове от договора (чл. 22.4, чл. 24, чл. 25), а с чл. 26 са договорили правото на ищеца да претендира заплащане на трайните подобрения по тяхната остатъчна стойност при прекратяване на договора с едностранно предизвестие от наемодателя, без да е налице виновно поведение на наемателя. Такъв е и процесния случай. Предвид признанието на ответника в отговора на исковата молба, че дължи само ОСС на подобренията, за които е дал съгласие, съдът приема, че предявените претенции са с правно основание чл. 79, ал.1, предл първо/ ЗЗД, вр. чл. 288/ ТЗ.

Предвид горните съображения като неоснователно се преценява общото правопогасяващо възражение за изтекла в полза на ответника тригодишна давност по чл. 111 ал.1 б.”б”/ЗЗД. След като предмета на спора не се квалифицира като вземане за обезщетение от неизпълнен договор, приложима е общата 5-годишна давност по чл. 110/ ЗЗД за погасяване вземането на ищеца за стойността на подобренията в процесния имот, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.

Разгледан по същество искът за главницата се преценява като частично основателен до размера на сумата 48032.82 лв. – ОСС към датата на прекратяване на договора на трайните подобрения, извършени от „Инджов – 19” ООД в размер на 116443.20 лв. За разликата искът като неоснователен и недоказан, както и за мораторната лихва следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 154 ал.1/ ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая ищецът с пълно и главно доказване е установил претенцията си за стойността на подобренията само в горепосочения размер, като за останалите претенции, от които се формира искът за главницата такива не са събрани.

На първо място съдът приема, че цената на придобиване на трайните подобрения ( дълготрайните материални активи) по двете фактури от 2003 год., следва да се вземе предвид с ДДС при изчисляване на ОСС, а не без включен ДДС, както са посочили в. лица. Това е така, т.к. е безспорно установено, че ищецът е платил сумата 19407.20 лв. ДДС, но по делото липсват доказателства да е ползвал данъчен кредит на такава стойност. В заключението на в. лица се съдържа само предположение, че начисления ДДС се ползва като данъчен кредит, поради което съдът не кредитира заключението в тази част. Не се кредитира заключението и в частта на размера на А квота (14.29) по приложение № 5, при която в. лица са посочили ОСС на процесните подобрения, т.к. тази квота е изчислена при срок на договора 7 години. По делото не е спорно, че през 2008 год. страните са продължили срока на договора, чиято продължителност е 13 години, при което Аквота е 7.69. Тази квота значително се приближава до размера на А квота, с която е работил ищеца при изчисляване на амортизациите, поради което и съдът приема за доказана остатъчната счетоводна стойност на претендираните от него подобрения извършени през 2003 год. в размер на 48032.82 лв. До този размер сумата за главницата следва да се уважи.

Останалите претенции на ищеца се преценяват като недоказани предвид следните съображения:

По делото липсват доказателства за извършени нови СМР през 2004 год. в допълнително наетото помещение, следователно претенцията за сумата 2428.46 лв.ОСС е недоказана. От представената фактура № 625/ 12.V.2005 год. за сумата 26661.82 лв. отразяваща като основание за плащане - услуга СМР- окончателно плащане по договор № 1112-0961, според в. лица не може да се установи дали са платени трайни подобрения, респ. дълготрайни разходи, или малотрайни разходи, поради което и при липсата на други доказателства в тази насока и оспорването от страна на ответника, претенцията за сумата 15774.98 лв. ОСС също следва да се отхвърли. По същите съображения съдът приема, че е неоснователна и претенцията за сумата 16695.50 лв., представляваща ОСС на платен през 2006 година ДДС в размер на 23850.54 лв. на държавата върху всички извършени до 2005 год. СМР, т.к. доказателства за плащане не са представени.

По претенцията за извършени през 2008 год. разходи в размер на 23942.44 лв. с ОСС в размер на 17937.57 лв., съдът приема, че не е доказано по безспорен начин основанието за извършването им - наводнение в резултат на проливни дъждове, довели до избиване на канализацията и отоплителната система, както и характера на извършените СМР като трайни подобрения. За установяване на твърдяното наводнение в банковия офис са изслушани две групи свидетелски показания, които съдът кредитира, но те взаимно се изключват, а ищецът не е ангажирал други доказателства, установяващи твърденията му. Отделно от това в протокола подписан на 08.05.2008 год.са описани дейности като „ преместване на мебели”, „подреждане на мебели”, „финално почистване” и др., които съдът не възприема като трайни подобрения. Предвид липсата на доказателства в тази насока съдът възприема заключението на в. лица, че в случая се касае са текущи разходи по експлоатация на имота, поради което искът в тази част като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

По иска за мораторната лихва в размер на 50085.57 лв.

Неоснователно е възражението на ответника, че същият е погасен по давност, която в случая е тригодишна съгласно чл. 111 б.”в”/ЗЗД. В случая претенцията е за мораторна лихва за забава в плащането на претендираните от ищеца парични суми за извършените от него трайни подобрения, считано от датата на поканата за плащане, до предявяване на иска. Претенцията се основана на чл. 86 ал.1/ ЗЗД, не касае периодично плащане и вземането за нея се погасява с изтичането на 5- годишната давност по чл. 110/ ЗЗД. Вземането на ищеца не е погасено по давност, но искът за мораторна лихва следва да се отхвърли като недоказан, т.к. не са ангажирани доказателства за размера му.

По оспорването на представените от ищеца писмени доказателства с допълнителната искова молба, съдът приема следното:

По съществото си тези документи- обяснителна записка, количествено- стойностна сметка, рекапитулация, актове за извършени СМР от „Инджов- 19”са частни диспозитивни документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила, поради което оспорването им не се извърша по реда на чл. 193/ ГПК, макар съдът да е допуснал откриването на това производство. Съгласно практиката на ВКС съдът преценява доказателствата от този вид по правилата на чл. 178-189/ ГПК, а фактическите изводи гради по вътрешно убеждение и при съвкупна преценка с всички доказателства по делото. (Р № 315/ 09.11.2011г.по гр.д.№ 1216/ 2010 г.,І г.о., ВКС).

Имайки предвид гореизложеното, съдът намира направеното оспорване за недоказано, предвид следните съображения:

Ответникът е оспорил документите с твърдението, че не съдържат подписите на страните, посочени като техни издатели и на практика не може да се направи извод относно авторството им. Ищецът обаче ги е представил оформени с подписи на длъжностни лица, установяващи извършените подобрения на стойност 116443.20 лв., които подобрения ответникът не е оспорил по същество, а само е посочил, че от сумата следва да се изключи начисления ДДС в размер на 19407.20 лв. В тази смисъл е и заключението на в. лица, което не е оспорено от ответника, поради което следва да се приеме , че оспорването на документите е недоказано.

В обобщение следва да се каже че искът за главницата следва да се уважи за сумата 48032.82 лв., а за разликата както и за мораторната лихва – като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При този изход на делото, предвид направените искания, на двете страни следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

Водим от горните съображения и на осн. чл. 235/ ГПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

На осн. чл. 79 ал.1/ ЗЗД, вр. чл. 288/ ТЗ ОСЪЖДА ”ПРОФИТ” АД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Търговска„ № 35, вписано в ТР с ЕИК 130882245, представлявано от изпълнителния директор И.Г.И. ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260 вписано в ТР с ЕИК 000694749, представлявана от Главен изпълнителен директор П. Д. и Изпълнителен директор Д. Ш. сумата 48032.82 лв. ( четиридесет и осем хиляди тридесет и два лева и 82 ст.) – остатъчна счетоводна стойност на трайните подобрения в размер на 116443.20 лв. извършени в помещение на ул. „Търговска” № 35 въз основа на договор за наем от 23.06.2003 год., към датата на прекратяването му - 31.03.2009 година, ведно със законната лихва считано от 31.03.2014 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан искът за главницата за разликата над сумата 48 032.82 лв. до размера на 99 898.97 лв. и искът за мораторна лихва в размер на 50 085.57 лв. върху главница 99 898.97 лв., за периода от 12.06.2009 год. до 31.03.2014 година.

На осн. чл. 194/ ГПК, ПРИЗНАВА че оспорването от ответника на обяснителна записка, количествено-стойностна сметка, рекапитулация, актове за извършени СМР от „Инджов- 19” ЕООД Ямбол, НЕ Е ДОКАЗАНО.

На осн. чл. 78 ал.1/ ГПК ОСЪЖДА ”ПРОФИТ” АД с посочени данни и адрес ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с посочени данни и адрес сумата 3627.78 лв. ( три хиляди шестстотин двадесет и седем лв. и 78 ст.) направени разноски по делото за тази инстанция съобразно уважената част от иска.

На осн. чл. 78 ал.3/ ГПК ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с посочени данни и адрес ДА ЗАПЛАТИ на ”ПРОФИТ” АД с посочени данни и адрес сумата 3466.71 лв. ( три хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и 71 ст.) направени по делото разноски за тази инстанция съобразно отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: